№ 35263
гр. София, 02.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г.К.Г.
като разгледа докладваното от Г.К.Г. Частно гражданско дело №
20241110101900 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК.
Инициирано е по молба с вх. № 214661/28.06.2024г., подадена от адвокат М. Л. Л.,
процесуален представител на К. М. З. за допълване на определение от 12.06.2024г. в частта
за разноските, с което съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение и е прекратил
производството по делото в частта за сумата от 2,61 лева, представляваща лихва, начислена
върху главницата за дялово разпределение, за периода от 16.10.2022г. до 02.01.2024г. В
молбата е изложено, че на молителя му се следва с оглед изхода на спора в горепосочената
част присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева с ДДС за
процесуално представителство в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата, за
което по делото е представен договор за правна защита и съдействие за представителство в
горепосочената хипотеза, както и списък с разноски.
В законоустановеният едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК заявителят е
взел становище по искането с молба с вх. № 248233/31.07.2024г., като със становището
прави възражение за прекомерност.
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението/определението е
необжалваемо – в едномесечен/ едноседмичен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските.
Законодателят допуска решението/определението да бъде изменено или допълнено в частта
за разноските, като разпоредбата е приложима и в заповедното производство, в хипотезата
на допълване. В първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по
отношение на размера на присъдените разноски, но той да не съответства на реално
направените от страната разноски или признатите такива по размер, а във втората хипотеза
съдът следва да е пропуснал въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски,
какъвто е настоящият случай. Съдът се е произнесъл с Определение по горепосоченото дело,
което подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението, като молбата по чл. 248
от ГПК е подадена в срок, поради което съдът намира, че молбата е допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Видно е, че съдът е постановил горепосоченото определение, като при
постановяването му не се е произнесъл по обективираното във възражението на длъжника
по чл. 414 от ГПК искане за присъждане на разноски. Към възражението е представено
пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 08.02.2024г., от който е видно, че
страните са уговорили представителство в хипотезата на чл. 38, ал.2, т.1 от Закона за
1
адвокатурата, което е достатъчно съдът да определи и присъди възнаграждение в
горепосочената хипотеза.
По изложеното с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.4 от ГПК на адвокат
М. Л. Л., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността в ************* следва да
му се присъди възнаграждение. Съдът намира, че възражението на заявителя за
прекомерност не е преклудирано, доколкото дадената възможност за вземане на становище
по молбата по чл. 248, ал.1 от ГПК е първата такава за него, с която му се предоставя
възможност да релевира такова възражение с оглед характера на заповедното производство.
Съдът намира, че възнаграждението на адвокат М. Л. следва да бъде определено по
правилата на чл. 6,т.5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 240,00 лева с ДДС, като именно в тази насока е константната
съдебна практика при определяне размера на адвокатското възнаграждение в случаите на
подадено възражение по чл. 414 от ГПК /в тази връзка виж Определение №
11686/05.10.2023г. по ч.гр.д. № 20231100503303 на СГС, ЧЖ-VI-И състав/. Съдът взема и
предвид, че производството е частично прекратено, тъй като в останалата част вземанията
на ищеца, за които е издадена заповедта за изпълнение са признати от длъжника.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал.1 ГПК Определение от 12.06.2024г., в ЧАСТТА
ЗА РАЗНОСКИТЕ, като:
ОСЪЖДА **********, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. Л. Л., ЕГН
**********, с адрес на упражняване на дейността в *************, сумата в размер на
240,00 лева /двеста и четиридесет/ лева, адвокатско възнаграждение, присъдено в хипотезата
на чл. 38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок
от съобщението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2