№ 39028
гр. София, 18.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20251110109439 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по предявен от Н. С. Б. против П. Ж. М. осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 11290 лева, представляваща
задължение по споразумение от 12.09.2024 г. за връщане на получено адвокатско
възнаграждение, ведно със законна лихва за забава от подаване на исковата молба на
17.02.2025 г. до окончателно погасяване на вземането. Направено е искане сторените
съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 09.05.2024 г. между ищеца и
ответника в качеството на адвокат бил сключен договор за правна защита и съдействие №
0930319, по силата на който Н. С. Б. заплатил по банков път на П. Ж. М. сумата в размер на
11290 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие,
изразяващи се в изготвяне на искова молба и защита в производство по съдебна дела.
Страната поддържа, че на 12.09.2024 г. страните сключили споразумение, по силата на което
било прекратено действието на сключения по-рано договор за правна защита и съдействие,
като ответникът се задължил да възстанови полученото адвокатско възнаграждение в срок
до 15.10.2024 г. В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът не изпълнил
поетото по силата на сключеното споразумение, поради което дължи процесната сума.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по същество признава исковата претенция, като
поддържа, че не е дал повод за завеждане на настоящото производство и са налице
предпоставки за уреждане на правоотношенията извънсъдебно. В депозирания отговор са
изложени твърдения, че действително между страните бил сключен договор за правна
защита и съдействие, а в последствие споразумението от 12.09.2024 г., като ответникът
поддържал отношения с ищеца и е предоставял информация кога може да възстанови
процесната сума. Страната поддържа, че от февруари 2024 г. имала три сключени договора, а
в последствие четвърти с лице, което следвало да заплати сумата в размер на 18000 лева, с
която да бъде погасено процесното задължение. Ответникът сочи, че получил
възнаграждението едва на 26.03.2025 г., но дължимата на ищеца сума не можело да бъде
преведена, тъй като по негово искане бил наложен запор върху банковите сметки на адвокат
М.. По изложените съображения е направено искане на страните да бъде предоставена
възможност за постигане на извънсъдебно споразумение, а при условията на евентуалност
сторените от ищеца съдебни разноски да останат в негова тежест доколкото ищецът не е дал
1
повод за завеждане на делото. Направено е искане да бъде отхвърлена претенцията за
присъждане на законна лихва от датата на предявяване на иска, тъй като поради налагане на
запор върху сметките на адвокат М. задължението не е могло да бъде погасено.
Ведно с отговора са представени документи, за които е направено искане да бъдат
приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане за събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за
установяване на обстоятелството, че пълномощникът на ищеца е бил уведомяван
непрекъснато за периода на възстановяване на сумата.
По доказателствената тежест на спора и доказателствените искания, съдът
намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на валидно
облигационно задължение за ответника да възстанови сумата в размер на 11290 лева и
настъпване на изискуемостта на задължението. При установяване на сочените обстоятелства
в доказателствена тежест на ответника е да установи, че е изправна страна по
споразумението.
Представените от страните документи са допустими, относими и необходими за
правилно решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат
приети като писмени доказателства по делото.
Искането на ответника за събиране на гласни доказателствени средства следва да
бъде оставено без уважение като ненеобходимо за изясняване на спора от фактическа
страна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата
молба и отговора документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетел.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 04.11.2025 г. от 13:45 часа,
за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение,
на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2