Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер ІІІ – 155                      23.07.2020 година                              град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                                  Трети състав

На двадесет и трети  юни                                                                година 2020

В публично заседание в следния състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

                                            ЧЛЕНОВЕ:      1. Кремена Лазарова

                                                                         2. Йорданка Майска-И.а

                       

                                                  

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Росен Парашкевов

в.гр.дело номер 1980 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по въззивна жалба от Д.Х.Г., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. Л., бл.**, вх.*, ет.**, ап.**, чрез адв. Грета Калчева от САК с адрес за призоваване и съобщения: гр. София, бул. „Черни връх“ № 32, ет.5, против Решение № 2778 от 30.10.2019 г., постановено по гр. дело № 9494/2018 г. по описа на БРС в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца В.Г.Г. ЕГН ********** и Х.Г.Г. ЕГН ********** са предоставени на бащата Г.Г.Г. ЕГН **********, като съдът е определил местоживеене на децата при бащата и е определил режим на лични отношения на майката с ненавършилите пълнолетие деца, както и досежно предоставяне ползването на семейното жилище в гр. Бургас ж.к. Лазур бл.52 вх.1 ет.10 ап.28 на бащата Г.Г.Г..

 Недоволство от така постановеното съдебно решение в обжалваната му част изразява въззивницата, която го намира за неправилно, постановено в противоречие с материалните и процесуалноправните норми и необосновано. Излага подробни съображения. Моли съда за отмяна на решението в атакуваните му части и постановяване на друго, с което съдът да предостави упражняването на родителската права по отношение на децата на майката, определи местоживеене на родените от брака деца при майката, като постанови режим на лични отношения между децата и бащата всяка първа и трета събота и неделя от 9 часа в събота до 18 часа в неделя с преспиване, един месец през лятната ваканция, когато майката не ползва годишния си отпуск и разпредели ваканциите, коледните и новогодишните празници съобразно посоченото във въззивната жалба, както и да определи издръжка за всяко едно от децата в размер на 200 лева.

В срока предвиден в ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Г.Г.Г., ЕГН **********, чрез адвокат Невена Чайпек, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.“Мария Луиза“ № 9, с което счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Излага подробни съображения. Моли за присъждане на разноските по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 и следващите от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Предявените искове пред първата инстанция са с правно основание чл. 49 ал.1 и ал.3 от СК, чл.322 ал.2 от ГПК във вр. с чл.59 ал.2, чл.143 ал.2 във вр. с чл.146 ал.1, чл.56 и чл.53 от СК.

 

Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Няма спор по делото, че страните Г.Г. и Д.Г. са сключили граждански брак на 13.07.2002 г. в гр. Н.З., за което е представен Акт за граждански брак № 42 от 13.07.2002 г. на Община Н.З.. От брака на страните са родени две деца – В.Г. Г. ЕГН **********, роден на *** г. и Х.Г. Г. ЕГН **********, роден на *** г.

Постановеното от първоинстанционният съд решение, както беше отбелязано по-горе се обжалва в частта за упражняване на родителските права по отношение на децата, режима на лични отношения, местоживеенето на децата и предоставянето на ползването на семейното жилище на бащата. В останалите части решението е влязло в законна сила.

Пред първата инстанция са разпитани свидетелите Г.В.Т. и Д.Д.Х., допусната е и изслушана от съда съдебно-психологична експертиза, децата са изслушани по реда на чл.15 ал.1 от ЗЗДет, а пред настоящата съдебна инстанция е допусната до разпит свидетелката Н. Х. М. – с. на въззивницата, а по реда на чл.59 ал.6 от СК са изслушани двамата родители.

От разпитаните двама свидетели пред първата инстанция се установява, че само майката се е грижила за двете деца, тъй като бащата е отсъствал често от града. Децата са били добре гледани, обслужвани, чисти и спретнати в периода когато майката е полагала грижи за тях. В последствие, след възникналите сериозни конфликти между двамата родители, честото викане на полиция в дома, заведеното дело по реда на ЗЗДН и първоначалното отстраняване на майката Д.Г. от семейното жилище, майката на практика не е имала достъп до децата, включително и възможност да полага грижи за тях. Според свидетелката Т. същата е видяла синини по тялото и по ръцете на въззивницата, която поради това, че има неприятности у дома, съпругът й и големият й син са я били и обвинили в контакт с други мъже. В този смисъл са и показанията на свидетелката Х., при която въззивницата е живяла няколко месеца. Според свидетелката достъпът на въззивницата до децата е бил ограничен от мъжа й. Тя е нямала ключ от семейното жилище, бил й нанесен побой. Според свидетелките причина за това бил интернет контакт на Д.Г. с мъж на име П.. В тази връзка по делото е представено медицинско удостоверение от 07.10.2018 г., от което е видно, че лицето Г. е получила охлузване на дясната буза, контузии на дясната мишница, лявото бедро, лявата подбедреница и двете седалищни половини, получени в резултат на удари с твърд, тъп предмет, както и с човешки ръце, крака и други предмети.

Пред настоящата съдебна инстанция беше изслушана свидетелката М., която през целия период на съществуващия брак между Д.Г. с мъжа й Г.Г. е имала преки впечатления от съвместното им съжителство. Според свидетелката през седемнадесетте години на брака им майката изцяло се е  грижила за двете деца, тъй като бащата е отсъствал по 7 – 8 месеца в годината. Когато последният е бил у дома си, той често не се е прибирал. Страните през цялото време са имали много конфликти, като при възникване на проблема с интернет връзката на майката с лицето П., тя буквално е била изхвърлена от жилището в края на м. октомври 2018 година. Свидетелката твърди, че думите с които е била наричана от децата и бившия си съпруг са били провокирани от бащата. Децата са били инструктирани да не ядат храната й, да не я слушат и по този начин тя да бъде дистанцирана от тях. Според свидетелката майката не е говорила лоши думи по отношение на бащата на децата си, но счита, че децата са били манипулирани от бащата, който е използвал възникналата ситуация във връзка с П. И.. Свидетелката М. твърди, че майката имала чудесни отношения преди инцидента с децата, а след това е настъпила коренна промяна в тяхното отношение към нея.

Пред настоящата съдебна инстанция по реда на чл.59 ал.6 от СК и двамата родители изявяват желание да полагат грижи за децата.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-психологична експертиза се установява, че и при двете деца се наблюдава синдром на родителско отчуждение в отношенията им с майката. Това се дължало на отблъсване на майката, както и омаловажаването й като родител, чрез създадено почти напълно избледняване на предишните хубави спомени и общи преживявания с нея. Според вещото лице това се дължи на формирани у децата специфични нагласи на дистанциране, отхвърляне и отблъсване на майката, манипулативно изопачаване на представата на децата за нея, включително и чрез въвличане на децата в спорове касаещи само двамата родители.

Първоинстанционният съд е изяснил пространно делото от фактическа страна, събрал е писмени и гласни доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и е достигнал до правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, която на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Действително между родителите съществува сериозен и дълбок конфликт, който рефлектира върху децата и бива използван директно в отношенията между двамата родители. Атакуваното решение в обжалваната му част касае упражняването на родителските права, режима на лични отношения и предоставяне на семейното жилище за ползване, като единствен критерии, по който следва да бъде постановен резултатът по делото, представлява интересите на децата. В този смисъл съдът следва изцяло да се съобрази с интереса на децата, взимайки предвид всички останали обстоятелства по делото. В обясненията си дадени по реда на чл.15 ал.1 от ЗЗДет и двете деца изразяват желанието си да живеят заедно с баща си. По-голямото дете В. разказва цялата ситуация, която се е случила през месец август 2018 г., когато по-малкия му брат „хвана майка ми да си пише с друг мъж по телефона, чрез месенджъра във Фейсбук“, което е довело до неговото заминаване при баща му в Н.З., показване на телефона и направените снимки на баща му, както и проведените разговори с другия мъж. В тази връзка детето заявява, че не иска да се вижда с майка си и иска да живее при баща си, а майка си може да вижда веднъж в месеца. В този смисъл е и изложеното при изслушване на детето Х., който също не желае да се вижда с майка си. Според детето тя се е грижила добре за децата докато е била в къщи, но желанието на детето е да живее при баща си, тъй като смята, че той се грижи по-добре за тях.

С оглед на така установената фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция намира постановеното решение за правилно и законосъобразно. Следва да се вземат предвид дадените от ВС на РБ в Постановление №1/12.11.1994 г. по гр.д. №3/1974г. на Пленума на съда разяснения, съгласно които не е желателно разделянето на децата. Връзката между тях е силна, обединяват ги спортни занимания и влечение към трениране на боен спорт и в този смисъл съдът намира, че първоинстанционният съд е преценил правилно, че децата следва да живеят заедно при родителя на който бъдат предоставени. И двете деца са момчета, което определя равни възможности в този смисъл за двамата родители, тъй като изрично се посочва в постановлението, че майката има по-добри възможности да отглежда децата от женски пол, а що се отнася до момчетата – възможностите и на двамата родители са изравнени. В този смисъл първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като на въззиваемата страна Г.Г. се присъди сумата от 400 лева – разноски по делото.

По изложените съображения, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2778 от 30.10.2019 г., постановено по гр. дело № 9494/2018 г. по описа на БРС в обжалваната му част.

ОСЪЖДА Д.Х.Г., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. Л., бл.**, вх.*, ет.**, ап.**, чрез адв. Грета Калчева от САК с адрес за призоваване и съобщения: гр. София, бул. „Черни връх“ № 32, ет.5,  да заплати на Г.Г.Г. ЕГН ********** от гр. Б. ж.к. Л. бл.** вх.* ет.** ап.**, сумата от 400 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от връчване препис от решението на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: