РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Благоевград, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20231210101712 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Х. А. Я., с ЕГН
**********, с адрес гр. ****** чрез адвокат В. У. срещу „РАЙВЪЛ /ЕУ/“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. *****, Бизнес център ПЕРФОРМ, ет. 3.
С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да се признае за
установено, че Х. А. Я., ЕГН ********** не дължи по отношение на ответника „РАИВЪЛ
(ЕУ)“ ЕАД, ЕИК ********* следните суми: - сумата от 982,75 лв. представляваща главница;
- сумата от 1 150,37 лв. представляваща общо лихви, както следва: - 52,91 лв. обезщетение
за забава за периода от 15.06.2011 г. до 24.09.2012 г.; -1 097,46 лв. законна лихва считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 05.10.2012 г. до датата на депозиране на
настоящият иск в съда - 22.08.2023 г.; - сумата от 227,14 лв. представляваща общо
разноски, както следва: - 25 лв. внесена държавна такса; - 202,14 лв. юрисконсултско
възнаграждение; за които суми е издаден изпълнителен лист от дата 22.02.2013 г. по ч.гр.д.
№ 2706/2012 г. по описа на PC Благоевград, които суми са предмет на изп. д. № 98/2014 г. на
ЧСИ - **** образувано въз основа на същият изпълнителен лист.
Твърди се в исковата молба, че срещу ищцата е образувано изп. д. № 98/2014 г. на
ЧСИ - ****, с район на действие ОС Благоевград. След направени справки установила, че
същото изп. д. е образувано по молба на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД, ЕИК ********* от дата
17.02.2014 г., въз основа на издаден изп. лист от Районен съд Благоевград на дата 22.02.2013
г. по ч.гр.д. № 2706/2013 г. в полза на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД. ЕИК *********. По
делото били извършвани различни действия и справки. Сочи се, че на дата 29.06.2015 г. е
депозирана молба от „АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК *********, с която се иска
дружеството да бъде конституирано като взискател по делото, поради извършена цесия на
вземането. По тази молба имало дадени указания от ЧСИ Цеклеов относно заплащане на
дължими такси във връзка с това. Впоследствие не са представени никакви документи във
връзка с дадените указания, като по този начин същите не са отстранени. С оглед на това
молбата е отхвърлена и не е породила никакво правно действие, като дружеството „АПС
БЕТА България“ ЕООД, ЕИК ********* не е конституирано като взискател по делото, а е
останал първоначалния такъв. Сочи се в исковата молба, че с лед това на дата 09.05.2017 г. е
1
депозирана молба от „ТРАНЗАКТ ЮРЪП“ E АД /предишно наименование ,, ТИ БИ АЙ
КРЕДИТ" ЕАД/, ЕИК *********, с която се иска да бъде извършена справка относно
банковите сметки на длъжницата. Твърди, че считано от тогава по делото не са извършвани
други действия и/или дори справки до дата 05.12.2022 г., когато е депозирана молба с искане
за справка относно актуалните трудови договори на длъжника. След това на дата 15.03.2023
г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като във връзка с това са
постъпили парични суми за месеците след това, а именно на дати 06.04.2023 г., 05.05.2023 г.,
31.05.2023 г. и 06.07.2023 г.
Сочи се, че ответно дружество по настоящето гражданско дело - „РАЙВЪЛ (ЕУ)“ ЕАД
е същото дружество в полза, на което е издаден изпълнителния лист и е взискател по
изпълнителното делото от самото начало. Предишните наименования на ответното
дружество „РАЙВЪЛ (ЕУ)" ЕАД, ЕИК ********* са „ТРАНЗАКТ ЮРЪП“ и „ТИ БИ АЙ
КРЕДИТ“. Видно от справка в ТР към АВ е, че на дати 17.02.2015 г. и 16.12.2022 г. по
партидата на ответното дружеството са вписани промените на наименованието на
дружеството, като с оглед на това идва разминаването между наименованията.
Твърди се в исковата молба, че видно от чл. 116, ал. 3 ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действие за принудително изпълнение. Видно от ТР № 2/2013 г. от
26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10 е, че нова погасителна давност за вземанията започва
да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Видно от ТР № 3/2020 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС е, че погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни
дела, образувани до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. С това ТР б ило обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на
Върховния съд, според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният
процес за принудителното осъществяване на вземането. Тоест действието на ТР № 2/2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС поражда действие само занапред от датата на
постановяването му. С оглед на това, че е имало образувано изпълнително дело и същото е
било образувано през 2014 г., а именно преди влизане в сила на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, то давността до дата 26.06.2015 г. е била спряна и не е текла
независимо от това дали са извършвани изпълнителни действия или не, какви са били те и
т.н.. Давността е започнала да тече отново считано от датата на влизането му в сила на
26.06.2015 г.. От тази дата 5 години по - късно до дата 26.06.2020 г. изпълнителни действия,
които да прекъсват давността не са били предприемани, поради което и се твърди, че
задължението към тази дата е било погасено по давност.
По делото след 26.06.2015 г. е депозирана молба за цесия, по която дори са дадени
указания, които впоследствие не са отстранени и не е породила никакъв правен ефект, а
също така и са депозирани молби с искане за извършване на справки относно длъжника.
Твърди се, че по-горе описаните действия не следва да се взимат предвид, тъй като не
са изпълнителни по своя характер и не прекъсват погасителната давност. Ясно са изброени
изпълнителните действия, които прекъсват давността в т. 10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. на ВКС. Именно и само тези действия следва да се взимат предвид относно
прекъсването на давността. Такива действия от 26.05.2015 г. - датата на влизане в сила на ТР
№ 2/2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС 5 г. по-късно до 26.05.2020 г. не са
предприемани.
Действието предприето на дата 15.03.2023 г., а именно запора върху трудовото
възнаграждение на длъжника по принцип е изпълнително по смисъла на закона и
прекъсващо давността, но в случая същото се явява невалидно такова. Това е така, тъй като
давността е изтекла към дата 26.05.2020 г., а действието е предприето на 15.03.2023 г.
или около 3 години след като давността вече е била изтекла. Дори и молбата с искане за
справки относно трудовите договори на длъжника е от 05.12.2022 г., което отново се явява
2
около 2 години след изтичането на давността.
С оглед на всичко гореизложено твърд и, че ищцата не дължи сумите установени с
горецитирания изпълнителен лист, тъй като същите се явяват погасени по давност и прави
възражение в този смисъл.
Ето защо и съобразно изложените по-горе мотиви и фактическа обстановка, към
датата на предявяване на настоящата искова молба са изтекли повече от пет години, период
от време, достатъчен за погасяване на вземането съгласно чл. 110 ЗЗД. както главното, така и
акцесорните такива.
Според разпоредбата на чл. 110 ЗЗД всички вземанията, за които не е предвидено
друго се погасяват с изтичане на пет годишна давност, а на основание чл. 119 ЗЗД с
погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни
вземания.
Вземането по изпълнителния лист се явява погасено по давност и въз основа на
същия не следва да се извършват, каквито и да било изпълнителни действия.
Искът по чл. 439, ал. 1 ГПК е обусловен от изискването да се основава на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание (арг. от чл . 439. ал. 2 ГПК). В т. см. е Определение №
233/17.04.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 239/09 г., II т. о., ТК.). В настоящият случай искът е
основан на факт настъпил след приключване наП съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, а именно настъпила погасителна давност,
поради което и е допустим.
С разпореждане № 1852/12.09.2023 г., след като е извършил проверка за редовност на
исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие
с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, съдията докладчик е постановил препис от
исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в
едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.
2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответното дружество е връчено на 13.11.2023г. В срока по
чл. 131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника.
На 01.12.2023г. по делото е постъпила молба от „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК
*********, с която се иска на основание чл. 218 от ГПК да встъпи като трето лице-помагач
на страната на ответника, като обосновава правен интерес с наличието на сключен договор
за покупко-продажба на вземания, въз основа на които се явява материален правоприемник
на ответника. Посочено е, че третото лице няма претенции по отношение на ищцата и
признава за основателен подадения иск. Сторено е възражение за прекомерност на
разноските.
С оглед депозираната молба от„АПС Бета България“ ЕООД, съдът с протоколно
определение от 20.03.2024 година на основание чл. 218 ГПК е конституирал „АПС Бета
България“ ЕООД като трето лице помагач на страната на ответното дружество „Райвъл /ЕУ/
ЕАД.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява, представлява се от
редовно упълномощен процесуален представител адвокат У., която поддържа предявения
иск, по същество се изразява становище за основателност и доказаност, като се претендират
сторените разноски с приложен списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, не се явява, не се
представлява. Не ангажира становище по същество на делото.
Третото лице помагач „АПС Бета България“ ЕООД, редовно призован, не изпраща
процесуален представител.
3
След като се запозна с изложените становища и събраните по делото писмени
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът намира, че следва да отмени
определението, с което е дал ход на делото по същество, като се прекрати производството по
делото, поради следното:
Видно от приложеното по делото изпълнително дело № 98/2014 година по описа на
ЧСИ Георги Николов Цеклеов е, че същото е образувано въз основа на молба от „Ти Би Ай
Кредит“ ЕАД срещу Х. А. Я..
Установи се, че изпълнителното дело е образувано въз основа на издаден
изпълнителен лист от 22.02.2013 година по частно гражданско дело № 2706/2012 година по
описа на Районен съд Благоевград, по силата на който длъжникът Х. А. Я. с ЕГН
********** и с адрес: ****, е осъдена да заплати на кредитора “ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от
Изпълнителния директор ****, следните суми:- сумата от 982.75 /деветстотин осемдесет и
два лева и седемдесет и пет стотинки/ лева – главница по Договор за целево финансиране №
********** от 21.12.2010 г.;- сумата от 52.91 /петдесет и два лева и деветдесет и една
стотинки/ лева - обезщетение за забава за периода от 15.06.2011 г. до 24.09.2012 г.;- ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 05.10.2012 г., до окончателното изплащане на
дължимото, както и сумите от:- 25.00 /двадесет и пет/ лева – платена държавна такса и -
202.14 /двеста и два лева и четиринадесет стотинки/ лева -юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на образуваното дело с дата 18.02.2014 година са изискани от ЧСИ
справки от ТД на НАП и ОДМВР Благоевград, както и е изготвена справка от НОИ с дата
12.02.2014 година.
С дата 18.02.2014 година е изпратена до Х. А. Я. покана за доброволно изпълнение,
като съобщението е върнато в цялост, с отбелязване, че по данни на съседи, лицето е подало
апартамента и вече не живее на посочения адрес.
На 14.03.2014 година е постъпило удостоверение от НАП установява, че Х. Я. няма
задължения.
На 03.04.2015 година е постъпила справка от НАП, от която е видно, че Х. Я.
притежава земя и сграда в село ****, както и притежава МПС лек автомобил, модел „***“, с
рег. № Е ****ВР, както и, че се осигурява към Община Благоевград.
На 29.06.2015 година е постъпила молба от „АПС Бета България“ ЕООД, с която
уведомява ЧСИ, че на 23.02.2015 година бил сключен договор за цесия между „Транзакт
Юръп“ /с предишно наименование „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД/ и „АПС Бета България“ ЕАД,
поради което се иска да бъдат конституирани както взискател по изпълнителното дело.
С протокол от 29.06.2015 година ЧСИ е конституирал като взискател по
изпълнителното дело „АПС Бета България“ ЕАД, като е указано да се уведоми молителя да
внесе сумата от 24 лева по т. 5 от ТТРЗЧСИ за изпращане на съобщение до длъжника за
извършеното конституиране.
На 09.05.2017 година е постъпилата молба от „Транзакт Юръп“ /с предишно
наименование „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД с искане да бъде извършена справка БНБ и да бъде
наложен запор, като с резолюция на ЧСИ от дата 09.05.2017 година е оставена молбата без
движение за заплащане на дължимата се държавна такса, като на 15.05.2017 година са
внесени ДТ за справки за длъжника и неговото имуществено състояние.
На 26.05.2017 година от ЧСИ е изискана справка от БНБ за открити на името на
длъжника банкови сметки, каквато справка е постъпила, от която се установява, че на името
на Я. има открити сметки в Банка ДСК и Обединена Българска банка.
На 05.12.2022година е постъпилата молба от „Транзакт Юръп“ /с предишно
наименование „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД с искане да бъде извършена справка за регистрирани
4
трудови договори и налагане на запор, като с резолюция на ЧСИ от дата 05.12.2022 година е
оставена молбата без движение за заплащане на дължимата се държавна такса, като на
15.05.2017 година са внесени ДТ за справки за длъжника и неговото имуществено
състояние, като след заплащане на таксата е изискана и постъпила справка с дата 09.02.2023
година, от която е видно, че Я. има сключен трудов договор с дата на сключване 14.09.2020
година.
На 08.03.2023 година е внесена държавна такса за налагане на запор, без извършване
на опис.
Видно от приложеното по ИД запорно съобщение е, че на дата 20.03.2023 година
ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на Х. Я..
Видно от приложените извлечения по сметка става ясно, че считано от 31.03.2023
година длъжникът е започнал да извършва преводи с детайли на плащането – запор на Х. Я.,
като от преводните нареждания е видно, че към „АПС Бета България“ ЕООД ЧСИ е
превеждал суми, както следва: на дата 04.04.2023 година – 14,69 лв и 1,50 лв.; на дата
03.05.2023 година – 28,50 лева и 1,50 лева; на дата 30.05.2023 година – 48,50 лева и 1,50
лева; на дата 04.07.2023 година – 46,57 лева, 1,93 лева и 1,50 лева.
След постъпила молба от процесуалния представител на длъжника за издаване на
съдебни удостоверения, такова е издадено на дата 22.08.2023 година от ЧСИ, в което е
отразено, че ИД е образувано със страни „Райвъл“ ЕАД и длъжник Х. А. Я., като е отразено,
че по ИД има постъпила молба от „АПС Бета България“ „ООД за извършена цесия, но
поради незаплатени такси за конституиране същият не е конституиран като взискател. Към
22.08.2023 година ИД не е прекратено и е висящо.
Видно от приложените извлечения по сметка е, че длъжникът е продължавал да
извършва плащания на база наложен му запор, като на дата 04.09.2023 година на АПС Бета
България ЕООД е преведена сумата от 43,87 лева, 4,63 лева и 1,50 лв.; на дата 03.10.2023
година на АПС Бета България ЕООД е преведена сумата от 56,54лева, 5,96 лева и 1,50 лв.;
на дата 30.10.2023 година на АПС Бета България ЕООД е преведена сумата от 56,54 лева,
5,96 лева и 1,50 лв.; на дата 06.12.2023 година на АПС Бета България ЕООД е преведена
сумата от 56,54 лева, 5,96 лева и 1,50 лв.; на дата 21.12.2023 година на АПС Бета България
ЕООД е преведена сумата от 56,54 лева, 5,96 лева и 1,50 лв.; на дата 06.02.2024 година на
АПС Бета България ЕООД е преведена сумата от 56,54 лева, 5,96 лева и 1,50 лв.; на дата
05.03.2024 година на АПС Бета България ЕООД е преведена сумата от 56,55 лева, 5,95 лева
и 1,50 лв.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 във
връзка с член 124, ал.1 от ГПК. С този отрицателен установителен иск, се дава възможност
на длъжника да оспори по исков ред, съществуването на вземането на кредитора- ответник,
но същото би могло да бъде основано само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Именно, за да не се допусне пререшаване на вече разрешения със “сила на пресъдено нещо”
спор, законът е предвидил, че оспорването може да се осъществи, само на базата на факти,
настъпили, след приключване на съдебното дирене, като причините за това могат да бъдат
различни- плащане на дълга, погасяването му по давност, поради пасивно поведение от
страна на взискателя- кредитор, в продължение на повече от 5 години, от възникването в
негова полза на изпълняемото право и др. В настоящия случай ищецът се позовава на
втората хипотеза- погасяване на дълга по давност. Искът е допустим.
Ищцата твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на изтекла
погасителна давност. В настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл давностен
срок след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е така, защото заповедта за
5
изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава възможност да възрази срещу
вземането по нея. Ако не бъде депозирано в срок възражение заповедта влиза в сила и
всякакви възражения и твърдения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за
възражение се преклудират. Заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, поради
което ищецът може да се позовава на факти (изтекъл давностен срок), настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение. В настоящия случай се касае за влязла в сила
заповед за изпълнение на парично задължение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез
използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила,
че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното
основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене.
С оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй като, както вече се посочи,
ищецът се позовава на новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439
ГПК.
Предявеният отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК вр. с чл.124, ал.1
ГПК е процесуално допустим, с оглед произнасянето на ОС-Благоевград, с което е отменено
прекратителното определение на настоящия съдия-докладчик, а по същество и основателен:
Вземането по процесния изпълнителен лист е погасено по давност, поради следното:
В случая процесното вземане произтича от договор за целево финансиране №
********** от 21.12.2010г. със страни ищцата и ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД, ЕИК *********
/с настоящо наименование „Райвъл /ЕУ/ ЕАД. Поради неизпълнение на задълженията по
посочения договор, кредиторът по просроченото вземане, е инициирал заповедно
производство ч.гр.д. № 2706/2012 по описа на РС-Благоевград, като по влязла в сила заповед
за изпълнение е издаден изпълнителен лист, въз основа на него е образувано изп.д. №
20147020400098 по описа на ЧСИ ****. Установи се още от данните по делото, че на
23.02.2015 година договор за цесия между „Транзакт Юръп“ ЕАД /с предишно
наименование „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД/ и „АПС Бета България“ ЕАД, „АПС Бета България“
ЕАД-трето лице-помагач в процеса е поискало с молба от 29.06.2015 година да бъде
конституиран като взикател по делото на мястото на първоначалния взискател и в хода на
изпълнителния процес, с протокол от 29.06.2015 година, ЧСИ е конституирал като взискател
по изпълнителното дело „АПС Бета България“ ЕАД, като видно от приложеното по ИД
удостоверение с дата 22.08.2023 година, както и приложеното по настоящото дело с вх. №
11343/16.05.2024 година се установява, че ЧСИ е отразил в същото, че към 22.08.2023
година и към настоящия момент „Транзакт Юръп“ ЕАД, с настоящо наименование „Раивъл
/ЕУ/“ ЕАД е взискател по ИД, като по делото е съставен протокол за конституиране на „АПС
Бета България“ ЕООД, но същият не бил породил правно действие, поради което „Транзакт
Юръп“ ЕАД е взискател по делото. По искане на взискателя „Транзакт Юръп“ ЕАД
събраните по делото суми се превеждат по посочена от него банкова сметка с титуляр „АПС
Бета България“ ЕООД. Видно от приложената към удостоверението от ЧСИ молба от
„Транзакт Юръп“ ЕАД на 28.01.2020 година е направил искане за превеждане на всички
постъпили по изпълнителните дела с взискател „Транакт Юръп“ ЕАД суми по банкова
сметка с титуляр „АПС Бета България“ ООД.
По отношение на вземане, за което е налице издадена заповед за изпълнение, влязла в
сила в хипотезата на чл. 416, ал. 1, пр. 1 ГПК - поради неподаване на възражение от
длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, е приложима нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Същата
предвижда, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога 5 години. Това важи за всички съдебно установени вземания, вкл. за лихвите. В този
смисъл е и трайната вече практика на ВКС (решение № 118 от 07.07.2022 г. по гр. д. №
6
4063/2021 г., ІІІ ГО, решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ІV ГО, решение
№ 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г., ІV ГО, решение № 50295 от 23.01.2023 г. по гр.
д. № 1030/2022 г., ІV ГО и др.) - давността за вземанията по влязла в сила заповед за
изпълнение в хипотезата на чл. 416, ал. 1, пр. 1 ГПК е петгодишна и започва да тече от
влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Чл. 116 ЗЗД предвижда, че давността се прекъсва: с признаване на вземането от
длъжника (б. "а"), с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на
помирително производство (б. "б"), и с предприемане на действия за принудително
изпълнение (б. "в").
Съгласно Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, под "съдебен
процес" по смисъла на чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД следва да се разбира не само исковия, но и
изпълнителния процес, поради което погасителна давност не тече и докато трае
изпълнителният процес относно вземането.
С Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд е обявено за изгубило сила.
Според т. 10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. В хипотезата на чл. 116, б.
"в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н., до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. За
разлика от исковия процес, в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът
може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правнорелевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването
на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК
на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
7
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС и то само
по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези,
които са приключили преди това.
Съгласно разясненията, дадени с т. 3 на Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г.
по тълк. д. № 2/2023 г., ОСГТК на ВКС, погасителната давност се прекъсва от изпълнително
действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В мотивите
към т. 3 е посочено, че перемцията и давността са различни правни институти, с различни
правни последици. Давността е институт на материалното право, установен в интерес на
правната сигурност с цел да стимулира кредитора да не бездейства и своевременно да
упражнява субективните си права, да иска принудително изпълнение на своите притезания,
както и да поддържа висящността на изпълнителния процес със своята активност.
Прекратяването на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не прегражда възможността
да се иска принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не
настъпва докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, не се съотнася към
основанието по чл. 116, б. "в" ЗЗД, не следва да се приравнява с прекратяване на дело,
заведено по иск пред съд и следва да се отличава от обективната невъзможност за
извършване на изпълнителни действия, дължаща се на липса на имуществени права на
длъжника - чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК. От друга страна, перемцията е процесуален институт, при
който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и субективното
право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие
на съдебния изпълнител като орган на принудително изпълнение, който от своя страна
дължи подчинение на изпълнителния лист. Ето защо, ново писмено искане по делото,
отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново
процесуално правоотношение. Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни
заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща
се в изпълнителния лист, който е в негово държане. Посочено е, че за давността и нейното
прекъсване водещо значение има искането на кредитора-взискател, чиято проекция дори и
да не се осъществи чрез изпълнителното действие в рамките на искания изпълнителен
способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи
от кредитора. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, дори и по
перемирано дело, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие.
Образуването на изпълнително дело е задължение на съдебния изпълнител, чието
изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект от действието
на кредитора. За прекъсването на погасителната давност определящо е условието в
материалноправната уредба, но е необходимо да се съобразяват и императивните
предпоставки за редовност на сезиращото искане, т. е. молбата на кредитора за изпълнение
да е редовна, като се съобразява възможността за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Ето защо, молба
в която е посочен начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й
нередовност е поправена, води до прекъсване на давността.
В конкретната хипотеза предмет на иска е въпросът дали след като е било образувано
изп. дело 98/2014г. по описа на ЧСИ ****, са настъпили обстоятелства по смисъла на чл. 116,
б. "в" от ЗЗД за прекъсване на давностния срок относно валидно възникналото вземане,
предмет на изп. лист, издаден на 22.02.2013 г. по влязла в сила заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, постановена по ч. гр. дело № 2706/2012 г. по описа на РС-Благоевград.
В случая по делото се установява, че въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист и на 17.02.2014г. е
инициирал образуването на изп. дело № 98/2014г. по описа на ЧСИ ****. Молбата за
образуване е редовна – в нея е посочен изпълнителен способ-поискано е налагане на запор
върху движими вещи и вземания на длъжника, както и възбрани върху недвижими имоти, а
редовната молба прекъсва давността в хипотезата на чл. 116, буква "в" ЗЗД - в този смисъл
8
са и мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в които е посочено, че искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да приложи
изпълнителния способ, съответно да определи такъв при възлагане.
По силата на ППВС № 3/18.11.1980 г. с образуване на изпълнителното дело давността
е спряла да тече на основание чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД, което спиране е преустановено
съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС,
от момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т. е. от 26.06.2015 г.
Следователно давността е започнала да тече от 26.06.2015г. След тази дата се
установи, че е подадена на 29.06.2015г. молба от „АПС Бета България“ ЕООД-трето лице-
помагач по настоящото производство за конституиране като взискател, като в нея не се
съдържа искане за извършване на изпълнителни действия. В тази връзка съдът намира, че
тази молба за конституиране на нов взискател не е действие, насочено за принудително
удовлетворяване на вземането, а само декларира настъпила промяна в носителя на правото
на същото и не прекъсва започналата да тече давност.
Съдът намира, че в периода от 26.06.2015г. в рамките на 5 годишната давност не са
предприети валидни изпълнителни действия, които да са прекъснали погасителната давност.
"Валидно изпълнително действие" по смисъла на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г.,
постановено по т. д. № 2/2013 г., на ОСГТК, на ВКС, е всяко действие за принудително
събиране на паричното притезание, предприето от съдебния изпълнител по редовна молба за
изпълнение, а редовна е молбата, в която взискателят е посочил изпълнителен способ за
осребряване на имуществото на длъжника, съгласно изискването на чл. 426, ал. 2 от ГПК,
като са заплатени и таксите за това. Установи се, че на 09.05.2017 година е постъпилата
молба от „Транзакт Юръп“ /с предишно наименование „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД с искане да
бъде извършена справка БНБ и да бъде наложен запор, като с резолюция на ЧСИ от дата
09.05.2017 година е оставена молбата без движение за заплащане на дължимата се държавна
такса. Посоченото действието според съда не е годно да прекъсне давността, доколкото не се
установи да са внесени таксите за налагане на запор. На 15.05.2017 година са внесени ДТ
единствено за справки за длъжника и неговото имуществено състояние.
С оглед изложеното съдът намира, че вземането е погасено по давност на
02.09.2020г., тъй като към тази дата е изтекъл предвидения в разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД
– 5 годишен срок, като взе предвид, времето от 2 месеца и 7 дни, през които давност не е
текла ( на основание чл. 3. т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване
на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират
да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти /каквито са страните по делото/, възобновяването на течението на
спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона
за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Извършените след тази дата-02.09.2020г. действия по изп.д. – предприе действие на
дата 15.03.2023 г.-запора върху трудовото възнаграждение на длъжника, и постъпили суми в
следствие наложения запор, по принцип са валидни изпълнителни действия, годни да
прекъснат давността, но към датата на извършването им , изпълнителното основание за
вземането е било вече погасено по давност, тъй като е бил изтекъл предвидения в
разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД – 5 годишен срок. Предприетите валидни изпълнителни
действия, след изтичането на петгодишния срок и погасяването на вземането на посоченото
в заповедта за изпълнение изпълнително основание, са без правно значение, тъй като същите
са извършени след като вземането е било погасено по давност.
По изложеното, искът е изцяло основателени следва да бъде уважен.
9
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответната страна дължи на ищеца разноските по
делото. Видно от данните по делото ищецът е сторил разноски в размер на : 150, 00 лв. за
държавна такса и 600, 00 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение. /видно от представения
по делото договор за правна защита и съдействие, в което е налице отразяване за плащане в
брой на адвокатското възнаграждение/. Съдът намира, че липсва сторено възражение
относно размера на адвокатското възнаграждение, доколкото от ответника по иска липсва
подаден писмен отговор и каквито и да било становища. Стореното такова от третото лице-
помагач в писмена молба съдът намира за недопустимо, доколкото това лице нито е
задължено за разноски, нито има право на разноски на основание чл. 78, ал. 10 ГПК, поради
което не може да упражнява чужди права.
С оглед изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата
от 750, 00 лв., представляваща сторени разноски в производството за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК третото лице-помагач нито дължи, нито му се дължат
разноски.
Водим от горното и на основание чл. чл.439, ал.1 от ГПК вр. с чл.124, ал.1 ГПК и
чл.78 ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК
в правоотношенията между страните, че Х. А. Я., с ЕГН **********, с адрес гр. ****** чрез
адвокат В. У. не дължи на „РАЙВЪЛ /ЕУ/“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. *****, Бизнес център ПЕРФОРМ, ет. 3, представлявано от ***** следните
суми: сумата от 982,75 лв. /деветстотин осемдесет и два лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляваща главница; сумата от 1 150,37 лв. /хиляда сто и петдесет лева и тридесет и
седем стотинки/, представляваща общо лихви, както следва: 52,91 лв. обезщетение за забава
за периода от 15.06.2011 г. до 24.09.2012 г.; 1 097,46 лв. законна лихва считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 05.10.2012 г. до датата на депозиране на
настоящият иск в съда - 22.08.2023 г.; сумата от 227,14 лв. /двеста двадесет и седем лева и
четиринадесет стотинки/, представляваща общо разноски, както следва: - 25, 00 лв. внесена
държавна такса; - 202,14 лв.- юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден
изпълнителен лист от дата 22.02.2013 г. по ч.гр.д. № 2706/2012 г. по описа на PC-
Благоевград, които суми са предмет на принудително изпълнение по изп. д. № 98/2014 г. по
описа на ЧСИ - **** образувано въз основа на същият изпълнителен лист, поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА На основание чл.78, ал.1 ГПК „РАЙВЪЛ /ЕУ/“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. *****, Бизнес център ПЕРФОРМ, ет. 3, представлявано
от ***** да заплати на Х. А. Я., с ЕГН **********, с адрес гр. ****** сумата от 750, 00 лв.
/седемстотин и петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника -„АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК *********.
На основание чл.259, ал.1 от ГПК, Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Окръжен съд- гр. Благоевград, в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК, препис от решението да се връчи на страните.
10
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
11