Решение по дело №1096/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството по делото е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.284 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по искова молба на Н. Л. М., с [ЕГН], понастоящем в Затвора Пазарджик срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София, с която е предявен иск за заплащане на сумата в размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени в периода от 01.01.2020г. до 31.12.2023г. неимуществени вреди, изразяващи се в болка, страдание, унижение и главоболие, причинени от бездействие на длъжностни лица при Затвора-гр.Пазарджик да му осигурят кухня за готвене. Изложени са съображения, че в лавката се продават яйца, спагети, ориз, картофи, брашно, кори, които той няма къде да сготви – да ги изпържи или изпече. Сочи, че в други затвори в страната - в Затвора в Бобов дол и в Затвора във Враца има кухня.

Така предявеният иск се поддържа от ищеца в проведеното по делото съдебно заседание. Моли съда да го уважи.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София, чрез процесуалния си представител, оспорва исковата претенция, като неоснователна и недоказан, и моли да бъде отхвърлена. Подробни съображения по същество излага в писмения отговор на исковата молба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик взема становище, че исковата претенция е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените и приети по делото, и неоспорени писмени доказателства се установява, че ищецът Н. Л. М. е пребивавал в Затвора - гр.Пазарджик в периода от 24.10.2018г. до 16.02.2023г., както и че понастоящем изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 години и 4 месеца за престъпления по чл.198 и чл.199 от НК, с начало на наказанието - 15.08.2023г., като в Затвора Пазарджик е постъпил на 09.08.2024г., след превод от Затвор Бобов дол /видно от медицинската справка от 10.10.2024г., приложена на л.18 и л.19 от делото/.

Със Заповед №ЛС-64-642/28.11.20128г на Министъра на правосъдието, Заповед №ЛС-04-746/08.12.2021г. на Зам.-министър на правосъдието и Заповед №ЛС-04-268//17.06.2022г. на Министъра на правосъдието, относими към разглеждания период, са утвърдени Списъци на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите. В Раздел ІІІ на същите е регламентирано, че котлон, малка фурна, тенджера, тиган и тава за общо ползване могат да се държат и ползват с разрешение на началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие, които следва да се съхраняват в специално определени помещения и се ползват по ред, определен от началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие.

По делото не е спорно, че в Затвора – Пазарджик няма обособено специално помещение, в което да се съхраняват котлон, малка фурна, тенджера, тиган и тава за общо ползване, с оглед предвиденото в Раздел III на горецитираните списъци.

Възраженията на ответника са, че посочените актове – заповеди и списъци към тях дават оперативна самостоятелност по преценка на началника на затвора дали тези битови предмети да бъдат допуснати в затвора, отчитайки възможностите на сградния фонд в съответното затворническо отделение. Ответникът възразява, че в случая е налице обективна сградоустройствена невъзможност за обособяване на специално определено помещение за съхранение на котлон, малка фурна, тенджера, тиган и тава за общо ползване, както и че обособяването на такова помещение ще доведе до редуциране броя на спалните помещения и съответно намаляване на капацитета, което от своя страна ще породи друг проблем – пренаселеност и невъзможност да се подсигурят на лишените от свобода необходимите квадратни метра жилищна площ. Излага доводи, че с цел осигуряване сигурността и охраната пък, не е възможно функционирането на специално помещение за приготвяне на храна в отделенията на лишените от свобода, респ. в коридора на същите /в каквато насока са доводите на ищеца/, нито пък е разрешено такива да бъдат предоставени на лишените от свобода за лично ползване.

Ищецът не ангажира доказателства да е разполагал със средства, съответно размер на същите, за процесния период, с които да е могъл да пазарува от затворническата лавка. Не установи да си е закупувал посочените от него в исковата молба хранителни продукти – яйца, спагети, ориз, картофи, брашно, кори.

Разпитаните по делото свидетели – А. С. К. и И. П. С. и двамата изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Пазарджик дават показания за недобро качество на храната в Затвора - Пазарджик, както и за липсата на кухня, в която лишените от свобода да могат да си готвят. Продуктите, които се закупуват от лавката нямало къде да бъдат сготвени.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е предявен от процесуално легитимирано лице – лишен от свобода, който твърди, че по време на пребиваването си, за времето от 01.01.2020г. до 31.12.2023г., в Затвора – Пазарджик е претърпял неимуществени вреди - болка, страдание, унижение и главоболие, от неблагоприятни условия за изпълнение на наложеното наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Пазарджик, вследствие на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица при Затвора-Пазарджик, изразяващи се в неосигуряване на кухня, в която да си готви.

Искът е предявен срещу надлежен ответник по чл.205 от АПК, във връзка с чл.285 ал.1 от ЗИНЗС – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София – юридическо лице, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби, каквито са затворите.

Предявеният иск е допустим, а разгледан по същество – неоснователен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3. Съгласно ал.5 на разпоредбата в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Фактическият състав на обезвредата по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС включва три елемента: 1. нарушение на чл.3 от ЗИНЗС; 2. настъпили вреди за ищеца; 3. пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Доказването на първия елемент е в тежест на ищеца, а за останалите два елемента съдът прилага принципа на кумулативния ефект на всички условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумпцията за понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение, съгласно чл.284 ал.5, във връзка с ал.2 от ЗИНЗС.

В нормата на чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното законодателство на страната, това основно право е регламентирано в разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща, че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.3 ал.2 от ЗИНЗС за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Отговорността на държавата за причинените вреди по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС е обективна. Държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са виновно причинени.

Задължение на органите и длъжностните лица е, при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве, и зачитане на правата и достойнството на лишените от свобода (чл.2, т.3 от ЗИНЗС). Според ЕСПЧ, държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката да не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането.

Предвид горното и във връзка с изложените от ищеца твърдения в исковата молба за причинени му болки, страдания и неудобства от липсата на кухня, където да може да си готви, съдът счита следното:

Решението за обособяване на специално помещение, в което да се съхраняват котлон, малка фурна, тенджера, тиган и тава за общо ползване е поставено на преценката на началника на съответното място за лишаване от свобода. Преценката за това включва съобразяването на редица факти и обстоятелства, между които сградния фонд и наличието на подходящо помещение, което да бъде обособено за кухня, като и гарантиране на сигурността и безопасността на всички лишени от свобода, и спазване на критериите за минимална жилищна площ. В конкретния случай, началникът на Затвора – Пазарджик е съобразил факта, че ако пригоди помещение за кухня, това ще доведе до намаляване на правнорегламентираната жилищна площ, която следва да бъде осигурена на всяко лишено от свобода лице. В случая не е налице нормативно установено задължение за началника на затвора да осигурява индивидуално кухненско помещение на лишените от свобода. Недопустимо е обособяването на такова в коридора на съответното затворническо отделение /в каквато насока са исканията на ищеца/, по съображения за сигурност и безопасност на всички настанени там лишени от свобода. Не се установи по делото ответникът да е нарушил нормативноустановени свои задължения, вследствие на което ищецът да е понесъл болки и страдания.

По делото не се установи на ищеца да са били причинени посочените от него негативни психо-емоционални преживявания – болка, страдание, унижение и главоболие. Такива не се извличат и от показанията на разпитаните по делото двама свидетели, включително и относно процесния период от време.

При тези данни се налага изводът за недоказаност и неоснователност на предявения иск, тъй като от събраните доказателства не се установи ищецът да е бил поставен в условия, нарушаващи правата му по чл.3 от ЗИНЗС, при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора - Пазарджик през процесния период от време.

Следва да се отбележи, че данните по делото сочат, че ищецът въобще не е пребивавал в Затвора-Пазарджик в част от процесния период, а именно за времето от 17.02.2023г. до 31.12.2023г. В този смисъл е и заявеното от ищеца в съдебното заседание, проведено на 07.04.2025г.

Не са налице твърдените в исковата молба бездействия от страна на затворническата администрация по отношение на ищеца, а още по-малко такива, които да са довели до унизително или нечовешко отношение по смисъла на чл.3 ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, поради което съдът счита, че не е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността на държавата по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС.

Не са налице и твърдените от ищеца претърпени неимуществени вреди. Доколкото не се установи незаконосъобразно действие/бездействие на затворническата администрация, тоест не се доказа нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, оборимата презумпция по чл.284 ал.5 от ЗИНЗС не намира приложение в случая. По делото липсват данни за това в резултат на увреждане за ищеца да са настъпили отрицателни последици, засягащи неблагоприятно защитени от правото негови неимуществени интереси, а още по-малко за това последиците да следват закономерно от действието/бездействието на длъжностни лица от Затвора – Пазарджик по силата на безусловно необходимата връзка между тях.

При тези данни се налага извод за неоснователност на предявения иск, поради липса на елементите от фактическия състав, необходим за ангажиране на отговорността по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, поради което той следва да се отхвърли.

По изложените съображения, Административен съд-Пазарджик, ХVІ състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Л. М., с [ЕГН], понастоящем в Затвора – гр.Пазарджик срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София иск за заплащане на сумата в размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени в периода от 01.01.2020г. до 31.12.2023г. неимуществени вреди, изразяващи се в болка, страдание, унижение и главоболие, причинени от бездействие на длъжностни лица при Затвора-Пазарджик да му осигурят кухня за готвене.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.