№ 222
гр. Плевен, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и шести
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря А.Г.П.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500238 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е
образувано на основание въззивна жалба от адв. Р.Х. като особен
представител на И.Д.Д. с ЕГН********** срещу Решение № 1568 08. 02.
2022 г. по гр. д. № 20214430104367/ 2021 г. по описа на Районен съд – Плевен.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за
отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно
и отхвърляне на предявения иск.
Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН“ АД с
*********** е изразила становище, че въззивната жалба е неоснователна,
обжалваното решение на районния съд е правилно и законосъобразнои следва
да бъде потвърдено, като е отправено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 100 лв.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на
1
въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на
чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва
решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд е признал на основание чл. 422
вр. чл. 124 ГПК по отношение на ответника И.Д.Д. с ЕГН**********, че
дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН“ ЕАД с *********** следните
суми : 1214, 80 лв. главница за периода от 01. 01. 2019 г. до 31. 01. 2021 г.;
сумата от 110, 49 лв. лихва за периода от 04. 03. 2019 г. до 05. 03. 2021 г. и
законна лихва върху главницата считано от 15. 03. 2021 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
1059/ 16. 03. 2021 г. по ч. гр. д. № 1822/ 2021 г. по описа на РС- Плевен. С
решението И.Д.Д. е осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН“
ЕАД сумата от 896, 50 лв. направени деловодни разноски в исковото
производство и сумата от 76, 50 лв. разноски в заповедното производство по
ч. гр. д. № 1822/ 2021 г. по описа на РС- Плевен.
За да постанови решението си районният съд въз основа на събраните
по делото доказателства е приел за установено, че ответникът И.Д. е
потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т. 42 ДРЗЕ, поради което
по отношение на него са приложими нормите на ЗЕ. Посочено, е че съгласно
чл. 150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация Плевен“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. Плевен, които се изготвят от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ ЕАД и се одобряват от ДКЕВР към МС, като
тези условия влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им. Съдът
е посочил, че не са налице доказателства по делото ответникът да е упражнил
правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ за предложение към топлопреносното
предприятие на специални условия, поради което по отношение на ответника
са приложими и са влезли в сила ОУ на ищеца. Съдът е посочил, че съгласно
чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в
сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово
2
разпределение при наличие на договор с лице вписано в публичния регистър
по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 140а ЗЕ общото консумирано количество
топлинна енергия на сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за
горещо водоснабдяване и за отопление. Разпоредбата на чл. 142, ал.2 ЗЕ
регламентира, че топлинната енергия за отопление на сграда етажна
собственост, се разпределя на топлинна енергия , отдадена от сградна
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите. Съдът се е позовал и на разпоредбата на чл.
153, ал.6 ЗЕ съгласно която клиентите на сграда – етажна собственост , които
прекратяват топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинна енергия отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Качеството на клиент може
да се изгуби само тогава, когато се прекрати топлоподаването на цялата
сграда.
Въз основа на доказателствата по делото съдът е приел, че ответникът е
собственик на процесния имот, който се е в режим на етажна собственост.
По делото е допусната СТЕ и ССЕ, които съдът е възприел изцяло и въз
основа на тези заключения съдът е уважил изцяло предявеният иск като
основателен и доказан.
Въззивният съд възприема изцяло решението на районния съд,
като счита, че същото е правилно и законосъобразно.
В първоинстанционното производство и във въззивното производство
основните доводи на въззивника ( ответник в първоинстанционното
производство) са затова, че решението на районния съд се основава на
заключенията на СТЕ и на ССЕ, които въззивникът не възприема, тъй като не
е извършен оглед на процесния имот, липсват доказателства за
топлоснабдяването на цялата сграда и съответно какви и колко отоплителни
уреда са налице в сградата. Отправено е искане да не се възприемат
заключенията на вещите лица и съответно предявеният иск да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
Въззивникът твърди, че районният съд не се е произнесъл по правния
интерес за ищеца, за което е длъжен да следи служебно, като са наведени
доводи на ответника в тази насока.
3
Твърди се, че представените доказателства за оспорени, като не са
събрани доказателства в хода на производството за достоверността на
представените от ищеца частни документи.
Въззивният съд не възприема доводите на въззивника относно
позоваването на съда на доказателства, представляващи частни докгументи
представени от ищеца, които са оспорени от ответника и не са представени
доказателства за тяхната достоверност от ищеца, като въззивникът се
позовава на разпоредбата на чл. 193, ал.3 ГПК. При проверка на данните по
делото се установява, че съдът с определението си по чл. 140, ал.1 ГПК не е
открил производство по чл. 193 ГПК на доказателства представени от ищеца
и с доклада е указал, че е в тежест на ищеца да установи какви са дължимите
суми от ответника и съответно за ползването на каква топлоенергия.
Ответникът се е съгласил с доклада на съда по чл. 146 ГПК и не е възразил по
определението на съда по чл. 140 ГПК. Въз основа на тези обстоятелства
съдът приема, че не е налице успешно проведено оспорване от ответника на
доказателствата, представени от ищеца в първоинстанционното
производство, поради което твърденията и възраженията на въззивника в
настоящото производство са неоснователни предвид искането за
несъобразяване на представените доказателства от ищеца в исковото
производство.
По делото е допуснато заключение на вещо лице от СТЕ, от което става
ясно, че сградата, в която се намира имотът на ответника, е топлоснабдена,
спазени са правилата за дялово разпределение съобразно ЗЕ и Наредба за
топлоснабдяване и методиката за дяловото разпределение. Вещото лице е
посочило, че отопляемият обем на апартамента на въззивника е 106, 68 куб.
м., а банята в него се отоплява от щранг – лира и в имота има три
отоплителни тела. Вещото лице е посочило, че тези отоплителни тела не са
оборудвани с топлоразпределители на фирмата, извършваща дялово
разпределение, поради което за имота се начислява потребление по средна
мощност. Посочено е, че не ползва топла вода. Вещото лице не е
констатирало ползването на топла вода. Въз основа на извършения оглед на
сградата и въз основа на доказателствата по делото експертът е приел, че
индивидуалната сметка на въззивника трябва да съдържа дял на имота за
отдадената ТЕ от сградната инсталация и ТЕ за щранг – лирата в банята и
4
отоплителни тела.
Заключението на СТЕ кореспондира със заключението на ССЕ, като въз
основа на изложените обстоятелства и доказателствата по делото вещото лице
е определило, че дължимата сума за процесния период е 1214, 80 лв., а
лихвата за периода от 04. 03. 2019 г. до 05. 03. 2021 г. е в размер на 110, 49 лв.
Въззивният съд също изцяло възприема заключенията на СТЕ и на
ССЕ, тъй като те се основават на доказателствата по делото и на оглед на
сградата извършен от вещото лице по СТЕ, както и въз основа на данните,
които са предоставени на това вещо лице от дружеството за дялово
разпределение „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваното решение е
постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон,
поради което следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото във въззивната инстанция съдът счита, че
следва въззивникът да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна на
основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 и чл. 80 ГПК направените по делото
разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и 323 лева
изплатени за особен представител на въззивника.
Въззивникът следва да заплати на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3
ГПК сумата от 36, 75 лв. по сметка на Плевенския окръжен съд.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр. 1 ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение №
1568 08. 02. 2022 г. по гр. д. № 20214430104367/ 2021 г. по описа на
Районен съд – Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК И.Д.Д.
с ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН“
ЕАД с *********** направените във въззивното производство деловодни
разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и 323 лева
5
изплатени за особен представител на въззивника.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. ГПК И.Д.Д. с
ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН“
ЕАД с *********** държавна такса за въззивното производство в размер
на 36, 75 лв.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т. 1, предл. 1 ГПК не
подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6