Р Е Ш Е Н И Е
№1049
гр. Пловдив, 22 юни 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми
състав, в открито заседание на десети юни, две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа
административно дело №605 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
И.С.С., ЕГН **********,***, представляван
от адвокат Н.П.- пълномощник, обжалва Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка с №20-1030-000061 от 14.01.2020г., издадена от началник
на група в Сектор “Пътна полиция” (С”ПП”) при Областна дирекция на “МВР” (ОД на
“МВР”), гр. Пловдив, с която, на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, му е
приложена принудителна административна мярка (ПАМ)- временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство (СУМПС), до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Претендира се отмяна на оспорената заповед поради
незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- М.В.М.- началник на група в С”ПП” при ОД
на “МВР”- Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище по
жалбата. На 20.03.2020г. по делото постъпва молба-становище с Вх.№5157 (лист
27) от началник на С“ПП“ при ОД на “МВР“- Пловдив, в която изразява становище
за неоснователност на жалбата. При евентуално уважаване на жалбата, прави
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна
на жалбоподателя и намаляването му до минимално предвидения размер по Наредба
№1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за
възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед,
с която се прилага ПАМ от вида на оспорената в настоящето производство (чл.171,
т.1, б.”б” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност
за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност,
както по административен, така и по съдебен ред. В случая, по делото не са
ангажирани доказателства за датата, на която оспорената заповед (лист 6, 29) е получена
от жалбоподателя, поради което следва да се приеме за установено, че жалбата
(листи 2-4) е подадена в законоустановения срок. Освен
това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се
явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
На 14.01.2020г., около 02:40ч. е извършена проверка от
служители в С”ПП” при ОД на ”МВР”- Пловдив, на ул. “Тургенев”
№21. В рамките на проверката е установено, че жалбоподателят С. управлява лек
автомобил “Пежо 206“, с рег.№****, собственост на Г.Д.Г., ЕГН **********, за което
по делото е приета нарочна справка (лист 33). На проверяващите прави
впечатление, че С. мирише на алкохол. Съответно, на жалбоподателя С. е извършена
проверка за употреба на алкохол с техническо средство, представляващо “Дрегер Алкотест 7410+”, с фабр.№ARSK 0281, при
което е отчетена концентрация на алкохол в издишания въздух от 0,93 ‰ промили. А.Х.В.-
ст. полицай в Група “СИГМА“ на Сектор “Специализирани полицейски сили“ (С“СПС“)
при ОД на “МВР”- Пловдив издава на жалбоподателя Талон за изследване с №0064036
(лист 8, 32), представляващ Приложение №1 към чл.4, ал.3 от Наредба №1 от 19.07.2017г.
за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози, понастоящем чл.3, ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози (Наредба №1).
Според съдържанието на посочения талон за изследване, С.
“Приемам“ показанията на техническото средство/теста. Според отразеното
в талона за изследване, С. е уведомен, че в срок до 40 мин. от връчването на
талона следва да се яви за медицинско изследване в УМБАЛ- Свети Георги (“Университетска
многопрофилна болница за активно лечение “Свети
Георги““ ЕАД, ЕИК *********). Пак според съдържанието на талона, същият е
връчен на С. на 14.01.2020г. в 03:10ч. и е подписан от жалбоподателя.
По делото не са ангажирани доказателства С. да се е
подложил на медицинско изследване, нито пък дори се твърди такова нещо от
негова страна.
Освен това, Я.И.М.- ст. полицай в Група “СИГМА“ на
С“СПС“ при ОД на “МВР”- Пловдив, съставя акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), Серия АА, бл.№028960 от 14.01.2020г., (лист 7, 30), с който
деянието на С., изразяващо се управление на автомобил с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда (0,93 ‰ промили), установена с техническо средство “Дрегер Алкотест 7410+”, с фабр.№ARSK 0281, се квалифицира
като административно нарушение по смисъла на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Според процесния АУАН, при
съставянето му от жалбоподателя С. са иззети: СУМПС №******и контролен талон
(КТ) №5883251.
Видно от съдържанието на посочения АУАН, същият е
подписан от жалбоподателя С. и в графа възражения е записано “Не“. Също така, в съставения АУАН е
отразено обстоятелството, че на С. е издаден Талон за изследване с №0064036.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противно на направеното
в тази връзка възражение от жалбоподателя.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ
по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
Като доказателство по делото е прието заверено копие
на Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 40) на министъра на вътрешните
работи, с която заповед са определени служби (основни структури на МВР) за
контрол по ЗДвП, между които служби са и Областните дирекции на МВР. Прието е
заверено копие на Заповед с №317з-391 от 06.02.2017г. (лист 39) на директора на
ОД на ”МВР”- Пловдив, с която заповед началниците на групи в сектор “Пътна полиция”
са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ
по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а” и т.6 от ЗДвП (точка І.7. от
заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №8121к-5154 от 02.06.2017г.
(лист 41) на министъра на вътрешните работи, с която заповед М.В.М., издал
оспорената в настоящето производство заповед, е преназначен на длъжността
началник на Група “Административно-наказателна дейност и отчет на водачите”
(Г”АНДОВ”) в С”ПП” към Отдел “Охранителна полиция” (О”ОП”) при ОД на “МВР”-
Пловдив.
Така посоченото определяне на служби за контрол по
ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването
на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол
съдът намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява
издадена от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между
страните липсва формиран спор.
Според посочената като правно основание за прилагане
на процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, временно, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от
18 месеца, се отнема СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство
(МПС) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и на водач, който откаже да бъде
проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4
установените стойности са определящи.
Освен това, с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е
предвидено, че редовно съставените актове /АУАН/ по закона се ползват с
доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно посочената
разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната
отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на
ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната
уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН). Следователно, опровергаването на отразените в АУАН
констатации е в тежест за жалбоподателя.
В случая, обстоятелството, че жалбоподателят С. е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в издишания въздух над 0,5 на хиляда (0,93
‰ промили) се явява установено по делото посредством техническо средство,
представляващо “Дрегер Алкотест
7410+“, с фабр. №ARSK 0281.
Според чл.1, ал.4 от Наредба №1, Техническите
средства, с които се установява концентрацията на алкохол в кръвта, се
определят със заповед на министъра на вътрешните работи, след като бъдат
одобрени по реда на Закона за измерванията (ЗИ).
По делото не са ангажирани доказателства, че процесният “Дрегер Алкотест 7410+“, с фабр. №ARSK 0281 е техническо средство, одобрено по реда на ЗИ, и
определено със заповед на министъра на вътрешните работи като средство, с което
се установява концентрация на алкохол в кръвта.
Като доказателство по делото обаче е прието заверено
копие на Списък с Рег.№3286р-39174 от 30.08.2019г. (лист 31), съставен от
“Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери“, оправомощена със
Заповед №2050-4 от 11.02.2019г. от ДАМТН /Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор/ (валидна до 11.04.2024г.), според който списък “Дрегер Алкотест 7410+“, с фабр. №ARSK 0281 е
преминал успешна периодична проверка на 28.08.2019г. и същият е със срок на
валидност от 6 месеца, респективно до 28.02.2020г.
При това положение, настоящият състав на съда приема,
че измерването на концентрацията на алкохол в издишания въздух от
жалбоподателя, в рамките на извършената на място проверка на 14.01.2020г., е
направено с техническо средство (доказателствен анализатор),
отговарящо на нормативните изисквания за целта.
Освен това, жалбоподателят не се е подложил на
медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му,
поради което следва да се приеме за установено, че установената концентрация на
алкохол в кръвта му от 0,93 ‰ промили чрез измерването му в издишания въздух е
обстоятелство, което не е оборено.
Ето защо, настоящият състав на съда приема за
установено, че процесната ПАМ е приложена при наличието
на фактическо основание за целта, а именно- управление на МПС от водач с
концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда.
Според нарочна справка за нарушител/водач (лист 34) за
жалбоподателя С., въз основа на процесния АУАН Серия
АА, бл.№28960 от 14.01.2020г. е издадено наказателно постановление (НП) с
№20-1030-000118 от 27.01.2020г., с което на С. е наложена глоба в размер от
1 000,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Следователно, процесната ПАМ
е приложена и при наличието на образувано производство за ангажиране на
отговорността (административнонаказателна) на
жалбоподателя.
Предвид изложеното до тук, оспорената по делото
заповед се явява издадена без противоречие с относимите
материалноправни норми.
Настоящият състав на съда намира оспорената заповед за
издадена в съответствие с изискванията за форма на административния акт по
смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, предвид направеното в същата посочване на
фактическите и правни основания, послужили за нейното издаване, както и редът
за оспорването ѝ. Що се отнася до направените в тази насока възражения от
жалбоподателя, то същите са неоснователни.
Правилно и законосъобразно в оспорената по делото
заповед е посочено, че установеното на мястото на извършената проверка управление
на МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 0,93 ‰ промили (направено чрез
измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища, посредством доказателствен
анализатор) представлява съставомерно деяние по
смисъла на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, според която норма, на водача на ППС
е забранено да управлява ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда.
Вярно е, че в оспорената заповед е посочено, че
жалбоподателят “УПРАВЛЯВА МПС, ТРАМВАЙ ИЛИ САМОХОДНА МАШИНА С КОНЦЕНТРАЦИЯ НА
АЛКОХОЛ В КРЪВТА НАД 0,8 НА ХИЛЯДА ДО 1,2 НА ХИЛЯДА ВКЛЮЧИТЕЛНО“, но последно
посоченото обстоятелство, дори и да представлява нарушение на изискването за
форма на административния акт, то същото е несъществено такова, тъй като не
препятства правото на жалбоподателя да разбере съдържанието на обективираното от административния орган волеизявление, с
което се засягат неговите права и законни интереси, нито пък препятства
съдебния контрол.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира процесната ПАМ за приложена и в съответствие с целта на
закона, а именно да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се
преустанови извършването на административни нарушения, чрез отнемане на СУМПС
на водач на МПС, управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда.
Следователно, като издадена от компетентен орган, при
липсата на съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за
форма на акта, в съответствие с целта на закона, както и без противоречие с материалноправни разпоредби, оспорената в настоящето
производство заповед е валиден и законосъобразен акт, жалбата против който акт
е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане
на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да бъде
уважено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С.С.,
ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка с №20-1030-000061 от 14.01.2020г., издадена от началник на група в Сектор
“Пътна полиция”, при ОД на “МВР”- Пловдив, с която, на основание чл.171, т.1,
б.”б” от ЗДвП, му е приложена ПАМ- временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство, до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца
Решението не подлежи на обжалване.
Адм. съдия:/П/.........................
/Н.Бекиров/