Постъпила е частна жалба, депозирана от Зекерия Садък Емин от с. Православен, общ. Първомай, обл. Пловдив против Заповед № 61/12.10.2015 г. за изпълнение на парично вземане, издадена по ч.гр.д.№ 208/2015 г. по описа на Районен съд, гр. Крумовград, в частта й за разноските. Твърди се в жалбата, че атакуваната заповед в обжалваната й част е неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Излага се в този аспект само един довод, а именно, че определените в заповедта разноски в размер на 350 лв./25 лв.-държавна такса и 300 лв.- юрисконсултско възнаграждение/ жалбодателката не дължала на ответната страна, защото не дължала й самото вземане. Съдът в обхвата на своята въззивна проверка, установи следното : По ч.гр.д.№ 208/2015 г. по описа на Крумовградския районен съд, въз основа на депозирано от кредитора „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, гр. София, заявление е била издадена Заповед № 61/12.10.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът, жалбодател в настоящото производство, Зекерия Садък Емин да заплати на кредитора сумата –главница в размер на 556.09 лв.,произтичаща от Договор за потребителски заем за покупка на стоки или услуги, ведно с договорна, мораторна и законна лихва върху главницата, както и сумата в размер на 350 лв., съставляваща разноски по делото, от която сума 25 лв.-държавна такса и 300 лв. –юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.414 от ГПК, длъжникът на 27.10.2015 г. е депозирал възражение срещу издадената заповед. На 18.11.2015 г. кредиторът е бил надлежно уведомен от съда за депозираното възражение и за възможността да предяви установителен иск за своето вземане и за последиците от евентуалното не предявяване на такъв. Установява се по делото, че с молба от 16.12.2015 г. в заповедното производство е приложена искова молба, с която срещу длъжника в производството е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК. В хода на тези констатации, настоящата инстанция изгради своето становище. Частната жалба като подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването, се явява допустима, но преждевременно изпратена на Окръжен съд, гр. Кърджали за разглеждане. А това е така, защото във връзка с администрирането на частната жалба по чл. 413, ал. 1 от ГПК и изпращането й за разглеждане на въззивния съд, първоинстанционният съд следва да се съобрази със задължителното за съдилищата тълкуване, дадено в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което, ако пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл.413 от ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не се администрира при подадено възражение, респ. при образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1, във вр. с чл.422 от ГПК. В този смисъл, в производството по ч.гр.д. № 208/2015 г. по описа на Крумовградския районен съд се установява, че длъжникът Зекерия Садък Емин е упражнил правото си по смисъла на чл.414 от ГПК да възрази срещу издадената заповед. Заявителят- кредитор по заповедта,„Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, гр. София, е упражнило правото си да предяви своя установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.422 от ГПК. С оглед изложеното въззивната частна жалба с правно основание чл.413, ал.1, предл. последно от ГПК е била администрирана и изпратена от Крумовградския районен съд на въззивния съд преждевременно, без да са били съобразени задължителните тълкувания, дадени с цитираното ТР № 4/14 г. При констатиран предявен установителен иск по реда на чл.415, ал.1, във вр. чл.422 от ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в исковото производство по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение. Ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист, частната жалба по чл.413 от ГПК, също следва да се върне. Частната жалба следва да се администрира и се изпрати за разглеждане на въззивния съд, само ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на производството по установителния иск, но в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила, като например: ако съдът в исковото производство приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и при одобрена съдебна спогодба, ако страните не са уредили със спогодбата отговорността за разноските. Частната жалба се администрира, изпраща и се разглежда от въззивния съд и ако в срока по чл.414, ал.2 от ГПК не е подадено възражение или ако е подадено, но в последствие възражението е оттеглено. В посочените само случаи изпълнителният лист за разноските се издава от съда в заповедното производство, съобразно с влязлото в сила определение на въззивния съд по частната жалба. Поради изложеното, следва да се прекрати производството по настоящото дело и същото следва да се върне на първоинстанционния съд за изпълнение на процедурата, предписана в т. 12 от задължителното за съдилищата ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 18/2016 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд. ВРЪЩА делото на компетентния първоинстанционен съд – РАЙОНЕН СЪД, гр. КРУМОВГРАД за изпълнение на процедурата, предписана в т. 12 от задължителното за съдилищата ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4/18.06.2014 г., постановено по т.д. № 4/2013 Г. на ОСГТК на ВКС. Определението е окончателно./ т.8 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС/
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
|