РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Етрополе, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Цветомир Ц. Цветанов
при участието на секретаря Сияна Мл. Манчева-Василева
като разгледа докладваното от Цветомир Ц. Цветанов Гражданско дело №
20241830100570 по описа за 2024 година
Производство по предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 пр.2 и пр.3 ЗЗД вр.
чл.11 ал.1 т.9 вр. чл.22 от ЗПК.
Ищецът М. И. Ю., от гр.Е***, чрез адв. Д. М. твърди в искова молба против
ответника „Стик-Кредит“ АД, че е страна по Договор за кредит № 851449 от 02.07.2022 г.
сключен с ответника. Съгласно чл. 1 от договора, кредитодателят се задължавал да
предостави на кредитополучателя кредит в размер на 950 лева, а кредитополучателят – да
върне сумата от 1 361.43 лева, съгласно условията на договора. ГПР по кредита бил в размер
на 32.92 %, а ГЛП в размер на 28.8 % при срок на кредитната линия 24 месеца. В чл.27 от
Договора за кредит било предвидено, че ако ищецът не предостави допълнително
обезпечение дължи на кредитора неустойка на ден в размер на 0,9 % от стойността на всеки
усвоен транш, платима на падежа на всеки транш. В тази връзка на ищеца била начислена
неустойка в общ размер на 2 057.17 лева, т.к. не представил в срок надлежни поръчители
или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, като общата сума, която следвало
да върне е 3 418.60 лева. Ищецът е заплатил всички дължими суми по договора,
включително определената неустойка.
Твърди се, че процесния договор страда от пороци и същият е нищожен на основание
чл.11 ал.1 т.9 вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.26 ал.1 предл.2-ро от ЗЗД.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв, като ответникът счита
предявените искове за допустими, но неоснователни. Посочва, че действително на
02.07.2022 г. между ответника „СТИК - КРЕДИТ" АД като кредитор и ищеца като
потребител по смисъла ЗПК бил сключен договор за потребителски кредит, предоставен от
разстояние с № 851449, по силата на който кредиторът предоставил на ищеца заемна сума в
размер на 950 лв., която сума била дължима заедно с дължимото възнаграждение за
ползването й съгласно Погасителен план. Договорът бил сключен от разстояние, като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от Кредитора
и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУ. На същата дата ответното дружество
предоставило на разположение на ищеца горепосочената сума, съгласно изразеното от
ищеца желание по негова банкова сметка в „Уникредит Булбанк“. Следвало да се има
1
предвид, че в чл. 20 и следващите от горепосочения договор била предвидена хипотеза,
съгласно която при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя,
визирани в договора, можело да му бъде начислена неустойка. Кредиторът обаче, не бил
договорно задължен да претендира подобна неустойка. По отношение на твърдението, че
договорената неустойка в горепосочения договор била нищожна на основание чл. 26 ал. 1
ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави ответникът излага следното: процесният договор
бил сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от кредитора, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използвали изключително средства за комуникации от
разстояние. Редът за организиране на системата бил посочен в „Общите условия уреждащи
отношенията между „Стик - Кредит" АД и неговите клиенти, по повод предоставяните от
Дружеството финансови услуги от разстояние" /ОУ/, неразделна част от индивидуалните
договори за кредит. Актуалните ОУ се намирали и били общодостъпни на уебсайта на
www.stikcredit.bg. Съгласно приложимите ОУ, страните чрез размяна на електронни
съобщения от и до електронната поща, чрез уебсайта на „СТИК - КРЕДИТ" АД, находящ се
на адрес: www.stikcredit.bg и/или чрез кратки текстови съобщения (CMC) като средство за
комуникация и извършване на правни изявления, осъществявали комуникацията помежду
си. Комуникацията между страните се извършвала по инициатива на ищеца, чрез действия
по кандидатстване за отпускане на кредит. Кандидатстването можело да се извърши по
някой от следните начини: 1) попълване на електронна форма за регистрация - заявление
(молба) за отпускане на заем, намираща се на уеб страницата на Дружеството или 2) по
телефон. В процеса на кандидатстване потребителят предоставял на кредитора своите
телефон (т.нар. Идентификационен номер) и електронна поща (имейл). В раздел 2 „Термини
и Понятия" на ОУ било посочено, че „Идентификационен номер" представлява „мобилен
телефонен номер, от който кандидат – заявител кандидатства за заем по Телефонна линия.
Страните се съгласявали, че във взаимоотношенията между тях (настоящи и бъдещи),
изявленията направени до Дружеството от този Идентификационен номер били изявления
на заявителя. Отделно от горното, ползвайки своята електронна поща, потребителят можел
да създаде т.нар. „Личен акаунт". Съгласно ОУ „Профил/ Електронен профил/"
представлявал „лично виртуално пространство на потребителя, индивидуализирано от него
чрез предоставяне на информация за електронна поща и парола. Електронната поща,
посочена от потребителя във Формата/Заявлението за кандидатстване представлявала
средство за индивидуализация на същия от страна на Кредитора. В допълнение се сочи, че в
ОУ било посочено, че използването на Идентификационният номер, „Профил на
клиента/Електронен профил" и електронна поща от потребителя представлявали електронен
подпис, на който била придадена силата на саморъчен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 4 от
ЗЕДЕУУ. В настоящият случай сключването на договора било инициирано от ищеца с
попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на ответното дружество. На
02.07.2022 година чрез създаденият от ищеца личен профил, същият попълнил Заявка за
кандидатстване за кредит от разстояние, като в зададените полета в заявлението били
въведени следните данни – три имена, ЕГН, номер на документ за самоличност, постоянен и
настоящ адрес, електронен адрес за получаване на документи и кореспонденция, лице за
контакт, желания размер на кредита, условията при които желае да ползва кредита и
желания начин на усвояване на сумата. В заявлението бил посочен и така нареченият
„Идентификационен номер". След попълване на Заявлението за кандидатстване и в
съответствие с посоченото в чл. 6 ал. 2 от ОУ на ищеца била изпратена необходимата
преддоговорна информация, включваща СЕФ, за да завърши заявката потребителят натискал
бутон „Вземи парите", което действие било потвърждение на недвусмисленото искане за
отпускане на исканата от Потребителя сума. След натискането на бутона „Вземи парите", на
Потребителя се предоставяла възможност да изтегли проект за договор за потребителски
кредит като ако е съгласен с неговото съдържание, потребителят натискал бутона „Подпис",
с което действие последният давал своето недвусмислено волеизявление за съгласието му
със съдържанието на договора и за неговото сключване. След одобрението на подадената
Заявка от страна на ответника „СТИК- КРЕДИТ" АД за отпускане на сумата, посочена от
ищеца на електронна поща, посочена от него в Заявката, били изпратени автоматично
проект на Договор за потребителски кредит - кредитна линия сключен от разстояние №
851449 от 02.07.2022 г. с приложение № 2 Погасителен план към него, Стандартен
2
Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ). Въпросните документи съдържали
предвидената в законите преддоговорна информация за желаният кредит, предоставена в
ясен и четлив вид, на български език и при съблюдаване на приложимите нормативни
изисквания. В проекта на договора за кредит и приложенията към него били посочени
дължимите от ищеца суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните
вноски, падеж, размер на лихвеният процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне
на обезпечение. След запознаване с всички условия във връзка с кредита на 02.07.2022 г.
година ищецът бил натиснал бутона „Подпис", с което последният изразил и своето
недвусмислено съгласие за сключване на Договора. В резултат на тези предприети от страна
на ищеца действия между ответника „СТИК - КРЕДИТ" АД и ищеца като кредитополучател
на 02.07.2022 г. година бил сключен във формата на електронен документ Договор за
потребителски кредит - кредитна линия сключен от разстояние № 851449. Сключването на
договора във формата на електронен документ, според ответника, било съобразено изцяло
със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и с всички други приложими нормативни документи. Относно
дължимата неустойка при непредоставяне на обезпечение и въпреки, че такава неустойка не
била начислявана и събирана от дружеството, ответникът намира тази клауза за валидна и
отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство. На първо място посочва,
че съгласно правната теория и съдебната практика, неустойката представлявала
самостоятелен договор по смисъла на чл. 8 ал. 1 ЗЗД, като същата можело да се
материализира и като клауза в договор, чието изпълнение обезпечава. Тоест неустойката
представлявала самостоятелно съглашение, което в случая било обективирано в един и същ
документ с договора за потребителски кредит и по отношение на нейната действителност,
не се прилагали разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48, а ЗЗД. За да възникнело
задължение за неустойка, било необходимо наличието на няколко предпоставки: неустойката
да е уговорена между страните, кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил
готов да го изпълни; да е налице неизпълнение на договорното задължение, чието
изпълнение неустойката обезпечава и обезщетява, като всички тези обстоятелства били
налице в настоящия случай. Неустойката се дължала от неизправната страна по договора,
когато била налице онази форма на неизпълнение, за която тя е била уговорена, а именно -
непредоставяне на обезпечение по договора. Неустойката била винаги парична санкция,
имаща за цел да гарантира изпълнението „под страх“, че в противен случай би се начислила.
С оглед на това било нормално в случай че задължението, което тя обезпечава не бъде
изпълнено - размерът на задължението длъжника да бъде увеличен. Това обстоятелство не
би следвало да я прави нищожна, с оглед факта, че това била присъщата за нея функция. В
случая, неустойката била уговорена за неизпълнение на непарично задължение за
предоставяне на обезпечение, изпълнението не било обезпечено с други правни способи, а
нейният вид се определял в зависимост от това, дали заемателят по Договора изпълни в
някакъв момент своето задължение. С оглед на което и размерът на неустойката се
определял като процент от заетата сума, като същата се начислявала, докато не бъде
изпълнено задължението, а това зависело изцяло от волята на заемателя. Съгласно Решение
№ 122 от 18.07.2019 г. по гр.д. 3238/2018 г. на ВКС, ГО, при определяне, дали неустойката
противоречи на добрите нрави, съдът следвало да вземе в предвид и възможността
неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне
неустойката в средство за неоснователно обогатяване, с каквато възможност разполагал и
заемателят по Договора. Видно от Договора било, че неустойката се дължи единствено за
периода, в който заемателят реално не бил предоставил обезпечение, като ако такова се
предостави впоследствие - същата спирала да се начислява. Тоест причината за евентуалното
начисляване на такава неустойка би било единствено виновното поведение на ищеца.
Ответникът счита, че така договореният размер на неустойката, като определен процент
съгласно чл. 46 ал. 1 от ОУ в размер на 0.9%, независимо, че в текста на Договор за
потребителски кредит бил посочен вече изчисленият размер, обхващащ целият период на
договора, изпълнявал предвидените в чл. 92 ЗЗД цели и не предвиждал неоснователно
разместване на блага. Неустойката освен обезщетителна функция имала и други функции -
обезпечителна и санкционна, като целта била да се стимулира изпълнението и превенира
допускане на неизпълнение. В случая уговорената неустойка не излизала извън присъщите и
функции, като аргументи гласящи, че е „загубила присъщата и функция", т.к. нямало данни
за ответника да са настъпили вреди били противоречащи на закона и на установената
3
съдебна практика. Неустойката имала стимулираща роля за длъжника да изпълни точно
задълженията си, тъй като в противен случай щял да носи отговорност, без кредиторът да
трябва да доказва настъпването на вредите и техният размер. При неустойката настъпването
на вредите били предполагаемо, макар и кредиторът да не трябвало да доказва техния
размер. Въпреки това вредите от неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение били очевидни. С оглед на непредоставянето на обезпечение, кредиторът бил
лишен от гаранция, че неговото вземане някога ще бъде удовлетворено, което безспорно
засягало неговия интерес. Основната цел на уговорената неустойка бил да репарира
причинените от неизпълнение в срок вреди. Останалите цели, предвидени с неустойката
целели да реализират точното изпълнение и ако то не се постигне - да санкционират за
неизпълнение, както било в настоящият случай. Така, според ответника, задължението на
заемателя да предостави обезпечение, както и неблагоприятните за него последици от
неизпълнение на това негово задължение били валидни и не противоречали на добрите
нрави. Нямало въведено законодателно изискване относно размера на неустойката, като
нямало въведено ограничение и на максималният размер, като дори било прието че нейният
размер може да бъде и по - голям от размера на главното задължение, доколкото по -
големият размер на неустойката бил обусловен от бездействието на длъжника и същият не
можел да се приеме като изначално договорен в противоречие на добрите нрави.
Нищожността, поради противоречие с добрите нрави следвало да се преценява към момента
на сключване на договора, а не въз основана размера, получаващ се в резултат на
неизпълнението. Съгласно чл. 92 ал. 2 ЗЗД, а и съдебната практика приемала, че дори и
неустойката да се приеме за прекомерна, въпреки това тя била действително задължение,
което можело да бъде намалявано, без обаче да отпада изцяло. Намаляването не целяло да
установи пълна еквивалентност между неустойката и действително понесените вреди, като
този извод се налагал от дефинитивно определения и обезпечителен и санкционен характер.
Ако се приемело, че същата била прекомерно голяма, нейният размер следвало да бъде
намален и не следвало цялата клауза да бъде обявена за недействителна. По правило
неустойката представлявала предварително определено обезщетение, с оглед което било
нормално нейният размер да е предварително уговорен между страните и включен, като част
от погасителните вноски, като изрично било записано, че това била дължимата вноска само
при хипотезата на чл. 20 от Договора - а именно в случай, че заемателят не представи
обезпечение. Поради това ответникът счита включването на неустойката в падежните
вноски за правилно, с оглед изискванията на закона. Освен това посочва, че съгласно TP от
15.06.2010 г. по тълк. д. № 1 по описа на за 2009 г. на ОСТК, прекомерността на неустойката
не я прави a priori, нищожна поради накърняване на добрите нрави, като същата следвало да
се приеме за такава, само ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Така се установявало
задължението за неустойка, предвидено в договор за потребителски кредит - кредитна линия
сключен от разстояние № 851449 от 02.07.2022 г., тъй като неустойката отговаряла на
присъщите и функции и не следвало да бъде прогласявана за нищожна. Освен това се
твърди, че не била налице изначална невъзможност да се осигури в уговорения в Договора
срок поръчител, който да отговаря на посочените изисквания. Ищецът бил запознат с
условията на Договора, преди същият да бъде сключен (с изпращането на първото
електронно съобщение и приложеният към него СЕФ, след което и с изпращането на
второто електронно съобщение), като същият не бил длъжен да сключва договора веднага, а
разполагал с възможността първо да открие лице, което да отговаря определените в
Договора изисквания и което е съгласно да бъде солидарно отговорно с него и след това да
премине към подписването му. Знаейки, че няма да може да изпълни задължението си
ищцовата страна действала недобросъвестно, като по този начин нарушила чл. 12 ЗЗД, който
гласял, че при воденето на преговори е сключването на договори страните трябва да
действат добросъвестно - в противен случай те дължат обезщетение. Отбелязва се, че
въпросната неустойка се начислявала само докато не бъде предоставено обезпечение.
Нямало разпоредба в закона, която да определя момента на предоставяне на обезпечение.
Това било допустимо да стане преди подписването на договора, но било възможно и да бъде
предоставено в процеса на изпълнение на същия. Именно поради това и разпоредбата на чл.
71 ЗЗД предвиждала възможност задължението по договора да стане предсрочно изискуемо
при непредоставяне на обещаното обезпечение от страна на длъжника.
4
По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Липсва спор по делото, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че между “СТИК - КРЕДИТ“ АД (заемодател) и М. И. Ю. (заемател) на
02.07.2022 г. е сключен Договор за потребителски кредит - кредитна линия № 851449.
Предоставен е кредит под формата на кредитна линия в размер на 950 лева, със срок на
ползване 24 месеца.
В представения погасителен план към Договора за кредит № 851449 от 02.07.2022 г., е
посочено, че сумата по кредита е 950 лева; че общо дължимата сума по кредита е 1361.43
лева /лихва+главница/, а когато не е осигурена гаранция/ поръчител общо дължимата сума е
вече 3418.60 лева. Отразено е също така, че годишния лихвен процент е 28.8%, ГПР е
32.92%, първата вноска е дължима на 02.08.2022 година и е в размер на 142.44 лева.
Съгласно уговореното в чл.27 от Договора за кредит, страните са се съгласили, че при
неизпълнение на задължението на кредитополучателя, предвидено в чл.17 (осигуряване на
допълнително обезпечение от страна на кредитополучателя, в срок до 3 дни от подписване
на договора, да осигури поръчител/ солидарен длъжник, който да поеме солидарно
задължение в полза на кредитора за връщане на всички дължими погасителни вноски,
разходи и неустойки, ищецът дължи на ответника неустойка на ден в размер на 0,9 % от
стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено
договореното обезпечение.
Представени са и Общи условия на договора за потребителски кредит, предоставен
от разстояние, уреждащи отношенията между “СТИК - КРЕДИТ“ АД и потребителите,
както и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити.
От заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
общата сума, която ищецът е изплатил на ответното дружество по договор №851449 от
02.07.2022 г. е в размер от 1768.87 лева, от които 950 лева главница, 136.42 лева лихва и
682.45 лева неустойка. При така изплатените от ищеца суми се формира ГПР в размер на
94.78%. Съгласно погасителния план ГПР е 402.46%.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 пр.2 и пр.3 ЗЗД чл.11 ал.1 т.9 вр. чл.22
от ЗПК, което е процесуално допустим. Разгледан по същество, предявеният иск е изцяло
основателен, като съображенията за това са следните:
Както бе посочено вече, по делото не се спори, че на 02.07.2022 г. между страните е
сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 851449, по силата
на който “СТИК - КРЕДИТ“ АД е предоставило на М. И. Ю. сумата в размер на 950 лв.,
която е следвало да бъде върната в срок до 24 месеца. Без съмнение, ищецът е физическо
лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална
компетентност, а ответникът като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ е
предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за
кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на
кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между страните договор по своята
правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради
което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния
закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение
между страните по правоотношението, ЗПК предвижда редица специални правила,
рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение - глава Шеста на
ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от Закона за потребителския кредит „Когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9
от същия закон, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл.11 ал.1
5
т.10 от ЗПК „Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин“.
В процесния случай се установи, че въпреки посочения в договора за потребителски
кредит ГПР на заема в размер на 32.92 %, с дължимата месечна сума по обезпечението на
същия годишния процент на разходите надхвърля значително посочения в договора, поради
което следва да бъде прогласена неговата нищожност. Това е така, т.к. съгласно чл.26 ал.1
предл.2-ро от ЗЗД „Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го
заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите
върху неоткрити наследства“. Несъмнено, със сключване на договора за поръчителство се
заобикаля закона, поради което и предявеният иск за обявяване нищожността на Договор за
паричен заем № 851449/02.07.2022 г. се явява основателен и доказан и като такъв следва да
бъде уважен.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
В полза на процесуалния представител на ищеца, осъществявал безплатна правна
помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер от 480.00 лева с ДДС. Съдът намира релевираното възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца за основателно,
предвид положения адвокатски труд, богата съдебна практика с идентични правни казуси и
материалния интерес.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 315.00
лева разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и куриерски услуги.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 и чл.19 от
ЗПК нищожност на Договор за паричен заем № № 851449 от 02.07.2022 г., сключен между
М. И. Ю., ЕГН-********** с пост. адрес гр.Е*** и “СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, пл. “Оборище“ № 13 Б, представлявано от С
Н Т – изпълнителен директор.
ОСЪЖДА, на основание чл.55 ал.1 предл.1-во от ЗЗД “СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, пл. “Оборище“ № 13 Б,
представлявано от С Н Т – изпълнителен директор да заплати на М. И. Ю., ЕГН-**********
с пост. адрес гр.Е***, сумата в размер на 315.00 лева, деловодни разноски.
ОСЪЖДА “СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, пл. “Оборище“ № 13 Б, представлявано от С Н Т – изпълнителен
6
директор да заплати на ЕАД „Д. М.“, БУЛСТАТ-*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 480.00 лева с ДДС –
възнаграждение за процесуално представителство на М. И. Ю. пред Районен съд-Етрополе
по гр.д. № 570/2024 г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________
7