Решение по дело №3412/2018 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

483/22.5.2019г.

гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Шумен, девети състав, в публично съдебно заседание проведено на тринадесети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Районен съдия: Д.Д.

 

при секретаря Татяна Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 3412/2018г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от В.Т.Д., против Д.С.Д., в която са предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване искове, както следва: конститутивен иск, с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, за прекратяване на гражданския брак между страните, поради дълбокото и непоправимо разстройство настъпило след сключването му, както и небрачни искове, по които, на основание чл. 322, ал. 2, изр. 2 ГПК, съдът дължи задължително произнасяне: 1/иск с правно основание чл. 56, ал. 1 СК за предоставяне ползването на семейното жилище в гр. Шумен, ул. ***, като ищцата иска то да бъде предоставено на ответника; 2/иск с правно основание чл. 53 СК за запазване на брачното фамилно име на ищцата.

Ищцата обосновава исковата си претенция твърдейки, че с ответника са сключили граждански брак на 28.08.1983 г. От брака имали две деца – С. и Т., които към настоящия момент били пълнолетни. Първоначално отношенията им били нормални, но през 2000 г. започнали спорове помежду им за начина на живот и между тях настъпило отчуждение. Имали и финансови затруднения. През 2004 г. отношенията им се влошили още повече и ищцата заедно със синът им напуснали семейното жилище, като в последствие през 2007 г. заминала при дъщеря им в Италия, където и в момента живеела. Ответникът останал в семейното жилище в кв. Дивдядово, ул. ***. Твърди, че повече от 14 години всеки от тях живее самостоятелен живот и не поддържат контакт. Моли съдът да постанови решение, с което да прекрати бракът им, като дълбоко и непоправимо разтроен. Съгласна е семейното жилище, находящо се в гр. Шумен, ул. *** да бъде предоставено на ответника. Моли да й бъде запазено брачното фамилно име. Не претендира разноски.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответника не подава писмен отговор.

В открито съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба. Ответника не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид допуснатите и приети по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните са съпрузи по силата на сключения между тях граждански брак на 28.08.1983г., за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № ***., от длъжностното лице по гражданско състояние в Община Шумен /л. 5/.

От ангажираните по делото гласни доказателства посредством разпит на свидетелите С. Т. М. и Й. Х. Б. се установява, че от 12 години ищцата живее в Италия, заедно с пълнолетната дъщеря на страните, а ответникът в България. От тогава страните живеели разделено, а от много отдавна не се били срещали и не общували. Още преди раздялата противоречията между страните били непреодолими – свидетелката Х. твърди, че ответникът имал любовници и въпреки, че ищцата приемала изневерите търпеливо отношенията им били лоши, а ответникът «за нищо нямаше дъщеря ми».

Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.

Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че от поне 12 години страните не живеят съвместно, като след раздялата жената се установила да живее в чужбина. Вярно е, че фактическата раздяла не е абсолютно основание за прекратяване на брака (ППВС №10/1971 г., т. 3), както и че не всяка фактическа раздяла между съпрузите води до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но в настоящия случай раздялата, е с не малка давност, през което време бракът им е съществувал само формално. През този период съпрузите не са се събирали да живеят заедно, не са поддържали общо домакинство, не са имали отношения като съпрузи, като всеки от тях в личен план е установил свой собствен начин на живот, изключващ изцяло другия. През този период, двамата не са били отдадени на обща грижа и единомислие за съществуването и просперитета на семейството. Всякакви контакти между тях са прекъснати и те са отчуждени един от друг, помежду им трайно са се настанили неразбирателството, липсата на обич и взаимно уважение.

Изхождайки от установената по делото фактическа обстановка и поведението на страните, съдът приема за установено, че брачните отношения са дълбоко и непоправимо разстроени, а брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом, общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи, уважение и подкрепа между членовете на семейството. Предвид изложеното намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание, това би било вредно, за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което следва да бъде прекратен.

В хода на устните състезания ищцата изразява желание съдът да се произнася по въпроса за вината, поради което е необходимо съдът да се произнесе по този въпрос, като намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 49, ал. 2 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. Изхождайки от разпоредбата на чл. 49, ал. 2 СК, следва да се приеме, че по въпроса за вината законодателят стриктно се придържа към диспозитивното начало - страните определят рамката на произнасянето на съда и само ако някой от съпрузите е поискал произнасяне по въпроса за вината, съдът е сезиран и следва да се произнесе. Искането за произнасяне по въпроса за вината в брачния процес обаче се подчинява на правилата за ранната преклузия, установена с чл. 133 ГПК, чл. 147 ГПК и чл. 266 ГПК, тъй като това искане само по себе си не съставлява самостоятелен брачен иск, а искане не само да се прекрати брака, но и да се посочи виновния за това съпруг. В този смисъл, предвид че в исковата молба искане за произнасяне по въпроса за вината не е предявено, а такова искане не е предявено и от ответника с отговора на исковата молба, то следва, че произнасянето на съда по този въпрос в това производство е недопустимо. В обратната хипотеза, ако все пак това стане, то в тази част, по реда на обжалването, съдебното решение ще трябва да бъде обезсилено.

По иска с правно основание чл. 56, ал. 1 СК.

Съгласно § 1 СК Семейно жилище по смисъла на СК е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода между страните - елемент от имуществените последици на прекратяването на брака. Претенция за ползването на семейното жилище не е направена от ищцата дори обратно тя не се противопоставя семейното жилище да бъде предоставено на ответника, предвид че е напуснато от нея доброволно през 2004 г., както и, че то било наследствено на ответника.

По иска с правно основание чл. 53 СК.

Съгласно разпоредбата на чл. 326 ГПК в решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят в бъдеще. Или, законодателят е допуснал и служебно произнасяне по този въпрос. От страна на жената, по отношение, на която по безспорен начин се установява, че при сключването на гражданския брак е приела фамилното име на мъжа, е поискано запазване на брачното фамилно име. Ответникът не взема становище. Ето защо следва да бъде постановено, след прекратяване на брака жената да продължи носи брачното си фамилно име.

Относно разноските.

Страните не претендират разноски една спрямо друга. На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв., която следва да бъде заплатена от ответника, след приспадане на първоначално внесената такса от ищцата в размер на 25 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

Прекратява гражданския брак между В.Т.Д., с ЕГН: ********** и адрес: *** и Д.С.Д., с ЕГН: ********** и адрес: ***, сключен на 28.08.1983 г., пред длъжностното лице по гражданско състояние Община Шумен, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № *** г., на основание чл. 49, ал. 1 СК.

Оставя без разглеждане искането на ищцата, с правно основание чл. 49, ал. 2 СК, за произнасяне по въпроса за вината предявено в хода на устните състезания, като недопустимо поради настъпила преклузия. В тази част решението има характер на определение и подлежи на обжалване по реда на чл. 274 и сл. ГПК, с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ШОС.

Предоставя ползването на семейното жилище на адрес: гр. Шумен, кв. Дивдядово, ул. ***, на ответника Д.С.Д., с ЕГН: **********, на основание чл. 56, ал. 1 СК.

Постановява след прекратяването на брака жената да носи брачното си фамилно име „Д.“, на основание чл. 53 СК.

Осъжда Д.С.Д., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с BG 20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева, представляваща окончателна държавна такса по иска за развод, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК както и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

 

Районен съдия:……………….