Р Е Ш Е Н И Е

19.02.2021г., гр. Шумен

260091/19.2.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, І състав

На втори февруари 2021 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                 Председател: Емилиян Ангелов

Секретар: В.С.

 

като разгледа докладваното от съдията ВНАД № 2310/20г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

      Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от И.Д.И. срещу Наказателно постановление № 536515-F565371/11.09.2020г. на Директора на Офис Шумен при ТД на НАП -Варна, с което му било наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.355, ал.1 от КСО. Жалбоподателят не оспорва констатациите в акта, но счита , че административнонаказващия орган е следвало да приложи чл.28 от ЗАНН.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Представител на въззиваемата страна депозира писмено становище за неоснователност на жалбата, като  моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: жалбоподателя И., в качеството си на самоосигуряващо се лице  подал на 26.06.2020г. по интернет декларация обр.6 „данни за дължими вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ“ за 2019г. с вх.№270022005916311 Това обстоятелство било установено  на 03.08.2020г. при  извършена  проверка от А.П.Д.-  инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Варна-офис Шумен. Поради това на 17.08.2020г. проверяващият съставил акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че в качеството си на самоосигуряващо се лице   не е изпълнило задължението си да подаде Декларация образец 6 „данни за дължими вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ“ за 2019г за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година  в срока, указан с чл.4 ал.3 т.2 от  от Наредба № Н-13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя И., като  бил предявен и подписан без каквито и да било възражения. Писмени такива обаче били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт, на 11.09.2020г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на И.Д.И.  било наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лв. за нарушение на чл.4 ал.3 т.2 от  от Наредба № Н-13/17.12.2019г. .

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: основно от разпита на свидетеля А.П.Д., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:жалбоподателят, като самоосигуряващо се лице   е бил длъжен, съгласно изискванията на чл.4 ал.3 т.2 от  от Наредба № Н-13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица да подаде декларация обр.6 „данни за дължими вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ“ за 2019г , до 30.04.2020г.. В конкретната хипотеза по безспорен начин е установено, че посочената по горе декларация е подадена едва на 26.06.2020г., което означава, че жалбоподателя е действал в дисонанс с цитираната по горе разпоредба, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с процесното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Санкцията също така е определена правилно, на основание чл.355, ал.1 от КСО, предвиждащ наказаниe за лице, което не подаде декларация в срок, като  самоосигуряващо се лице. Съдът, категорично не споделя становището на жалбоподателя, че в конкретната хипотеза е нарушена разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН, тъй като от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява , че нарушението е установено на 03.08.2020г., което означава, че на тази дата актосъставителя е приел, че жалбоподателя И. е извършил нарушение на чл.4 ал.3 т.2 от  от Наредба № Н-13/17.12.2019г, като съответно от тази дата тече тримесечния срок, визиран в  чл.34 ал.1 от ЗАНН. Тъй като в процесния случай, акта за установяване на административно нарушение е съставен на 17.08.2020г., съдът приема, че актосъставителя е действал в унисон с цитираната разпоредба.

 

 

Не са налице основания също така случаят да бъде счетен за маловажен  по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Процесното нарушение се изразява в неспазване на законоустановен срок за изпълнение на дадено административно задължение, без да е свързано с настъпването на дадени вредни последици.  Следва да се отбележи, че закъснението въобще не е малко, а и административнонаказващия орган, очевидно е взел предвид пандемичната обстановка и е наложил наказание в минимален размер.

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш И :

 

Потвърждава изцяло Наказателно постановление №536515-F565371/11.09.2020г. на Директора на Офис Шумен при ТД на НАП -Варна .

      Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

 

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: