Номер 104506.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 15.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
Секретар:Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20203100502244 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на К. Б. Т. ЕГН
**********, чрез майка си и законен представител В. П. Т. , ЕГН **********, В. Б. Т. ЕГН
**********, действаща със съгласието на майка си В. П. Т. ЕГН ********** и В. П. Т. ,
ЕГН **********, трите от гр. двете от гр. Варна, СО „Пчелина“, № 297, чрез адв. Д.Ч.,
против решение № 2685/29.06.2020г. по гр.д. № 4503/2020г. на 48-ми състав на ВРС, в
частта, в която е отхвърлена молбата им за защита срещу Б. В. Т. ЕГН ********** от гр.
Варна, СО „Пчелина“, № 297 по искането да бъде отстранен от съвместно обитаваното
жилище, находящо се в гр. Варна, СО „Пчелина“, № 297 за максималния срок, да бъде
задължен да не се приближава на по-малко от 100.00м. от дома им в гр. Варна, СО
„Пчелина“, № 297, както и СУ за хуманитарни науки и изкуства „К.Преславски“ в гр. Варна,
ул. „Ат.Георгиев“, № 20, СУ „Н.Бозвели“ в гр. Варна, ул. „Любчо Патронов“, № 3 и
работното място на В. Т.а в гр. Варна ,бул. „В.Левски“, № 9, за максимално дългия срок,
както и Б. В. Т. да бъде задължен да посещава специализирани програми за работа с
извършители на домашно насилие към Фондация „СОС-семейства в риск“, със седалище гр.
Варна ,ул. „Синчец“, № 21, тел. 052-613-830. Моли за налагане и на тези искани мерки.
Излагат, че след решението за развод на родителите, бащата Б. В. Т. останал да живее
със семейството си на етажа, т.к. предоставения му за ползване избен етаж не бил готов за
ползване. Насилието, което е извършил не е за пръв път. Не смятат, че с търсената защита се
цели изпълнение на съдебното решение за разпределяне ползването на семейното жилище,
като това следва да бъде постигнато с посредничеството на съдебен изпълнител. Чрез
съдебен изпълнител би могло да се постигне отстраняване на ответника от семейното
1
жилище, но не и от цялата сграда, което би могло да направи само съдът. Липсват мотиви
по отношение на мерките по чл. 5, т. 3 от ЗЗДН. Тенденциозно е изявлението на социалния
работник, който е заявил, че не следва да бъдат постановени ограничителни мерки по
отношение на малкото дете К., с цел съхраняване на емоционалната връзка с бащата. Бъдат
ли наложени, това да стане за максимално кратък срок. Би могло да бъдат наложени мерки и
детето се среща с баща си по определения с решението за развод режим. Освен това детето и
майката са развили т.н. „Стокхолмски синдром“, при който пострадалото обича насилника
си. Липсват мотиви и по отношение отхвърленото искане за насочване на извършителя към
специализирани програми към „СОС семейства в риск“. Претендират присъждане на
сторените пред двете инстанции разноски.
В писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от Б. В. Т. , ЕГН ********** от гр.
Варна, СО „Пчелина“, № 297 ,чрез адв. Д.П., въззиваемият оспорва въззивната жалба, като
неоснователна. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на
разноски.
Сочи, че действително по взаимно съгласие между страните е останал да живее на
първия етаж от сградата, съвместно с молителките и майка им. Още в с.з. на 27.05.2020г. е
заявил пред ВРС, че му остават не повече от 10 дни ремонтни работи на избения етаж,
където би трябвало да живее. Изпълнил е обещанието си и няма нужда да бъде отстраняван
от жилището на първия етаж. Неоснователно е твърдението на молителките за системно
проявяване от него агресия. Ако бъдат приложени мерките по чл. 5, т. 3 и 5 от ЗЗДН не би
могъл да ползва приземния етаж. За пръв път във въззивната жалба се прави искане за
отстраняването му от цялата къща, както и се навеждат твърдения за прояви на т.н.
„Стокхолмски синдром“, които не следва да бъдат разглеждани от съда. Въззивната жалба е
допустима. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито с.з.
Сочи, че причина за поисканата защита е воденото между страните друго дело, по
заведения от В. Т.а срещу него иск за собственост и предявения от него насрещен такъв, за
което представя доказателства.
В с.з. на 15.09.2020г. К. Б. Т. , чрез майка си и законен представител В. П. Т. , В. Б.
Т. , действаща със съгласието на майка си В. П. Т. и В. П. Т. лично и чрез адв. Д.Ч.
поддържат въззивната си жалба, а Б. В. Т. от своя страна и чрез процесуалния си
представител адв. Д.П.-писмения си отговор.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
В молбата си до съда К. Б. Т. ЕГН **********, чрез майка си и законен представител
В. П. Т. , ЕГН **********, В. Б. Т. ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си
В. П. Т. ЕГН ********** и В. П. Т. , ЕГН **********, трите от гр. двете от гр. Варна, СО
„Пчелина“, № 297, чрез адв. Д.Ч., излагат, че В. П. Т. и Б. В. Т. са бивши съпрузи, чийто
брак е прекратен с развод с влязло в сила решение № 3945/03.10.2018г. по гр.д. №
2
1156/2018г. на 40-ти състав на ВРС. Родителските права по отношение на родените от брака
деца К. Б. Т. и В. Б. Т. са предоставени на майката В. П. Т. , а на бащата определен режим
на лични отношения с тях. Ползването на семейното жилище е разпределено между
бившите съпрузи, като майката и децата ползват етажа от къщата, находяща се в гр. Варна,
м. „Пчелина“, № 297 и обитаемия таван, ведно с прилежащите сервизни помещения и баня, а
ответникът-избения етаж /механа/, ведно с прилежащите сервизни помещения. Тъй като в
избения етаж нямало обособени санитарни помещения, баня и тоалет, а на прозорците не
била поставена дограма, Б. В. Т. останал да живее с бившата си съпруга и децата на етажа.
На 29.04.2020г. след 19.20ч. в дома си, след пореден път на прекомерна употреба на
алкохол Б. В. Т. започнал да отправя обиди по отношение на бившата си съпруга В. П. Т. ,
използвайки нецензурни думи, държал се агресивно, нагло и надменно. Опитала се да не му
обръща внимание, защото децата си били вкъщи. Детето В., обаче като го чула, излязла от
стаята си и да защити майка си. Обърнала се към баща си, че няма право да я обижда и
ругае, че това положение е нетърпимо. Той й забранил да се меси и започнал да обижда и
нея. Детето се разплакало , но продължило да говори на баща си. Казала му: „Ти не си добър
човек. Сигурно и майка ти не е била, щом е възпитала такъв човек“. Той се разярил от
чутото и тръгнал към детето, отправяйки му заплахи. В. Т.а се опитала да го спре и
застанала между Детето и баща й. Последният я блъснал. Малката дъщеря на страните К. Б.
Т. в този момент слязла по стълбите от горния етаж и също плачела. В. Т.а се упрашила, че
Б. Т. ще посегне на голямата дъщеря и посегнала към телефона си. Казала, че звъни в
полицията. Набрала тел.112. Плачейки обяснила на служителя ситуацията. Б. Т. като чул
разговора излязъл навън. Двете деца се били прегърнали и плачели, треперейки от ужас.
Навела е твърдения, че Б. Т. проявил по отношение на нея физическо, психическо и
емоционално насилие, по отношение на детето В. Т.а психическо и емоционално насилие, а
по отношение на детето К. Т.а-психическо насилие.
Изказва опасения, че освен вербалната агресия, която расте всеки ден, ще изпълни
заплахите и заканите по отношение на тях трите, притеснявайки се за живота и здравето им.
Поискала е от съда да наложи мерки за незабавна защита. Моли се за издаването на
заповед за защита, чрез налагане на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 5 от ЗЗДН, по
отношение на детето В. Б. Т. , К. Б. Т. и В. П. Т. , срещу Б. В. Т., като:
Б. В. Т. се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо детето В. Б. Т. ,
детето К. Б. Т. и В. П. Т. ;
Б. В. Т. да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище находящо се в град
Варна, с. о. "Пчелина" № 297 за максимален срок;
Б. В. Т. да бъде задължен да не приближава на повече от 100 метра домът им,
находящ се в град Варна, с. о. "Пчелина" № 297, както и СУ за хуманитарни науки и
3
изкуства "Константин Преславски" в гр. Варна, ул. "Атанас Георгиев" № 20, СУ "Неофит
Бозвели" в гр. Варна, ул. "Любчо Патронов" № 3 и работното място на В. Т.а в град Варна,
бул. "Васил Левски" № 9, за максимален срок;
Б. В. Т. да бъде задължен да посещава специализирани програми за работа с
извършители на домашно насилие към Фондация "SOS - семейства в риск", със седалище и
адрес на управление: град Варна, ул. "Синчец" № 21, тел. ********* и
На Б. В. Т. да бъде наложена глоба в максимален размер от 1000.00 лева.
В с.з. на 27.05.2020г. ответникът Б. В. Т. , ЕГН ********** от гр. Варна, СО
„Пчелина“, № 297, лично и чрез адв. Д.П. оспорва молбата за предприемане на мерки за
защита, отричайки да е проявявал насилие по отношение на трите молителки, че системно
употребява алкохол и на 29.04.2020г. в такова състояние е извършил акт на домашно
насилие, обиждал и заплашвал бившата си съпруга и децата си. Сочи, че почти е
привършил ремонтните работи по обособяване на помещението в избата за жилищни нужди,
с изграждането на отделен вход и самостоятелен санитарен възел.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, както и
предвид становищата на страните пред въззивната инстанция приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори и се установява от приложените писмени доказателства по
делото, че Б. В. Т. и В. П. Т. са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен с развод, като В. Б. Т.
и К. Б. Т. са техни ненавършили пълнолетие деца. Родителските права по отношение на
двете деца са предоставени на майката В. П. Т. със съдебното решение по гр.д. №
1156/2018г. на 40-ти състав на ВРС и на майката и децата е предоставено ползването на
етажа и таванския етаж от къщата, находяща се в гр. Варна, с.о. «Пчелина», № 297, е на
ответника-избения етаж /механа/. От влизане в сила на съдебното решение на 03.10.2018г. и
до момента ответникът обитава етажа, т.к. и до момента извършва ремонтни работи по
преустройство на избения етаж в жилищен, чрез изграждането на санитарни помещения.
Няма спор, че семейното жилище се състои от избен, първи и тавански, обитаем етаж, а
къщата е построена в дворно място, съсобствено между бившите съпрузи и родителите на В.
Т.а, като входът за дворното място е един, но Б. Т. прави втори.
От приложените на л. 11, 12 и 13 от първоинстанционното дело декларации по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН е видно, че под страх от наказателна отговорност молителките В. П. Т. , В. Б.
Т. , действаща със съгласието на майка си В. П. Т. и К. Б. Т. , действаща чрез майка си и
законен представител В. П. Т. са декларирали, че на 29.04.2020г. след 19.20ч. е възникнал
инциден, при който Б. Т., след поредната прекомерна употреба на алкохол нанесъл обиди на
бившата си съпруга, при което детето В. чула думите на баща си, излязла от стаята си, като
се опитала да защити майка си, му казала, че няма право да я обижда и я ругае и това негово
поведение е нетърпимо, но той също й нанесъл обиди и заплахи, бутнал бившата си
4
съпруга, която се опитвала да застане между него и дъщеря си. В този момент се появило и
малкото дете К., което слязло по стърбите от горния етаж плачейки. Майката В. Т.а
позвънила на тел. 112. Бащата като чул обаждането в полицията излязъл на двора.
Пред ВРС са изслушани показанията на разпитаната свидетелка Станислава Ивелинова
Т.а, приятелка на В. П. Т. . Тя сочи, че към 7.30ч. на 29.04. се обадила по Вайбър на на В..
Тя вдигнала телефона и свидетелката чула викове, крясъци, обидни думи. Тя затворила
телефона. Изпратила съобщение на В. да й се обади ако има нужда. Тя й се обадила към 11
часа. Била много разстроена. „Б. очевидно е употребил алкохол. Алкохолът не му понася,
тава агресинен към тях“. Споделя за впечатленията си на Нова година, когато Б. дошъл,
пийнал си и станал агрлесиван към голямата си дъщеря“. Видяла децата в събота след
случилото се на 29.04. /сряда/. Били доста разстроени.
На осн. чл. 15 от ЗЗДетето са изслушани от първоинстанционния съд и децата В. Б. Т.
и детето К. Б. Т.
Издадена е заповед за незабавна защита, на осн. чл. 18, алл. 1 от ЗЗДН, по силата на
която Б. В. Т. е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо В. П. Т.а, детето В. Б.
Т. и детето К. Б. Т. .
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Домашно насилие, според разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН /ред. ДВ бр. 102/2009г./ е всеки акт
на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода
и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или
са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство, като за психическо и
емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово
присъствие.
За да се явява основателна молбата за мерки за защита срещу домашно насилие, в
тежест на молителките, понастоящем въззивници е да докажат, че Б. В. Т. е осъществил
твърдяните от тях актове на домашно насилие на сочената от тях дата, с оглед подадената от
тях молба за защита, а в тежест на ответника Б. В. Т. -да представи доказателства оборващи
изложеното от молителките в подадените от тях по реда на ЗЗДН декларации.
Настоящият състав намира, че като акт на домашно насилие следва да бъде възприето
извършеното от Б. В. Т. по отношение на В. П. Т. и децата В. Б. Т. и К. Б. Т. на
29.04.2020г., когато в присъствието на детето К. Т.а, ответникът Б. Т. нанесъл обиди на
сестра й В. Т.а и майка им В. Тодорава, което може да бъде окачествено като психически и
емоционален тормоз. Не следва да бъде прието, че Б. Т. е приложил физическо насилие по
отношение на бившата си съпруга. Съдът прави този извод при съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства, при изслушването на децата, показанията на
5
свидетелката Станислава Т.а, преглеждайки разпечатката от водената Вайбър
кореспонденция, представена от молителите, приложена по първоинстанционното дело,
както и подписаните от В. Т.а, детето В. Т.а, действаща със съгласието на майка си В. Т.а и
детето К. Т.а, действаща чрез майка си В. Т.а декларации по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, и това, че
не се събраха доказателства от страна на Б. Т., които да ги опровергават. Приема, че т.н.
бутане на В. Т.а от страна на Б. Т. не следва да бъде възприето като физическо насилие по
отношение на нея. Случило се е случайно, след като В. Т.а е застанала между бившия си
съпруг и дъщеря си В..
Настоящият състав прави същия извод, че молбата за защита е основателна предвид
случилото се на 29.04.2020г., при което Б. В. Т. е извършил акт на домашно насилие по
отношение на обитаващите същата къща негова бивша съпруга и двете деца, като е
осъществил психически и емоционален тормоз по отношение на тях. Следва да бъдат
предприети мерки за защита.
Трябва да бъде отчетета тежестта на конкретно извършените действия от страна на
въззиваемия, въздигнати от закона като противоправни-чл. 2 от ЗЗДН и квалифицирани като
домашно насилие, от една страна и посочените от молителките, настоящи въззивници
мерки, като се преценява адекватността им-постигане целите на закона, но едновременно с
това да не се стига до прекомерно ограничаване на правата на ответницата.
Настоящият състав намира за адекватна мярката за задължаване на извършителя да
се въздържа от насилие по отношение на молителките В. Т.а, В. Т.а и К. Т.а.
Неоснователни са оплакванията на въззивниците, че незаконосъобразно ВРС не е
наложил и другите желани от тях мерки за защита. Наложената такава осигурява добра
защита и е със сериозни последици в случай на неизпълнение. Тя не е обвързана със срок и
има неограничено действие, а при неизпълнение да се въздържа от домашно насилие, за
извършителят може да бъде привлечен да отговаря за неизпълнението на съдебно решение,
въздигнато от законодателя в престъпление. Съставът счита, че ако бъдат наложени и други
мерки, прекалено ще бъдат ограничени правата на Б. Т.. От една страна недоказано по
делото остава това, че Б. Т. системно употребява алкохол, а при прекомерна употреба
проявява агресия по отношение на домашните си, дори и да даде вяра на показаниятоа на св.
С.И. за случилото се на Нова година. От друга страна, съдът има предвид това, че в с.з. на
15.09.2020г. въззивницата В. Т.а е признала, че откакто е наложена мярката за защита,
отношенията в къщата са спокойни и бившият й съпруг не е проявявал агресия, не ги е
тормозил. Очевидно тази мярка за защита работи добре и не се налага да бъдат наложени
други. Това, че В. Т.а, а и децата заявяват, че проблемите в дома им ще продължат е в
сферата на предположенията. Спазването на одобреното от ВРС с решение по гр.д. №
1156/2018г. разпределение на ползването на семейното жилище също ще допринесе за
спокойствието на бившите съпрузи и децата, както е приел и първоинстанционния съд.
Изпълнението на това решение би следвало да бъде осъществено от съдебен изпълнител,
6
ако липсва доброволност, но не и по пътя на защитата от домашно насилие. Налагането на
други мерки за защита не следва да бъде използвано и за предварително постигане на
резултата, който евентуално би постигнат при благоприятно за страната решение по
воденото между бившите съпрузи дело за собственост № 5204/2020г. на ВРС.
Поизводството по ЗЗДН е специално и не следва да бъде употребявано за постигането на
цели, различни от предвидените от законодателя.
Правилно на основание чл. 5 ал. 3 от ЗЗДН на ответника ВРС е наложил глоба в
размер на 200,00лв., съобразявайки вида и характера на деянието, както и имущественото
му състояние. На основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН, в тежест на ответницата е възложено
заплащането на дължимата за първата инстанция държавна такса от 25,00 лв. и сторените
разноски от 600.00лв.
Въззивната жалба е неоснователна. Първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
С оглед изхода на спора В. П. Т. следва да бъде осъдена да заплати дължимата за
въззивното производство държавна такса в размер на 12.50лв., т.к. не е платена такава с
подаването на въззивната жалба, а останалите две молителки са деца.
Отново с оглед изхода на спора, не следва присъждане на разноски в полза на
въззивниците. Само В. П. Т. следва да бъде осъдена да заплати на Б. В. Т. разноски в размер
на 400.00лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно
представените списък по чл. 80, фактура и отчет по сметка на л. 37-38 по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2685/29.06.2020г. по гр.д. № 4503/2020г. на 48-ми
състав на ВРС, в частта, в която е отхвърлена молбата на К. Б. Т. ЕГН **********, чрез
майка си и законен представител В. П. Т. , ЕГН **********, В. Б. Т. ЕГН **********,
действаща със съгласието на майка си В. П. Т. ЕГН ********** и В. П. Т. , ЕГН
**********, трите от гр. Варна, СО „Пчелина“, № 297, за защита срещу Б. В. Т. ЕГН
********** от гр. Варна, СО „Пчелина“, № 297 с искането Б. В. Т. да бъде отстранен от
съвместно обитаваното жилище, находящо се в гр. Варна, СО „Пчелина“, № 297 за
максималния срок, да бъде задължен да не се приближава на по-малко от 100.00м. от дома
им в гр. Варна, СО „Пчелина“, № 297, както и СУ за хуманитарни науки и изкуства
„К.Преславски“ в гр. Варна, ул. „Ат.Георгиев“, № 20, СУ „Н.Бозвели“ в гр. Варна, ул.
„Любчо Патронов“, № 3 и работното място на В. П. Т. в гр. Варна ,бул. „В.Левски“, № 9, за
максимално дългия срок, както и Б. В. Т. да бъде задължен да посещава специализирани
програми за работа с извършители на домашно насилие към Фондация „СОС-семейства в
7
риск“, със седалище гр. Варна ,ул. „Синчец“, № 21, тел. 052-613-830.
ОСЪЖДА В. П. Т. ЕГН ********** и В. П. Т. , ЕГН **********, от гр. Варна, СО
„Пчелина“, № 297 да заплати по сметка на ВОС сумата от 12.50лв., представляваща дължим
размер на държавната такса за въззивното производство, на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА В. П. Т. ЕГН ********** и В. П. Т. , ЕГН **********, от гр. Варна, СО
„Пчелина“, № 297 да заплати на Б. В. Т. ЕГН ********** от гр. Варна, СО „Пчелина“, № 297
разноски за въззивната инстанция в размер на 400.00лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание
член 17, ал. 6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8