№ 20974
гр. София, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20211110167526 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. с чл. 149, вр. Чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответницаите да
заплатят на ищеца Т.С., сумите както следва:
М. В. П. - сумата от 892,73 лева за главница за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
29.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 177,17 лева – мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 08.11.2021 г., 12,35 лева
- стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.11.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането и 2,80 лева – мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 08.11.2021 г.,
А. П. С. - сумата от 223,18 лева за главница за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, бул. „Евлоги и Христо Г.и“ № 167, вх. А, ап. 14, абонатен номер
24508, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
29.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 44,29 лева – мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 08.11.2021 г., 3,08 лева -
стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.11.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането и 0,70 лева – мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 08.11.2021 г.
и
Б. П. С. - сумата от 223,18 лева за главница за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, бул. „Евлоги и Христо Г.и“ № 167, вх. А, ап. 14, абонатен номер
24508, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
29.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 44,29 лева – мораторна лихва върху
1
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 08.11.2021 г., 3,08 лева -
стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.11.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането и 0,70 лева – мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 08.11.2021 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2014 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите същите обвързват страните без да е
необходимо изричното им приемане, защото ответниците имат качеството на потребител на
ТЕ, тъй като са собственици на топлоснабден имот, който са придобили по наследство от П.
В. П.. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена съответно в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят, като
изпада в забава след публикуване на сметките на интернет страницата на продавача и
изтичане на срока за плащане. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата
„дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане,
поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответниците М. В. П. и А. П. М. чрез назначения особен представител, в който последният
оспорва предявените искове. Оспорва, че ответниците имат качеството на купувач по
договор за продажба на топлинна енергия. Оспорва, че имотът е топлофициран и до него е
доставена топлинна енергия. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв не е постъпил от
ответницата Б. П. М...
Третото лице-помагач на страната на ищеца представя доказателства.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че
ответникът по иска, е потребител на топлинна енергия на посоченото основание, че
сградата, където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал
метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена
топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на
извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти,
съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и
изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ищеца, с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството на
потребители на ТЕ на ответниците, е да установи факта на приемане на наследството от
ответниците направо или по опис.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат положителния
факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012
г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо
лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
В проведеното на 18.09.2023 г. о.с.з. е отделено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните обстоятелството, че процесният имот до смъртта на П. В. П. е бил
съсобствен между него и ответницата М. В. П. като притежаван в режим на СИО. От
представеното удостоверение за наследници /л.49/ се установява, че П. В. П. е починал на
07.09.2002 г., като е оставил за свои наследници по закон М. В. П. /съпруга/, А. П. С.
/дъщеря/ и Б. П. М. /дъщеря/. С оглед изложеното съдът приема, че преживялата съпруга М.
В. П., заедно с придобитата на собствено основание част от имота, притежава 4/6 от същия,
2
а останалите две ответници - А. П. С. и Б. П. М. – по 1/6. По делото не се установява
ответниците да са се отказали от наследството на П. В. П.. С оглед изложеното съдът
достига до извода, че през процесния период носители на правото на собственост са били
ответниците при посочените по-горе квоти. Ето защо, в качеството си на съсобственици на
процесния имот, ответниците имат качеството и на потребители на топлинна енергия за
исковия период на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, поради което са легитимирани да
отговарят по предявените искове.
При липса на изричен довод, че ответникът се е отказал от наследството на своя
наследодател или че е приел същото по опис, позоваването, че не е било доказано да е приел
наследството, граничи със злоупотреба с процесуални права. Настоящият състав приема, че
ответниците следва да отговарят до размера на наследствената си квота по аргумент от
нормата на чл. 60, ал. 1 от ЗН. Разпоредбата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция,
по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването
на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис
или отказ от наследството - в този смисъл решение № 437 от 17.01.2012. по гр. д. № 70/2011
г. на ВКС III ГО. В конкретния случай по делото не са наведени твърдения и няма
доказателства за отказ от наследство или приемане по опис от страна на ответниците.
В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са
приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са
публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата; изготвяне
на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в ОУ.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ,
на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, кореспондиращо с
останалите събрани по делото писмени доказателства, в това число и от представените от
третото лице помагач на страната на ищеца главни отчети, автентичността на които не е
оборена в процеса, се установява, че в топлоснабдения имот е имало 3 броя отоплителни
тела, демонтирани преди началото на исковия период, не е имало узаконен водомер за топла
вода, като за периода 2018/2019 г. не бил осигурен достъп. Вещото лице е посочило, че за
периода 2018/2019 г. поради неосигурен достъп ТЕ за отопление на имот е начислявана на
база екстраполация по максималния специфичен разход на сградата съгласно т. 6.5 от
приложението към чл. 61, ал.1 от Наредба 16-334. Изложено е, че са съставени и протоколи
за неосигурен достъп с подпис на свидетел. Съгласно заключението на вещото лице за сезон
2019/2020 г. поради това, че всички отоплителни тела са били демонтирани ТЕ за отопление
на имота от радиатори не е начислявана. Поради неосигурен достъп за сезон 2018/2019 г.
топлата вода била начислявана на база брой /1 лице/ потребители по 140 л/ден за един човек
съгласно чл. 69. ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1 заедно с
3
допълнително количество 7,08 м тъй като съгласно ал. (3), т.2. разликата между отчетеното
количество вода, измерено по водомера пред подгревателя за битово горещо водоснабдяване
и сумата от отчетените количества от индивидуалните водомери за топла вода и
начислените по ал. 2, т. 2 количества се разпределя пропорционално на начислените
количества гореща вода само на клиентите, в чиито имоти липсват индивидуални водомери
за топла вода или същите са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за
отчитането им, но не повече от 280 л на обитател за едно денонощие, а останалата разлика -
пропорционално на всички останали клиенти. Посочено е, че през сезон 2019/2020 г. не е
ползвана топла вода. Топлината отдадена от сградната инсталация била изчислявана по
формула - т. 6.1.1. от Приложението към Наредба №16-334 и Наредба № Е-РД-04-1 на база
инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода. ТЕ от
3
сградната инсталация е разпределяна на база пълен отопляем обем на имота - 188м. В
заключение е посочено, че заложената в изравнителните сметки ТЕ за разпределение
напълно съответства на отчетената по общия топломер. Видно от експертното заключение за
периода от м.11.2018 г. до м.04.2019 г. е начислявана ТЕ за сградна инсталация, ТЕ за
отопление за имот и ТЕ за БГВ, като резултатът от изравняването е сума за доплащане. За
3
периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. е начислявана ТЕ за сградна инсталация, като не е
начислявана ТЕ за отопление на имот и БГВ и резултатът от изравняването е сума за
възстановяване. Така стойността на ТЕ за целия процесен период /след съобразяване на
изравнителните сметки/ възлиза на сумата от 1014,60 лв. В СТЕ е посочено, че отчитането
на ТЕ в абонатната станция става по топломер, който е преминал метрологична проверка и е
проведен контрол от лицензирани лаборатории за процесния период, като е установено, че
същият съответства на одобрения тип и отчита вярно. Ето защо, съдът приема, че за
процесния период ищецът е доставил ТЕ, чиято стойност възлиза на посочената в СТЕ
1014,60 лева. Ищецът е претендирал сумата от 1339,10 лв., но с оглед заключението на
вещото лице, искът следва да се уважи до сумата от 1014,60 лева, а за горницата над него
подлежи на отхвърляне, като неоснователен. От посочената сума, ответникът М. В. П.
дължи 4/6 или сумата от 679,78 лв., а А. П. С. и Б. П. М. по 1/6 или по 172,48 лева.
На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от ФИРМА на клиенти в гр. София, дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването
или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях
търговец. С оглед изложената правна рамка, ищецът е легитимиран да получи цената на
услугата „дялово разпределение“, което според заключението на СТЕ е извършвано за
процесния период.
Сумата, дължима за дяловото разпределение за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г.,
е в размер на 18,53 лева, както се установява от представените писмени доказателства, от
които М. В. П. дължи 4/6, а А. П. С. и Б. П. М. по 1/6.
На основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца от 2016 г., изискуемостта на
вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на
начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, длъжникът
изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението и без покана, както на основание
чл. 33, ал. 4, във вр. с ал. 2 и с чл. 32, ал. 3 от ОУ обезщетение за забава се дължи върху
реалната стойност на потребената топлинна енергия след отчитане на средствата за
търговско измерване. Дължимото от ответниците обезщетение върху стойността на
дължимата главница за топлинната енергия в размер на 1014,60 лв. изчислено по реда на чл.
162 от ГПК с помощта на онлайн лихвен калкулатор, е в общ размер на 221,52 лева за
периода от 15.09.2019 г. до 08.11.2021 г., до който размер искът следва да се уважи, а за
горницата над него подлежи на отхвърляне. От посочената сума, ответникът М. В. П. дължи
4/6 или сумата от 148,42 лв., а А. П. С. и Б. П. М. по 1/6 или по 37,66 лева.
Независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се
фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, в клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия от
2016 г. е предвидено правото на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията за топлинна енергия по чл. 32, ал. 3, ако не
са заплатени в срока по, ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата
сума за топлинна енергия, съобразно практиката по тълкуване на ОУ на ищеца. По делото,
обаче, не е установена предпоставката за поставянето на длъжника в забава, по отношение
на задължението за цената на услугата дялово разпределение, фактурирана по реда на чл. 22,
във вр, с чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, в какъвто смисъл са
и указанията на съда в доклада поделото, поради което претенцията за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за посочения
период върху главницата за дяловото разпределение в размер на 4,21 лева е неоснователна и
като такава следва да се отхвърли.
Относно възражението за прихващане, направено от особения представител на
ответниците М. В. П. и А. П. С. – адв. К.. Процесуалният представител в проведеното на
18.09.2023 г. открито съдебно заседание е направил възражение за прихващане със сумата от
965,62 лева, като е развил съображения в насока, че сумата не е реално заплатена, а
представлява вземане, което ответниците имат спрямо ищеца. Така изложеното от страна на
4
особения представител е невярно с оглед събрания и обсъден по делото доказателствен
материал. Вещото лице в същото о.с.з. е пояснило, че в случай че ответниците бяха
заплащали редовно сумите за ТЕ по издаваните фактури, то ищецът би следвало да им
възстанови посочената сума, но доколкото в процеса не се установиха извършени плащания,
то и ищецът не дължи възстановяване на никакви суми. На следващо място за пълнота
следва да се посочи, че от СТЕ ясно става, че за периода от м.11.2018 г. до м.04.2019 г.
резултатът от изравнителните сметки е бил сума за доплащане, а за периода от м.05.2019 г.
до м.04.2020 г. – сума за възстановяване. Съобразявайки изравнителните сметки, ВЛ е
изчислило, че стойността на реално доставената за периода ТЕ /включваща ТЕ за сградна
инсталация, отопление на имот и БГВ/ възлиза на посочената стойност от 1014,60 лв. Т.е.
няма как да съществува в полза на ответниците вземане в посочения размер от особения
представител, доколкото същият е приспаднат от стойността на фактурираните суми и
съобразен при определяне на дължимата стойност за реално доставена ТЕ. С оглед
изложеното възражението се явява неоснователно.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски.
Ищецът претендира разноски за държавна такса 150,00 лв. /л.41 и л.47/, депозит за
особен представител 405 лв. /л.79/, депозит за експертиза 250 лв. /л.103/. Страната е заявила
и претенция за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение за тази инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото,
съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от общо 711,57 лева – разноски в исковото производство съобразно уважената част
от исковете, като М. В. П. дължи 469,71 лева, А. П. С. – 120,93 лв. и Б. П. М. – 120,93 лв.
Ответниците М. В. П. и А. П. С. се представляват от особен представител, а
ответницата Б. П. М. не претендира разноски, поради което и на същите не следва да се
присъждат такива съобразно отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. В. П., ЕГН **********, с адрес г..., да заплати на Т.С., със седалище и адрес
на управление ..., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149, вр. Чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, сумите както следва: 679,78 лева главница за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот
находящ се в ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
5
29.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 148,42 лева – мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 08.11.2021 г., 12,35
лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.11.2021 г.
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за сумата
над 679,78 лева до пълния предявен размер от 892,73 лв. – главница, представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в ..., като
неоснователен, иска за мораторна лихва за сумата над 148,42 лева до пълния предявен
размер от 177,17 лв. като неоснователен и иска за сумата от 2,80 лева – мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 08.11.2021 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА А. П. С., ЕГН **********, адрес г..., да заплати на Т.С., със седалище и адрес
на управление ..., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149, вр. Чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, сумите както следва: 172,48 лева за главница за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020
г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден
имот находящ се в ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 29.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 37,66 лева – мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 08.11.2021 г., 3,08
лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.11.2021 г.
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за сумата
над 172,48 лева до пълния предявен размер от 223,18 лв. – главница, представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в ..., като
неоснователен, иска за мораторна лихва за сумата над 37,66 лева до пълния предявен
размер от 44,29 лева като неоснователен и иска за сумата от 0,70 лева – мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 08.11.2021 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Б. П. М., ЕГН **********, с адрес г..., да заплати на Т.С., със седалище и адрес
на управление ..., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149, вр. Чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, сумите както следва: 172,48 лева за главница за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020
г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден
имот находящ се в ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 29.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 37,66 лева – мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 08.11.2021 г., 3,08
лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.11.2021 г.
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за сумата
над 172,48 лева до пълния предявен размер от 223,18 лв. – главница, представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в ..., като
6
неоснователен, иска за мораторна лихва за сумата над 37,66 лева до пълния предявен
размер от 44,29 лева като неоснователен и иска за сумата от 0,70 лева – мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 08.11.2021 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА М. В. П., ЕГН **********, с адрес г..., да заплати на Т.С., със седалище и адрес
на управление ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 469,71 лева – разноски в
производството.
ОСЪЖДА А. П. С., ЕГН **********, адрес г..., да заплати на Т.С., на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 120,93 лв. – разноски в производството.
ОСЪЖДА Б. П. М., ЕГН **********, с адрес г..., да заплати на Т.С., със седалище и адрес
на управление ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 120,93 лв. – разноски в
производството.
Решението е постановено при участието на ... като трето лице помагач на страната на ....
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7