№ 304
гр. Пловдив, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело №
20255001000386 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 40/19.05.2025 г. по т.д. № 38/2024 г. на ОС-
Хасково, с което е отхвърлен предявеният от „Застрахователна компания Лев
инс“АД-гр.София против Н. Х. Г. иск с правно основание чл.500,ал.1,т.3 от КЗ
за сума в размер на 171 184,95 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди по щета №****************, ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба на 26.03.2024 г., и е
осъдено дружеството да заплати на Н. Х. Г. сумата 1 500 лв. за деловодни
разноски – възнаграждения на вещи лица, както и да заплати на адвокат М. Т.
Т. от АК-Хасково сумата 3 000 лв. – възнаграждение за адвокат за оказана на
Н. Х. Г. безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38,ал.2 във
вр. с ал.1,т.2 от ЗА.
Жалбоподателят „Застрахователна компания Лев инс“АД-гр.София
моли решението да бъде отменено като неправилно по съображенията,
изложени във въззивната жалба от 20.06.2025 г., и да бъде уважен предявеният
от него срещу Н. Х. Г. иск. Като ищец в производството пред окръжния съд
предявява с искова молба от 26.03.2024 г. иск с правно основание
1
чл.500,ал.1,т.3 от КЗ за осъждане на ответницата Н. Х. Г. да му заплати сумата
171 184,95 лв., представляваща изплатено на Д.А.К. застрахователно
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди по щета
№****************, за увреждане, причинено виновно при ПТП на
12.04.2019 г. в гр. Хасково от Н. Х. Г. като водач на лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. №*******, застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност“ в „Застрахователна компания Лев инс“АД-гр.София, която е
напуснала мястото на ПТП без да уведоми и изчака идването на органите за
контрол на движението по пътищата, ведно със законната лихва върху сумата
от датата на подаването на исковата молба в съда до окончателното й
изплащане. Претендира за присъждане на разноски.
Ответницата по въззивната жалба Н. Х. Г. моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна по съображенията, изложени в писмен
отговор от 10.07.2025 г. Като ответница в производството пред окръжния съд
оспорва иска като неоснователен. Претендира за присъждане на разноски за
въззивното производство.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Безспорно е между страните, че на 12.04.2019 г. в гр.Хасково е
настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.
№*******, управляван от ответницата Н. Х. Г., при което е пострадал Д.А.К..
Безспорно е, че вината на водача Г. за настъпването на това ПТП е установена
със споразумение, одобрено в съдебно заседание на 5.11.2020 г. по НОХД №
1069/2020 г. на РС-Хасково. Не се спори между страните, че за Г. е имало
сключена застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите при
застрахователното дружество-ищец. Няма спор и че дружеството е изплатило
на пострадалото лице Д.К. обезщетение в размер на 170 000 лв. за
причинените му неимуществени вреди и обезщетение в размер на 1 184,95 лв.
за причинените му имуществени вреди. Твърдението на ищеца, заявено с
исковата молба, е, че дружеството има право на регрес срещу виновния водач
Н. Г. при условията на чл.500,ал.1,т.3 от КЗ, тъй като тя е напуснала мястото
2
на произшествието без да уведоми и изчака контролните органи. Няма спор
между страните и относно обстоятелството, че ответницата е напуснала
мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движението по
пътищата, което посещаване от тях в случая е било задължително по закон.
Ответницата възразява и се спори между страните дали в случая тя е
напуснала мястото на ПТП по неотложна причина, поради което не дължи на
застрахователя платеното от него на пострадалото лице застрахователно
обезщетение ведно с претендираната законната лихва.
С подадения на 8.05.2024 г. отговор на исковата молба ответницата
оспорва размера на определеното и изплатено обезщетение от застрахователя
за неимуществени вреди в размер на 170 000 лв. по предявената от
пострадалото лице К. претенция, като счита, че тя е завишена и не отговаря на
критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Възразява, че е налице значително
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия К., който
като водач на лек автомобил „Ауди А6“ срег. №*********, престоявайки и/или
паркирайки в средата на дясната пътна лента на северното еднопосочно пътно
платно на Бул.“България“ и в района на автобусна спирка е нарушил
правилата за движение по ЗДвП, посочени в чл.93,94,97 и 98 от ЗДвП. Твърди
и че е налице неправомерно поведение на трети участник в движението –
водача на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. №********* М.П.Р., който,
управлявайки автомобила си по бул.“България“, е бил пристроен в лявата
пътна лента на кръстовището между бул.“България“, бул.“Съединение“ и
ул.“Стара плаН.“, която пътна лента според хоризонталната маркировка е
единствено за завой наляво по бул.“Съединение“ към моста, но вместо това е
продължил неправомерно движението си в права посока по лявата лента на
бул.“България“, като в този момент пред него в дясна лента се е движил
управлявания от ответницата Г. лек автомобил, тя вече е била започнала
маневра по заобикаляне на спрелия в нейната пътна лента лек автомобил
„Ауди А6“ чрез подаване на ляв пътепоказател, но движещият се успоредно
отляво зад нея водач на лекия автомобил „Мерцедес“ неправомерно е
предприел изпреварване на лекия автомобил „Голф“ в момент, когато това не
е било безопасно и разрешено предвид вече започнатата от него маневра по
отклонение наляво за заобикаляне на спрялото в лентата за движение МПС
„Ауди А6“, като тези нарушения на правилата за движение от страна на водача
М.Р. също са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. При посочване на
3
доказателствените искания за разпит на свидетели е заявено, че събирането на
гласните доказателства се иска относно обстоятелства, свързани с
психическото състояние на ответницата след произшествието с оглед
доказване на неотложни причини по смисъла на чл.500,ал.1,т.3 от КЗ за
напускане на произшествието.
С подадената от ищеца на 7.06.2024 г. допълнителна искова молба
дружеството-ищец заявява, че в производството по НОХД № 1069/2020 г. на
РС-Хасково е доказано, че ударът е бил предотвратим, водачът е разполагал с
техническата възможност да предотврати удара с пострадалия, като в случая
следва да бъде съобразено и обстоятелството, че районът на
местопроизшествието е оживен и това налага изключително внимание от
страна на водача. Посочено е, че ответницата като водач на ПТП е напуснала
местопроизшествието след като е възприела настъпилото ПТП и пострадалия
на пътя, при което като водач е длъжна да остане на местопроизшествието при
условията, предвидени в ЗДвП, като е трябвало да спре, да се убеди какви са
последиците от произшествието и да остане там, доколкото е имало пострадал
човек, а вместо това с ясното съзнание, че е предизвикала ПТП, е напуснала
същото без да сигнализира компетентните медицински и полицейски органи.
Посочено е, че с оглед одобреното от наказателния съд споразумение по
чл.383,ал.1 от НК, което има последиците на влязла в сила присъда, съгласно
чл.300 от ГПК и фактът, че Н. Г. е напуснала мястото на ПТП, е установен от
наказателния съд. Заявено е противопоставяне на доказателственото искане на
ответницата за събиране на гласни доказателства за изясняване на
обстоятелство, свързано с психичното състояние на ответницата след ПТП
като причина за напускане на мястото на ПТП. Заявено е, че според ищеца в
случай, че ответната страна твърди, че психичното състояние на ответницата е
неотложната причина, поради която е напусната мястото на ПТП без да
уведоми и изчака контролните органи, то това обстоятелство следва да се
докаже с медицинска документация, а не с разпит на свидетели. Оспорено е
възражението на ответницата за прекомерност на изплатеното
застрахователно обезщетение.
От ответницата не е подаден отговор на допълнителната искова молба.
С доклада по делото в откритото съдебно заседание на 30.09.2024 г.
окръжният съд при разпределянето на доказателствената тежест посочва, че е
4
в тежест на ответницата да установи изложените в отговора твърдения за
наложителността да й бъде оказана медицинска помощ или че напускането на
местопроизшествието е в резултат на друга неотложна причина. В същото
съдебно заседание от страна на ответницата е заявено, че психичното й
състояние е неотложна причина, поради която тя е напуснала мястото на ПТП
без да уведоми и изчака контролните органи.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че по делото е
безспорно, че за извършеното от ответницата деяние е ангажирана
наказателната й отговорност с одобреното от съда споразумение, имащо
последиците на влязла в сила присъда съгласно чл. 383,ал.1 от НПК. Съдът
посочва, че според разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, включително и правната
квалификация на престъплението, за което е ангажирана наказателната
отговорност на ответницата – по чл. 343,ал.3,б.“а“,предл.1, вр.
ал.1,б.“б“,предл.1,вр.чл.342,ал.1 от НК, включваща и утежняващото
обстоятелство деецът да е избягал от местопроизшествието. Съдът приема, че
в случая застрахователното дружество е изплатило на увреденото лице
исковата сума като застрахователно обезщетение, поради което за него е
възникнало правото на регрес в случаите, когато виновният водач е напуснал
мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието е
задължително по закон – чл. 125,т.1,предл.1 от ЗДвП. Съдът приема, че в
случая е доказано въведеното от ответницата правозащитно твърдение за това,
че е напуснала мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата по „неотложна причина“ по смисъла на
чл.500,ал.1,т.3 от КЗ, което изключва отговорността й по предявения срещу
нея регресен иск на застрахователя. Съдът посочва, че съгласно приетата
съдебно-психологична експертиза в конкретния случай ответницата е избрала
бягството, водена от единствения довод да махне двете си деца близнаци,
тогава по на 4 години, водещи се отзад в автомобила й, от създалата се
ситуация, в която тревожността й е била на нива, надвишаващи способностите
й да се справи на психично ниво, решението за бягство е свързано с
невъзможността да преработи ситуацията, изтощението като пореден стадий
5
на стреса се е появило при ответницата, когато се е прибрала в дома си,
оставяйки децата си на сигурно място, в ситуацията на силен стрес –
настъпването на ПТП, в организма на ответницата са се отделили хормоните
на стреса кортизол, адреналин, имащи задачата да подготвят тялото за
реакция, случилото се след това – идването на две жени, които викат и
заплашват, тръгвайки срещу нея, е увеличило тези нива и заплахите са се
увеличили – страхът от това, че е ударила човек, се е изместил към нов стимул
– тя и децата са реално заплашени, това отключвало производството на
окситоцин, който неутрализирал нивата на кортизол, което водело до
увеличаване на стреса и намаляване на способностите за адаптация и
предопределяли изборът на ответната реакция да бяга. Съдът посочва, че
съгласно заключението волевата активност продължавала при наличие на две
условия – личността да възприеме целта като полезна, като имаща личен
смисъл и решението да се оценява като правилно, т.е. като съответстващо и на
възможностите на човек, в конкретната ситуация личността имала понижена
способност да се справи с възникналото събитие и да го приеме, единствена
възможна алтернатива, оценявана като добра, е да се погрижи за децата си,
като така ще се подчини и на психичния етап на справяне на психиката, който
е отричане, това било достатъчен мотив да избере едната алтернатива – „да
махна децата от това място“, още повече, че другата алтернатива – да остана,
не ми е известно каква полза ще ми донесе – ответницата обяснява, че ако е
била наясно с последиците, не би си тръгнала и не би усложнила толкова
достатъчно тежката ситуация, в случая се касаело на стечение на
обстоятелствата в рамките на много кратко време, в което няма правилен ход.
Съдът посочва, че в устния си доклад вещото лице обяснява, че в организма на
ответницата се е получил стрес, който надхвърля обичайната реакция,
първоначалната й реакция е била да се отзове и да види какво става,
следващите събития са изместили стресогенния фактор, повлияли на
решението й „Бягам, за да предпазя децата си“. Съдът намира, че в подкрепа
на констатациите на експерта са и събраните по делото гласни доказателства
чрез разпита на посочените от страните свидетели. Съдът преценява, че
данните, установени от показанията на свидетелите и обясненията на
ответницата, дадени по реда на чл.176 от ГПК, за натрупването на много хора
– около 20 човека, отправената спрямо нея вербална атака от близки на
пострадалия и от насъбралите се хора, изпадането й в паник атака, изтръпване
6
на крайниците и припотяване, безспорно доказват констатираните от експерта
обстоятелства, мотивирали решението на ответницата да напусне
местопроизшествието с единствената цел да предпази децата си, извеждайки
ги от създалата се ситуация. Затова окръжният съд приема за доказано
поддържаното от ответницата твърдение за наличие на „друга неотложна
причина“ по смисъла на чл.500,ал.1,т.3 от КЗ, мотивирало я да напусне
мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата. Освен това съдът приема, че искът е неоснователен,
изхождайки и от цялостното поведение на ответницата, преценено и през
призмата на чл.123 от ЗДвП, визиращ задълженията на водача на ППС и
участник в ПТП, свеждащи се до следното: (1) Да спре, за да установи какви
са последиците от произшествието – безспорно по делото е установено, че
след удара ответницата е спряла автомобила си и е отишла до пострадалия,
водена от желанието си да му помогне; (2) Да уведоми компетентната служба
на МВР- безспорно е, че ответницата не е уведомила органите на реда, но
спирайки автомобила си на местопроизшествието, слизайки от него и
отивайки при пострадалия, подавайки му ръка, е предоставила възможност на
хората, намиращи се в близост до мястото на произшествието, да
идентифицират автомобила й и нея самата, което е и било сторено; (3) Да
вземе мерки за безопасността на движението и да окаже помощ на
пострадалия, освен ако това не представлява опасност за него – безспорно е,
че невъзможността за вземането на мерки за безопасност на движението е
било и в резултат на поведението на пострадалия, който, неспазвайки
поставените на място пътни знаци, включително и такива, забраняващи
паркирането и престоя на автомобила му на пътното платно, в дясната лента,
по която се е движел управлявания от ответницата автомобил, е причинил
затруднения в движението, като поведението му да паркира автомобила си на
самото пътно платно, в нарушение на правилата за движение, изчаквайки
съпругата си, идваща от пазара, натоварена с чанти, които е тръгнал да
разтоварва в багажника на автомобила си в момент, непосредствено
предшестващ удара с автомобила на ответницата, не може да бъде оправдано
предвид на това, че само на 2 метра от него се намира достъпен паркинг; (4,
посочено от окръжния съд като 5) Неизпълнението на задължението да се
върне на мястото на произшествието се обосновава със състоянието на
ответницата и това на децата й, които часове наред не е било възможно да
7
бъдат успокоени, отчитайки и това, че ответницата към момента на ПТП е
била единственият родител, поел задължения за отглеждане на двете си деца-
близнаци, които към момента на пътния инцидент са били на по 4 години.
Съдът преценява, че след пътния инцидент ответницата не се е укривала,
напротив, тя е паркирала автомобила пред дома си, където е бил и по време на
идването на служители на полицията в деня на самия инцидент, доведени от
неин близък родН. от болницата, където първоначално е бил приет на лечение
пострадалия. Затова окръжният съд отхвърля предявения иск.
С въззивната жалба от 20.06.2025 г. застрахователното дружество
твърди, че фактът, че ответницата Н. Г. е напуснала произшествието, е
установено от наказателния съд. Заявено е, че напускането и незавръщането
на мястото на ПТП ще бъде несъставомерно само при наличието на доказана
извинителна причина, каквато ще бъде налице, когато след напускането на
местопроизшествието подсъдимият незабавно се е явил пред контролните
органи или постъпи в медицинско заведение, защото е получил увреждания,
които поставят в опасност неговото здраве и живот. Заявено е, че в случая по
отношение на подсъдимия не са направени констатации за такива извинителни
причини, поради което е прието, че е осъществил квалифицирания състав на
бягство от местопроизшествието. Посочено е, че наказателното производство
е приключило със споразумение, като подсъдимата Г. е разбирала в какво е
обвинена, признала се е за виновна, отказала се е от разглеждане на делото по
общия ред. Заявено е, че в случай, че е имала извинителни причини,
наказателното производство е щяло да се разглежда по общия ред с оглед
доказателствената тежест, а подсъдимата Г. е нямало да постигне
споразумение относно вида и размера на наказанието за извършеното от нея
престъпление. Заявено е, че да се допусне в гражданското производство
доказване на извинителни/неотложни причини, по отношение на които е
следвало да се направят възражения в наказателното производство от
подсъдимата, е процесуално нарушение на гражданския съд, който не се е
съобразил със задължителната сила на чл.300 от ГПК. Заявено е, че освен това
са неправилни и изводите на съда за доказано наличие на „неотложна
причина“ за напускане на мястото на ПТП от ответницата. Оспорва се изводът
на окръжния съд, че от събраните по делото доказателства може да се направи
обоснован извод, че е имало заплаха за ответницата или нейните деца. Заявено
е, че свидетелката А. е родН. на ответницата и е заинтересована от изхода на
8
делото,че свидетелят Д. в показанията си казва, че не е видял агресивно
поведение от страна на хората към ответницата, че липсата на агресивно
поведение се потвърждава и от показанията на Б.М., който заявява, че е имало
много кръв, като следите от кръв по автомобила на ответницата са потвърдени
и от изготвения протокол по НОХД, с който е одобрено постигнатото
споразумение. Заявено е, че има разминаване в обясненията на ответницата,
дадени в съдебно заседание, и това, което е споделила с вещото лице при
изготвяне на СПЕ, и свидетелските показания на свидетелката А.. Заявено е,
че в откритото съдебно заседание ответницата заявява, че се е страхувала за
децата си, но в същото време на въпрос защо не се е обадила на спешния
телефон 112 да повика „Бърза помощ“ и да съобщи за настъпилото ПТП, тя
твърди, че е искала да качи в колата пострадалия и да го закара в болница.
Заявено е, че пред вещото лице, изготвило СПЕ и провело среща с
ответницата, тя е заявила, че въобще не е стигнала до пострадалия, което не
отговаря на истината и на събраните свидетелски показания, както и не
отговаря на истината твърдението на ответницата, че е имало две жени, които
са й крещели „Ще те убия“, в която насока няма събрани доказателства, никой
от свидетелите не потвърждава подобна ситуация. Заявено е, че ответницата
твърди, че е избягала, за да предпази децата си, но доказателства за ситуация,
застрашаваща децата й, няма събрани в гражданското производство, като в
същото време в откритото съдебно заседания тя заявява, че всъщност е искала
да помогне на пострадалия и да го закара в болница, но двата факта – „да
закарам пострадалия в болницата“ и „бягам, за да предпазя децата си“,
напълно си противоречат. Заявено е, че стресовата ситуация и децата, които са
„пищяли“ и за които няма събрани данни да са били в опасност или да са
пострадали, не е извинителна причина да напуснеш мястото на ПТП и да не
съобщиш за настъпилото ПТП. Затова се иска решението на окръжния съд да
бъде отменено и да бъде уважен предявеният иск.
С отговора на въззивната жалба от 10.07.2025 г. от ответницата по нея Н.
Г. се твърди, че в случая е налице „неотложна причина“ по смисъла на
чл.500,ал.1,т.3 от КЗ, по съображенията, изложени от окръжния съд в
обжалваното решение, които съображения са посочени в този отговор. В
откритото съдебно заседание на апелативния съд на 8.10.2025 г. е заявено
евентуално становище – ако съдът приеме, че жалбата е основателна, тя да
бъде счетена за частично основателна поради грубо съпричиняване от страна
9
на пострадалия, както и тъй като от САТЕ е доказано, че причина за ПТП е
поведението на трети участник в движението, каквито възражения са заявени в
отговора на исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 500,ал.1,т.3 от КЗ застрахователят има
право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение
заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал
мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
било задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му
бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина, в който
случай тежестта на доказване носи виновния водач. В случая няма спор, че
застрахователното дружество-ищец е заплатило на увреденото при ПТП лице
Д.К. като обезщетение исковата сума 171 184,95 лв., от която 170 000 лв. като
обезщетение за причинените му неимуществени вреди и 1 184,95 лв. като
обезщетение за причинените му имуществени вреди. Видно е от
представените от ищеца в копия с исковата молба преводни нареждания, на
31.08.2020 г. му е платена сумата 50 000 лв., на 26.09.2020 г. е платена сумата
50 000 лв. и на 24.10.2020 г. е платена сумата 71 184,95 лв. Безспорно е, че
плащането е извършено съгласно постигнатото между дружеството и К.
споразумение от 10.06.2020 г., представено също в копие от ищеца с исковата
молба. Безспорно е, че поради това постигнато споразумение отношенията
между пострадалия и застрахователя са уредени извънсъдебно, съответно, без
участието на виновния водач, застрахован при дружеството-ищец, Н. Г.. Видно
е от приложеното НОХД № 1069/2020 г. на РС-Хасково, че с определение от
5.11.2020 г. районният съд е одобрил споразумение, съгласно което тя е
призната за виновна за това, че на 12.04.2019 г. в гр.Хасково, при управление
на МПС лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №*******, нарушила
правилата за движение, а именно чл.20,ал.1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато ППС, които управляват“ и чл.20,ал.2,изр.1 от ЗДвП
„Водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“, вследствие
на което по непредпазливост причинила тежка телесна повреда на Д.А.К.,
10
представляваща загуба на крак, изразяваща се в ампутация на десния крак на
нивото на бедрото, като последица от травматичните увреждания на десния
крак, като деецът е избягал от местопроизшествието – престъпление по
чл.343,ал.3,б.“а“,предл.1,вр. ал.1,б.“б“,предл.1, вр. чл. 342,ал.1 от НК. Видно е
от протокола от проведеното открито съдебно заседание на районния съд на
5.11.2020 г., подсъдимата Н. Г. изрично е заявила, че разбира в какво е
обвинена и се признава за виновна, известни са й последиците от
споразумението и е съгласна с тях, сама лично и доброволно е подписала
споразумението, за което й е ясно, че след одобряването му от съда то има
последици на влязла в сила присъда, съгласна е с определеното наказание и
моли споразумението да се одобри, след което е подписала споразумението.
Несъмнено е, че съгласно чл. 383,ал.1 от НПК одобреното от съда в
наказателното производство споразумение по чл.382,ал.7 от НПК има
последиците на влязла в сила присъда. Съгласно нормата на чл.300 от ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В
случая е установено от наказателния съд деяние на водача на МПС Н. Г., което
тя лично е признала – че е избягала от местопроизшествието, което е
съставомерен елемент от противоправното й поведение, поради което и
съгласно нормата на чл.300 от ГПК това нейно поведение вече не може да
бъде оспорвано от нея в настоящото гражданско производство поради
задължителната сила на споразумението относно противоправността на
деянието, за което тя е осъдена. Затова е очевидно неоснователна нейната
защитна теза с цел отричане на правото на регрес на застрахователя при
предявения против нея иск да твърди, че имало неотложна причина тя да
напусне мястото на ПТП. При наличие на неотложна причина виновният
водач да напусне мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, което посещаване от тях в случая е задължително по
закон (чл.125,т.1,предл.2 от ЗДвП, съгласно която норма службите за контрол
на МВР посещават задължително мястото на ПТП, когато има ранен човек), е
логически изключено той да е избягал от местопроизшествието, съответно,
виновен за ПТП водач, който е признал изрично, че е избягал от
местопроизшествието и затова е получил наказание по този състав на
наказателния закон, именно след като сам е потвърдил, че е избягал, т.е. не е
11
посочил да има каквато и да било причина, която да обосновава напускане от
него на мястото на ПТП, няма основание да претендира в гражданското
производство по регресния иск на застрахователя да бъде отречено неговото
задължение да плати на застрахователя изплатеното на пострадалото лице
обезщетение с очевидно неоснователното твърдение, че имал неотложна
причина да напусне мястото на ПТП, тъй като той, а също и съдът, са длъжни
да се съобразяват със задължителната сила на споразумението, което има
силата на влязла в сила присъда. Зачитайки тази задължителна сила, съдът е
длъжен да приеме, че ищецът е установил факта, че ответницата като
виновният за настъпването на ПТП водач е извършила нарушение на ЗДвП,
напускайки местопроизшествието без да изчака идването на органите за
контрол на движение по пътищата. Неправилно следователно окръжният съд е
приел, че в случая е доказано възражение на ответницата за наличие на
неотложна причина за напускането от нея на мястото на ПТП, поради което
предявеният иск е неоснователен. Основателно е оплакването на
жалбоподателя за неправилност на обжалваното съдебно решение, тъй като
окръжният съд не се е съобразил със задължителната сила на споразумението
от наказателното производство против ответницата Г. в нарушение на
разпоредбите на чл.413 от НПК и на чл.300 от ГПК, защото в гражданския
процес е недопустимо извършването на преценка относно осъществяването
или неосъществяването на фактите, които са елементи от престъпния състав,
установен с влязлото в сила споразумение. Налице е затова основание
решението на окръжния съд да бъде отменено, като предявеният иск бъде
уважен. Във връзка с определяне на дължимия размер на претенцията, тъй
като ответницата не е участвала в извънсъдебната процедура, при която са
определени и след това изплатени от застрахователя на пострадалото лице
обезщетенията за причинените му от нея неимуществени и имуществени
вреди, подлежат сега на разглеждане заявените от нея с отговора на исковата
молба възражения относно справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди, за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия К. и за наличие на неправомерно поведение на водача М.П.Р., за
което ответницата твърди, че допуснати от него нарушения на правилата за
движение като водач на лек автомобил „Мерцедес“ също са в пряка причинна
връзка с настъпилото ПТП.
Следва при тези обстоятелства само да се посочи от апелативния съд с
12
оглед изчерпване на спора между страните, че не могат да бъдат споделени и
изводите на окръжния съд да се установява в случая наличие на неотложна
причина по смисъла на чл.500,ал.1,т.3 от КЗ. Изискванията към поведението
на водача на ППС при ПТП, които Г. е била длъжна да спазва при причиненото
от нея на 12.04.2019 г. ПТП, са ясно и изрично посочени в чл.123,ал.1,т.1 и т.2
от ЗДвП – когато водачът на ППС е участник в ПТП, той е длъжен без да
създава опасност за движението по пътя да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието, а когато при произшествието са пострадали
хора, е длъжен да уведоми компетентната служба на МВР, да остане на
мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните
органи на МВР, до пристигането им съобразно необходимостта да вземе
мерки за безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако
това не представлява опасност за него, да не премества превозното средство,
ако то не пречи на движението, както и да не променя състоянието му до
идването на органите на МВР, освен ако с него е необходимо да превози до
лечебното заведение пострадалите, след което е длъжен веднага да се завърне
на мястото на произшествието, да вземе мерки следите от ПТП да бъдат
запазени до тяхното фиксиране или описване от компетентните служби, да не
консумира алкохолни напитки до пристигането на контролните органи.
Безспорно е, че ответницата не е спазила тези свои задължения, като
претендира да установява (без да е навела преди това конкретен довод)
обстоятелства (както е посочено в отговора на исковата молба вече при
заявяване на доказателствени искания), свързани с нейното психическо
състояние след ПТП, с оглед доказване на неотложни причини по смисъла на
чл.500,ал1,т.3 от КЗ за напускане на произшествието. Само по себе си обаче
психическото състояние на виновния водач, което несъмнено не е изисквало
оказване на медицинска помощ, не е неотложна причина за напускане на
мястото на ПТП, тъй като уплахата от извършеното и притеснението за
намиращите се в лекия автомобил уплашени (но не и пострадали) деца са по
начало нормални човешки реакции, които не обосновават нарушението на
горепосочените императивно установени от закона задължения на водача,
които ответницата е била длъжна да спази. Не се нито твърди, нито
установява от ответницата, тя или децата й да са били нападнати, да е имало
опасност да пострадат физически от проявена агресия, като дори и в такъв
случай тя е следвало да уведоми органите на МВР и, ако по необходимост
13
напусне временно мястото, да се завърне на мястото на ПТП. Видно от
заявленията на ответницата в съдебното заседание на окръжния съд на
25.11.2024 г., когато ударила пострадалия тя изпаднала в шок, слязла от колата
и се опитала да му помогне, да му подаде ръка да стане, събрали се страшно
много хора, тълпа от около 10-15 човека, две жени с торби тръгнали срещу нея
и започнали да крещят, а отделно и децата в колата започнали да крещят, в
този момент тя просто се изплашила, тези две жени започнали да й крещят
вероятно като са го видели паднал на земята и те са се изплашили, явно от
това са се изплашили и са тръгнали срещу нея, тя се притеснила, защото тези
жени все едно щели да налитат да я бият, тя също са изплашила и тръгнала
назад, влезнала в колата, почувствала заплаха за децата тогава, притеснила се
те да не гледат тази гледка. Според тези нейни изявления обаче по начало в
случая не се е случило нещо необичайно, което да обосновава необходимост
тя да напусне мястото на ПТП – нормално е тя да е изплашена, нормално е да
се съберат хора, нормално е хората да крещят срещу нея, нормално е тя да
отстъпи и да влезе в колата, редно е да успокои децата си (намиращи се на
задната седалка близнаци на 4 години), но няма причина при такива
обстоятелства водачът да тръгне с автомобила и да избяга от
местопроизшествието. Видно е от тези изявления на ответницата, че според
нея тя не знаела, че е по-добре да остане на място и да изчака идването на
полицаите, не е позвънила на телефон 112, просто запалила колата и се
прибрала, тръгнала с колата, паркирала пред дома си и се качила в
апартамента, изпаднала в шок, тя отказала да даде кръвна проба не защото е
имало някаква причина да откаже, а просто отказала, не е употребявала
алкохол. Видно от протокола от 25.04.2019 г. за разпит на ответницата (том
1,л.61) като свидетел в досъдебното производство (ДП №***/2019 г. по описа
на РУ-Хасково, приложено по делото като част от досието на НОХД №
1069/2020 г. на РС-Хасково), ответницата е възприела обстоятелството, че има
пострадал човек от ПТП, но си тръгнала бързо – тя заявява, че след удара е
слязла и е видяла, че между нейния автомобил и другия автомобил има паднал
човек на асфалта, той се хванал с двете си ръце за левия крак и започнал да
вика, не видяла кръв по асфалта, тя си тръгнала бързо, не казала нищо на
никой, като слезнала от колата една жена започнала да й крещи. Видно от
показанията на свидетелката Д.Н. А., леля на ответницата, разпитана в
съдебното заседание на окръжния съд на 30.09.2024 г., тя видяла ответницата
14
в дома й след ПТП, плачела и не говорела, децата пищяли, свидетелката и
съпругът й отишли в болницата, там срещнали униформени полицаи, които
казали, че са минали през апартамента на Г. и не са я намерили, че току-що
идват от апартамента и там нямало никого, съпругът й с полицаите отишли в
апартамента, когато свидетелката се върнала там полицаите стояли долу със
съпруга й, казали, че искат Н. да слезе да говори с тях, обаче тя влезнала в
банята, заключила се и плачела, след това слезнала при полицаите и я
откарали в полицията, казала на свидетелката, че децата пищяли и хората били
заобиколили колата и крещяли и те, че тя се страхувала за децата, които
започнали да пищят и крещят отзад, да не им направят нещо, че след
катастрофата е слязла от колата и нищо му нямало на човека, бил добре.
Видно от показанията на свидетеля Г. Т. Д., разпитан в съдебното заседание на
окръжния съд на 30.09.2024 г., той е бил случайно на пазара на мястото на
ПТП, познава ответницата и пострадалия, чул хората да викат, че е станала
катастрофа, Н. била блъснала М., Н. била отвън, децата пищели в колата, била
объркана, не знаела какво да прави, събрали се много хора, около 15 човека и
повече, не знае дали е имало заплахи към Н., не е видял агресивно поведение
от страна на хората към Н., тя била много стресирана, качила се на колата и
тръгнала преди полицията да дойде, той отишъл с неговата кола до дома на Н.,
полицията вече била там, Н. била излязла навън и отивала към магазина, нищо
не му казала, била стресирана. Видно от показанията на свидетеля Б.И.М.,
разпитан също в съдебното заседание на окръжния съд на 30.09.2024 г., той е
бил очевидец на процесното ПТП на зеленчуковия пазар, от „Голфа“ слязло
едно момиче, явно видяла какво е направила, стояла 2-3 секунди, върнала се и
се качила в колата, свидетелят преценил, че има опасност тя да избяга, искал
да отиде и да вземе ключовете, но тя потеглила, човекът бил долу на земята,
събрали се страшно много хора, не може да каже дали от страна на тези хора е
имало опити да се разправят с момичето, близка на пострадалия извадила
телефон да снима момичето, когато видяла, че тръгва с колата си, полицията
дошла след 5-6-7 минути, първо дошла линейка. Установява се следователно
от показанията на двамата свидетели Д. и М., които са били на мястото на
ПТП, че ищцата е слязла от колата си, видяла е пострадалия, почти веднага се
е качила в колата си (стояла 2-3 секунди според свидетеля М.) и си е тръгнала,
никой от тях не е възприел към нея или децата й да е имало заплашително
поведение от присъстващите. Твърденията на ищцата за възприемане от нея
15
на заплашително поведение затова са неоснователни, като агресивно
поведение от присъстващи спрямо нея не е установено. Съответно, затова
изготвеното заключение на СПЕ не може да бъде преценено като
установяващо достоверно психическото състояние на ищцата, тъй като то е
основано на неоснователните твърдения на ищцата, представляващи
неоснователна нейна защитна теза, без да има медицинска документация
относно особено психологично състояние на ищцата. Ищцата нито твърди,
нито установява да има медицински документи в тази насока, като в
показанията си свидетелката Д. А., леля на ответницата, посочва, че не й
известно ответницата да е ползвала услугите на психиатър или психолог.
Видно е от заключението на съдебно-психологическата експертиза от
14.01.2025 г., прието в съдебното заседание на окръжния съд на 29.01.2025 г.,
че в него е описано какви хормони отделя човешкото тяло при стрес, че Н. е
избрала бягството като основен довод е да махне децата от тази ситуация,
през какви пет етапа се минава за справяне с преживяното при неочаквани
травматични събития, през какви стадии преминава биологичният стрес, че
при Н. се проявява стадият на изтощение, когато се прибира вкъщи, оставя
децата на сигурно място, тогава се затваря в тоалетната и започва да плаче,
какво е майчински инстинкт, че тя е счела поведението на две жени като
реално заплашена и това довело до реакция на отделяне на окситоцин и с това
до увеличаване на стреса и намаляване на способностите за адаптация и
предопределя избора на ответницата да бяга, че в конкретната ситуация
личността има понижена способност да се справи с възникналото събитие и
да го приеме и единствената възможна алтернатива, оценявана от нея като
добра, е да се погрижи за децата, като така ще се подчини и на психичния етап
на справяне на психиката, който е отричане, което е достатъчен мотив да
избере алтернативата да махне децата си от това място, още повече че другата
алтернатива да остане не й било известно каква полза ще й донесе, защото
ответницата твърдяла, че ако е била наясно с последиците, не би си тръгнала и
не би усложнила толкова достатъчно тежката ситуация, че в ситуацията на
ответницата стресът от ПТП и последващата реакция на хората наоколо са
довели до възприемане на ситуацията като заплашителна за нея и децата в по-
голяма степен от възприятието за пострадалия човек, Н. е осъзнавала какво се
е случвало, тя не е знаела/не е осъзнавала значението на своето поведение и че
това ще утежни ситуацията и ще допринесе до влизането й в затвора, тя е
16
осъзнавала постъпките си, но не и значението, което имат за нея и другите в
тази ситуация и за в бъдеще до какви последици ще доведат. Въз основа на
това заключение, което по начало не може да бъде възприето като отразяващо
реално психично състояние на ответницата, тъй като не е основано на
обективни данни (каквито не са нейните твърдения), не може да се приеме
ответницата и да е изпаднала в особено психологично състояние, нетипично
за състояние на водач на МПС непосредствено след като е причинил ПТП с
пострадал човек, съответно, евентуално тя да е имала заради такова състояние
причина да напусне мястото на ПТП, каквото напускане тя е длъжна да знае
като правоспособен водач, че законът забранява, а е била длъжна да знае и да
изпълни своите задължения по закон след причиненото от нея ПТП с
пострадало лице. Видно е от акта за установяване на административно
нарушение от 12.04.2019 г., който е част от документите по приложеното
НОХД ведно с ДП №***/2019 г. по описа на РУ-Хасково (том 1, л.13 и том
2,л.81), че след настъпилото около 17,50 часа ПТП автомобилът е установен
около 19,10 часа и собственикът му Н. Г. е заявила, че МПС е било
управлявано от друго лице, както и е отказала да бъде изпробвана с
техническо средство употреба на алкохол, наркотични вещества или техни
аналози, както и е отказала да даде кръв за алкохолна проба, които откази тя
признава и в съдебното заседание на окръжния съд на 25.11.2024 г. Видно от
справката за съдимост към материалите от ДП (том 2,л.103), Н. Г. е осъждана
по НОХД № 1020/2017 г. на РС-Хасково с влязло в сила споразумение от
24.08.2017 г. за престъпление по чл. 343б,ал.1 от НК (състав за налагане на
наказание на лице, което управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред), като наложеното
наказание „Лишаване от свобода“ е било отложено за изпитателен срок от 3
години, както й е било наложено наказание „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 10 месеца. Видно е също от материалите по ДП (том 2,л.82),
че в дадените ръкописни обяснения на 12.04.2019 г. ответницата е заявила, че
от сутринта до 7,30 вечерта никой не е управлявал нейното превозно средство.
При тези обстоятелства са очевидно неправилни и съображенията на
окръжния съд, изложени в мотивите на обжалваното решение, относно
преценка и на цялостното поведение на ответницата през призмата на чл.123
от ЗДвП, както и относно това, че след ПТП ответницата не се е укривала,
защото паркирала автомобила пред дома си и той бил там и в момента на
17
идването на служителите на МВР, доведени от болницата там от неин близък
родН.. Установява се следователно, че е неправилен изводът на окръжния съд
и за основателност на твърдението на ответницата за наличие на „друга
неотложна причина“ по смисъла на чл.500,ал.1,т.3 от КЗ, мотивирало я да
напусне мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на
движението по пътищата.
При преценката дали размерът на определеното и изплатено
обезщетение от застрахователя на пострадалото лице Д.К. е завишен и не
отговаря на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, както и дали в случая е
налице съпричиняване на вредоносния резултат, както претендира
ответницата с отговора на исковата молба, следва да се съобрази, че съгласно
разпоредбата на чл. 51,ал.1 от ЗЗД при непозволено увреждане обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, съгласно чл. 51,ал.2 от ЗЗД ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали, и съгласно
нормата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. В случая е установено, че при причиненото виновно
от ответницата Н. Г. на 12.04.2019 г. ПТП е пострадал Д.К., на когото
застрахователното дружество по постигнатата извънсъдебно спогодба е
изплатило обезщетение в размер на 170 000 лв. за причинените му
неимуществени вреди (както и обезщетение в размер на 1 184,95 лв. за
причинените му имуществени вреди, относно размера на което оспорване от
ответницата не е заявено, като с исковата молба са представени в копия
фактури с финансови бонове за сумите 230 лв., 5 лв., 58 лв., 70 лв., 40 лв.,
40,60 лв., 91 лв., 70 лв., 14,40 лв., 13,77 лв., 5,40 лв., 26,47 лв., 23,27 лв., 30,46
лв., 10,02 лв., 111,17 лв., 5,80 лв., 5,80 лв., 23,91 лв., 13,92 лв., 19 лв., 122,26 лв.,
58 лв., 3 лв., 10,70 лв., 19 лв., 22 лв., 21 лв., 21 лв., общо 1184,95 лв., платени за
лекарства, изследвания, потребителска такса, шина, патерица, храна и битови
условия в лечебното заведение за рехабилитация, пътуване до лечебни
заведения). Несъмнено е, че съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществените вреди следва да се определя по
справедливост и да възмездява претърпените от пострадалия К. болки,
страдания и неудобства.
Пострадалият Д.К. (роден на 8.06.1960 г.) към момента на ПТП на
18
12.04.2019 г. е бил на 58 години и 10 месеца. Видно е от представеното в копие
от ищеца с исковата молба споразумение от 11.06.2020 г. между
застрахователното дружество и пострадалия при ПТП К., че платеното
обезщетение в размер на 170 000 лв. за причинените му неимуществени вреди
е поради травматична конквасация на двете подбедрици, счупване на
малкопищялните кости двустранно, увреждане на поплитеа вдясно,
компартмент синдром двустранно на подбедрица, инфекция на меките тъкани
на подбедриците двустранно, сепсис, перонеална пареза на левия долен
крайник, разкъсване на вътрешния менискус на лявото коляно, ампутация на
десен крак на нивото на бедрото, както и оздравителния период. Видно от
представените от ищеца в копия с исковата молба епикризи, пострадалият К. е
лекуван първо в периода 12.04.-19.04.2019 г. в Клиника по съдова хирургия
към УМБАЛ „Свети Георги“ЕАД-Пловдив, след това в периода 19.04.-
10.05.2019 г. в Отделение по ортопедия и травматология за лечение на
септични състояние при ВМА-София, след това в Отделение по физикална и
рехабилитационна медицина на „СБПЛР-Любимец“ЕООД-гр.Любимец в
периода 8-15.07.2019 г. и в периода 28.08.-4.09.2019 г. Видно от заключението
на СМЕ от 21.11.2024 г., изготвена от вещото лице д-р Х.Е., прието в
съдебното заседание на окръжния съд на 12.03.2025 г., вследствие на ПТП
пострадалият К. е получил травми на ляв и десен крак, като на десния крак те
са счупване на малкия пищял, размачкване на меките тъкани, оперативна
ампутация на ниво бедро, а на левия крак те са счупване на малък пищял,
размачкване на меки тъкани, състояние след фасциотомия, разкъсване на
вътрешен менискус, частично разкъсване на предна кръства връзка на
коленната става. Видно от същото заключение, проведеното лечение се е
състояло в поредица от операции на десния крак, завършили с оперативна
ампутация на крака на нивото на бедрото, поредица от операции на меките
тъкани на подбедрицата, консервативно медикаментозно лечение,
физиотерапевтични процедури, възстановяването от травмите е продължило
около 5 месеца, в началния период той е търпял болки и страдания с висока
интензивност, които с времето и в резултат на приложеното лечение
постепенно са отслабнали, възможно е да останат т.нар фантомни болки в
ампутирания крак, пълно възстановяване не е възможно поради загубата на
десния крак. Видно от представения от ищеца в копие с исковата молба
болничен лист, К. е бил в отпуск (болничен и домашен-амбулаторен) от
19
19.04.2019 г. до 9.06.2019 г., като е отразено, че той е работил като шофьор в
посочена фирма. Видно от показанията на свидетеля Г. Д., той познава
пострадалия К., двамата са шофьори и се познават като такива. Установява се
следователно, че пострадалият К. към момента на ПТП е бил в трудоспособна
възраст, на 58 години, и е работил като шофьор, получените от него
травматични увреждания са много тежки, той е претърпял продължително и
болезнено лечение с поредица от операции, ампутиран е десният му крак на
нивото на бедрото, окончателно възстановяване е невъзможно. Ноторно
известно е, че при такъв вид увреждания и оперативни лечения лицето е силно
затруднено в обслужването и ежедневието си, което му създава сериозни
неудобства в битово и емоционално отношение, които сами по себе си, а с
оглед и на настъпилия изключително тежък и необратим резултат ампутация
на десния крак на нивото на бедрото, предизвикват трайни негативни
последствия както за неговото физическо състояние, така и за неговото
психическо състояние. Несъмнено е, че след ампутацията на крака е трайно
влошена и възможността му да работи, като той логично не може да
упражнява занапред професията си на професионален шофьор. Такава тежка
последица за здравето и телесната цялост несъмнено се преживява трудно и
болезнено от пострадалия, той ще има занапред завинаги необратими
затруднения в придвижването и ежедневието си, като се отчита още и че той е
на възраст, на която би могъл успешно да работи още дълги години, но
професионалната му реализация вече е силно затруднена, а като
професионален шофьор вече е и невъзможна.Толкова тежко травмиращо
преживяване се превъзмогва несъмнено много трудно и бавно както
физически, така и емоционално. Взимайки предвид характера на деянието и
степента на вината (нарушение от застрахования водач по непредпазливост на
изисквания на ЗДвП, при което нарушение на правилата за движение са
причинени на ищеца физически увреждания с период на оздравяване около 5
месеца) на водача Н. Г. и при отчитане на вида и степента на увреждането
(причинени силни физически болки и страдания при поредица от операции,
дълъг възстановителен период от около 5 месеца, затруднения в ежедневието и
в обслужването в този период, ампутация на десен крак на нивото на бедрото
с тежки и необратими последици до края на живота относно физическото и
емоционално състояние, както и относно възможността за труд), на възрастта
на пострадалия К. (към момента на ПТП на 58 години и 10 месеца),
20
последиците от деянието (силни болки и физически дискомфорт за периода на
възстановяването от около 5 месеца, влошаване през този период на
качеството на живот на ищеца, стресови преживявания в рамките на същия
период, трайно влошаване на качеството на живот на ищеца във всички
аспекти до край на живота му поради ампутацията на десния му крак на
нивото на бедрото), апелативният съд сега приема, че размерът на обезвреда
при условията на чл. 52 от ЗЗД следва да се определи на сумата 170 000 лв.,
която сума е съобразена и със социално-икономическата обстановка към
12.04.2019 г., когато минималната работна заплата в страната е била 560 лв., а
лимитът на отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска
отговорност“ съгласно чл. 492 от КЗ е бил в размер на 10 420 000 лв. за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите, като и с оглед на
икономическата конюнктура в страната няма основания да се приеме, че
обезщетението следва да бъде в нисък размер. Няма следователно основание
да се приеме, че в случая определеният и изплатен от застрахователя на
пострадалия К. размер на обезщетението за претърпените от него
неимуществени вреди е занижен.
С оглед заявеното от ответницата с отговора на исковата молба
възражение по чл. 51,ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия К. следва да се прецени дали има основание обезщетението за
неимуществени вреди в размер на 170 000 лв. да бъде намалено. Твърдението
на ответницата е, че е налице значително съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия К., тъй като той като водач на лекия автомобил „Ауди
А6“ престоявайки и/или паркирайки в средата на дясната пътна лента на
северното еднопосочно пътно платно на бул.“България“ и в района на
автобусна спирка е нарушил правилата за движение, визирани в чл.93, чл.94,
чл.97 и чл.98 от ЗДвП. Освен това тя твърди, че е налице и неправомерно
поведение на трети участник в движението – водача на лек автомобил
„Мерцедес“ с рег. №********* М.П.Р., който, управлявайки автомобила си по
бул.“България“, е бил пристроен в лявата пътна лента на кръстовището между
бул.“България“, бул.“Съединение“ и ул.“Стара плаН.“, която пътна лента
според хоризонталната маркировка е единствено за завой наляво по
бул.“Съединение“ към моста, но вместо това е продължил неправомерно
движението си в права посока по лявата лента на бул.“България“, като в този
21
момент пред него в дясна лента се е движил управлявания от ответницата Г.
лек автомобил, тя вече е била започнала маневра по заобикаляне на спрелия в
нейната пътна лента лек автомобил „Ауди А6“ чрез подаване на ляв
пътепоказател, но движещият се успоредно отляво зад нея водач на лекия
автомобил „Мерцедес“ неправомерно е предприел изпреварване на лекия
автомобил „Голф“ в момент, когато това не е било безопасно и разрешено
предвид вече започнатата от него маневра по отклонение наляво за
заобикаляне на спрялото в лентата за движение МПС „Ауди А6“, като тези
нарушения на правилата за движение от страна на водача М.Р. също са в пряка
причинна връзка с настъпилото ПТП.
Несъмнено е, че приложението на правилото на чл. 51,ал.2 от ЗЗД е
обусловено от наличието на пряка причинна връзка между вредоносния
резултат и поведение на пострадалия, с което той обективно е създал
предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, поради което
приносът трябва да е конкретен – да се изразява в извършването на
определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото
лице, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен, -
както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, като наличието на
вина на пострадалия не се изследва при условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД (т.7 от
ППВС №17/18.11.1963 г., мотивите към т.7 от ТР №1/23.12.2015 г. на ВКС по
тълк.д. № 1/2014 г., ОСТК). Нормата на чл. 51,ал.2 от ЗЗД следва да намира
приложение и когато пострадалият не е допринесъл за настъпване на
събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане,
респективно за увеличаване на размера на вредата, поемайки предвидим и
реално очакван риск или неоправдано игнорирайки го, поради което това
поведение съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат-последица от деликта и затова е
налице съпричиняване, чиято степен подлежи на конкретна за случая
преценка (мотивите към т.7 от ТР №1/23.12.2015 г. на ВКС по тълк.д. №
1/2014 г., ОСТК). Поведението на пострадалия, допринесло за увреждането, е
основание да не се възлага отговорност за целия вредоносен резултат на
деликвента, а само за част от него, и не поражда за съда право на свободна
преценка дали да намали или не обезщетението, като съдът определя съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението при доказан по основание иск и при установено
22
съпричиняване (мотивите на ТР №1/1.08.2022 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2021 г.,
ОСГТК). За да бъде намалено на основание чл. 51,ал.2 от ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалата следва да бъде доказан по
категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната,
която го е въвела, в случая от ответницата, като изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51,ал.2 от ЗЗД следва да се основава на
доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат,
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване, съответно,
намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51,ал.2 от ЗЗД е
допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха
настъпили или биха били в по-малък обем (в тази насока – решение №
60129/28.01.2022 г. на ВКС по т.д. № 1992/2020 г., 1 ТО, ТК).
Видно е от заключението на САТЕ от 21.11.2024 г., изготвеното от
вещото лице инж. С.М., прието в съдебното заседание на окръжния съд на
25.11.2024 г., че водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ Н. Г. е имал
видимост към спрения в дясната лента на платното за движение автомобил и
пешеходеца зад него около 7 секунди преди удара, когато автомобилът й е бил
на около 90 метра преди мястото на удара, дължината на пълния спирачен път
(опасна зона) при движението на лекия автомобил със скорост от 40 км./ч. е
била 24,35 метра. Видно от същото заключение, механизмът на ПТП е
следният: в дясната лента за движение, където се е придвижвала ответницата
със своя автомобил „Фолксваген Голф“, пред нея е бил спрян лекият
автомобил „Ауди А6“ и до задната му лява част е бил водачът му Д.К., Н. Г. не
е реагирала своевременно със спиране и така е настъпил удар с К. и в задната
лява част на неговия лек автомобил. Видно е от същото заключение, че
техническата причина за възникването на ПТП е, че водачката на лекия
автомобил „Фолксваген Голф“ Н. Г. не е реагирала своевременно със спиране,
когато е имала възможност да забележи спрелия на платното за движение пред
нея автомобил. За установяване на своите твърдения относно допринасяне за
ПТП и от лице М.П.Р. с описаното в отговора на исковата молба поведение
ответницата е ангажирала при нейна доказателствена тежест въпроси към
САТЕ, но по така поставените от нейна страна първи два въпроса отговорите
касаят само местоположението на лекия автомобил „Мерцедес“, но не и
поведение на неговия водач, което да е причинило или да е способствало за
23
настъпването на процесното ПТП, съответно, такива доказателства не са
събрани по делото. Видно от обясненията на вещото лице М. в съдебното
заседание на окръжния съд на 25.11.2024 г., той е отговарял на въпроси на
пълномощника на ответницата и относно поведението на този водач, но тези
отговори не следва по начало да бъдат ценени поради липсата на изготвено
заключение по такива въпроси. При тези обстоятелства следва още да се
посочи, че при своите отговори в съдебното заседание вещото лице М. ясно е
посочило, че действително двата автомобила са се движили направо и
успоредно, поради което ответницата физически не е могла да премине със
своя автомобил в лентата вляво от тази, в която се е движела. Несъмнено е
обаче, че водачът на лекия автомобил „Мерцедес“ няма участие в процесното
ПТП, а водачът, който е бил длъжен да реагира със спиране, за да не настъпи
процесното ПТП, а не да се опитва да премине в съседната лента, заета от
другия автомобил, е ответницата Г.. Видно е от обясненията на вещото лице,
че пред автомобила на ответницата са се движели два автомобила, но те са се
преместили и тя е имала видимост към спрения автомобил на К., като три
секунди преди удара тя категорично е имала видимост и въобще не са й
пречили тези два автомобила, те много отдавна вече не са били там и в този
момент ако тя е реагирала, ще спре на 10 метра преди да настъпи удара, които
3 секунди преди удара са минимума, а тя реално е имала видимост от по-рано,
тези два автомобила пред нея по никакъв начин не са я възпрепятствали да
избегне ПТП и даже не е било нужно да натиска спирачките екстрено, а е
можела да спре абсолютно леко, лежерно, нормално, като дори и те да са се
били движили до последния момент пред нея, тя е трябвало да се движи на
такава дистанция зад тях, че да може да спре при движението в града с много
автомобили около нея. Видно от същите обяснения, на мястото, на което е
спрял пострадалият К., има и пътен знак (В27) „Забранени са престоят и
паркирането“ ведно с обозначения за автобусна спирка и че автомобилите се
репатрират принудително, т.е. на това място не е било разрешено престой и
паркиране. Видно е още от обясненията, че според снимката и според
протокола за оглед лекият автомобил „Ауди“ не е бил паркиран, тъй като е бил
в присъствието на водача, бил е спрял в дясната лента, веднага след джоба на
автобусната спирка, поради което ответницата Г. не е могла да премине със
своя автомобил от там, а е трябвало да заобиколи, като навлезе в лявата лента.
Видно от същите обяснения, 6 секунди преди удара е нямало автомобили,
24
които да са пречка за видимостта на водача Г., по това време нейният
автомобил се е намирал на 79 метра при опасна зона 24 метра. Установява се
следователно по категоричен начин от заключението на САТЕ и от
обясненията на вещото лице, че причина за процесното ПТП не е
нарушението, допуснато от водача К., а поведението на ответницата Н. Г.,
която именно поради допуснатите от нея нарушения на чл.20,ал.1 и на
чл.20,ал.2,изр.1 от ЗДвП, посочени в споразумението по наказателното дело,
не е спряла движението на управлявания от нея автомобил при положение, че
е имала възможност за това и е била длъжна да го направи, и е предизвикала
удара, при който тежко е пострадал Д.К.. Неоснователни са следователно
твърденията на ответницата, че е налице съпричиняване от пострадалия К. на
вредоносния резултат, както и тези за поведение на водача М.Р., управлявал
лек автомобил в съседната лента за движение, което да е в пряка причинна
връзка с настъпилото ПТП. Няма основание за приложение на разпоредбата на
чл. 51, ал.2 от ЗЗД, тъй като не се установява от страна на ответницата в
случая наличие на поведение на другите двама водачи, което да е основание за
намаляване на обезщетението. Следва на застрахователното дружество да се
присъди сега пълният размер на изплатеното обезщетение 170 000 лв. С оглед
липсата на възражение относно размера на платената сума като обезщетение
за имуществените вреди 1 184,95 лв., която сума с оглед направеното по-горе
изчисление е и точно изчислена, съответно, дължима, следва на дружеството
да се присъди целия размер на исковата сума – 171 184,95 лв. Не се спори, че
при основателност на иска за присъждане на исковата сума ответницата
дължи да я заплати на ищеца ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаването на исковата молба в съда 26.03.2024 г.
Установява се следователно, че въззивната жалба е основателна.
Обжалваното решение на окръжния съд следва да бъде изцяло отменено,
включително относно присъдените разноски, като в полза на ищеца и в тежест
на ответницата се присъди исковата сума 171 184,95 лв. С оглед резултата от
въззивното обжалване следва да се присъдят разноски за
първоинстанционното производство в полза на ищеца и в тежест на
ответницата. Видно от представения от дружеството списък (л.238 от досието
на делото на окръжния съд), то претендира за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение (450 лв.), за възнаграждения на вещи лица
(400 лв. за СМЕ, внесена с платежно нареждане от 23.07.2024 г., л.83, и 200 лв.
25
за СПЕ, внесена с платежно нареждане от 17.12.2024 г., л.205) и за ДТ (6848
лв., внесена с платежно нареждане от 19.03.2024 г., л.5), общо за сумата 7 898
лв., която следва да му бъде присъдена.
С въззивната жалба дружеството-жалбоподател претендира за
присъждане на разноски за въззивното производство. Направените разноски са
единствено за платената ДТ в размер на 3 424 лв. (преводно нареждане от
19.06.2025 г.,л. 6 от досието на делото на ПАС). Претендира се с въззивната
жалба и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно нормата
на чл. 78,ал.8 от ГПК във вр. с чл.37,ал.1 от ЗПП, вр. чл. 25,ал.1 от НЗПП за
юрисконсултско възнаграждение в случая следва да се определи и присъди
сумата 200 лв., като се отчита, че защитата се изразява само в изготвянето на
въззивната жалба от юрисконсулт (в откритото съдебно заседание на 8.10.2025
г. представител на дружеството не се е явил и не е представено писмено
становище или защита).
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 40/19.05.2025 г. по т.д. № 38/2024 г. на
ОС-Хасково, с което е отхвърлен предявеният от „Застрахователна компания
Лев инс“АД-гр.София против Н. Х. Г. иск с правно основание чл.500,ал.1,т.3
от КЗ за сума в размер на 171 184,95 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по щета
№****************, ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба на 26.03.2024 г., и е осъдено дружеството да заплати на Н. Х.
Г. сумата 1 500 лв. за деловодни разноски – възнаграждения на вещи лица,
както и да заплати на адвокат М. Т. Т. от АК-Хасково сумата 3 000 лв. –
възнаграждение за адвокат за оказана на Н. Х. Г. безплатна адвокатска помощ
и съдействие на основание чл. 38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от ЗА, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н. Х. Г., ЕГН ********** от гр.*******,
ул.“*******“39,ет.1,ап.2 да заплати на „Застрахователна компания Лев
инс“АД-гр.София, бул.“Симеоновско шосе“67А, ЕИК *********, по
предявения на 26.03.2024 г. иск с правно основание чл.500,ал.1,т.3 от КЗ
26
сумата 171 184,95 лв., представляваща изплатено от „Застрахователна
компания Лев инс“АД-гр.София на Д.А.К., ЕГН **********, застрахователно
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди по щета
№****************, за увреждане, причинено виновно при ПТП на
12.04.2019 г. в гр. Хасково от Н. Х. Г. като водач на лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. №*******, застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност“ в „Застрахователна компания Лев инс“АД-гр.София, която е
напуснала мястото на ПТП без да уведоми и изчака идването на органите за
контрол на движението по пътищата, ведно със законната лихва върху сумата
от датата на подаването на исковата молба в съда 26.03.2024 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата 7 898 лв.-разноски за
производството по спора пред ОС-Хасково.
ОСЪЖДА Н. Х. Г., ЕГН ********** от гр.*******,
ул.“*******“39,ет.1,ап.2 да заплати на „Застрахователна компания Лев
инс“АД-гр.София, бул.“Симеоновско шосе“67А, ЕИК ********* сумата 3 624
лв. – разноски за производството по спора пред Апелативен съд-Пловдив, от
която 3 424 лв. за платена ДТ и 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. София с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
27