№ 95
гр. Г.Т., 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на петнадесети декември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко М. Динков
при участието на секретаря Димитричка Й. И.
като разгледа докладваното от Динко М. Динков Гражданско дело №
20253220100188 по описа за 2025 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от „Е.М.“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес
на управление гр. С., район „М.“, ж.к. „М.“ 4, ул. „Б.П. С.“ №,1, бл.15, вх.А,
ет.4, законен представител Р.М.Т., чрез пълномощник адв.Д.П. срещу Р. Д. И.
ЕГН ********** с настоящ адрес гр. Г.Т., ул. „Д.Б.“ №23А.
Предявено е искане да бъде признато за установено по отношение на
ответника съществуването на вземането на ищеца на следните парични суми:
сумата в размер на 3 778, 93 лв., представляваща незаплатена главница по
договор за стоков кредит № 4740017/7.0.2021г., предмет на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №99/2025г.
на РС Г.Т., ведно със законната лихва от 6.03.2025г-датата на подаване на
заявлението по чл.410 в съда до окончателното изплащане на сумата като и
сумата в размер на 355.69 лв. лихва за забава върху главницата за периода от
21.01.2023г. до 6.03.2025г.
Претендират се сторените по делото разноски, както и в заповедното
производство.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението
ответникът е приложил писмен отговор. Оспорва качеството на цесионер на
ищеца, тъй като не била уведомена за извършеното цедиране по вземането.
1
Твърди, че по договора не е настъпила предсрочна изискуемост на паричното
вземане, за което също не била уведомена. Намира предявените искове за
неоснователни.
С исковата молба са предявени искове с правно основание чл.422 от ГПК във
вр. с чл.240,ал.І от ЗЗД, във вр. с чл.79 от ЗЗД, чл. 86 и чл.99 от ЗЗД. Исковете
са допустими.
От приложените по делото доказателства съдът установява следната
фактическа обстановка: Между „У.К.Ф.“ ЕАД и ответницата по делото бил
сключен договор за стоков кредит №4740017/7.09.2021г., съгласно който
ищецът предоставил в заем на ответницата сумата от 5 065лв. Уговорено е
паричната сума да бъде върната на ищеца на 48 месечни вноски в срок до
21.09.2025г.
Видно от приложения протокол за продажба кредиторът предоставил на
ответницата уговорената сума по договора.
На 18.07.2022г. бил сключен договор за прехвърляне на вземанията между
У.К.Ф.“ ЕАД и настоящия ищец, съгласно който ищецът придобил права по
вземането срещу ответницата на основание процесния договор за стоков
кредит.
Поради неплащането на две последователни месечни вноски ответницата
била уведомена лично на 11.02.2025г. за настъпилата предсрочна изискуемост
на договора, както и за прехвърлянията на вземанията от новия кредитор-
цесионер.
Съгласно съдебно-счетоводната експертиза по делото ответницата е усвоила
сумата от 5 065. 00 лв. по договора за стоков кредит чрез закупуване на
електроуреди на стойност посочената сума. По договора за стоков кредит е
погасена сума в общ размер от 298, 35 лв., която сума включва главница по
кредита в размер на 146,73 лв., редовна лихва от 150,87 лв., наказателна
лихва 0. 28 лв. и лихва за просрочена главница-0.47 лв. Размерът на
главницата по договора за стоков кредит е в размер на 3 778.93 лв. След
прехвърляне на вземането към цесионера са платени 250 лв. за периода
19.08.204г. -28.01.2025г. Размерът на лихвата за забава за периода от
21.03.2023г. до 6.03.2025г. е в размер на сумата от 1 066.12 лв.
След изпадането на ответника в забава ищецът провел на 6.03.2025г.
заповедно производство по ч.гр.дело №99/2021г. по описа на РС Г.Т..
2
От приложените по делото доказателства се установява по безспорен и
категоричен начин, че ищецът е предоставил на ответницата процесната
парична сума, в качеството на заемател, като последната не е изпълнила
задължението си да върне на ищеца заетата парична сума, според уговорения
в договора погасителен план, поради което е изпаднала в забава на
плащанията по паричните вноски по договора и дължи лихва за забавено
плащане, съгласно уговорената в договора лихва.
От приложените по делото доказателства се установява, че цесионерът е
уведомил ответницата както за настъпилата предсрочна изискуемост по
договора, така и за извършената цесия, поради което са неоснователни
възраженията, че ответницата не била уведомена за възникналата предсрочна
изискуемост и извършената цесия.
С оглед на така установената фактическа и правна обстановка съдът намира
предявените искове за доказани по размер, поради което са основателни и
исковете следват да бъдат уважени, така както са предявени.
Ищецът претендира сторените разноски по делото в настоящото съдебно
производство както следва :сумата от 118, 47 лв. за държавна такса, сумата от
600, 00 лв. депозит за вещо лице, както и сторените от ищеца разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 99/2025г. на РС Г.Т. в размер на
сумата от 82, 69 лв. за държавна такса, като претендираните разноски са в
общ размер на сумата от 801, 16 лв. За адвокатско, съответно
юрисконсултско възнаграждение, ищецът не е приложил доказателства за
сторени разноски.
Съгласно т.11г от ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013г
съдът, който разглежда иска по чл.422 от ГПК следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобрази изхода на спора и разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
В процесния случай исковете са уважени изцяло и за сторените от ищеца
разноски в съдебното и заповедното производство ответницата дължи
разноски на ищеца в общ размер на сумата от 801, 16 лв.
С оглед на изложеното съдът :
РЕШИ:
3
Признава за установено по отношение на Р. Д. И. ЕГН ********** с
настоящ адрес гр. Г.Т., ул. „Д.Б.“ №23А съществуването на вземането на
„Е.М.“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., район „М.“,
ж.к. „М.“ 4, ул. „Б.П. С.“ №,1, бл.15, вх.А, ет.4, законен представител Р.М.Т. в
размер на сумата от 3 778, 93 лв., представляваща незаплатена главница по
договор за стоков кредит № 4740017/7.0.2021г., предмет на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №99/2025г.
на РС Г.Т., ведно със законната лихва от 6.03.2025г-датата на подаване на
заявлението по чл.410 в съда до окончателното изплащане на сумата както и
съществуването на вземане в размер на сумата от 355.69 лв. лихва за забава
върху главницата за периода от 21.01.2023г. до 6.03.2025г.
Осъжда Р. Д. И. ЕГН ********** да заплати на „Е.М.“ ЕООД ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. С., район „М.“, ж.к. „М.“ 4, ул. „Б.П. С.“
№,1, бл.15, вх.А, ет.4, законен представител Р.М.Т. сумата в общ размер от
801.16 лв., представляваща сторените разноски по делото в настоящото
съдебно производство и в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок
от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
4