РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. Пловдив, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно
гражданско дело № 20235000500498 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба вх.№
262854/23.05.2023 г. от „А. - *** „ ЕООД против решение № 260019 /
04.05.2023 г. ,постановено по гр.д. № 1148/2020 г. по описа на ОС – Пловдив ,
с което са отхвърлени предявени от жалбоподателя против „Е. ю.“ ЕООД, ЕИК
******** и „***“ ЕАД, ЕИК искове за признаване за установено, че ищецът
„А. - ***** „ЕООД е собственик на реално обособени части с обща площ 1970
кв.м. от ПИ с идентификатор ******** по КККР на гр.Пловдив, с площ от
2797кв.м., с адрес на поземления имот в гр.П., р. Ю., ул. А. П. Д. № **, а
именно:
южната част от ПИ с идентификатор ********, с площ от около 785
кв.м., оцветена в оранжево на Приложение №1 към исковата молба и оцветена
в оранжево на скица №1 към заключението на вещото лице, придобита при
необезпокоявано владение, продължило от 01.07.03г.-01.07.13г. и
продължаващо и понастоящем;
1
северна част от ПИ с идентификатор ********, с площ от около 1185
кв.м., оцветена в синьо на Приложение №1 към исковата молба и оцветена в
синьо на скица №1 към заключението на вещото лице, придобита при
необезпокоявано владение, продължило от 02.05.08г.-02.05.18г. и
продължаващо и понастоящем ,
КАКТО И са отхвърлени предявените от жалбоподателя против „Е. ю.“
ЕООД, ЕИК ******** искове за признаване за установено, че ищецът „А. - ***
„ ЕООД е собственик на сграда с идентификатор ********.9 с площ 154 кв.м.,
двуетажна и сграда с идентификатор ********.10 с площ 286 кв.м.,
едноетажна – и двете разположени в ПИ от ******** КККР на гр.Пловдив, с
площ от 2797кв.м., с адрес на поземления имот в гр.П., р. Ю., ул. А. П. Д. №
** ,
А СЪЩО И е отхвърлен предявения от жалбоподателя против „***“
ЕАД, ЕИК ******** иск за признаване за установено, че ищецът е собственик
на реално обособена част с площ от около 309 кв.м. от ПИ с идентификатор
********* по КККР на гр.Пловдив, с адрес на поземления имот в гр.П., р. Ю.,
ул. П. № **, оцветена в оранжево и защрихована в Приложение №1 и оцветена
с оранжево със защриховане на скица №1 към заключението на вещото лице.
Жалбоподателят счита решението за неправилно поради нарушение на
материалния закон ,съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и необоснованост и по съображенията ,изложени в жалбата и постъпилата
писмена защита е заявено искане същото да бъде отменено и да бъде
постановено друго ,с което така предявените от него искове да бъдат
уважени.Претендира присъждане на разноски.
Предмет на въззивно разглеждане е и частна жалба от „А. - *** „ЕООД
против определение на съда № 260044 / 28..06.2023г. ,постановено по същото
дело по реда на чл.248 от ГПК в частта ,в която е отказано изменение на
решението досежно присъдените на ответника „***“ЕАД разноски като е
заявено искане за неговата отмяна и редуциране на присъденото на този
ответник адвокатско възнаграждение.
От въззиваемите дружества „Е. ю. „ЕООД и „*** „ЕАД са постъпили
отговори , с които оспорват въззивната жалба ,считат решението за правилно
и по съображения ,изложени в отговорите и в постъпилите писмени защити
заявяват искане същото да бъде потвърдено .Претендира и присъждане на
2
разноски на въззивната инстанция.
От дружество „Б. и „ЕАД е постъпил и отговор по частната въззивна
жалба на „А. - *** „ ЕООД против определението на съда ,постановено по
реда на чл.248 от ГПК като счита същата за неоснователна и заявява искане да
бъде отхвърлена.
Предмет на въззивно разглеждане е и частна жалба от „*** „ЕАД против
определение на съда № № 260044 / 28..06.2023г. ,постановено по същото дело
по реда на чл.248 от ГПК в частта,в която е оставено без уважение искането
му да бъде изменено решението в частта на разноските като вместо
присъдените му такива в размер на 6 000 лв. да му се присъдят разноски в
размер на 9 530 ,40 лв. като е заявено искане в тази му част определението
като неправилно да бъде отменено и заявеното от него искане касателно
разноските да бъде уважено.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от
легитимирана страна ,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на
въззивно обжалване акт ,а решението е валидно и допустимо като
постановено по очертания с обстоятелствената част и петитум допустим
предмет на иска.
Предмет на въззивно разглеждане са обектино и субективно кумулативно
съединени искове ,предявени от „А. - *** „ЕООД против „Ел юг“ ЕООД и
„***“ЕАД както следва :
По отношение на ответниците „Е. ю.“ ЕООД и „***“ ЕАД иск за
установяване ,че ищецът е собственик по силата на изтекла в негова полза
придобивна давност, продължила повече от 10 години, и като правоприемник
на „А. - ***“ ООД, на реално обособени части с обща площ 1970 кв.м. от ПИ с
идентификатор *******.**** по КККР на гр.Пловдив, с площ целия от
2797кв.м., с адрес на поземления имот в гр.П., р. Ю., ул. А. П. Д. № **, а
именно:
1.1. Южната част от ПИ с идентификатор ********, с площ от около 785
кв.м., оцветена в оранжево на Приложение №1 към исковата молба и оцветена
в оранжево на скица №1 към заключението на вещото лице, придобита при
необезпокоявано владение, продължило от 01.07.03г.-01.07.13г. и
продължаващо и понастоящем;
3
1.2. Северна част от ПИ с идентификатор ********, с площ от около
1185 кв.м., оцветена в синьо на Приложение №1 към исковата молба и
оцветена в синьо на скица №1 към заключението на вещото лице, придобита
при необезпокоявано владение, продължило от 02.05.08г.-02.05.18г. и
продължаващо и понастоящем;
По отношение на ответника „Е. ю.“ ЕООД иск за установяване , че
ищецът е собственик по силата на изтекла в негова полза придобивна давност,
продължила повече от 10 години, при необезпокоявано владение, продължило
от 01.07.03г. до 01.07.13г. и продължаващо и понастоящем, и като
правоприемник на „А. - ***“ ООД, на :
2.1. Сграда с идентификатор ********.9, с площ 154кв.м., двуетажна,
разположена в ПИ от ********;
2.2. Сграда с идентификатор ********.10, с площ 286кв.м., едноетажна,
разположена в ПИ от ********;
По отношение на ответника „***“ иск за установяване ,че ищецът е
собственик по силата на изтекла в негова полза придобивна давност,
продължила повече от 10 години, при необезпокоявано владение, продължило
от 01.07.03г. до 01.07.13г. и продължаващо и понастоящем, и като
правоприемник на „А. - ***“ ООД, на реално обособена част с площ от около
309 кв.м. от ПИ с идентификатор ********* по КККР на гр.Пловдив, с адрес
на поземления имот в гр.П., р. Ю., ул. П. № **, оцветена в оранжево и
защрихована в Приложение №1 и оцветена с оранжево със защриховане на
скица №1 към заключението на вещото лице.
Ищецът е твърдял ,че е правоприемник на „А. - *** „ООД ,дружество ,
чиято основна дейност е производство и монтаж на дограми и извършватне на
строително монтажни дейности,чиито произвоствени и складови помещения и
мощности са разположени и попадат в реално обособени части от имот с
кадастрален идентификатор ******** и частично в реално обособена част от
съседен имот с кадастрален идентификатор *********.
Изложил е следната фактология : по силата на предварителен договор от
01.07.2003г., сключен между него като купувач и продавача „Б. и.“ ЕООД, сега
с наименование „Е. ю.“ ЕООД, продавачът следвало да му прехвърли
собствеността върху 2000/3240 ид.части от дворно място, цялото застроено и
незастроено с площ от 3240кв.м., съставляващо УПИ **** от кв.1-нов по
4
плана на кв.Х. Б. - с.“, при граници :ул.“А. П.. Д.“, Д. Б.“ и Д. В.“, с който
предварителен договор страните уговорили, че ищецът ще ползва реално
оцветеното в жълт и оранжев цвят на скицата, неразделна част от договора, с
площ, която се равнява на 2000 кв.м., обозначено с №1 и №2 на извадката от
геодезическата скица /заснемане на имот пл.№**** от 2000г., съставляваща
сега приложение №2 към исковата молба.
В деня на сключване на предварителния договор и както било отразено в
самия него /в т.ІІ.1/, продавачът предал на купувача владението върху
оцветената в оранжев цвят и обозначена с №1 от скицата, неразделна част от
предварителния договор, реална част от имота,ведно с масивната двуетажна
промишлена сграда, разположена в северната част на оцветеното в оранжево,
заснета с одобрената впоследствие КККР като две самостоятелни сгради с
идентификатори ********.9 и ********.10. Твърдял е ,че и досега ищецът
упражнява непрекъснато и необезпокоявано фактическа власт върху тази
реално обособена част от имота, която владее като собственик и като такъв
извършвал в този период множество подобрения в промишлените сгради, без
да иска за това ничие съгласие или разрешение. Счита, че е добросъвестен
владелец, защото владението му е предадено по силата на сключения
предварителен договор.
Поддържал е ,че процесната реално обособена част от около 300 кв.м.,
оцветена в оранжево и защрихована на приложение №1 към исковата молба,
която сега, при актуалните КККР е част от ПИ с идентификатор *********,
към датата на предаване на владението по силата на сключения предварителен
договор била част от заснетия по КККР ПИ ******.****, и затова владението
върху нея било установено по описания начин.
Посочил е ,че за частта, оцветена в жълто и обозначена с №2 от скицата,
съставляваща неразделна част от предварителния договор, страните се
съгласили, че ще бъде предадена от продава на купувача след уреждане на
отношенията на продавача с „Б.“ АД, поради спора, който се водел между тях
към датата на сключване на предварителния договор за границата от запад на
УПИ **** от кв.1-нов по плана на кв.“Х. Б. - с.“, гр.Пловдив, но за нея
продавачът така и не изпълнил задължението си да предаде владението. С
констативен нотариален акт от 28.03.08г., акт №........... том .......,
новоучреденото дружество „***“ АД било признато за собственик на реално
5
обособена част от ПИ ****, кв.1, кв.“Х. Б. - с.“, с площ 870.99кв.м.,която
съвпада в по-голямата си част с оцветената в жълто част с №2 по скицата към
предварителния договор.
В отговор на действията, свързани с признаване на „***“ АД за
собственик на описаната вече реално обособена част от ПИ ****, ищецът
освободил сградата от 309 кв.м. с актуален идентификатор ********.12 и
едновременно с това завладял демонстративно и за двамата ответници цялата
северна част от ПИ ****, с площ от около 1240 кв.м., като с тяхно знание я е
оградил, поставил портална врата от северната и страна, пренесъл
оборудването и техниката си от освободената сграда там и преградил достъпа
на всякакви трети лица до тази част от имота. Така от началото на май 2008г. и
до момента осъществявал върху тази обособена част от имота фактическа
власт като върху свой собствен имот, вместо непредадената му от продавача
по предварителния договор част, оцветена в жълто под №2 в скицата,
неразделна част от предварителния договор, която станала собственост на
„***“ АД, като границите на същата реално обособена част и площта й от
завладяването и до момента не са се променяли.
Тъй като окончателен договор между страните по предварителния такъв
не бил сключен през 2011г. ищецът предявил иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД за
прогласяване за окончателен на същия, който иск бил отхвърлен с влязло в
сила на 05.05.20г. съдебно решение по гражданско дело №553/2011г. на ПОС.
Понататък е сочил,че поцесния имот с актуален идентификатор ПИ
********към момента е с площ от 2797кв.м., като „***“ АД притежава реално
обособена от него част с площ 871кв.м. /870.99кв.м./, отразена в жълто на
Приложение №1 към исковата молба, а останалата реално обособена част от
1970 кв.м. от ПИ ******** се владее фактически и се свои от ищеца
необезпокоявано и непрекъснато, конкретно в югозападната част от имота,
оцветена в оранжево, считано от 01.07.2003г., и в северната, оцветена в синьо
от 02.05.2008г.
За частта от имота ,предадена от ответника „Е. ю.“ЕООС ,с предишно
наименование „Б. и. „ЕООД на 01.07.2003г. с приблизителна площ 300 кв.м.
сега попада в съседния имот с № **** ,който имот е собственост на ответник
„*** „ ЕАД / защрихованата оранжева част от приложевие 1 към исковата
молба / ,но това отразяване на границата е само документално и не е
6
променило упражняваната фактическа власт от ищеца като същият владее
тази спорна част от 2003г. необезпокоявано и непрекъснато като собствен
имот ,който е придобил по давност към 2013г. при граници на място ограда
от запад,ограда и врата от юг ,сграда от изток .Подчертава ,че именно тази
част – защрихованата оранжева такава ,е служила и служи и към настоящия
момент като единствен вход към производствените и складови помещения на
дружеството и преминаване на тежкотоварни камиони ,превозващи материали
и готова продукция.
С оглед изложените обстоятелства, тъй като двамата ответници били
записани в кадастралната карта като собственици на процесните имоти, а
ищецът е придобил описаните реални части от имотите по силата на
давностно владение , то същият обосновава наличен за себе си правен интерес
от провеждане на предявените положителни установителни искове за
собственост,разглеждани тук.
Ответникът „Е. ю.“ ЕООД не е подал отговор на исковата молба. ,но в
съдебно заседание на 01.12.2020г. е взел статовище ,че оспорва изцяло
предявените искове .Посочил е ,че не са налице необходимите обстоятелства
,водещи до придобИ.е на имотите по давност като поддържа ,че воденото
между него и ищеца и приключило вече производство по гр.д. №553/11г. на
ПОС, по иска по чл.19,ал.3 от ЗЗД, е ясна индиция, че у ищеца при завеждане
на делото през 2011г. е липсвало намерение за своене, тъй като към същата
дата не е навеждал твърдение да е придобил имота на основание давност, а е
искал да се прогласи в окончателен предварителния договор, съгласно който
продавачът е собственик на имота, реално обособени части от който са сега
предмет на спора.
От ответника „***“ ЕАД е постъпил отговор на исковата молба, с който
е оспорил исковете. Оспорил е като частни документи с недостоверна за него
дата приложените от ищеца предварителен договор от 01.07.2003г., протокол
от 29.12.2005г. към същия договор, наличието на скица, съставляваща
приложение към предварителния договор, с която са указани частите от УПИ
****, които ще се предадат и се твърди да са реално предадени от продавача
на купувача по договора. Посочил е ,че част от процесните за спора
реално обособени части от поземлени имоти, попадала в границите на имота,
апортиран в капитала на „***“ АД през 2002г., който имот бил ограден от него
7
и няма как да е била владяна от друго лице. Ответникът оспорва ищецът да е
владял повече от 10 години непрекъснато и необезпокоявано реално
обособените части от ПИ с идентификатор ********, оцветени в оранжево и
синьо в приложение №1 към исковата молба. Твръди ,че от факта, съобщен
от самия ищец относно предмета на воденото между него и „Б. и.“ ЕООД /сега
„Е. ю.“ ЕООД дело по чл.19, ал.3 от ЗЗД следва, че ищецът е признал
собствеността на това дружество върху реално обособените части от имот
№****, несъвместими с упражняване на давностно владение върху тях за
периода на водене на делото от 2011г. до 05.05.2020г. ,тъй като с признанието
давността била прекъстната ,както и че липсват основания да се приеме, че е
налице хипотезата на чл.200 от ЗУТ, която позволява предмет на сделки да са
реални части от поземлени имоти.
Съдът ,с решението ,предмет на обжалване ,е приел исковете за
допустими ,а по същество от фактическа страна е приел следното : С
нотариален акт от 08.04.1999г., „Б.“ ЕООД- в ликвидация, като продавач
продал на „Б. и.“ЕООД масивна стоманобетонна сграда, бивш цех „Въздушни
пускатели“, със застроена площ 465кв.м., ведно с припадащия се терен с площ
от 3240кв.м., съставляваща част от парцел І.....-С. з. зеленина и жилищно
строителство, съгласно ЗРП, одобрен със Заповед №1043/15.11.84г., находяща
се на ул.“П. Д. № ** /бивша „П. № **/, при граници за продаващия се имот
ул.“Д. П.“, имот план. №******.“, имот пл.№*** В.“ , а н а 01.07.2003г. между
„Б. и.“ ЕООД като продавач и „А. ***“ООД като купувач бил сключен
предварителен договор, съгласно който продавачът се е задължил да
прехвърли на купувача собствения на дружеството недвижим имот,
съставляващ: 2000/3240 ид.части от дворно място, цялото застроено и
незастроено с площ от 3240кв.м., съставляващо УПИ **** от кв.1-нов по
плана на „Х. Б. - с.“, гр.Пловдив, при граници : ул.“А. П.. Д.“, Д. Б.“ и Д. В.“,
при продажна цена от 170 000лв., по-голяма част от която е платима чрез
изработка на алуминиева дограма от страна на купувача за обекти, възложени
от продавача .Със същия договор страните уговорили, че купувачът ще
ползва реално южната част от описания по-горе недвижим имот с граници:
изток - масивна сграда, собственост на „Б. и.г“ ООД, юг - ул.“А. П. Д.“,
запад-„Б.“АД, север - северната стена на масивна двуетажна промишлена
сграда; цялата масивна двуетажна промишлена сграда, находяща се в същия
имот /оцветеното в жълт и оранжев цвят на скицата, подписана от страните и
8
съставляваща неразделна част от настоящия договор и обозначено с 1 и 2 .В
същия договор било посочено, че към момента на подписване на му
продавачът предава на купувача владението върху частта, обозначена с
оранжев цвят на скицата, неразделна част от договора като липсвало уговорка
към същия момент, че на купувача се предава и владението на масивната
двуетажна сграда, разположена в северната част на оцветения с оранжево
терен, заснета с одобрената впоследствие КККР като две самостоятелни
сгради с идентификатори ********.9 и ********.10 Пак съгласно този
договор след уреждане на отношенията между „Б. и.“ ЕООД и „Б.“ АД,
продавачът се задължил да предаде на купувача владението върху частта,
оцветена в жълт цвят и обозначена с №2 от скицата, неразделна част от
договора.
Понататък съдът е приел ,че с решение №539/02.04.2012г. на ПОС по
гр.д. №553/2011г., в сила от 05.05.2020г., бил отхвърлен предявения от „А.
***“ ООД против „Е. ю.“ ЕООД иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД за прогласяване в
окончателен на предварителния договор, сключен на 01.07.2003г. между „Б.
и.“ ЕООД като продавач и „А. ***“ ООД като купувач, като част от мотивите,
при които искът бил отхвърлен, са действително такива, каквито ответникът
“***“ЕАД сочил в отговора си, а именно: че процесният за спора по делото
имот представлява понастоящем част от други поземлени имоти, по
отношение на които липсват данни за притежавани от ответника по заведения
иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД права, както и липсвали основания да се приеме, че е
налице хипотезата на чл.200 от ЗУТ, която позволява предмет на сделки да са
реално обособени части от поземлени имоти.
Във връзка с оспорването от ответника „***“ АД на представения от
ищеца предварителен договор и протокол от 29.12.05г. като такива с
недостоверна дата, както и въобще да са били сключвани/подписвани, както и
осопрването към предварителния договор да е имало приложена скица,
указваща кои реални части ще бъдат ползвани от купувача по този договор и
предаване на ползването на такива части от продавача на купувача на
основание сключения договор съдът е приел същото за неоснователно
доколкото от съдържанието на приложеното гр.д. №553/2011г. на ПОС е
видно, че действително е бил сключен предварителен договор за покупко-
продажба на 2000/3240 ид.части от дворно място, съставляващо УПИ ****,
кв.1 нов по плана на кв.“Х. Б. - с.“ като . при докладване на делото е било
9
прието това да не е спорно между страните .По отношение на
продължителността на производството по иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД, във
връзка с изтъкнатото от ответниците прекъсване течението на давността за
срока на производството, съдът е посочил , че исковата молба бил подадена в
съда на 25.02.2011г. ,а делото е приключило с решение, влязло в сила на
05.05.2020г.
Понататък съдът подборобно е обсъдил останалите събрани по делото
доказателства – писмени и гласни такива ,и като краен резултат е приел да е
установено от ищеца при условията на пълно и главно доказване единствено
твърдението, че същият е упражнявал фактическа власт по отношение на
двете процесни сгради с идентификатори ********.9 и ********.10
,попадащи в оцветената в оранжева част от скицата ,приложение 1 към
исковата молба. Изложил е съображения ,че доколкото сключеният
предварителен договор от 01.07.03г. има за свой предмет продажбата
единствено на 2000/3240 ид.части от дворно място, съставляващо УПИ ****, а
уговорките на страните във връзка със сградата касаят частите от дворното
място, които купувачът по договора ще може да ползва реално,
обстоятелството, че с предварителния договор е посочено, че продавачът
предава на купувача владението върху частта, оцветена в оранжево, както и че
сградите се намират в същата част, не изпълва хипотезата на добросъвестно
владение, така че за придобИ.е на правото на собственост по давност да е
приложим краткият петгодишен срок по чл.79,ал.2 от ЗС, а приложим следва
да се счита общия 10 годишен срок по чл.79,ал.1 от ЗС. Приел за основателен
довода на ответниците, че тъй като при воденото между „Е. ю.“ ЕООД и ищеца
съдебно производство по иска по чл.19,ал.3 от ЗЗД ищецът не е навеждал
твърдения да е придобил имота по давност, а е искал да се прогласи в
окончателен предварителния договор, съгласно който продавачът е собственик
на продаваемия имот, то това поведение било ясна индиция за липса на
намерение у ищеца за своене. Тъй като от завеждане на гр.д. №553/11г. на
ПОС по иска по чл.19,ал.3 от ЗЗД до приключването му с влязло в сила
решение на 05.05.2020г. ищцовото дружество не било навеждало твърдение да
е придобило имота по давност, а настоявало да се обяви за окончателен
предварителния договор, съгласно който продавачът е собственик на
обещания имот, реално обособени части от който са предмет на спора,то
очевидно е, че като е признавал този факт през посочения период, ищецът не е
10
имал намерение за своене като този извод съдът е направил както по
отношение на ползваните в годините процесни сгради, така и по отношение на
спорните площи от поземлените имоти, поради и което е приел ,че не може да
се направи извод за изтекла в полза на „А. - ***“ ЕООД придобивна давност в
изискуемия от закона десетгодишен давностен срок. Като отделен аргумент
съдът е посочил ,че по отношение на площите, представляващи реално
обособени части от поземлени имоти, следва да се съобрази изискването на
чл.200, ал.1 от ЗУТ, съгласно което реално определени части от поземлени
имоти в границите на населените места могат да се придобиват по давност
само ако са спазени изискванията за минимални размери по чл.19, ал.1, като
правилото на ал.1 не се прилага когато частта от поземления имот се
присъединява към съседен имот при условията на чл.17, а оставащата част
отговаря на изискванията на чл.19 или се присъединява към съседен имот,а по
делото не са събрани доказателства, въз основа на които да се направи извод,
че е налице хипотезата на цитирания текст от ЗУТ, който за сочените в
исковата молба периоди да позволява процесните имоти да бъдат придобити
по давност. При тези мотиви съдът е отвхърлил исковете изцяло.
С оглед релевираните оплаквания в жалбата и доводите ,изложени от
ответниците в отговорите следва да се приеме ,че спорът пред настоящанта
инстанция е фокусиран около наколко момента : на първо място това е
повдигнатят пред въззивния съд въпрос, предвид мотивите на обжалваното
решение ,за приложението на чл.200 от ЗУТ и конкретно налице ли са
законовите предпоставки ,предполагащи възможността претендраните реално
обособени част от поземлени имоти да бъдат въобще предмет на придобивна
давност и правото на собственост по отншение на тях да бъде придобио на
това оригинерно основание. На следващо мяста е поставен въпросът прекъсва
ли давността воденото производство по чл.19ал.3 от ЗЗД между ищеца и
ответника „Е. ю. „ЕООД и отрича ли то анимуса на настоящия ищец и ищец
в производството по 19 ал.3 от ЗЗД.И разбира се ,владял ли е ищеца
претендираните реални части от поземлениети имоти по начин и време ,така
че да може да ги придобие по давност.
Както се установява по делото претендираната реално обособена част
,колорирана в оранжево и в синньо ,както и двете сгради с идентификатори
********.9 и ********.10 по скица № 1 към заключението /Геодезическо
заснемане за нуждите на делото /попадат изцяло в имот с идентификатор
11
************ ,включен в УПИ ** - С. з. ,зеленина и жилищно строителство
,кв.I по плана на кв.“Х. Б. - с. . Претендираната реално обособена част от имот
,колорирана в оранжево и защрихована по скица № 1 от заключението попада
в имот с идентификатор ********* ,който имот попада в УПИ I за училище и
УПИ ** - С. з. ,зеленина и жилищно строителство ,кв.I по плана на кв.“Х. Б. -
с.“.Доколкото ответниците са вписани като собственици на имотите с
посочените идентификатори съгласно данните, вписани в КККР на
гр.Пловдив,а ищецът твърди да е във владение на тези реално обосоени части
без да притежава титул за собственост,то исковете му се явяват допустими
като предявени при наличие на правен интерес от воденето им .
Съобразно разпоредбата на чл.200 ал.1 от ЗУТ реално определени части
от поземлени имоти в границите на населените места и селищните
образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само
ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19.А съобразно
ал.2 от същата норма правилото на ал. 1 не се прилага в случаите, когато
частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията
на чл. 17, а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 или се
присъединява към съседен имот.Нормата на чл.19 от ЗУТ предвижда изикване
за минимални размери само при урегулиране на поземлени имоти за ниско
жилищно застрояване. Съобразно ал. 5 от посочената разпоредба при
урегулиране на поземлени имоти в квартали за средно и високо жилищно
застрояване, за ниско свързано застрояване в повече от два имота, за
застрояване със социални жилища или за друго специфично застрояване
размерите на имотите се определят със самия подробен устройствен план, без
да се спазват нормите по ал. 1 ,а съобразно ал.6 при урегулиране на
поземлени имоти в границите на населените места за нежилищно застрояване
или за други нужди без застрояване техните размери се определят с подробен
устройствен план, съобразно санитарно-хигиенните и противопожарните
изисквания и съответните устройствени правила и нормативи. Както се каза
поземленете имоти ,част от които са процесните реално обособени части
,попадат в УПИ ** - С. з. ,зеленина и жилищно строителство ,кв.I по плана на
кв.“Х. Б. - с. и в УПИ I за училище по регулационния план ,одобрен със
Заповед № 1043/15.11.1984г. ,който не е променян до момента ,а самите УПИ
са част от устройсвена зона от вида „смесена многофункционална
устройствена зона „,която зона ,видно от допълнителното заключение ,прието
12
при въззивното разглеждане на делото ,е с предназначение за изграждане на
обекти за общественото обслужване,обекти за деловото обслужване ,офиси и
друга инфраструктура ,обслужваща бизнеса ,места за настаняване ,жилищни
сгради и жилища в сгради с друго презназначение ,техническа
инфраструктура Следователно кагерогично ясно е ,че посочените два имота
попадат в УПИ ,които според регуационните предвиждания не са
предназначени за ниско жилищно застрояване ,при което положение законът
не поставя изискване за минимални размери ,а размерите на имотите при
тяхното уригулиране се определят от подробния устройствен план ,а когато се
касае за имоти с нежилищно затрояване урегулирането им се съобразява със
санитарно хигиенните и противопожарни изисквания за територията.В
случая не се установи наличие на специфични санитарно хигиенни и
противопожарни изисквания за територията ,в която попадат имотите ,поради
което няма пречка реално обособените части от тях да бъдат обект на
придобивна давност.Този извод на съда се подкрепя и от заключението на СТЕ
,изготвено от в.л. С. и прието пред настоящето разглеждане на делото,,което
съдът въприема ,от което е видно ,че реално обособените части ,колирирани в
синьо и в оренжаво и защрехована имат лице към улица и могат да бъдат
урегулирани като УПИ с нежилищно предназначение ,а реално обособените
части ,колирирани в оранжево могат да бъдат включени в УПИ заедно с която
и да е от другите две площи ,имащи лице към улица като в последния случай
,противно на поддържаното от ответника „*** „ЕАД , не се касае са
упълномеряване на маломерни имоти по смисъла на чл.17 ал.2 т.2 и т.3 от
ЗУТ ,тъй като ,от една страна ,за имотите с нежилищно презназачение липсва
изискване за минимални размери ,а от дрга страна при урегулирането на тези
претендираните от ищеца части съвместо с която да е от другите две също
претендирани от него части не би възникнала съсобственост.
С оглед казанато отговорът на първия относим към спора въпрос ,а
именно могат ли процесните реални части от двата поземлени имота да
бъдат продибити по давност ,е положителен.
Няма съмнение ,че с предварителен договор от 01.07.2003г. „Б. и.
„ЕООД ,- сега „Е. ю. „ЕООД ,се е задължил да продаде на ищеца 2 000 / 3240
идч. от дворно място ,цялото застоено и незастроено с прощ от 3 240
кв.м.м,съставляващо УПИ **** от кв .I -нов по плана на кв.“Х. Б. „ – север
,гр.Пловдив като страните са уговорили купувачът да ползва реално
13
оцветеното в жълто и оранжево по скицата ,подписана от страните и
съставляваща неразделна част от договора ,обозначени с 1 и 2 ,както следва :
южната част от описания недвижим имот при граници : изток масивна сграда
,собственост на „Б. и.г „ООД ,юг – улица „А. П.. Д. „ ,запад – „Б. „ ,север
северната стена на масивна двуетажна промишлена сграда ,както и цялата
масивна двуетажна промишлена сграда . Със същия договор продавачът е
предал на купувача владението на частта ,колорирана в оранжево и отбелязана
с № 1 на скицата,която част включва освен част от дворно място и двутежната
масивна промишена сграда ,а частта ,колирарана в жълто страните са
договорили да бъде предадена след уреждане на отношенията между “Б. и.
„ЕООД и „Б. „АД съгласно анекс.
По делото са разпитани свидетели –С. К. ,брат на предишния управител
на ищеца ,заедно с който развивали дейност ,свързана с изработка и монтаж на
алумниева дограма ,което е основен предмет на дейност на ищцовото
дружество ,Г. П. ,който е монтажист на дограма и познава предишния
управител на ищеца ,с когото работели в годините и Х. М. ,близък приятел на
св.С. К..И тримата свиделети установяват ,че познават ищцовото дружество и
неговия бизнес ,който е производство и монтаж на алуминиева дограма. Още
от 2003 г. дружеството ползвало за производствена база колорираната в
оранжево по скицата към предварителния договор ,неразделна негова част
,част ,както и навес в колорираната в жълто част , а от 2008г. ,когато фирмата
била принудена на напусне навеса ,същата ползва сграда до басейна в
колорината в синьо част ,ведно с дворното място ,където има машини ,а
останалите сгради в тази синя част били порутени.Според свидетелите входът
за произвоствената база на ищеца е от към улица „П. Д. „ , като след входа на
място има тоалетна и офис на дружеството ,а сградите ,колорирани в
оранжево са именно тези ,в които се осъществява производството.Заявяват
също така,че не са виждали други лица ,освен ищцовото дружество в
колорираните в синьо и оранжево части от скицата към предварителния
договор ,както и че не знаят други лица да имат претенции ,както и че и към
настоящия момент ищцовото дружество ползва посочените части и
упражнява производствената си дейност там.
От заключението на приетото СТЕ при първонистанциното разглеждане
на делото и конкретно от комбинирантата скица на л.273 е видно ,че частите
14
,колираните в оранжвето и оранжево с щрих ,както са претендирани не
съвпадат изцяло с колорираната в оранжево част по скицата ,неразделна част
от предварителния договор като несъотвествието е основно в частта
,колорирана в оранжево с щрих.Също от заключението ,което е съпроводено с
изготвено геодезическо засменаме ,е видно ,че по-голямата от двете оранжеви
площи е със следните граници : от север дворно място на имот **** и сграда
№ 3 от имот ****,от изток дворно място и сгради 2 и 3 от ПИ **** и ПИ
****, от юг дворно място от ПИ ****,и сграда № 2 от от ПИ **** , от запад
дворно място от ПИ **** и сграда 12.
По малката оранжева част е със следните граници: на север страд 12 ,а
на изток ,запад и юг – дворно място от ПИ ****.
Колорираната в оранжево с щрих част е с граници : от север имот ****
,от изток сграда 17 от ПИ ****,и сграда 2 от ПИ **** , от юг –бул.“Адам. П. Д.
„ и от запад ПИ **** ,сграда 12 от имот **** и дворно място от съшия.
Оцветаната в синьо част е с граници :от север ул.“П. „ и ПИ ****, от
изток сгради 1 и 5 от имот**** ,от юг сгради 9 и 10 и ПИ **** ,от запад ПИ
****.
Вещото лице при изслушване на заключението е заявило ,че площта и
границите на голямата оржанжева част включва сгради 9 и 10,които сгради са
и граница между оранжевата и синя част. Посочил е ,че между оранжевата и
оранжевата с щрих част няма материализирана на място граница ,а западната
граница на оранжевата с щрих част също не е материализирана на
място.Относно нея вещото лице е заявило ,че диагоналната линия на
защрихованата оранжева част ,състаляваща граница от запад е мисловна и на
практика очертаната като триъгълник част от нея попада под навес ,койко е
имот в ****,а по точки 3 ,5,6 има на място материализирана ограда ,такави
има и по точки 6,7,8,9, и 10 и там между т.6 и 9 има вход към имота.
С оглед на така установеното от свидетелските показания ,писмените
доказателства и конкретно предварителен договор от 2003 г. и скица към него
,неразделна негова част ,сключен между „Е. ю. „ЕООД и ищеца ,както и от
заключението на СТЕ и геодезическото заснемане ,съпровождащо последното
настоящата инстанция намира ,че по делото се установи ищецът да е
осъществявал фактическа власт върху предадената му част от имота
,колорина в оранжево по скица № 1 от заключението ,представляваща реално
15
обособена част от ПИ ****, ведно със сгради 9 и 10 ,попадащи в тази част
,считано от 2003г. до настоящия момент .Такава фактическа власт се доказа да
е упражнявал и върху синьо колорираната част от скица № 1 ,считано от 2008
г. ,когато я е завлядал ,до настоящия момент.Що се отнася до колорината в
оранжево с щрих реално обособена част от имот **** също се установи
ищецът да е упражнявал фактическа власт върху нея ,считано от 2003г.
доколкото е част от предадената му такава с предварителния договор ,както и
защото през тази именно част се е осъществявал и се осъществява достъта да
поизводсвената база на ищеца и именно там е разположен и офиса на
дружеството.Обемът обаче в който се приема от съда тази фактическа власт да
е упражнявана е различен от претендирания такъв доколкото се установи ,че
по т.3 ,5,6 на място има материализирана ограда ,отделяща ползваната от
ищеца част от съседния имот **** ,а линията по т.6 -16 е мисловна и
теренът по така оформеният тригълник попода под навес ,който е извън
предмета на спора ,поради което е и пректачески невъжомно този терен да е
бил владян от ищеца.Не се събраха доказателства ищецът да е упражнявал
фактическавласт върху малката оранжево колорирана част между точки 1 , 2 ,3
,16 ,15 , 1.
Що се отнася до анимуса съобразно разпоредбата на чл.69 от ЗС
предполага се,че упражняващият фактическа власт въхру вещта я държи за
себе си, т.е. има качеството на владелец ,докато не се докаже, че я държи за
другиго. В случая тази презупция не е оборена от събраните по делото
доказателства доколокото се установи ,че една част от вещта е предадена на
ищеца въз основа на предварителен договор ,което предполага владение ,а не
държане ,а друга част е завлядана от него ,т.е. осъществил е фактическа власт
върху чужд имот при липса на правно основание ,при което положение не е
необходимо за намерението за своене да бъде уведомен собственика ,а е
достатъчно упражняваното вледние да е явно ,непрекъснато ,поС.но и
спокойно ,което по делото се и установи.Ищецът е владял явно и поС.но
реално обособените части от имотите ,собственост на ответниците ,ползвал го
е за производствена база от 2003 г. съответно 2008 г. до момента като не се
установи ответниците да са се противопоставяли на това владение .
Що се отнася до производството по чл.19 ал.3 от ЗЗД , водено между
ищеца и ответника „Е. ю.“ЕООД настоящата инстанция намира ,че
предявяването на иск за обявяване за окончателен на предваритлелния
16
договор от ищеца не прекъсва давността .Същата може да бъде прекъсната с
предявяване на собственически права от страна на собственика против
владелеца ,тъй като само такива действия бих смутили владението.
Предявяването на иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД от владелеца против собственика
преди изтичане на давността ,какъвто е настоящия случай , съставлява
признание ,че владецелът упражнява фактическа власт върху чужда вещ ,но
това признание нито прекъсна давността ,нито изключва намерението за
своене,а само е израз на готовноста и желанието на владелеца да придобие
вещта в момент ,предхождащ изтичане на давностия срок на производно
основание ./ В този смисъл решение № 82/ 01.06.2015г.,постановено по
гр.д.6873 /2014г. на ВКС ,I ГО/.
Изложеното налага крайния извод ,че по делото се установи ищецът да
е влядал спокойно ,явно и необезпокоявано повече от 10 години
претнидраните реални части от имот ************ и имот с идентификатор
********* в границите ,описани в заключението на вещото лице и нанесени
по скица № 1 от същата ,съставляваща геодезическо заснемане , с изключение
на частта ,заключена между точки 3 ,5 ,6 ,16,3 от щрихованата оранжева част
по скицата ,както и между точки 1,2,3,16, 15,4,1 ,поради което ги е придобил
по давност и така предявените установителни искове за собственост се явяват
основателни и следва да се уважат.При уважаването им следва се ползва
скицата,приложена към заключението на в.л.С. ,прието от настоящата
инстанция , тъй като същата и идентична с представеното по делото
геодезическо заснемане – скица№ 1 от заключението ,прието пред ПОС.
Поради това ,че с решението ПОС е стигнал до различни изводи и е
постановил решение , с което е отхвърлил исковете ,то същото се явява
неправлино и следва да се отмени в частта ,в която са отхвърлени предявените
от „А. - ***“ ЕООД против „Е. ю.“ ЕООД и „***“ ЕАД искове за признаване
за установено, че ищецът е собственик на реално обособени части с обща
площ 1970 кв.м. от ПИ с идентификатор ******** по КККР на гр.Пловдив, с
площ от 2797кв.м., с адрес на поземления имот в гр.П., р. Ю., ул. А. П. Д. №
**, а именно: южната част от ПИ с идентификатор ********, с площ от около
785 кв.м., оцветена в оранжево на Приложение №1 към исковата молба и
оцветена в оранжево на скица №1 към заключението на вещото лице,
придобита при необезпокоявано владение, продължило от 01.07.03г.-01.07.13г.
и продължаващо и понастоящем; северна част от ПИ с идентификатор
17
********, с площ от около 1185 кв.м., оцветена в синьо на Приложение №1
към исковата молба и оцветена в синьо на скица №1 към заключението на
вещото лице, придобита при необезпокоявано владение, продължило от
02.05.08г.-02.05.18г. и продължаващо и понастоящем ,КАКТО И в частта ,в
която са отхвърлени предявените от „А. - ***“ ЕООД против „Е. ю.“ ЕООД,
ЕИК искове за признаване за установено, че ищецът е собственик на сграда с
идентификатор ********.9 с площ 154 кв.м., двуетажна и сграда с
идентификатор ********.10 с площ 286 кв.м., едноетажна – и двете
разположени в ПИ от ******** КККР на гр.Пловдив, с площ от 2797кв.м., с
адрес на поземления имот в гр.П., р. Ю., ул. А. П. Д. № ** , А СЪЩО и в
частта ,в която е отхвърлен предявения от „А. - ***“ ЕООД, против „***“
ЕАД, иск за признаване за установено, че ищецът е собственик на реално
обособена част с площ от около 246 кв.м. от ПИ с идентификатор *********
по КККР на гр.Пловдив, с адрес на поземления имот в гр.П., р. Ю., ул. П. №
**, оцветена в оранжево и защрихована в Приложение №1 и оцветена с
оранжево със защриховане на скица №1 към заключението на вещото лице
,заключена между точки 2,3,5,6,7,8,9,1011,12,13,14 ,2 .
След отмяна на решението ще следва да се постанови друго , с което
посочените искове бъдат уважени.
Следва като правилно да се потвърди обжалваното решение в частта ,
която е отхвърлен предявения от „А. - ***“ ЕООД, против „***“ ЕАД, иск за
признаване за установено, че ищецът е собственик на реално обособена част с
площ от около 63 кв.м. от ПИ с идентификатор ********* по КККР на
гр.Пловдив, с адрес на поземления имот в гр.П., р. Ю., ул. П. № **, оцветена в
оранжево и защрихована в Приложение №1 и оцветена с оранжево със
защриховане на скица №1 към заключението на вещото лице ,заключена
между точки 3,5,6,16,3.
Следва да се отмени решението и в частта, в която ищецът е осъден да
заплати на ответника „*** „ЕАД разноски над сумата от общо 203,20 лв.
,която сума се дължи съобразно отхвърлената част на исковете ,изчислена
като съотношение 63 / 1970 .
На ищеца следва да му бъдат присдени разноски за
първноистанционното разглеждане на делото в размер на общо на 7 113 лв.
съобразно представен списък по чл.80 от ГПК и съобразно уважената част на
18
исковете ,изчислени на база съотношение 1976 /1970.
Предмет на разглеждане са и частни жалби против определение №
260044/28.06.2023г. ,постановено по реда на чл.248 от ГПК , с което е
оставена без уважение искането на „***“ЕАД за изменение на решението в
частта на разноските ,а именно да се присъди изцяло заплатеното адвокатско
възнаграждение без същото да се редуцира като прекомерно ,както е и
оставено без уважение искането на ищеца за изменение на решението в частта
на разноските като присъденото адвокатско възнаграждение на ответника
бъде редуцирано до минимума по Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Определението е правилно. С оглед изхода на спора при
първоинстанционното разглеждане на делото на ответника „*** „ЕАД са се
дължали присъждане на разноски като ищецът е направил възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за адв.Д. .Това
възражение съдът е удовлетворил ,посочил и какъв е минималния размер на
адвоктското възнаграждени съобразно материалния интерес по всеки един от
исковете и като е констатирал ,че същият възлиза общо на 4647,20 лева. е
редуцирал възнаграждението за адв.Д. ,като е присъдил на 6 000 лв. вместо
изцяло заплатеното такова в размер на 9530,40 лева.Не се споделя
становището на ответника ,че материалният интерес на всеки от исковете
следва да бъде определен на база пазарна цена вместо на база данъчна оценка
,нито пък се споделя вижданено на ищеца ,че съдът ,при възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от насрещната
страна същото следва задължително да бъде редуцирано до минимума по
Наредба № 1 .
Частните жалби и на двете страни съдът ги намира за неоснователни и
като такива ще следва да бъдат оставени без уважение.
За настоящата инстанция на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
съобразно изхода в размер на 5 121 ,44лв. ,представляващо заплатено
адвокатско възнаграждение ,запатена държавна такса и депозит за вещо лице.
На „*** „ЕАД следва да се присъдят разноски съобразно изхода в размер
на 334,34 лв. ,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение ,депозит
за експертиза и държата такса.
На „Е. ю. „ЕООД не се дължат разноски .
19
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260019 / 04.05.2023 г. ,постановено по гр.д. №
1148/2020 г. по описа на ОС – Пловдив , с което са отхвърлени предявени от
„А. - *** „ЕООД против „Е. ю.“ ЕООД, ЕИК ******** и „***“ ЕАД, ЕИК
******** искове за признаване за установено, че ищецът „А. - ***** „ЕООД е
собственик на реално обособени части с обща площ 1970 кв.м. от ПИ с
идентификатор ******** по КККР на гр.Пловдив, с площ от 2797кв.м., с
адрес на поземления имот в гр.П., р. Ю., ул. А. П. Д. № **, а именно:
южната част от ПИ с идентификатор ********, с площ от около 785
кв.м., оцветена в оранжево на Приложение №1 към исковата молба и оцветена
в оранжево на скица №1 към заключението на вещото лице, придобита при
необезпокоявано владение, продължило от 01.07.03г.-01.07.13г. и
продължаващо и понастоящем;
северна част от ПИ с идентификатор ********, с площ от около 1185
кв.м., оцветена в синьо на Приложение №1 към исковата молба и оцветена в
синьо на скица №1 към заключението на вещото лице, придобита при
необезпокоявано владение, продължило от 02.05.08г.-02.05.18г. и
продължаващо и понастоящем ,
КАКТО И са отхвърлени предявените от „А. - ***** „ЕООД против „Е.
ю.“ ЕООД, ЕИК ******** искове за признаване за установено, че ищецът „А. -
*** „ ЕООД е собственик на сграда с идентификатор ********.9 с площ 154
кв.м., двуетажна и сграда с идентификатор ********.10 с площ 286 кв.м.,
едноетажна – и двете разположени в ПИ от ******** КККР на гр.Пловдив, с
площ от 2797кв.м., с адрес на поземления имот в гр.П., р. Ю., ул. А. П. Д. №
** ,
А СЪЩО И е отхвърлен предявения от „А. - ***** „ЕООД против „***“
ЕАД, ЕИК ******** иск за признаване за установено, че ищецът е собственик
на реално обособена част с площ от около 246 кв.м. от ПИ с идентификатор
********* по КККР на гр.Пловдив, с адрес на поземления имот в гр.П., р. Ю.,
ул. П. № **, оцветена в оранжево и защрихована в Приложение №1 и оцветена
с оранжево със защриховане на скица №1 към заключението на вещото лице
,заключена между точки 2,3,5,6,7,8,9,1011,12,13,14 ,2 ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВИ:
20
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е. ю.“ ЕООД, ЕИК
******** и „***“ ЕАД, ЕИК ******** , че ищецът „А. - ***** „ЕООД с ЕИК
******** е собственик на реално обособени части с обща площ 1970 кв.м. от
ПИ с идентификатор ******** п о КККР на гр.Пловдив, с площ от 2797кв.м.,
с адрес на поземления имот в гр.П., р. Ю., ул. А. П. Д. № **, а именно:
южната част от ПИ с идентификатор ********, с площ от около 785
кв.м., оцветена в оранжево на Приложение №1 към исковата молба и оцветена
в оранжево на скица към заключението на вещото лице, приложение 1 – л. 99
от настоящето в.грд.498/2023г. по описа на АС – Пловдив , придобита при
необезпокоявано владение, продължило от 01.07.03г.-01.07.13г. и
продължаващо и понастоящем;
северна част от ПИ с идентификатор ********, с площ от около 1185
кв.м., оцветена в синьо на Приложение №1 към исковата молба и оцветена в
синьо на скица към заключението на вещото лице, приложение 1 – л. 99 от
настоящето в.грд.498/2023г. по описа на АС – Пловдив, придобита при
необезпокоявано владение, продължило от 02.05.08г.-02.05.18г. и
продължаващо и понастоящем .
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. ю.“ ЕООД, ЕИК
******** , че ищецът „А. - ***** „ЕООД с ЕИК ******** е собственик на
сграда с идентификатор ********.9 с площ 154 кв.м., двуетажна и сграда с
идентификатор ********.10 с площ 286 кв.м., едноетажна – и двете
разположени в ПИ от ******** КККР на гр.Пловдив, с площ от 2797кв.м., с
адрес на поземления имот в гр.П., р. Ю., ул. А. П. Д. № ** .
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на и „***“ ЕАД, ЕИК
******** , че ищецът „А. - ***** „ЕООД с ЕИК ******** е собственик на
реално обособена част с площ от около 246 кв.м. от ПИ с идентификатор
********* по КККР на гр.Пловдив, с адрес на поземления имот в гр.П., р. Ю.,
ул. П. № **, оцветена в оранжево и защрихована в Приложение №1 и оцветена
с оранжево със защриховане на скица към заключението на вещото лице,
приложение 1 – л. 99 от настоящето в.грд.498/2023г. по описа на АС –
Пловдив,заключена между точки 2,3,5,6,7,8,9,1011,12,13,14 ,2 .
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260019 / 04.05.2023 г. ,постановено по
гр.д. № 1148/2020 г. по описа на ОС – Пловдив , В ЧАСТТА ,в която е
отхвърлен предявения от „А. - ***“ ЕООД, против „***“ ЕАД, иск за
21
признаване за установено, че ищецът е собственик на реално обособена част с
площ от около 63 кв.м. от ПИ с идентификатор ********* по КККР на
гр.Пловдив, с адрес на поземления имот в гр.П., р. Ю., ул. П. № **, оцветена в
оранжево и защрихована в Приложение №1 и оцветена с оранжево със
защриховане на скица към заключението на вещото лице, приложение 1 – л.
99 от настоящето в.грд.498/2023г. по описа на АС – Пловдив,заключена между
точки 3,5,6,16,3.
ОТМЕНЯ решение № 260019 / 04.05.2023 г. ,постановено по гр.д. №
1148/2020 г. по описа на ОС – Пловдив ,В ЧАСТТА ,в която „А. - *** „ЕООД е
осъден да заплати на ответника „*** „ЕАД разноски над сумата от общо
203,20 лв.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление: гр.П., бул. К. М. Л. и „Е. ю.“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище
и адрес на управление: гр.П., ул. П. № * да заплатят на „А. - ***“ ЕООД, ЕИК
********, със съдебен адрес : гр.П., бул. ***** разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 7 113 лв. съобразно
изхода.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление: гр.П., бул. К. М. Л. и „Е. ю.“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище
и адрес на управление: гр.П., ул. П. № * да заплатят на „А. - ***“ ЕООД, ЕИК
********, със съдебен адрес : гр.П., бул. ***** разноски за въззивнот
опроизводство в размер на 5 121 ,44лв. ,представляващо заплатено адвокатско
възнаграждение ,запатена държавна такса и депозит за вещо лице съобразно
изхода.
ОСЪЖДА „А. - ***“ ЕООД, ЕИК ********, със съдебен адрес : гр.П.,
бул. ***** да заплати на ***“ ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление: гр.П., бул. К. М. Л. разноски за въззивното производство в размер
на 334,34 лв. ,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение ,депозит
за експертиза и държата такса ,съобразно изхода.
Скица приложение 1 към заключението на вещото лице С. С. – лист 99
от в.гр.д.498/2023г. по описа на ПАС, да се счита неразделна част от
решението.
ОСТАВЯ без уважение частна жалба вх.№ 263643 / 07.07.2023 г. от „А. -
*** „ЕООД и частна жалба вх.№ 263902/28.07.2023г. от „*** „ЕАД против
22
определение № 260044/28.06.2023г. ,постановено по гр.д.********* г. по описа
на ОС-Пловдив по реда на чл.248 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните с
касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23