Решение по дело №354/2022 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 132
Дата: 15 август 2022 г.
Съдия: Светозар Любомиров Георгиев
Дело: 20221840200354
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. Ихтиман, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
в присъствието на прокурора Д. С. ХР.
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Частно наказателно
дело № 20221840200354 по описа за 2022 година
Образувано е по искане на РП- Ихтиман за задължително настаняване и лечение в
специализирано заведение на освидетелстваното лице- О.. А.. Б..
Искането е връчено на освидетелстваното лице, като в срока по чл. 158, ал. 1 от ЗЗ
не е направено възражение и не са посочени доказателства.
В съдебно заседание представителят на РП- Ихтиман поддържа искането и
заявява, че най-подходящата форма за лечение е стационарната.
Защитникът адв. Б. поддържа, че лицето следва да бъде настанено за лечение.
Освидетелстваният по време на съдебните прения и в последната си дума заявява,
че според него формата на лечение не следва да бъде стационарна.
Съдът, като обсъди събраните гласни и писмени доказателства, съобразно чл. 14
от НПК приема за установено следното:
От показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Г., М.,
Б., Ц.. Р., Д. и Л. се установява, че освидетелстваният е започнал да се влошава поради
това, че не приема редовно предписаните му медикаменти, че същият контактува с
хора, които допуска в жилището си, говорил е несвързано, отказвал е да се храни,
подавал е жалби и сигнали срещу различни лица, проявявал е вербална и/или
физическа агресия спрямо различни лица (извил е ръката на 9- годишната внучка на св.
Г., псувал е и е заплашвал св. Г., обиди към св. М., извадил е нож срещу 13-
годишното дете на св. К. и го е заплашил, псувал и обиждал св. Ц., заплашил е с ножче
1
на нокторезачка св. Д., опирайки го в гърлото му), раздавал е пари на непознати,
влизал (включително и през нощта) е в чужди дворове и къщи без причина и без да е
поканен преди това, агитира хората да гласуват за него в качеството му на кмет. В
останалата им част свидетелските показания не установяват релевантни за делото
факти.
От обясненията на освидетелствания се установява, че според него е давал е пари
и е помагал на множество хора със сериозно суми пари, които впоследствие не са му
връщани, както и че според него никого не е заплашвал, както и че той е обект на
агресията, а не обратното.
От съдебно-психиатричната експертиза, която съдът кредитира изцяло, се
установява, че освидетелстваният страда от шизоафективен епизод, маниен тип с
биполярно афективно растройство, както и че поради невъзможност за рационална
корекция на действията и непредвидимост на постъпките освидетелстваният
представлява опасност за здравето и живота на околните и може допълнително да
увреди своето здраве, като има риск да провокира агресия от други лица върху себе си.
В заключението е отразено, че се налага провеждането на задължително стационарно
лечение за срок от два месеца. Посочено е, че информирано съгласие може да дава
длъжностно лице от отдел Здравеопазване към Столична община.
В съдебно заседание вещото лице поддържа експертното си заключение относно
заболяването на освидетелствания. Уточняват, че лицето страда от психично
заболяване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ.
С оглед изложените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 146 от Закона за здравето лица с психични разстройства, нуждаещи
се от специални здравни грижи, са: 1. психичноболни с установено сериозно
нарушение на психичните функции (психоза или тежко личностно разстройство) или с
изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболяване; 2. лица с
умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция.
От своя страна хипотезата на чл. 155 от Закона за здравето предвижда на
задължително настаняване и лечение да подлежат лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2,
които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява
опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето
им.
От събраните в хода на производството доказателства се установи, че са налице
медицинските, социалните и юридическите критерии за прилагане на задължителни
медицински мерки за лечение на освидетелствания. Той е лице от кръга на визираните
в чл. 155 ЗЗ – лица подлежащи на задължително настаняване и лечение, тъй като
страда от психично разстройство по смисъла на чл. 146, ал. 1 от Закона, и представлява
опасност както за своето здраве и живот, така и за близките си, за околните и за
2
обществото.
Съдът намира, че лицето представлява такава опасност, тъй като поради
неприемане на съответните медикаменти се наблюдава приповдигнатост, придружена с
повишена себеоценка и мегаломанни идеи, агресивно поведение и идеи за преследване,
нарушена концентрация, загуба на нормални социални задръжки, непредвидими
постъпки и други, като неприлагането на поддържаща терапия увеличава риска от
рецидив. Именно в подобно състояние лицето е предприел вече посочените прояви на
вербална и физическа агресия (включително чрез използване на остри предмети)
спрямо различни лица, като това му поведение несъмнено създава опасност за самото
лице и за околните и здравето им.
С оглед становището на психиатъра и предвид състоянието на освидетелствания,
за което съдът придоби непосредствено впечатление, съдът приема, че лицето следва да
бъде подложено на задължително стационарно лечение за срок от 2 месеца.
Предвид заявеното от вещото лице следва да бъде определено информирано
съгласие да дава длъжностно лице от отдел Здравеопазване към Столична община.
На основание чл. 163, ал. 2 от Закона за здравето съдът намира, че следва да
постанови незабавно изпълнение на решението, като обжалването не спира неговото
изпълнение, с оглед състоянието на освидетелствания.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 155 от Закона за здравето задължително
лечение на освидетелствания О.. А.. Б., ЕГН **********, за срок от 2 месеца, като
ОПРЕДЕЛЯ СТАЦИОНАРНА ФОРМА на провеждането му, като лечението да бъде
проведено първоначално в ДПБ „Св. Иван Рилски“, гр. Нови Искър.
ОПРЕДЕЛЯ длъжностно лице от отдел Здравеопазване към Столична община,
което да дава информирано съгласие за лечението на освидетелствания, като на
Столична община да се изпрати препис от диспозитива на решението с указания в
тридневен срок да посочат данни за такова лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок, считано от днес,
пред Софийски окръжен съд, като обжалването не спира изпълнението му.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3