Решение по дело №258/2021 на Районен съд - Генерал Тошево

Номер на акта: 11
Дата: 27 януари 2022 г. (в сила от 15 февруари 2022 г.)
Съдия: Росен Минков Стоянов
Дело: 20213220100258
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Г.Т., 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен М. Стоянов
при участието на секретаря Марияна В. Димова
като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Гражданско дело №
20213220100258 по описа за 2021 година
Производството е образувано на основание искова молба с вх.
№1012/22.07.2021г. от Г. К. СТ. с ЕГН – ********** с постоянен адрес гр.
Г.Т., облД., ул. „П.“ № 19 чрез адв. Д.Ч. от АК – Б. - гр. Г.Т., ул. „В.А.“ № 8,
срещу Д. ЯВ. АВР. с ЕГН – **********, с постоянен адрес гр. Г.Т., облД., ул.
„Н.З.“ № 15а, с посочено правно основание чл. 45 от ЗЗД във вр. чл. 52 от
ЗЗД и цена на иска в размер на 3000лв. Моли се, ответникът Д. ЯВ. АВР. с
ЕГН – **********, да бъде осъден да заплати на ищецът Г. К. СТ. с ЕГН -
**********, сумата от 3000лв., представляваща обезщетение за претърпени
от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, пряка и
непосредствена последица от причинената от ответника лека телесна повреда
- контузия на гръдния кош и кръвонасядане в дясната гръдна половина,
вследствие на пътно - транспортно произшествие, причинено на в гр.Г.Т.,
облД., след 12:30 часа, по ул. „П.Е.“, в посока кръстовище с ул. „А.З.“,
виновно и противоправно от Д. ЯВ. АВР. при управление на л.а. „А. - А6“ с
рег.№ SNZ172, след употреба на наркотични вещества - амфетамин,
установено по надлежния ред с техническо средство „Drager Drug Test 3000“ с
STK 6 REF № *** LOT ARNB - 0811, за което деяние на основание чл. 343б,
ал.3 от НК е осъден с присъда № 26002/09.11.2020г. по НОХД №211/2020г. по
описа на Районен съд - Г.Т., ведно със законната лихва върху претендираното
обезщетение, считано от датата на увреждането 26.10.2020г. до
1
окончателното издължаване. Претендират се сторените разноски. Релевирани
са доказателствени искания.
Предявеният иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Д. ЯВ. АВР. с ЕГН – **********,
не представя отговор на исковата молба.
В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 12.10.2021
г. ответникът се явява лично и заявява, че признава основателността на
предявените претенции и че няма възражения относно размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 3000 лв. В същото
съдебно заседание, страните са поискали отсрочване на съдебното заседание с
цел постигане на спогодба.
С молба от 22.11.2021 г. ищецът е депозирал молба, с която заявява, че
желае постановяване на решение при признание на иска, с оглед извършеното
признание на 12.10.2021 г. от ответника и липсата на пречки по чл. 237, ал.3
от ГПК.
С определение в открито съдебно заседание от 23.11.2021 г. по
направеното искане за постановяване на решение при признание на иска
съдът е прекратил съдебното дирене.
Съдът, като взе предвид искането на ищеца за постановяване на решение
при признание на иска , намира следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
За основателността на иска в тежест на ищеца е при условията на пълно и
главно доказване да установи, че описаните увреждания са получени в
резултат на настъпилото ПТП, което е причинено виновно.
Ответникът носи доказателствената тежест да докаже, че е е овъзмездил
ищеца за причинените вреди, изразяващи се в болки и страдания, а ако ли не,
че тези вреди не са причинени от него.
Съдът е приел с определението по чл. 140 от ГПК от 0909.2021 г. факт,
ненуждаещ се от доказване, а именно: Настъпилото ПТП с участници ищецът
С.а и ответника А., за което ответникът е бил осъден с влязла в сила присъда
№260002/09.11.2020г. по бързо НОХД №211/2020г. по описа на Районен съд -
Г.Т., на основание чл. 3436, ал.3 от НК и чл. 55 от НК му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, като на основание чл.
2
66, ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието за срок от три
години, както и наложил „Глоба“ в размер на 500 лв., като на основание чл.
343г от НК съдът лишил подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от
дванадесет месеца.
Разпоредбата на чл. 237, ал.1 от ГПК предвижда, че когато ответникът
признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се
произнася с решение съобразно признанието. Съгл. ал.2, в мотивите на
решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на
иска. Съгл. ал.3 на чл. 237 от ГПК, съдът не може да постанови решение при
признание на иска, когато признатото право противоречи на закона или на
добрите нрави, както и когато е признато право, с което страната не може да
се разпорежда.
В случая, видно от Протокол от открито съдебно заседание по делото,
проведено на 12.10.2021 г. , непосредствено след даване ход на делото и
изслушване на страните, ответникът А. е заявил, че е запознат с исковата
молба, признавал иска и е заявил ако може страните да се спогодят
извънсъдебно и да се прекрати делото. След дадената на страните
възможност, в следващото съдебно заседание, проведено на 23.11.2021 г.
ответникът не се е явил. На основание депозираната от ищеца молба са
постановяване на съдебно решени при признание на иска съдът е прекратил
съдебното дирене и е дал ход по същество.
Съдът намира, че в случая са изпълнени предпоставките за произнасяне
на решение при признание на иска, извършено лично от ответника в открито
с.з. по делото, проведено на 12.10.2021 г. Извършеното признание не
противоречи на закона и добрите нрави, признато е право, с което страната
може да се разпорежда, поради което не са налице отрицателните
предпоставки по чл. 237, ал.3 от ГПК. От ищеца е направено своевременно
искане за постановяване на решение при признание на иска.
Ето защо, с оглед наличието на предпоставките за постановяване на
решение при признание на иска, предявеният иск следва да бъде уважен за
целия размер от 3000 лв., ведно със законната лихва върху обезщетението,
считано от датата на увреждането – 26.10.2020 г. до окончателното
издължаване.
По разноските:
3
При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му
бъдат заплатени направените по делото разноски. Ищецът, чрез процесуалния
си представител е представил списък на разноските - заплатено
адв.възнаграждение за процесуално представителство по делото в размер на
500.00 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. ЯВ. АВР. с ЕГН7 ********** с постоянен адрес гр. Г.Т.,
облД., ул.“Н.З.“ № 15а да заплати на Г. К. СТ. ЕГН: ********** с постоянен
адрес гр. Г.Т., облД., ул.“П.“ № 19 сумата от 3000 лв. (три хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпени от Г. К. СТ. ЕГН: ********** с
постоянен адрес гр. Г.Т., облД., ул.“П.“ № 19 неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, пряка и непосредствена последица от
причинената от ответника лека телесна повреда - контузия на гръдния кош и
кръвонасядане в дясната гръдна половина, вследствие на пътно – транспортно
произшествие, причинено на 26.10.2020 в гр.Г.Т., облД., след 12:30 часа, по
ул.“П.Е.“ в посока кръстовище с ул. „А.З.“ виновно и противоправно от Д.
ЯВ. АВР. при управление на л.а. А. „А6“ с рег.№ SNZ172 след употреба на
наркотични вещества – амфетамин, установено по надлежния ред с
техническо средство„Drager Drug Test 3000“ с STK 6 REF № *** LOT ARNB
– 0811, за което деяние на основание чл. 343б, ал.3 от НК е осъден с присъда
№ 26002/09.11.2020 г. по НОХД № 211/2020 г. по описа на Районен съд Г.Т.,
ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата
на увреждането - 26.10.2020 г. до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА Д. ЯВ. АВР. с ЕГН7 ********** с постоянен адрес гр. Г.Т.,
облД., ул.“Н.З.“ № 15а да заплати на Г. К. СТ. ЕГН: ********** с постоянен
адрес гр. Г.Т., облД., ул.“П.“ № 19 сумата от 500.00 лв. (петстотин лева)
сторени по делото съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съдД. в двуседмичен
срок от съобщаването на страните.

4
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
5