№ 103
гр. Троян, 30.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - НАКАЗАТЕЛЕН, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Светла Ив. Иванова
при участието на секретаря Кремена Н. Раева
като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Административно
наказателно дело № 20254340200238 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 295р-12100 от 25.07.2025г., издадено от
Д.Р.М. – ВПД Директор на ОД на МВР гр. Ловеч, на Г. П. М. от гр. Троян, е
наложено административно наказание глоба в размер 300 лева на основание
чл. 45, ал. 3, пр.1 от Закона за закрила на детето /ЗЗДт./ за нарушение по чл. 8,
ал. 3 от същия закон. Същото е обжалвано в законоустановения срок от Г. П.
М., която с депозираната жалба моли съда да постанови решение, с което
отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, недоказано и
неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява
лично, представлява се от адвокат Е. Ц. от АК гр. Ловеч. Адвокат Ц. поддържа
жалбата и по същество на делото излага подробни аргументи за
незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление.
Ангажирани са доказателства.
За ответника по жалбата ОД на МВР гр. Ловеч, редовно призован, не се
явява представител. В придружителното писмо към жалбата е изразено
становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на наказателното
постановление. Ангажирани са доказателства.
От показанията на разпитаните по делото свидетели М. Б. М., П. Т. Б., С.
Д. С., Г. Ц. М. и Т. М. Г. от приложените към делото писмени доказателства,
преценени поотделно и в тяхната взаимна обусловеност съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
За времето от 19.00 часа на 30.06.2025г. до 07.00 часа на 01.07.2025г.,
1
свидетелите Г. М. и Т. Г. и двамата служители на РУ на МВР гр. Троян,
изпълнявали служебните си задължения като дежурен автопатрул.
На 01.07.2025г. около 00.50 часа, бил получен сигнал от инсп. Илиян
Миревски служител на РУ – Троян, в който се твърдяло, че е станал свидетел
на нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП, а именно за лице, което управлява МПС
рисково в района на училище „Кирил и Методий“ в гр.Троян. Дежурния
автопатрул направил проверка, при която установили на място
непълнолетните лица В.А.Ж., Б.Я.П.а и К.П.М.. След като била установена
самоличността на трите лица и часа, в който са установени, направили
предположение за наличие на вероятно административно нарушение на
разпоредбите на чл.8 от ЗЗДт. След проведен разговор, непълнолетните лица
били насочени да се прибират в къщи. За извършената по-горе проверка и
последващите действия била съставена Докладна записка рег. № 359р-11487от
02.07.2025г. от Г. М. – мл. автоконтрольор до Началника на РУ на МВР гр.
Троян.
На 11.07.2025г. е съставен АУАН № 2, с бланков № 713880, от свидетеля
М. Б. М. –инспектор ДПС при РУ на МВР гр. Троян, в присъствието на
свидетелите П. Т. Б. и С. Д. С. и двамата, като присъствали при съставяне на
акта, срещу Г. П. М. за това, че на 01.07.2025г., около 00.50 часа, в гр. Троян,
ул. „Св.Св.Кирил и Методий“ № 6 А, след като е била длъжна не е
придружила непълнолетната Б.Я.П.а, ЕГН ********** на обществено място–
ул. „Св.Св.Кирил и Методий“ №6А в гр.Троян след 22.00 часа. Отразено е, че с
горното Г. П. М.е нарушила чл. 8, ал. 3 от Закона за закрила на детето. АУАН е
съставен в присъствие на нарушителя Г. П. М., която в графа „обяснения и
възражения” е отразила, че няма такива. Актът е подписан от нарушителя,
като екземпляр от същия е връчен на датата на неговото съставяне, а именно:
11.07.2025 година. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от получаване на
екземпляр от АУАН, не са депозирани писмени възражения.
Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление № 295р-
12100 от 25.07.2025г. от Д.Р.М. –ВПД Директор на ОД на МВР гр. Ловеч, с
което на Г. П. М. от гр. Троян е наложено административно наказание глоба в
размер 300 лева на основание чл. 45, ал. 3, пр.1 от ЗЗДт., за нарушение по чл. 8,
ал. 3 от същия закон.
В законоустановеният четиринадесет дневен срок, жалбоподателката Г. П.
М. е подала жалба, с която моли съда да постанови решение, с което отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно, недоказано и
неправилно.
Съдът намира, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество. Подадена е от надлежна страна и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Налице е активна и пасивна легитимация на страните в процеса.
Съдът като анализира писмените доказателства по делото, показанията на
разпитаните свидетели и възраженията на страните счита, че жалбата се явява
неоснователна, поради следните съображения:
Съдът извърши проверка на обжалваното Наказателно постановление и
установи, че същото съдържа изискуемите от чл. 57 от ЗАНН задължителни
реквизити, а именно посочени са имената и длъжността на лицето, което го е
издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено
2
НП, както и длъжността и местослуженето на актосъставителя, посочени са
данните на нарушителя, визирани в т. 4 на чл. 57 от ЗАНН, описани са
извършените нарушения, времето, когато са извършени и мястото, на което са
извършени, посочени са законовите разпоредби, които наказващият орган е
счел за нарушени, вида и размера на наказанията, дали НП подлежи на
обжалване, в какъв срок и пред кой съд. НП е подписано от длъжностното
лице, което го е издало. Спазен е и визираният в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок за
издаването на наказателно постановление. Същото е издадено от компетентен
орган, а именно Директора на ОД на МВР гр. Ловеч, съобразно изискванията
на чл. 46, ал. 1 от ЗЗДт и чл. 47, ал. 1, б. „б” от ЗАНН. Съдът счита, че и АУАН
е съставен от компетентно лице – свидетелят М. Б. М. –инспектор ДПС при
РУ на МВР гр. Троян, с оглед разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от ЗЗДт, съгласно
която нарушенията по чл. 45, ал. 1-4 се установяват с акт от полицейските
органи. Съдът счита, че и АУАН е съставен в законоустановеният срок по чл.
34, ал. 1, б. „в“ от ЗАНН, съгласно която разпоредба АУАН се съставя в
тримесечен срок от установяване на нарушението. В конкретният случай
АУАН е съставен в този тримесечен срок. При съставяне на акта, съдът
констатира, че не са нарушени изискванията на чл.40 ЗАНН по отношение на
свидетелите. В чл.40, ал.1-4 от ЗАНН е посочено в присъствието на кои лица
се съставя АУАН. Освен нарушителят или негов представител, следва да
присъстват свидетелите, присъствали при извършване или установяване на
нарушението. Това е първата хипотеза и тя предвижда присъствие на свидетел
или свидетели-очевидци, било на извършване на административното
нарушение, било на констатирането му от актосъставителя. В ал.3 от същата
разпоредба е предвидено, че при липса на свидетели, присъствали при
извършване или установяване на нарушението, или при невъзможност да се
състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на други двама
свидетели, като това изрично следва да се отбележи в АУАН.
В настоящия случай е безпротиворечиво установено от събраните в хода
на делото доказателства, че АУАН, станал основание за издаване на
обжалваното наказателно постановление е съставен от лице, което не е било
очевидец на нарушението, както и свидетелите по акта, също не са били
очевидци на нарушението, а единствено на съставянето му, което е изрично
отбелязано в АУАН. Установено е, а в хода на съдебното производство се
събраха достатъчно доказателства, от които е видно, че свидетелите М. и Г. –
очевидци на извършеното нарушение, са били в невъзможност да присъстват
при неговото съставяне, тъй като видно от писмо с рег. №359000-
10255/14.10.2025г., свидетеля М. е бил в годишен отпуск, а свидетеля Г. е бил в
почивка, предвид направен график в РУ – Троян.
С оглед на изложеното съдът счита, че е спазена разпоредбата на чл.40,
ал.3 от ЗАНН, и е имало уважителни причини, водещи до невъзможност
свидетел-очевидец да присъства на съставяне на акта.
В пледоарията си, адвокат Е. Ц., в качеството му на процесуален
представител на жалбоподателката Г. П. М. е направил възражение, относно
квалификацията на извършеното нарушение. Излага мотиви, че разпоредбата
на чл.45, ал.3 от ЗЗДт. включва условията на кумулативност, както
неизпълнение на задължението на родителя по чл.8, ал.3 от ЗЗДт., така и
неизпълнение на задължението му по чл.8, ал.4 от същия закон. Възразява, че
3
не може да бъде допуснато нарушение само по един от посочените текстове.
Съдът счита, че административнонаказващият орган правилно е
приложил материалния закон, като е санкционирал жалбоподателката М. за
нарушение по чл. 8, ал. 3 от ЗЗДт. Разпоредбите на ал. 3 и ал. 4 от ЗЗДт. са в
такава причинна и смислова зависимост, че са в отношение на главно към
субсидиарно задължение, като необходимостта от изпълнение на
субсидиарното задължение е обусловено от невъзможността за изпълнение на
главното задължение. Основното задължение на родителя е той да придружава
непълнолетното си дете на обществено място след 22.00 часа – чл. 8, ал. 3 от
ЗЗДт. Само при невъзможност да изпълни това свое задължение, родителят е
длъжен да осигури друго пълнолетно дееспособно лице, което да придружи
детето. Предметът на всяко едно от двете задължения – по ал. 3 и по ал. 4 на
чл. 8 от ЗЗДт. е различен, поради което обективно не е възможно с едно и
също поведение, родителят да наруши едновременно разпоредбите и на ал. 3 и
на ал. 4 на чл. 8 от ЗЗДт. Този извод следва и от санкционната разпоредба на
чл. 45, ал. 3 от ЗЗДт., в която законодателят е използвал съюза „или“ при
определяне на санкциите за двете нарушения, като по този начин илюстрира
самостоятелния им характер. Тоест може да бъде извършено едно от двете
нарушения, но не и двете.
Съдът счита, че със събраните по делото писмени и гласни доказателства
се доказва нарушението по чл. 8, ал. 3 от ЗЗДт. Безспорно установено по
делото е, че жалбоподателката Г. П. М., в качеството на родител на
непълнолетната Б.Я.П.а, не е придружила същата на 01.07.2025г., около 00.50
часа, на обществено място – ул. „Св.Св.Кирил и Методий“ №6А в гр.Троян
след 22.00 часа. Обстоятелството, че непълнолетната Б.Я.П.а е била на
посоченото място, в посоченото време, без свой родител или пълнолетен
придружител е доказано, както с показанията на свидетелите М. и Г., които са
извършили проверката и са установили нарушението по чл. 8, ал. 3 от ЗЗДт,
така и от приложените по делото писмени доказателства – АУАН, писмени
сведения от Г. М. и Б.П., две докладни записки и протоколи за
предупреждение по ЗМВР. Посоченото обстоятелство не се оспорва и от
жалбоподателката. Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗЗДт. родителите, настойниците,
попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го
придружават на обществени места след 22.00 часа, ако детето е навършило 14-
годишна възраст, но не е навършило 18-годишна възраст.
За да е извършено нарушението по посочената разпоредба не е
необходимо непълнолетното лице да е извършило някакво противоправно
деяние. Самият факт, че непълнолетният е на обществено място след 22.00
часа без родител, настойник или попечител, обосновава извършване на
нарушение по чл. 8, ал. 3 от ЗЗДт.
В хода на административното производство е снето сведение от
жалбоподателката Г. М. – майка на непълнолетната Б.Я.П.а, в което излага, че
дъщеря й работи като *** в кафе-аператив „***“ в ***, общ.Троян и че не е
знаела, че въпросната вечер, заедно с приятеля си, Боряна е отишла в
гр.Троян. Заявява също, че ако е знаела не би позволила дъщеря й да излиза
сама „толкова късно“, с което потвърждава се, че непълнолетната Б.Я.П.а е
била след 22.00 часа на 01.07.2025г. на обществено място без родител.
Отговорността за извършеното нарушение по чл. 8, ал. 3 от ЗЗДт. може да
4
бъде ангажирана на родител, който полага грижи за детето. В конкретният
случай е била ангажирана отговорността на майката на непълнолетната –
жалбоподателката Г. П. М.. По изложените съображения съдът счита, че
нарушението по чл. 8, ал. 3 от ЗЗДт е доказано по безспорен начин.
В съдебно заседание адвокат Ц. е изложил аргументи за приложение на
чл. 28 от ЗАНН. Съдът не счита, че извършеното нарушение представлява
маловажен случай. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при
който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
деяние от този вид. Извършеното нарушение не представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
този вид. Нарушението е формално, на просто извършване и за да са
осъществени елементите от фактическия му състав не е необходимо да са
причинени реални вреди. Законодателят е предвидил, че след 22.00 часа
непълнолетните лица, намиращи се на обществено място, следва да бъдат
придружавани от свой родител. Това е именно с цел гарантиране на тяхната
безопасност. Тоест, законодателят презумира, че след като непълнолетния е
без родител или пълнолетно дееспособно лице, което да го придружава, след
22.00 часа на обществено място, е налице опасност за неговите живот и
здраве. При това положение съдът намира, че не са налице предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН и правилно наказващият орган не е приложил тази
разпоредба. Същият не е длъжен да излага изрични мотиви досежно
неприложението на чл. 28 от ЗАНН, но е длъжен да извърши преценка за
маловажност на деянието. След като е наложил наказание на нарушителя,
очевидно наказващият орган е преценил, че не е налице маловажен случай.
С обжалваното наказателно постановление на Г. П. М. е наложено
административно наказание глоба в размер 300 лева на основание чл. 45, ал. 3
от ЗЗДт за нарушението по чл. 8, ал. 3 от същия закон. Съдът счита, че
наказващият орган е спазил разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН при
определяне на вида и размера на административното наказание. Наложеното
наказание - глоба е в минималния, предвиден от закона размер, като по този
начин наказващият орган е съобразил наличието единствено на смекчаващи
отговорността обстоятелства.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено като законосъобразно, правилно и обосновано.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 295р-12100 от
25.07.2025г., издадено от Д.Р.М. – ВПД Директор на ОД на МВР гр. Ловеч, с
което на Г. П. М. от гр. Троян, е наложено административно наказание глоба в
размер 300 лева на основание чл. 45, ал. 3, пр.1 от Закона за закрила на детето
/ЗЗДт/ за нарушение по чл. 8, ал. 3 от същия закон, като законосъобразно,
правилно и обосновано.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
5
гр. Ловеч по реда на глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от съобщението на
страните, че е изготвено с мотивите.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
6