№ 24256
гр. София, 19.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110110416 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „П. против Й. АС. П..
Съдът констатира, че предявеният иск е допустим, поради което делото следва да
бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
На основание чл. 140, ал. 1 ГПК съставя следния проект за доклад по делото:
„П. е предявил против Й. АС. П. обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 122, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сумата от 3028,77 лв. – неплатена главница по договор за кредит №
********** от 02.01.2014г., ведно със законната лихва от постъпване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 26.11.2021г. до окончателно изплащане
на вземането; сумата от 1503,71 лева - договорно възнаграждение за периода от 04.06.2016
г. до 04.05.2018 г.; 1501,27 лева – лихва за забава за периода от 04.05.2018 г. до 25.11.2021 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 67923/2021 г. по описа
на СРС, 61 с-в.
Ищецът твърди, че на 02.01.2014г. Между „П., като кредитодател и Е. и Й. АС. П.,
като солидарни длъжници, е сключен договор за потребителски кредит № **********, по
силата на който ищецът в настоящото производство и кредитодател по договора се съгласил
да предостави на кредитополучателя Е. сумата от 4100 лева в заем, срещу което в тежест на
ответника възникнало задължение да върне получената сума на 48 броя равни месечни
вноски, всяка от които в размер на 190,25 лв. Кредитополучателят Е. е пожелала да бъде
извършено рефинансиране на стари нейни задължения, като кредитодателят е превел сумите
в размер на 1556,31 лв. към К., сумите от 737,50 лв. към З. и сумите от 1049,59 лв. към И.,
като остатъкът от отпуснатата в кредит сума в размер на 756,60 лв. е преведена на
02.01.2014г. по банкова сметка на Е.. Съгласно договора Й. АС. П. се е задължил в
1
качеството си на съдлъжник да отговаря солидарно с Е. за изпълнението на задълженията по
договора при условията, посочени в договора.
На 29.12.2014 г. между кредитодателя и солидарните длъжници е сключен анекс за
разсрочване на кредита, като погасителна вноска №10 и №11 трябва да бъдат изпълнени в
края на погасителния план.
Ищецът посочва, че длъжникът е направил в полза на кредитора 26 пълни и една
непълна погасителна вноска, поради което е изпаднал в забава съгласно погасителния план.
Посочва, че падежът на последната вноска съгласно погасителния план е бил на 04.05.2018
г.
Поради неизпълнение на договорното задължение, ищецът подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение.
Предвид дадени указания на съда, ищецът предявява настоящия установителен иск.
Претендира присъждането на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с която искът се
оспорва като неоснователен и недоказан. Признава, че се е задължил по договор за кредит
като солидарен длъжник и, че сумата в размер на 756,60 лв. е преведена по банкова сметка
на кредитополучателя Е.. Посочва, че не е получавал суми по кредита, поради което твърди,
че основание за солидарната му отговорност към кредитодателя е по договор за
поръчителство. Оспорва да се е съгласил за промяна на срока на ползване на кредита,
отразено в анекс № 1, като твърди, че подписите под Анекс №1 към договора за
потребителски кредит за отлагане на вноски и в Коригиран погасителен план към договора
за потребителски кредит на основата на Анекс № 1 не са положени от него.
Посочва, че всяка от вноските по кредита се погасява по давност в 3-годишен срок от
датата на изискуемостта й, поради което твърди, че вземанията са погасени по давност.
Посочва, че са изискуеми вноските с падеж след 04.06.2016г., както и вноските с падеж
04.11.2014г. и 04.12.2014г., като посочва, че кредиторът е можел да предяви иск в 6-месечен
срок след падежната дата срещу главния длъжник и срещу него като поръчител, поради
което на основание чл.147, ал.1 ЗЗД задължението му е преклудирано. В случай, че ищецът
заяви, че желае да се ползва от представения анекс №1 предявява искания за назначаване на
съдебно-графологична експертиза.
Претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Съдът в изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК указва на
страните, че носят следната доказателствена тежест:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.122, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал.2 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи: възникването
на валидно облигационно отношение между ищеца и ответника, по силата на което
ответникът се е задължил като солидарен длъжник заедно с кредитополучателя да изпълни
неговите задължения по договор за кредит; кредитодателят е изпълнил своите задължения
по договора, като е предоставил сумата на кредитополучателя; валидна уговорка за
2
договорно възнаграждение; настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските
по заема; размер на дълга за главница и договорното възнаграждение.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния
факт на погасяването на дълга, както и останалите си възражения срещу вземането.
По възражението за давност на ответника в тежест на ищеца е да докаже
настъпването на обстоятелства, които са основание за спиране и прекъсване на давността.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи: парично задължение на ответника; настъпила забава на последния за
изпълнение на паричното задължение.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния
факт на погасяването на дълга.
На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения.
Съдът приема, че ангажираните от ищеца с исковата молба документи се явяват
относими към установяване на обстоятелства, включени в предмета на доказване по
предявените искове, поради което следва да бъде допуснато събирането им.
Съдът намира, че направеното оспорване по реда на чл. 193 ГПК на истинността на
представените документи – Анекс №1 към договора за потребителски кредит за отлагане на
вноски и Коригиран погасителен план към договора за потребителски кредит на основата на
Анекс № 1 не са положени от него е допустимо и основателно, доколкото е направено в
преклузивния срок по чл. 193 ГПК.
На ищеца следва да бъде указано да заяви дали ще се ползва от оспорените документи,
с оглед преценка откриване на производство по чл. 193 ГПК.
С оглед процесуалното поведение на страните като безспорни и ненуждаещи се от
доказване следва да бъдат приети следните обстоятелства: че между „П., като кредитодател
и Е., като кредитополучател е сключен договор за кредит № **********/02.01.2014г., по
силата на който Е. е получила в заем сумата от 756,60 лв. по лична банкова сметка, а
остатъкът до размера от 4100 лв. са заплатени за погасяване на нейни задължения към 3
кредитни институции, срещу което Е. се е задължила да върне сума съобразно условията по
договор за кредит, на 48 равни месечни погасителни вноски по 190,25 лв. всяка, с падеж до
4-то число на всеки месец съобразно погасителен план; че Й. АС. П. на 02.01.2014г. е
подписал договор за кредит № **********/02.01.2014г., като се е задължил да отговаря
солидарно заедно с кредитополучателя за връщане на отпуснатата в кредит сума, заедно с
всички възнаграждения, лихви и разходи.
По тези мотиви и на основание чл. 140 ГПК, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към исковата молба.
УКАЗВА на ищеца най-късно в първото съдебно заседание по делото да заяви дали
желае да се ползва от представените като доказателство Анекс №1 към договор за
потребителски кредит № ********** за отлагане на вноски и Коригиран погасителен план
към договор за потребителски кредит № ********** на основата на анекс №1“, доколкото
ответникът оспорва авторството на подписите, положени до негово име.
ПРИЕМА за безспорни и ненуждаещи от доказване следните обстоятелства: че
между „П., като кредитодател и Е., като кредитополучател е сключен договор за кредит №
**********/02.01.2014г., по силата на който Е. е получила в заем сумата от 756,60 лв. по
лична банкова сметка, а остатъкът до размера от 4100 лв. са заплатени за погасяване на
нейни задължения към 3 кредитни институции, срещу което Е. се е задължила да върне сума
съобразно условията по договор за кредит, на 48 равни месечни погасителни вноски по
190,25 лв. всяка, с падеж до 4-то число на всеки месец съобразно погасителен план; че Й.
АС. П. на 02.01.2014г. е подписал договор за кредит № **********/02.01.2014г., като се е
задължил да отговаря солидарно заедно с кредитополучателя за връщане на отпуснатата в
кредит сума, заедно с всички възнаграждения, лихви и разходи.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.11.2022г. от
15.20ч., за която дата и час да се призоват страните.
НА ИЩЕЦА да се връчи препис от отговора на ответника за сведение и възможност
за становище.
Препис от определението да се изпрати на страните.
СЪДЪТ ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4