№ 1490
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20221000501577 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.
С решение № 267147 от 30.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 3380/2019 г. по описа на
Софийски градски съд /СГС/ са отхвърлени предявените от М. Б. Я. срещу М. И. В. и Д. Б.
Я. два главни частични осъдителни иска с правно основание чл. 74, ал. 2 ЗС във връзка с чл.
72, ал. 1 ЗС за заплащане от всяка от ответниците на сума от по 32 250 лева, съставляващи
прпипадаща се според дела им част от направени от М. Я. подобрения в съсобствен
недвижим имот: УПИ ХІІІ-422 кв. 40 по плана на с. ***, община ***, обл. Благоевград от
1990 г., целия с площ 990 кв. м, при съседи: УПИ ХІІ-423, ІV-424, ІІІ-418, ХVІІ-421 и улица,
които подобрения се изразяват в пристройка към жилищна сграда, представляваща
двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 120 кв. м, дървена конструкция
тип барбекю с площ от 90 кв. м и височина на било 2,50 м, разположена в северозападната
част на парцела, и дървена конструкция тип барбекю с площ 90 кв. м и височина на било
3,50 м, разположена в югозападната част на парцела, както и котелно помещение –
едноетажна постройка, свързана със старата жилищна сграда. Отхвърлени са като погасени
по давност и предявените от М. Б. Я. срещу М. И. В. и Д. Б. Я. два евентуални частични
осъдителни иска с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД за заплащане от всяка от ответниците
на сума от по 32 250 лева, съставляващи припадаща се според дела им част от разноски,
направени от М. Я. за подобрения в съсобствен недвижим имот: УПИ ХІІІ-422 кв. 40 по
плана на с. ***, община ***, обл. Благоевград от 1990 г., целия с площ 990 кв. м, при съседи:
УПИ ХІІ-423, ІV-424, ІІІ-418, ХVІІ-421 и улица, които подобрения се изразяват в пристройка
1
към жилищна сграда, представляваща двуетажна масивна жилищна сграда със застроена
площ от 120 кв. м, дървена конструкция тип барбекю с площ от 90 кв. м и височина на било
2,50 м, разположена в северозападната част на парцела, и дървена конструкция тип барбекю
с площ 90 кв. м и височина на било 3,50 м, разположена в югозападната част на парцела,
както и котелно помещение – едноетажна постройка, свързана със старата жилищна сграда.
С определение № 260460/21.01.2022 г., решението на СГС е изменено в частта за
разноските по реда на чл. 248 ГПК, като е осъден М. Я. да заплати на М. В. и Д. Я. разноски
в размер на 2 375 лв. на всяка от ответниците.
Срещу така постановените решение и определение по гр.д. № 3380/2019 г. на СГС,
са постъпили в срок, редовни и допустими въззивна жалба и частна жалба с искане за
отмяната им поради неправилност. За решението се отправя молба за това, след отмяната му,
да се постанови друго, с което исковите претенции да се уважат като основателни, докато за
определението също се счита, че то било неправилно, като не следвало М. Я. да се
натоварвал с толкова много разноски. Също се иска отмяната му ведно със законните от това
последици. Претендират се разноски.
Въззивната жалба и частната жалба се оспорват с писмени отговори като
неоснователни от насрещните страни в производството, като също се претендират разноски,
в случай на отхвърляне на жалбите.
Софийският апелативен съд, като взе предвид събраните доказателства по
делото и като прецени инвокираните от страните доводи и възражения при ограниченията на
чл. 269 ГПК, намери следното:
Делото в СГС е образувано след изпращане по подсъдност на гр. дело № 211/2018
г. от Благоевградския окръжен съд. По делото са предявени от М. Б. Я. срещу М. И. В. и Д.
Б. Я. следните обективно съединени осъдителни искове:
- два главни иска с правно основание чл. 74, ал. 2 ЗС във връзка с чл. 72, ал. 1 ЗС за
заплащане на ½ от увеличена стойност на недвижим имот от направени подобрения, с
размер на иска срещу всяка от ответниците 32 250 лева, предявени като частични от обща
претенция с размер 126 500 лева;
- два евентуални иска с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, квалифицирани в исковата молба
по чл. 74, ал. 1 ЗС за заплащане на разноски за извършените СМР и подобрения в имота, с
размер на иска срещу всяка от ответниците 32 250 лева.
От приложените по делото документи, безспорно се установява, че с Решение №
72/01.10.2020 г. по гр.д. № 3485/2019 г. на ВКС, ГК, I г.о., са отхвърлени като погасени по
давност, предявените от М. Б. Я. срещу М. И. В. и Д. Б. Я. искове с правно основание чл. 61,
ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумите от по 32 250 лева от всяка от ответниците, представляващи
припадащата се на дела им част от разноските за подобренията, извършени от М. Б. Я. в
съсобствения им недвижим имот, съставляващ УПИ ХIII-422 от кв.40 по плана на с. ***,
община ***, обл. Благоевград целият с площ от 990 кв.м., при съседи: УПИ ХII-423, IV-424,
III-418, ХVII-421 и улица, които подобрения се изразяват в построяване на пристройка към
2
жилищната сграда, представляваща двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ
от 120 кв.м., дървена конструкция - тип барбекю с площ от 90 кв.м, на било 2.50 м.,
разположено в северозападната част на парцела, дървена конструкция тип барбекю, с площ
90 кв.м. и височина на билото 3.50 кв.м., разположена в югозападната част на парцела, както
и котелно помещение - едноетажна постройка, свързана със старата жилищна сграда, ведно
със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното им изплащане.
По този начин и с влязло в сила окончателно решение на ВКС, са отхвърлени исковите
претенции на М. Я. срещу М. В. и Д. Я., но предявени като частични – при същите
юридически факти, фактически твърдения, страни и фактическа обстановка по случая.
Разликата над частичните искове до пълния им размер, е предявена от М. Я., за което е
образувано гр.д. № 211/2018 г. на ОС-Благоевград, преобразувано впоследствие в гр.д. №
3380/2019 г. на СГС.
След предявяването на исковете обаче, бе постановено ТР № 3/22.04.2019 г. по ТД № 3/2016
г. на ОСГТК на ВКС, с което се реши следното - предявяването на иска за парично вземане
като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК нямат за
последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената
част от вземането, както и че решението по уважен частичен иск за парично вземане се
ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното
субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за
разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.
Следователно, след като с Решение № 72/01.10.2020 г. по гр.д. № 3485/2019 г. на ВКС, ГК, I
г.о. са отхвърлени частичните искове за парични вземания на М. Я. против М. В. и Д. Я., то
това решение се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на
спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на
вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото
право. Това обстоятелство е съобразено от СГС в обжалваното пред САС решение и именно
това са били съображенията, с които исковите претенции на М. Я. са били отхвърлени.
САС няма какво повече да добави, освен да препрати към мотивите на атакуваното
решение по реда на чл. 272 ГПК и да го потвърди изцяло, като валидно, допустимо и
правилно. Настоящата инстанция не би могла да възприеме нещо различно от вече
възприетите факти и обстоятелства по казуса от страна на ВКС. И след като частичните
искови претенции са отхвърлени като погасени по давност, то е очевидно, че по-късно
заведените искове за разликите до пълните размери на паричните вземания, произтичащи от
същото право, също са неоснователни - на същото основание.
Частната жалба против определение № 260460/21.01.2022 г. по гр.д. № 3380/2019 г. на СГС
също се явява неоснователна. Поначало, жалбата се явява бланкетна и без сериозни
юридически аргументи. Определението е постановено при съобразяване с доказателствата
за реално сторени разноски /договори за правна помощ и съдействие/, като е взето предвид и
3
липсата на възражения за прекомерност на хонорарите в съдебното заседание на 11.11.2021
г. в СГС. Затова, правилно М. Я. е осъден да заплати по 2375 лв. разноски на всяка от двете
ответници.
По изложените съображения, жалбите са неоснователни и атакуваните с тях решение и
определение на градския съд ще трябва да бъдат потвърдени.
При този изход на производството, право на присъждане на разноски за настоящата
инстанция имат само въззиваемите лица. Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за реално сторени разноски се претендират сумите от по 250 лв. за всяка от
въззиваемите за отговори на подадената от М. Я. частна жалба, или общо 500 лв., както и по
1500 лв. възнаграждение за отговори на въззивната жалба, или общо 3000 лв. Възражението
за прекомерност на хонорарите, направено по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК от процесуалните
представители на М. Я. е неоснователно, понеже всяка от страните има право /чл. 78, ал. 3
ГПК/ да й се заплати съответно сторените от нея разноски. Те не са прекомерни, тъй като
освен изготвяне на отговорите на двете жалби, към правното съдействие, което е оказано
следва да се включи и осъщественото процесуално представителство в открито съдебно
заседание пред САС, както и размерите по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на
Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения - спрямо
обжалваемите материални интереси. Ето защо, М. Я. следва да бъде осъден да заплати на М.
В. сумата от 1750 лв., а на Д. Я. – същата сума от 1750 лв.
Воден от изложеното, Софийски апелативен съд, ГО, VII с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 267147 от 30.12.2021 г. и определение № 260460/21.01.2022
г., и двете, постановени по гр.д. № 3380/2019 г. на СГС.
ОСЪЖДА М. Б. Я. с ЕГН: ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на М. И. В.
с ЕГН: ********** и на Д. Б. Я. с ЕГН: ********** сумите от по 1750 /хиляда седемстотин
и петдесет/ лева на всяка една от тях, представляваща сторени разноски пред настоящата
инстанция и представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5