№ 2903
гр. В., 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20243110112355 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от В. Д. Д., ЕГН ********** с адрес гр. В.,
ж.к. „И.” № 184 срещу Н. З. К., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „К.“ № 1 иск
с правно основание чл. 213, ал. 1 КТ за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от
13650лева /след допуснато изменение в размера на иска с протоколно определение от
02.07.2025г./ , представляваща обезщетение за незаконно недопускане до работа за заеманата
от него длъжност „контрольор“, отдел “ Договаряне и контрол на болничната помощ“ при
РЗОК - В. в периода от 01.10.2021г. до 30.09.2022г., ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба- 01.10.2024г. до окончателното погасяване на
задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата и уточняващата я молба: Полагал е
труд при ответника до 30.11.2017г., като началник сектор Договаряне и последващ контрол в
отдел “Договаряне и контрол на болничната помощ“ при РЗОК – В.. Сочи, че с докладна
записка до управителя на НЗОК от директора на РЗОК-В. с вх. № 20-03-859/02.11.2017г.,
последният предложил промяна на длъжностното разписание на РЗОК-В., като длъжностите
началник сектор „Договаряне и предварителен контрол" и началник сектор „Договаряне и
последващ контрол" в отдел „Договаряне и контрол на болничната помощ" да се
трансформират в длъжност „контрольор" в същия отдел. Със заповед № РД-09-
1824/13.11.2017г. на управителя на НЗОК била извършена поисканата промяна, като
длъжностите началник сектор „Договаряне и предварителен контрол" и началник сектор
„Договаряне и последващ контрол" в отдел „Договаряне и контрол на болничната помощ"
(отдел ДКБП) в РЗОК-В. били трансформирани в длъжност „контрольор" в същия отдел,
считано от 01.12.2017г. Със заповед № 9/17.11.2017г. служебното му правоотношение било
прекратено, считано от 01.12.2017г. Впоследствие с писмено уведомление с изх. № 93-00-
1350/14.11.2017г. работодателят - НЗОК му отправил писмено предложение да заеме
длъжността „контрольор" в отдел „Договаряне и контрол на болничната помощ" в РЗОК-В.,
като бил определен тридневен срок за приемането му. Излага, че със заявление с вх. № 93-
00-1350/1/17.11.2017г. на РЗОК-В. в определения тридневен срок, писмено приел
1
предложението на работодателя да заема длъжността „контрольор" в отдел „Договаряне и
контрол на болничната помощ" в РЗОК-В. и за целта внесъл изискуемите документи. По
този начин твърди, че на 17.11.2017г. между страните е възникнало трудово правоотношение
за длъжността „контрольор" в отдел „Договаряне и контрол на болничната помощ" в РЗОК-
В., в която се е трансформирала съгл. заповед № РД-09-1824/13.11.2017г. на управителя на
НЗОК, заеманата от ищеца до 30.11.2017г. длъжност „началник сектор" сектор „Договаряне
и последващ контрол" в отдел „Договаряне и контрол на болничната помощ" в РЗОК-В..
Сочи, че след 17.11.2017г., работодателят, представляван от директора на РЗОК-В., не
изпълнил никое от задълженията си по чл. 62, ал. 3 и ал. 6, чл. 63, ал. 1 и чл. 127, ал. 1 от КТ.
Твърди се, че на 01.12.2017г. се явил в РЗОК-В. и след връчване на заповедта за
прекратяване на служебното му правоотношение поискал да му се връчи и екземпляр от
трудовия договор по възникналото на 17.11.2017г. трудово правоотношение, което не било
направено. На 14.12.2017г. поискал да инициира среща с директора на РЗОК-В., но
директорът отсъствал, поради което срещата била насрочена за следващия ден. На
15.12.2017г., след като бил информиран от техническия секретар, че директорът на РЗОК-В.
не желае среща, се явил в РЗОК-В. и отново писмено със заявление с вх. № 93-00-
1350/2/15.12.2017г. приканил работодателя си, представляван от директора на РЗОК-В., да
изпълни задълженията си по КТ. Твърди, че доколкото опитите му да получи екземпляр от
трудовия му договор и да бъде допуснат до работа останали безуспешни, ищецът потърсил
правата си по съдебен ред, за което било образувано гр. д. № 16467/2021г. по опи на ВРС,
приключило с влязло в сила решение и с което иска му бил изцяло уважен. Излага, че
професионалният му опит в РЗОК – В. е над 10години, като в процесния период
мин.месечна заплата е била в размер на 1137,50лева. Молбата е за уважаване на исковата
претенция.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск, като недопустим, а в евентуалност, като неоснователен. Оспорва
през посочения период страните да са били обвързани по силата на трудово
правоотношение. Твърди, че влязлото в сила решение, цитирано от ищеца по сходен казус е
неотносимо към настоящия спор и излага подробно аргументи в тази насока. Оспорва иска и
по размер. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат.
В предоставения му срок ищецът е представил писмени бележки, доразвивайки
доводите си.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателствата
по делото и съобразявайки становището на страните и приложимия материален закон, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С нормата на чл. 213, ал. 1 КТ неправомерното недопускане до работа на служителя
на заеманата от него длъжност от работодателя, е скрепено с имуществената отговорност на
работодателя в размер на брутното трудово възнаграждение на недопускания служител.
Размерът на дължимото обезщетение се определя в размер на възнаграждението, което
служителят би получил, ако беше полагал труд в този период /така решение №
677/15.10.2010г. по гр. дело № 1302/2009г. на ІV ГО/.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест, за успешното провеждане
на иска, ищецът следва да докаже пълно и главно, че в процесния период 01.10.2021г. до
30.09.2022г. ищецът е бил с ответника в трудово правоотношение, по което е заемал
сочената длъжност „контрольор“, отдел “ Договаряне и контрол на болничната помощ“ при
РЗОК - В., като в този период работодателят не го е допуснал да полага труд по заеманата
длъжност, без има законово основание за това, както и размер на дължимото обезщетение на
база дължимото за периода БТВ. Ответникът съответно дължи доказване на възраженията
си, а именно че служебното правоотношение между страните е било прекратено, считано от
2
01.12.2017г. В тази връзка е необходимо ищецът да се е явил на работа, да е изразил
желанието си да престира труд или поне да е положил минимални усилия насочени към
работодателя си, от които да става ясно, че той е готов и е на разположение да изпълнява
служебните си задължения. А отговорността на работодателя възниква, когато последният
обективно и реално е възпрепятствал работника при упражняване на правата му отказвайки
да му предостави условия на труд и дори минимално съдействие, без което той не би могъл,
въпреки готовността си да престира работна сила.
Между страните са били обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните факти:
- че с влязло в сила решение по к.гр.д. № 20238002102186, по описа за 2023 година на
ВКС, IV Г.О., ответникът Н. З. К. е осъден да заплати на д-р В. Д. Д., обезщетение в размер
на сумата 25925 лв., ведно със законната лихва от 12.01.2021г. до окончателното й
изплащане, за недопускането му до работа на длъжността „контрольор“ в отдел „Договаряне
и контрол на болничната помощ“ при РЗОК - В. през периода от 01.12.2017г. до 12.01.2021г.,
на основание чл. 213, ал. 1 КТ;
- че ответникът не е допуснал ищеца до работа на длъжността „контрольор“ в периода
01.10.2021г. до 30.09.2022г.
Спорният въпрос е дали в процесния период 01.10.2021г. до 30.09.2022г. ищецът е бил
с ответника в трудово правоотношение, по което е заемал сочената длъжност „контрольор“,
отдел “ Договаряне и контрол на болничната помощ“ при РЗОК – В..
По реда на 146, ал.1 ГПК съдът е обявил на страните за безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че с влязло в сила решение ответникът е осъден да заплати на
ищеца, обезщетение за недопускането му до работа на длъжността „контрольор“ в отдел
„Договаряне и контрол на болничната помощ“ при РЗОК - В. през периода от 01.12.2017г. до
12.01.2021г. Със същото решение е установено, че от 01.12.2017г., с влизане в сила на новото
щатно разписание ТПО между страните за процесната длъжност е възникнало. В случая,
съдът е длъжен да зачете силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение вкл. относно
установените с него факти, като настоящият съд на основание чл. 299 ГПК следва да
приеме, че правоотношението за сочената длъжност „контрольор“, отдел “ Договаряне и
контрол на болничната помощ“ при РЗОК – В. не е било прекратено, поради което и
работодателят е допуснал нарушение на основно свое задължение да осигури на работника
или служителя условия за изпълнение на работата.
Страните не спорят, че за възведения период 01.10.2021г. до 30.09.2022г. вкл. ищецът
реално не е полагал труд при ответника, а и това се установява и от анализа на събраните по
делото доказателства - множество писмени искания на ищеца да бъде допуснат до работа на
процесната длъжност. Ето защо и искът е основателен и работодателят дължи обезщетение
за незаконосъобразното недопускане на служителя до работното му място в сочения период.
За установява размера на претенцията по делото бе изслушано заключение по
допусната съдебно - счетоводна експертиза, което не е било оспорено от страните. От
заключението на в.л. става ясно, че размерът на месечното възнаграждение, което ищецът би
получил, ако бе на работа в периода от 01.10.2021г. до 30.09.2022г. е както следва: във
вариант 1 съобразно минималните стойности заложени в Постановления на МС №
82/10.03.2021 г., № 37/24.03.2022г. размера на брутното трудово възнаграждение е 750лева
месечно, съответно дължимото обезщетение е 9000лева; във втори вариант и съобразно
актуализациите в Постановление на МС № 240/31.08.2020г. и № 82/10.03.2021г. размера на
брутното трудово възнаграждение е 1137,50лева месечно, като съответно дължимото
обезщетение е 13650лева.
Съдът намира, че при определяне размера на дължимото обезщетение следва да бъде
взет предвид втория вариант на експертизата, доколкото същият отчита актуализацията на
3
размера на БТВ. Предвид на това исковата претенция се явява доказана до предявения
размер от 13650лева. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба - 01.10.2024г., така както е поискано и като законова
последица от основателността на претенцията.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ВРС държавна такса върху оценяемия иск по чл. 213, ал. 1 КТ в размер на 546лв.,
съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
както направените от бюджета на ВРС разноски за ССчЕ в общ размер на 200лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. З. К., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „К.“ № 1 ДА
ЗАПЛАТИ на В. Д. Д., ЕГН ********** с адрес гр. В., ж.к. „И.” № 184 сумата от сумата от
13650лева, представляваща обезщетение за незаконно недопускане до работа за заеманата от
него длъжност „контрольор“, отдел “ Договаряне и контрол на болничната помощ“ при
РЗОК - В. в периода от 01.10.2021г. до 30.09.2022г., ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба - 01.10.2024г. до окончателното погасяване на
задължението, на основание чл.213, ал.1 КТ.
ОСЪЖДА Н. З. К., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „К.“ № 1 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд
сумата от 746лева, от която 546лева, представляваща дължимата по делото държавна такса
съобразно цената на иска и 200лева, направени от бюджета на ВРС разноски за вещо лице,
на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4