РЕШЕНИЕ №….
гр. Д., 13.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д. районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
при участието на секретаря С.Б. сложи за разглеждане гр. дело №4201 по описа за 2019г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на „А.С.В.” ЕАД с ЕИК **, седалище и
адрес на управление: гр.С.-**, бул. „П.Д.” №**, офис-сграда Л., ет…, офис ..,
представлявана от изп. директор Д.Б., чрез пълномощника юрисконсулт П.Б. срещу П.Д.Г., ЕГН **********,***. Исковете са
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл. 430 от ТЗ вр. чл. 60, ал. 2 от
ЗКИ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът моли съдът да приеме за установено, че ответникът му дължи присъдените парични суми със Заповед №1479 от 02.08.2019г., издадена по ч. гр. д. №2771/2019г. по описа на ДРС, произтичащи от договор за потребителски кредит №***/30.04.2014г., сключен между ответника П. Д. Г. и „БНП П. П.Ф.” ЕАД, за предоставена сума в размер на 2700 лв. Сключена е и застраховка на плащанията с „Д. С.” ЕАД със застрахователна премия в размер на 518.40 лв., разделена на равен брой вноски, включена в размера на договорната лихва, а тя в договорена да е в размер на 3962.88 лв. Страните са приели да има и такса ангажимент в размер на 94.50 лв., срещу която, кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора. Общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 6662.88 лв., като е уговорено той да бъде върнат на 48 равни месечни вноски, всяка в размер на 138.81 лв., с първа погасителна вноска на 20.05.2014г. Крайният срок на договора е настъпил – 20.04.2018г., но кредитополучателят не е погасил всички вноски по него.
На 27.07.2017г. е било извършено прехвърляне на вземанията на осн. чл.99 от ЗЗД между „БНП П. П. Ф.” ЕАД и ищеца, вкл. и на задълженията на длъжника П. Г. по горецитирания договор за потребителски кредит. Кредитополучателят П.Д. е бил уведомен за цесията с изпратено с известие за доставяне писмо-уведомление.
Предвид възникналото вземане по договора за кредит от 2014г. и извършената цесия, ищцовото дружество е подало заявление до ДРС по реда на чл.410 от ГПК срещу П. Г. за възникналите задължения. Заповедният съд по образуваното ч. гр. д. №2771/2019г. е издал заповед срещу длъжника и е постановил да заплати следните суми: главница по договор за потребителски кредит №**/30.04.2014г., сключен между ответника П. Д. Г. и „БНП П.П.Ф.” ЕАД в размер на 1387.48 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 336.78 лв. за периода от 20.05.2014г. до 20.04.2018г., лихва за забава в размер на 322.31 лв. за периода от 21.05.2014г. до 30.07.2019г. и съдебни разноски в размер на: 40.93 лв. – държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление на входната врата на жилището на П. Д. по постоянния и настоящия му адрес в гр.Д., ул. „Б.” №…. С разпореждане от 01.10.2019г. заповедният съд е указал на заявителя да предяви искове срещу длъжника за установяване на вземанията си в 1-мес. срок от получаване на съобщението. В дадения срок ищцовото дружество е подало настоящата искова молба.
Ищецът претендира сторените съдебни разноски в установителното производство, както и тези по заповедното.
С разпореждане от 02.01.2020г. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено лично от работодателя на длъжника на 16.06.2020г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът не е изпратил отговор на исковата молба.
Д. районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Разгледани предявените искове са процесуално допустими и основателни.
В съдебно заседание по делото, проведено на 15.10.2020г., с оглед непредставяне в срок от ответника на отговор по исковата молба, неявяване на негов представител в първото и единствено редовно проведено съдебно заседание, липса на искане от ответната страна, делото да бъде разгледано в отсъствието и, както и наличие на указвание на ответника на последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната основателност на исковете, предвид посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства и съобразно постъпилото искане от страна на ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, ДРС е прекратил съдебното дирене и е приел, че ще се произнесе с неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Именно такова искане изхожда от ищцовата страна с писмена молба от 13.10.2020г. /л.49-51/.
Според чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато искът е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239 ал.2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените искове са вероятно основателни.
С оглед наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съдът следва да приеме за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца следните парични задължения: 1) главница по договор за потребителски кредит №***/30.04.2014г., сключен между ответника П. Д. Г. и „БНП П.П.Ф.” ЕАД в размер на 1387.48 лв., вземането по който договор е прехвърлено от „БНП П.П.Ф.” ЕАД на „А.С.В.” ЕАД с Приложение №1 от 14.09.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 267.07.2017г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, 2/ договорна лихва в размер на 336.78 лв. за периода от 20.05.2014г. до 20.04.2018г. и 3/ лихва за забава в размер на 322.31 лв. за периода от 21.05.2014г. до 30.07.2019г.
Ищецът е поискал присъждане на сторените съдебни разноски в установително и в заповедно производство и е представил списък с такива /л.48/. С оглед изхода на спора, на основание чл.81 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца дължимата държавна такса в настоящото производство в размер на 114.56 лева /л.29/, юрисконсултско възнаграждение в размер 100.00 лв. /пълномощно от 02.07.2019г., приложено на л.4 по делото/, или общо сумата от 214.56 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените съдебни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №2771/2019г. по описа на ДРС, а именно: 40.93 лв. – държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, или общо 90.93 лв.
Водим от горното, на основание чл.238 във връзка с чл.239 от ГПК, Д. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът П.Д.Г., ЕГН **********,*** дължи на „А.С.В.” ЕАД с ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр.С.-**, бул. „П.Д.” №**, офис-сграда Л., ет…, офис …, представлявана от изп. директор Д.Б. присъдените парични суми със Заповед №1479 от 02.08.2019г., издадена по ч. гр. д. №2771/2019г. по описа на ДРС, а именно: 1) главница по договор за потребителски кредит №***/30.04.2014г., сключен между ответника П. Д. Г. и „БНП П.П.Ф.” ЕАД в размер на 1387.48 лв. /хиляда триста осемдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки/, вземането по който договор е прехвърлено от „БНП П.П.Ф.” ЕАД на „А.С.В.” ЕАД с Приложение №1 от 14.09.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 267.07.2017г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, 2/ договорна лихва в размер на 336.78 лв. /триста тридесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки/ за периода от 20.05.2014г. до 20.04.2018г. и 3/ лихва за забава в размер на 322.31 лв. /триста двадесет и два лева и тридесет и една стотинки/ за периода от 21.05.2014г. до 30.07.2019г.
ОСЪЖДА П.Д.Г., ЕГН **********,***, да заплати на „А.С.В.” ЕАД с ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр.С.-**, бул. „П.Д.” №**, офис-сграда Л., ет…, офис .., представлявана от изп. директор Д.Б. сторените съдебни разноски в настоящото установително производство размер на 214.56 лв. /двеста и четиринадесет лева и петдесет и шест стотинки/, от които: 114.56 лв. – държавна такса и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №2771/2019г. по описа на ДРС в размер на 90.93 лв. /деветдесет лева и деветдесет и три стотинки/, от които: 40.93 лв. – държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: