№ 591
гр. Перник, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Борислава П. Б.-Здравкова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Борислава П. Б.-Здравкова Гражданско дело
№ 20241720100732 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник 2303, кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република”, чрез юрк. С., срещу Д. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, и Е. Д. Б.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ****, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за
установено, че ответниците дължат на ищеца, както следва:
Д. Д. Б. дължи сумата 144,25 лв., представляваща главница за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. ****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 14.08.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, и
сумата 22,47 лв., представляваща законна лихва за забава върху месечните плащания за
периода от 08.07.2021 г. до 18.07.2023 г., за които вземания е издадена Заповед №
2201/15.08.2023 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 3881/2023 г. на РС – Перник, и
Е. Д. Б. дължи сумата 144,25 лв., представляваща главница за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. ****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 14.08.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, и
сумата 22,47 лв., представляваща законна лихва за забава върху месечните плащания за
периода от 08.07.2021 г. до 18.07.2023 г., за които вземания е издадена Заповед №
1
2201/15.08.2023 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 3881/2023 г. на РС – Перник.
Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия за жилище, находящо се на посочения
адрес, за процесния период при действието на публично известни общи условия. Счита, че
ответниците, в качеството на потребители на топлинна енергия, дължат по 1/6 част от
начислената стойност в размер на 1000,33 лв., представляваща стойността за доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имота за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г.,
и от лихвата за забава върху главницата по всяка фактура, възлизаща на 134,84 лв. за
периода 08.07.2021 г. – 18.07.2023 г. Тъй като същите не заплатили дължимите суми ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 4101 ГПК, срещу която
постъпили в срок възражения от длъжниците. С оглед изложеното, се моли да се приеме за
установено, че ответниците дължат на ищеца сумите, за които в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение, както и за осъждането им за сторените в заповедното и исковото
производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с който
оспорват исковете като неоснователни. Твърдят, че не са живели в процесното жилище от
2010 г. и не са потребители на топлинна енергия за него през процесния период. Сочат, че
едноличен ползвател на имота е съсобственика Г. В. И. и молят да бъде конституирана като
трето лице-помагач на тяхна страна в производството по делото, тъй като в случай на
уважаване на исковете биха имали регресно вземане за неоснователн обогатяване срещу нея.
Молят за отхвърляне на предявените искове.
С Определение № 1110 от 01.04.2024 г. Г. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, е
конституирана в качеството на трето лице помагач на страната на ответника Д. Д. Б. и Е. Д.
Б., която оспорва иска.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По заявление на „Топлофикация Перник” АД е издадена Заповед № 2201 от 15.08.2023
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 3881 по описа за 2023 г.
на Районен съд – Перник срещу К.В.М., Г. В. И., Е. Д. Б. и Д. Д. Б. за заплащане при квоти
по 2/6 части за първите две и по 1/6 част за последните на следните суми: сумата 865,49 лв. -
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. –
30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. Перник, кв. ****, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 14.08.2023 г., до
окончателното изплащане на вземането, и сумата 134,84 лв., представляваща обезщетение за
забава върху месечните плащания за периода от 08.07.2021 г. до 18.07.2023 г., и са
присъдени разноски в полза на заявителя.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника К.В.М. при отказ на 06.11.2023 г., а на
Г. В. И. – по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 20.10.2023 г., които не са депозирали възражение в
законоустановения срок, поради което спрямо тях заповедта е влязла в сила и въз основа на
разпореждане 1642/31.01.2024 г. е издаден изпълнителен лист за припадащите им се части
от задълженията.
2
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Е. Д. Б. на 22.12.2023 г. и на длъжника
Д. Д. Б. на 19.01.2024 г., които са подали възражения на 12.01.2024 г. Указанията на съда по
чл. 415 ГПК са връчени на заявителя на 01.02.2024 г., който е депозирал исковата молба на
14.02.2024 г.
В заповедното производство е представен заверен препис на общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., публикувани във в. „Съперник“
на 29.04.2008 г., а с Определение № 1110 от 01.04.2024 г., постановено по настоящото дело,
е обявено на страните, че на съда е служебно известно, че същите са публикувани и във в.
„Новинар“ на 30.04.2008 г. /национален ежедневник/.
От Договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните
имоти установява, че на 20.12.1990 г. А.Б.И. е закупила недвижим имот, представляващ
апартамент № 4, находящ се в гр. Перник, кв. ****, бл. № ****,***, ет. 1.
Съгласно удостоверение изх. № 230/29.06.2023 г., издадено от „ПЕРНИК ИНВЕСТ“
ЕООД, недвижим имот, находящ се в гр. Перник, кв. „****“, бл. ****, ***, ет. 1, ап. 4, е
идентичен по сега действащия административен адрес: гр. Перник, кв. „****“, бл. 74, ет. 1,
ап. 4.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници, че А.Б.И. е починала
на 12.03.2020 г. като е оставила наследници по закон К.В.М., Г. В. И. и С. В. И., починала на
05.01.2018 г. и заместена от своите дъщери - Е. Д. Б. и Д. Д. Б..
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, по
отношение на която е въведена услугата за дялово разпределение на топлинната енергия от
подписването на Договор № 205/09.05.2001 г. между фирмата за дялово разпределение на
топлинна енергия и СЕС. Вещото лице посочва, че между ищцовото дружество и фирмата за
дялово разпределение е подписан договор, уреждащ отношенията между тях. Съгласно
заключението топломерът е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип,
годен е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за
достоверни. От заключението се установява още, че количеството топлинна енергия е
определяно правилно съгласно методиката. Изпълнено е изискването на наредба Е РД-04-1
от 12.03.2020 г., касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия
между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана
разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС.
Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Вещото лице е
посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна
топлоенергия, са в съответствие с действащите по време на процесния период цени на
топлоенергията. Съобразано заключението на вещото лице стойността на топлоенергията за
процесния период за имота е в размер на 865,49 лв.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на
експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и
3
фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон
документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена
топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник последователно е
анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника
елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово
разпределение и други.
По делото е прието и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
икономическа експертиза. От същото се установява, че задължението за главница за
процесния имот е 865,49 лв. за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г., а за законна лихва –
134,84 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 08.07.2021 г. – 18.07.2023 г.,
като към момента на извършване на провеката от вещото лице не е извършено плащане от
ответника, като 1/6 част от задължението за главница е 144,25 лв., а от задължението за
лихва 22,47 лв
Заключението на вещото лице е извършено след справка по счетоводните документи и
по регистрите за входяща и изходяща информация, налична в ищцовото дружество, и не е
оспорено от ответника, поради което съдът го кредитира напълно.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответниците за
доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение и подадено възражение от длъжниците в законоустановения срок,
поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на настоящите установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото
е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението
за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови
нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик
или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от
момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.
Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването
на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при
4
наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
От доказателствата по делото се установява, че на 20.12.1990 г. А.Б.И. е закупила
недвижим имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. Перник, кв. ****, бл. №
****, ***, ет. 1, идентичен с административен адрес: гр. Перник, кв. „****“, бл. 74, ет. 1, ап.
4. Със смъртта й, по силата на наследственото правопримество, на основание чл. 5, ал. 1 ЗН
трите й дъщери придобиват по 1/3 ид. ч. от имота, като дъщеря й С. В. И., починала преди
откриване на наследството, на основание чл. 10, ал. 1 ЗН се замества от дъщерите си Е. Д. Б.
и Д. Д. Б..
По горните съображения съдът приема, че в качеството на наследници на А.Б.И.
ответниците се легитимират като собственици на по 1/6 ид. ч. от процесния имот.
От гореизложеното следва, че в исковия период ищцовото дружество се е намирало в
договор за продажба на топлинна енергия с ответниците.
От заключението на вещото лице по приетата съдбно-техническа експертиза се
установява, че доставената топлинна енергия за процесния имот за периода 01.05.2021 г. –
30.04.2022 г. е на стойност 865,49 лв.
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на
общата вещ съразмерно с частта си. Следователно, съобразно обема на правата си, всеки от
ответниците дължи по 1/6 част от цената за доставена топлинна енергия за имота, а именно
сумата 144,25 лв.
Ответниците не са навели възражение и представили доказателства за погасяване на
вземането, а обстоятелството дали топлинната енергия е позлвана от трети лица е
ирелевантно в отношенията между страните по делото. Ответниците отговарят за
потребената за имота топлинна енергия в качеството си на собственици на топлоснабдения
имот, с които по силата на закона е възникнало облигационното правотоношение, а
въпросът за отговорността на третото лице-помагач не следва да бъде обсъждан, доколкото
не е предявен обратен иск в настоящото производство.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск за главница е
основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като
правоувеличаваща последица от предявяването им, следва да бъде уважено и искането за
присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в
съда – 14.08.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Предвид неизпълнението на падежа, ответникът дължи
5
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания от деня,
следващ изтичане на 30-дневния срок от периода, за който се отнасят.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза се
установява, че за периода 08.07.2021 г. – 18.07.2023 г. лихвата за забава върху месечните
плащания за доставената за процесния имот топлинна енергия е в размер на 134,84 лв.
Съобразно обема на правата си в собствеността, всеки от ответниците дължи по 1/6
част от обезщетението за забава, равняващо се на сумата 22,47 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявният иск е основателен и следва да бъде
уважен в пълния предявен размер.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски съразмерно на уважената част от исковите претенции. Тъй като и в заповедното, и
в исковото производство ищецът е представляван от юрисконсулт, съдът приема, че следва
да му бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв. за
заповедното производство и 100,00 лв. за исковото. В заповедното производство ищецът е
сторил разноски и за държавна такса в размер на 25,00 лв.
Тъй като заповедта за изпълнение е влязла в сила за по 2/6 части от разноските за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, за което в полза на ищеца е издаден
изпълнителен лист срещу невъзразилите срещу заповедта длъжници, ответниците дължат
по 1/6 част от разноските за заповедното производство. Следователно Д. Д. Б. и Е. Д. Б.
дължат на ищеца сума от по 4,17 лв. – държавна такса, и по 8,33 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Следователно всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сума от по 12,50 лв. – разноски за заповедното производство.
В настоящото исково производство ищецът е сторил разноски в размер на 25,00 лв. –
държавна такса, 450,00 лв. – депозити за експертизи, 100,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, т. е. в общ размер на 575,00 лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците, че не следва да бъдат
присъдени на ищеца доплатените разноски за заключението по съдебно-техническата
експертиза. Представянето на доказателствата за извършване на разноските е сторено е
указания от съда едноседмичен срок от провеждане на откритото съдебно заседание по
делото, поради което следва да бъде съобразено.
Предвид изхода на спора, всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати на
ищеца по ½ от сторените разноски в исковото производство, а именно сума от по 287,50 лв.
6
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. *****,
ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 144,25 лв. /сто
четиридесет и четири лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща главница за
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. ****, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.08.2023 г., до окончателното изплащане
на вземането, и сумата 22,47 лв. /двадесет и два лева и четиридесет и седем стотинки/,
представляваща законна лихва за забава върху месечните плащания за периода от 08.07.2021
г. до 18.07.2023 г., за които вземания е издадена Заповед № 2201/15.08.2023 г. за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 3881/2023 г. на РС – Перник.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Е. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ****,
ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 144,25 лв. /сто
четиридесет и четири лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща главница за
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. ****, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.08.2023 г., до окончателното изплащане
на вземането, и сумата 22,47 лв. /двадесет и два лева и четиридесет и седем стотинки/,
представляваща законна лихва за забава върху месечните плащания за периода от 08.07.2021
г. до 18.07.2023 г., за които вземания е издадена Заповед № 2201/15.08.2023 г. за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 3881/2023 г. на РС – Перник.
ОСЪЖДА Д. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ДА ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 12,50 лв. /дванадесет лева и петдесет
стотинки/ – разноски за заповедното производство, и сумата 287,50 лв. /двеста осемдесет и
седем лева и петдесет стотинки/ – разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА Е. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ДА ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 12,50 лв. /дванадесет лева и петдесет
стотинки/ – разноски за заповедното производство, и сумата 287,50 лв. /двеста осемдесет и
седем лева и петдесет стотинки/ – разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на Г. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ****,
в качеството на трето лице помагач на страната на ответниците.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
7
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 03881 по описа за 2023 г. на
Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8