№ 15065
гр. София, 31.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110105423 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 31661/30.01.2025
г., от П. Б. П. с ЕГН **********, гр. София, ул. „С* срещу „ЕОС Матрикс”
ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Р*, с която
са предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация
чл.117, ал.2 ЗЗД чл.439 ГПК, с който се иска да бъде признато за
установено, че П. Б. П. не дължи по отношение на ответника „ЕОС Матрикс”
ЕООД вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр.
дело №4192/2012г., по описа на PC-Плевен, 3-ти състав, въз основа на която е
издаден изпълнителен лист от 11.10.2012 г., а именно: 369,44 лева - главница,
дължима по Договор за кредит, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 19.03.2008г. до окончателното изплащане на вземането, договорна
лихва от 228,43 лева, начислена за периода от 11.08.2005г. до 18.03.2008г.,
40,97 лева - наказателна лихва за периода 11.08.2005г. - 18.03.2008г., както и
175,00 лева - сторени съдебни разноски, поради погасяване на вземането по
давност.
В исковата молба са изложени твърдения, че срещу ищеца има издаден
Изпълнителен лист издаден на 11.10.2012 г. от Районен съд –Плевен на
основание Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 11.10.2012 г. по ГД №
4192 от 2012 г. по описа на РС - ПЛевен, за което е образувано изпълнително
дело № 5/2013 г. по описа на ДСИ при РС – Плевен.
Твърди се, че вземането е цедирано на ответника. Счита, че вземането е
погасено по давност. Излага изложение на фактите, че не са предприемани
никакви действия, които да прекъсват давността. Твърди, че последното
валидно изпълнително действие е 09.02.2016 г. Твърди, че изплатил
1
съобщение до ответника, че иска кредитът да бъде изтрит, но ответникът
отказал, поради което счита, че има налице правен интерес от водене на
делото.
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски. Представя договор
за правна защита и съдействие. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.
Прилага следните писмени доказателства и доказателствени средства: 1.
Изпълнителен лист от 11.10.2012г. по ч. гр. д. №4192/2012г., по описа на СРС, 41-ви
състав; 2. Покана за доброволно изпълнение;'3: Писмо до „ЕОС Матрикс" ЕООД; 4:
Отговор на „ЕОС Матрикс" ЕООД;
Не моли да се изиска изпълнително дело № 5/2013 г. по описа на ДСИ при РС –
Плевен.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът твърди, че исковата претенция е
недопустима. Липсвало правен интерес, тъй като нямало образувано
изпълнително дело. Моли съда да прекрати иска за горницата от 4533.03 лева
– главница. Изцяло признава иска. Позовава се на чл.78, ал.2 ГПК, като
твърди, че не е дал повод за завеждане на делото. Прави възражение по чл.78,
ал.5 ГПК. Прави искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Моли съда да изиска изпълнително дело № 5/2013 по описа на ДСИ при
РС – Плевен.
Прилага и моли да бъде приложено: постановление с изх. № 5981/10.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното
материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява от адв. В. П. Н., със съдебен адрес: гр. С*,
партер, *, която представителна власт важи за всички инстанции (л.9 от
делото). Моли да бъде уведомен по електронната поща.
Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр.
чл.32, т.3 ГПК.
По държавната такса
За всеки иск, т.е. за всяко защитавано право (материален интерес) се
дължи една такса по реда на чл.1 ТДТССГПК, ако общата цена на исковете е
над 1250 лева, на основание чл.72, ал.1 ГПК. В този хипотеза, за всеки иск,
който е под 1250 лева се дължи държавна такса в размер на 50.00 лева. Но ако
общата цена на всички искове под 1250 лева, то се събира една минимална
държавна такса за всички искове в размер на 50.00 лева, на основание чл.72,
ал.2 ГПК. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д.
№ 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
В процесния случай цената на исковете е под 1250 лева. Ето защо чл.72,
ал.2 ГПК е приложим. Следователно се събира една минимална държавна
такса по чл.1 ТДТССГПК, независимо от броя искове.
Защитаваният материален интерес е 813.84 лева, поради което такса е в
размер на 50.00 лева.
2
Ищецът представя документ по чл.128, т.2 ГПК с молба с вх. №
56896/18.02.2025 г. (л.16 от делото).
По редовността на ИМ и доклада на делото
На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа
всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Ето защо следва да бъде изготвен
проект за доклад по чл.146 ГПК.
По отношение на допустимостта на производството съдът ще се
произнесе с крайния съдебен акт.
По доказателствата
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени
доказателства и доказателствени средства.
Следва да се изиска изпълнително дело № 5/2013 г. по описа на ДСИ при
РС – Плевен.
Съдът служебно приема, че следва да се изиска за послужване ч. гр. д.
№ 4192/2012 г. по описа на РС – Плевен, до влизане в сила на решение по
настоящото дело или заверен препис от него.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора или един от способите по ГПК – признаване
на иска, признаване на факти, неприсъствено решение и др., като им укаже, че
доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най -
взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито
съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и
изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.
Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както
са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
3
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено за първата
свободна дата е 13.05.2025 година от 09.30 часа, за която дата да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния
проект за доклад на делото:
Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК –
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 31661/30.01.2025 г., от П. Б. П.
с ЕГН **********, гр. София, ул. „С* срещу „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Р*, с която са предявен отрицателен установителен
иск с правна квалификация чл.117, ал.2 ЗЗД чл.439 ГПК, с който се иска да бъде
признато за установено, че П. Б. П. не дължи по отношение на ответника „ЕОС Матрикс”
ЕООД вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело
№4192/2012г., по описа на PC-Плевен, 3-ти състав, въз основа на която е издаден
изпълнителен лист от 11.10.2012 г., а именно: 369,44 лева - главница, дължима по Договор за
кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.03.2008г. до окончателното
изплащане на вземането, договорна лихва от 228,43 лева, начислена за периода от
11.08.2005г. до 18.03.2008г., 40,97 лева - наказателна лихва за периода 11.08.2005г. -
18.03.2008г., както и 175,00 лева - сторени съдебни разноски, поради погасяване на
вземането по давност.
В исковата молба са изложени твърдения, че срещу ищеца има издаден Изпълнителен
лист издаден на 11.10.2012 г. от Районен съд –Плевен на основание Заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК от 11.10.2012 г. по ГД № 4192 от 2012 г. по описа на РС - ПЛевен, за което
е образувано изпълнително дело № 5/2013 г. по описа на ДСИ при РС – Плевен.
Твърди се, че вземането е цедирано на ответника. Счита, че вземането е погасено по
давност. Излага изложение на фактите, че не са предприемани никакви действия, които да
прекъсват давността. Твърди, че последното валидно изпълнително действие е 09.02.2016 г.
Твърди, че изплатил съобщение до ответника, че иска кредитът да бъде изтрит, но
ответникът отказал, поради което счита, че има налице правен интерес от водене на делото.
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски. Представя договор за правна
защита и съдействие. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът твърди, че исковата претенция е недопустима.
Липсвало правен интерес, тъй като нямало образувано изпълнително дело. Моли съда да
прекрати иска за горницата от 4533.03 лева – главница. Изцяло признава иска. Позовава се
на чл.78, ал.2 ГПК, като твърди, че не е дал повод за завеждане на делото. Прави възражение
4
по чл.78, ал.5 ГПК. Прави искане делото да се гледа в негово отсъствие.
чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани
от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:
Отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.117, ал.2 ЗЗД чл.439
ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че П. Б. П. не дължи по отношение
на ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД вземане, установено с влязла в сила заповед за
изпълнение по ч. гр. дело №4192/2012г., по описа на PC-Плевен, 3-ти състав, въз основа на
която е издаден изпълнителен лист от 11.10.2012 г., а именно: 369,44 лева - главница,
дължима по Договор за кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
19.03.2008г. до окончателното изплащане на вземането, договорна лихва от 228,43 лева,
начислена за периода от 11.08.2005г. до 18.03.2008г., 40,97 лева - наказателна лихва за
периода 11.08.2005г. - 18.03.2008г., както и 175,00 лева - сторени съдебни разноски, поради
погасяване на вземането по давност.
Възражения на ответника – недопустимост на иска за главница и липса на правен
интерес. Изцяло признава вземането.
чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават;
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Страните не спорят, че между тях има образувано изпълнително дело № 5/2013 г. по
описа на ДСИ при РС – Плевен , въз основа на изпълнителни листа по ч. гр. д. № 4192/2012
г. по описа на РС - Плевен.
Страните не спорят, че вземането, установено по ч. гр. д. № 4192/2012 г. по описа на
РС - Плевен, е погасено по давност.
Страните спорят дали е налице правен интерес от водене на делото. Спори се за
допустимост на производството.
Спорно е дали ответникът е дал повод за завеждане на делото. Спори се дали е
налице втората предпоставка по чл.78, ал.2 ГПК.
чл.146, ал.1, т.5 ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест:
За да бъде уважен искът, ищецът при условията на пълно и главно доказване следва
да установи следните обстоятелства:
1. Образувано изпълнително дело
2. Периодът между две действия, които прекъсват погасителната давност давността е
повече от 3 или 5 години – период от време в размер минимум на 3 или 5 години,
който да е осъществен между две изпълнителни действия, които прекъсват давността.
При условията на насрещно и пълно доказване, ответникът следва да установи
условията за настъпване или спиране на погасителната давност в период по-малък от 3 или 5
години.
УКАЗВА на страните, че могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
5
процесуални действия в откритото съдебно заседание и ако не направят
доказателствени искания във връзка с дадените им указания, губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК –
ако твърдят нови обстоятелства, да посочат и представят нови доказателства,
но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или
ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото – да посочат
и представят доказателства за тях.
ДОПУСКА като писмени доказателства и доказателствени средства
следните документи: 1. Изпълнителен лист от 11.10.2012г. по ч. гр. д. №4192/2012г., по
описа на СРС, 41-ви състав; 2. Покана за доброволно изпълнение;'3: Писмо до „ЕОС
Матрикс" ЕООД; 4: Отговор на „ЕОС Матрикс" ЕООД;
постановление с изх. № 5981/10.08.2021 г.
ДА СЕ ИЗИСКА заверен препис от изпълнително дело № 5/2013 г. при
ДСИ при РС - Плевен, както и дали има предишно/последващо
изпълнително дело, както и него да го представи, в едноседмичен срок,
считано от получаване на настоящото определение, като УКАЗВА, че на
основание чл. 405, ал.1 ЗСВ, който при неизпълнение на разпореждане на
съдия, дадено по съответния ред въз основа на ЗСВ, се наказва с глоба от 50 до
2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, а съгласно чл.87 вр. чл.91
ГПК, ако трето неучастващо в делото лице откаже да представи поискан му от
съда документ или предмет за изследване, за който е установено, че се намира
у него, съдът му налага глоба, в размер от 50 до 300 лв., и го подканва да го
представи.
УКАЗВА на ДСИ при РС - Плевен, че исканата информация може да
се изпрати на един от следните адреси: 1. гр. София, бул. Цар Борис III, № 54,
Софийски районен съд; 2. електронната поща (************@***.*******); 3.
факс (+359 (2) 8955 611); 4.чрез Система за сигурно електронно връчване.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване ч. гр. д. № 4192/2012 г. по описа на РС
- Плевен, което да се върне след влизане в краен съдебен акт по настоящото
дело или заверен препис от него.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
6
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Н.а на тел. 02/8955423 или
на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и
медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
7
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за е 13.05.2025 година от 09.30
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца чрез
неговия процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след провеждане на процедура по призоваване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8