Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 260126
Гр.Н.,08.10.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд Н. в публичното съдебно
заседание,проведено на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година.в
състав:
Председател:СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар:БОЙКА АНГЕЛОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Радева гр.дело №10 по описа за 2021 година,за да се произнесе,взе
предвид:
Предявени са главен положителен установителен
иск с правно основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК във вр.чл.422 а.1 от ГПК евентуално съединен с него осъдителен иск с
правно основание чл.124 ал.2 от ГПК във вр.чл.210 от ГПК ,чл.430 от ТЗ във
вр.чл.79 и чл.86 от ТЗ.
Ищецът „Банка ДСК“АД гр.София,чрез
пълномощника си ***Ж.Ж.,твърди в исковата молба,че съгласно договор за издаване
и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от ***.,банката
издала за ползване на ответника –кредитополучател В.С.Д. кредитна карта DSK MasterCard с кредитен лимит 1000
лева.За предоставения кредит,кредитополучателят поел ангажимент да заплаща на
кредитора променлив лихвен процент/възнаградителна лихва/,който към датата на
сключване на договорабил в размер на 21.95% годишно или 0.06% на ден и надбавка
в размер на 21.624%.Сключеният договор бил валиден до прекратяването му по
някой от начините,предвидени в Общите условия.
С предоставяне на кредитния лимит и
издаване на кредитната карта от Банка ДСК АД,банката –кредитор изпълнила поетия
по договора ангажимент и била изправна страна по него.
Съгласно уговореното в чл.28 от Общите
условия ,на определената месечна падежна дата и в рамките на гратисния
период,клиентът бил длъжен да погаси минималната сума за револвиране на
кредита.Съгласно чл.31 ал.1 от Общите условия,при четири поредни месечни
нереволвирания или револвиране със сума по-малка от необходимата,правото на
ползване на кредита се спирало.
Ответникът В.Д. към ***.натрупал 6 броя
непогасени минимални суми за револвиране и правото на ползване на кредита му
било спряно.Неплатените суми за револвиране подробно били описани в т.6 от извлечението
от счетоводните книги./документ по чл.417 т.2 от ГПК/.Тъй кта на ***.ползването
на кредитния лимит било прекратено,непогасения остатък от същия/главница,лихви
и такси ѝ бил прехвърлен в сметка ***-изискуеми кредитни карти.
Поради забава в погасяване на
задълженията,банката обявила кредита за предсрочно изискуем,което уведомление
било връчено на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК-с констативен протокол за
връчване рег.№***.,т.3 акт 101 на от нотариус рег.№**на НК.
След липсата на погашения по
кредита,въпреки изпратената покана от Банка ДСК,кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем,считано от ***.,като тази падежна дата била изрично
посочена в извлечението от сметка,послужило като основание за издаване на
заповед за изпълнение.
Банка ДСК АД подала заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК ,пред Районен съд –Н.,като такава
била издадена по ч.гр.д.№***.по описа на НПРС.Доколкото заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.1 от ГПК,на основание чл.415 ал.1 т.2
от ГПК съдът е указал на заявителя,че може да предяви иск за установяване на вземането си.
Предвид гореизложеното,ищецът моли да
бъдат призовани на съд с ответника и след доказване основателността на
твърденията,изложени в исковата молба,съдът постанови решение,с което признае
за установено,че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 т.2 от ГПК,ответникът В.С.Д. дължи на „Банка ДСК“АД
следните суми:
798.19лв.-главница,305.98лв.-дължима договорна лихва за периода 24.11.2017г.до
21.02.2019г., 2.31лв.-обезщетение за забава за периода ***.-21.02.2019г.,
187.03лв.-дължими заемни такси,законна лихва върху главницата,считано от
22.02.2019г.до окончателното погасяване на задължението, 25.87лв.-държавна
такса и 50.00лв.юрисконсултско възнаграждение.
В условията на евентуалност,в случай,че
установителният иск по чл.422 във вр.чл.415 ал.1 от ГПК бъде отхвърлен поради
лиса на предсрочна изискуемост на кредита към датата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение в съда,моли ответникът В.С.Д. да бъде
осъден да заплати на „Банка ДСК“АД следните суми,представляващи предсрочно
изискуеми вземания по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от ***.,а именно: 798.19лв.-главница,
305.98лв.-дължима договорна лихва за периода от 24.11.2017г.до 21.02.2019г.,
2.31лв.обезщетение за забава за периода ***.-21.02.2019г., 187.03лв.-дължими
заемни такси,законната лихва върху главницата,считано от датата на получаване
на исковата молба от ответника до окончателното погасяване на задължението.
Поради допусната забава в погасяванията на
задълженията от ответника В.С. Д.,ищецът
заявява,че счита целият непогасен остатък от задължението за предсрочно
изискуем,считано от датата на получаване на исковата молба.Моли исковата молба
да се счита като покана до ответника за заплащане на претендираното вземане.
Ищецът моли ответникът да бъде осъден да му
заплати направените в исковото производство съдебни и деловодни разноски.
Исковата молба и доказателствата към нея
са връчени на ответника по реда на чл.47 ал.1 от ГПК и на основание чл.47 ал.5
от ГПК по делото му е назначен особен представител –адвокат Ц.К. от ШАК,която
депозира писмен отговор на исковата молба.
Признава главният и евентуалният иск по
допустимост,но ги оспорва по основание и по размер.
Счита ,че към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК,кредиторът не
е упражнил надлежно правото си да обяви на длъжника кредитът за предсрочно
изискуем.,считано от ***.Твърди,че
отправената до длъжника покана,с която банката е обявила кредита за предсрочно
изискуем ,касае договор от ***., а не договор за кредитна карта за револвиращ
кредит,сключен между страните на 22.04.2017г.В случай,че съдът приеме,че се
установи задължение за заплащане на главница,произтичащо от процесния
договор,то претенцията за заемни такси в размер на 187.03лв.се явявала
неоснователна,тъй като клаузата уговаряща
същата- чл.8 от договора за кредит,била нищожна на основание чл.146 ал.1
от ЗЗП във вр.чл.24 ЗПК.
По евентуалния иск – ответникът,чрез
особения си представител адв.К. счита,че от представените доказателства не се
установява основателността на исковата претенция,поради което,моли ,предявеният
евентуален иск да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ищецът се представлява
от юрисконсулт Ж..поддържа изцяло предявените искове.
Ответникът не се явява.Назначеният му
особен представител адв.К. оспорва изцяло исковата претенция и моли главният
положителен установителен иск да бъде отхвърлен изцяло,а по преценка на съда,да
бъде уважен предявеният евентуален осъдителен иск.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа
страна следното:
От представените по делото доказателства се
установява,че между страните е бил сключен валиден Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от ***.,по
силата на който ищецът е предоставил на ответника кредитна карта DSK MasterCard с кредитен лимит 1000
лева.За предоставения кредит,кредитополучателят поел ангажимент да заплаща на
кредитора променлив лихвен процент/възнаградителна лихва/,който към датата на
сключване на договора е в размер на 21.95% годишно или 0.06% на ден .Годишният
процент на разходите е 24.30.%.За месечна падежна дата е определено всяко 20-то
число на месеца.
От заключението на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,изготвена от нещото лице Е.К.
се установява,че усвояването на кредита е станало по следния начин:При начално
салдо на ***.0.00лв.по разплащателна сметка *** в Банка ДСК ЕАД,кредитополучателят
е усвоил следните суми:1/на 03.05.2017г.- 12.00лв./такса за издаване на
картата/, 2/на 16.05.2017г.-усвоени общо 787.50лв.чрез теглене на АТМ други
банки/четири тегления,съответно 150.00лв.,200.00лв.,400.00лв. и общо
37.50лв.такси теглене от АТМ на други банки/, 3/на 18.05.2017г.-усвоени общо
195.10лв.,чрез теглене на АТМ устройства и платени такси за теглене на АТМ
други банки/четири тегления,съответно 20.00лв.,50.00лв.,50.00лв.,50.00лв. и
общо 25.10лв.такси теглене от АТМ на други банки/ или общо до 18.05.2017г. е
усвоен лимит от 994.60лв.Кредитополучателят е извърши пет частични погашения на
дълга,с вноски,извършени на
23.05.2017г.-29.96лв., на 05.07.2017г.-30.00лв.,на
25.09.2017г.-91.05лв.,на 23.10.2017г.-30.39лв. и на 23.11.2017г.- 30.37лв.,в
общ размер на 211.77лв.
Към ***.неплатените минимални суми за
револвиране са 181.88лв. и произтичат от дължими вноски от 20.12.2017г.до ***.-неплатени
6 месечни погасителни вноски./на 20.12.2017г.-неплатена сума за
револвиране 30.38лв.,на
22.01.2018г.-неплатена сума за револвиране -60.74лв.,на 20.02.2018г.-неплатена
сума за револвиране -91.05лв., на 20.03.2018г.-неплатена сума за револвиране
-121.33лв.,на 20.04.2018г.-неплатена сума за револвиране -151.60лв. и към ***.-неплатена
сума за револвиране -181.88лв.
Съгласно уговореното в чл.28 от Общите
условия ,подписани от двете страни до договора,като ответникът не оспорва
автентичността на подписа си,а оттам и съгласието си,на определената месечна
падежна дата и в рамките на гратисния период,клиентът бил длъжен да погаси
минималната сума за револвиране на кредита.Съгласно чл.31 ал.1 от Общите условия,при
четири поредни месечни нереволвирания или револвиране със сума по-малка от
необходимата,правото на ползване на кредита се спира,а съгласно чл.32 от Общите
условия,ако клиентът не погаси задължението си в посочените срокове и
размери,ползването на кредитния лимит се прекратява,което е станало на ***. и
непогасеният остатък е прехвърлен в сметка 13/0000000025301164-изискуеми
кредитни карти./което се установява от представеното извлечение от счетоводни
книги при Банка ДСК ЕАД,послужило като основание по чл.417 т.2 от ГПК за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№***.по
описа на НПРС/.
Срокът на договора не е посочен изрично в
същия,но може да се извлече от чл.17 ал.1 и чл.26 ал.2 от Общите условия до договор
за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка
ДСК,представляващи неразделна част към него и Условия за издаване и обслужване на плащания с
кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК,според който „срокът за
ползване на кредита съвпада със срока за валидност на Картата“,а именно -3
години.Или крайният срок на договора е 28.04.2020г.
При наличните в договора и Общите условия
предпоставки/неплатени суми за револвиране -4 поредни месечни вноски със
сума,по-малка от необходимата/,банката-ищец е обявила кредита за предсрочно
изискуем,считано от ***.,като е предприела действия това да бъде сведено до
знанието на длъжника,чрез връчване на нотариална покана №***. том 2 акт 157 на
нотариус с рег.№**на НК П.А..Съставен е констативен протокол от ***.,в който е
обективирано,че нотариалната покана е връчена по реда на чл.47 ал.1 от ГПК-чрез
залепване на уведомление по постоянния адрес на длъжника,като същият е поканен
в 14-дневен срок,считано от ***-да се яви пред нотариуса за получаване на
нотариалната покана,но той не е сторил това.
Доколкото в предвидения в чл.47 ал.2 от ГПК
срок,длъжникът не се е явил да получи поканата,то съдът приема,че кредиторът е
упражнил надлежно правото си да обяви на длъжника предсрочната изискуемост на
цялото вземане,преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК. /22.02.2019г./.
Със Заповед №***.за незабавно изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№***.по
описа на Районен съд –Н.,съдът е разпоредил длъжникът В.С.Д. с ЕГН:**********,***
ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „Банка ДСК“ЕАД ,със седалище и адрес на
управление:гр.София,община“Оборище“,ул.“Московска“№19,ЕИК:*********,представлявано
от Д.Д.М.и Д.Н.Н. ,с пълномощник по делото юрисконсулт Ж.Ж.СУМАТА от
798.19лв.-главница по договор за кредит 13/25301164 от ***.,
305.98лв.-договорна лихва за периода от 24.11.2017г.до 21.02.2019г., 2.31лв.-
обезщетение за забава за периода от ***.до 21.02.2019г, 187.03лв.-дължими
заемни такси,ведно със законната лихва върху главницата,начиная от
22.02.2019г.до изплащане на вземането ,както и съдебни разноски в размер на
25.87лв.-държавна такса и 50.00лв.-юрисконсултско възнаграждение.
От заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза,изготвена от вещото лице Е.К.,което съдът
кредитира с нужното доверие като обективно,компетентно и добросъвестно
изготвено,се установява/въпрос №5/,че размерът на задължението на
кредитополучателя по процесния договор
за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит към ***.-настъпила
предсрочна изискуемост на вземането,възлиза на:888.62лв.-непогасена главница,
166.69лв./ дължима договорна лихва за периода от 21.07.2017г.-моментът,от който
начисляваната възнаградителна лихва не е платена /до ***./преустановяване
ползването на кредитния лимит/, 105.00лв.-дължими такси по заема за периода от
21.07.2017г./моментът,от който начисляваната такса не е платена/ до ***./преустановено
ползване на кредитния лимит/, 44.43лв./наказателна лихва върху непогасената
главница от ***./преустановено ползване на кредитния лимит/до ***.
Според вещото лице,общият размер на
задължението по Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит към ***.възлиза на 1204.74лв.
До приключване на съдебното следствие,ищецът
не е направил изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК.
При така установеното от фактическа
страна,съдът направи следните правни изводи:
Исковото производство по реда на чл.422 от ГПК е продължение на заповедното производство,като негов предмет е установяване
със сила на пресъдено нещо дължимостта и
изискуемостта на вземането- предмет на изпълнителното производство и
сталибилизане на изпълнителната сила на заповедта за изпълнение.
По делото безспорно се доказа наличие на
облигационно правоотношение между ищеца и ответника ,по повод на Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица /в който ръкописно е вписана дата на
сключване -***.а в електронните масиви на банката кредитор е с посочена дата на
сключване ***,която дата –последната ,съдът приема за меродавна,предвид
издадените от кредитора счетоводни документи,послужили като основание за
претендиране на вземането му,а и което се установява от заключението на ССЕ/.По
силата на същия,ищецът е предоставил на ответника кредитна карта DSK MasterCard с кредитен лимит 1000
лева,който ответникът В.Д. е усвоил до размер от 994.60лв.
Кредитополучателят е извършил частични
плащания по договора.Поради ненадлежно изпълнение на поетите от негова страна
договорни задължения,кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно т.18 на Тълкувателно решение
№4/2013г.,в хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 от ГПК за
вземане,произтичащо от договор за банков кредит,който съдържа уговорка,че
целият кредит става предсрочно изискуем
при неплащане на определен брой вноски,кредиторът може да събере вземането
си,без да уведоми длъжника,като вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата,след като банката е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост,като това право следва да е упражнено преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение.
В конкретния случай,банката –кредитор е уведомила надлежно ответника-кредитополучател
за обявяване на процесния договор за кредит,с допълнителните споразумения към
него,за предсрочно изискуем,преди подаването на заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.
Освен главницата по
кредита,кредитополучателят следва да върне на банката и уговорените между тях
договорна лихва и обезщетение за забава
Със Заповед №***.за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№***.по
описа на Районен съд –Н.,съдът е разпоредил длъжникът В.С.Д. с ЕГН:**********,***
ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „Банка ДСК“ЕАД ,със седалище и адрес на
управление:гр.София,община“Оборище“,ул.“Московска“№19,ЕИК:*********,представлявано
от Д.Д.М.и Д.Н.Н. ,с пълномощник по делото юрисконсулт Ж.Ж.СУМАТА от
798.19лв.-главница по договор за кредит 13/25301164 от ***.,
305.98лв.-договорна лихва за периода от 24.11.2017г.до 21.02.2019г., 2.31лв.-
обезщетение за забава за периода от ***.до 21.02.2019г, 187.03лв.-дължими
заемни такси,ведно със законната лихва върху главницата,начиная от
22.02.2019г.до изплащане на вземането ,както и съдебни разноски в размер на
25.87лв.-държавна такса и 50.00лв.-юрисконсултско възнаграждение.
Според заключението на вещото лице, дължимите
от ответника суми към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение ,са както следва:
888.62лв.-непогасена
главница, 166.69лв.-дължима договорна лихва, 105.00лв.-дължими такси по заема ,44.43лв./наказателна
лихва/
Предвид заключението на
експертизата и доколкото ищецът не измени размера на иска си касателно
претендираните главница и наказателна лихва/обезщетение за забава/,съдът
намира,че следва да уважи иска по отношение на същите до размера,присъден със
заповедта за изпълнение /798.19лв.-главница и 2.31лв.-обезщетение за забава/ ,
а по отношение на претендираните договорна лихва и дължими заемни такси,иска се
явява частично основателен и следва да се уважи съобразно заключението на
вещото лице,както следва:166.69лв./ дължима договорна лихва/ и 105.00лв.-дължими такси по заема.
В останалата му част,за разликата до
пълния му размер от 305.98лв./договорна лихва / и 187.03лв./заемни
такси/,предявеният положителен установителен иск се явява неоснователен и
недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
Доколкото съдът частично уважи предявения
главен установителен иск,не дължи
произнасяне по предявения под условие на евентуалност осъдителен иск.
С
оглед задължителните разяснения,дадени в ТР №4/18.06-2014г.по т.д.№4/2013г-.,с
оглед изхода на спора,съдът следва да се произнесе по дължимостта на разноските
в заповедното производство ,като по
арг.на чл.78 ал.1 от ГПК същите следва да се присъдят в размер на 63.00лв.
С оглед изхода на делото,на основание чл.78
ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в
исковото производство съдебни и деловодни разноски в общ размер на 1135.55лв.от
направените такива в общ размер на 1368.13.,от които 174.13лв.държавна такса,
250.00лв.-депозит за изготвяне на ССЕ, 642.00лв./депозит за адвокатско
възнаграждение на назначения особен
представител на ответника/ и юристконсултско възнаграждение в размер на 302.00лв./определимо
на основание чл.78 ал.8 от ГПК във вр.чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004г.за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
Водим от гореизложеното,съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,че
ответникът В.С.Д. с ЕГН:**********,*** ДЪЛЖИ на ищеца „Банка ДСК“ЕАД ,със
седалище и адрес на
управление:гр.София,община“Оборище“,ул.“Московска“№19,ЕИК:*********,представлявано
от Д.Д.М.и Д.Н.Н. ,с пълномощник по делото юрисконсулт Ж.Ж.СУМАТА от 798.19лв./седемстотин деветдесет и осем лева и
деветнадесет стотинки /-главница по
договор за кредит 13/25301164 от ***., 166.69лв./сто шестдесет и шест лева
шестдесет и девет стотинки/- договорна лихва, 2.31лв./два лева тридесет и една
стотинки /- обезщетение за забава , ,44.43лв./четиридесет и четири лева
четиридесет и три стотинки /-наказателна лихва/ , 105.00лв./сто и пет лева
/-дължими такси по заема, ведно със законната лихва върху главницата,начиная
от 22.02.2019г.до изплащане на вземането/за което е издадена Заповед №***.за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№***.по
описа на Районен съд –Н./.
ОТХВЪРЛЯ предявения
положителен установителен иск ,предявен от „Банка ДСК“ЕАД ,със седалище и адрес
на
управление:гр.София,община“Оборище“,ул.“Московска“№19,ЕИК:*********,представлявано
от Д.Д.М.и Д.Н.Н. ,с пълномощник по делото юрисконсулт Ж.Ж.срещу В.С.Д. с ЕГН:**********,***
относно :договорна лихва за периода от 24.11.2017г.до 21.02.2019г.за разликата над 166.69лв.до претендирания
размер от 305.98лв. и заемни такси за разликата над 105.00лв.до претендирания размер от 187.03лв. като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
ответника
В.С.Д. с ЕГН:**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „Банка ДСК“ЕАД ,със седалище и адрес
на
управление:гр.София,община“Оборище“,ул.“Московска“№19,ЕИК:*********,представлявано
от Д.Д.М.и Д.Н.Н. направените по ч.гр.д.№***.по описа на Районен съд –Н. съдебни
и деловодни разноски в размер на 63.00лв./шестдесет
и три лева/.
ОСЪЖДА ответника В.С.Д.
с ЕГН:**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца
„Банка ДСК“ЕАД ,със седалище и адрес на управление:гр.София,община“Оборище“,ул.“Московска“№19,ЕИК:*********,представлявано
от Д.Д.М.и Д.Н.Н. направените по гр.д.№10/2021г.по описа на Районен съд –Н. съдебни
и деловодни разноски в общ размер на
1135.55 лв./хиляда сто тридесет и пет лева петдесет и пет стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд –Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: