№ 244
гр. Варна, 11.04.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20243001000159 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на ЗД „БУЛ ИНС" АД-гр. София, подадена чрез процесуалния
представител адв. М. Г., срещу решение № 121/08.12.2023г., постановеното по
т. д. № 74/2023г. по описа на Добрички окръжен съд, в частта, с която
въззивникът е осъден, на основание чл. 432 КЗ, да заплати на П. И. П. от гр.
******** сумата 25 000лв., представляваща горницата над 15 000 лв. до
присъдения размер от 40 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на
ПТП на 23.06.2021г. в гр. ********, на кръстовището, образувано между ул.
„*********“ и ул. „**************“, виновно причинено от водача на лек
автомобил с рег. № **********, марка „********", модел „********“-
И.А.И., застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“
при ответника, ведно със законна лихва върху посочената сума, считано от
13.02.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно поради
нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост, като
излага подробно доводи и съображения за това. Счита присъденото
обезщетение за прекомерно по размер и несъответно на нормата на чл. 52
ЗЗД. Твърди, че при постановяване на решението и при определяне размера
1
на обезвредата, съдът не е обсъдил в дълбочина всички обстоятелства,
обуславящи настъпилите вреди. Позовава се на практика на ВКС по
аналагочни казуси. Прави оплакване за допуснато от първоинстанционния
съд процесуално нарушение, изразяващо се в погрешно възприемане фактите
по делото и неподлагането на критичен анализ на изготвеното и по делото
експертно заключение на СМЕ. Счита за доказано, въз основа на събраните
по делото писмените доказателства – медицински документи, и разгледаната
в открито съдебно заседание съдебно- медицинска експертиза, че описаните
тежки дегенеративни изменения (остеохондрозни, спондилозни и
остеопоротични) са били налични преди датата на процесния инцидент, респ.
че твърдените болки се дължат на причини, различни от произшествието.
Излага се, че липсват отклонения от нормалната неврологична симптоматика,
липсва необходимост за обездвижване на фрактурата, липсва необходимост
от оперативно лечение. Въз основа на тези съображения счита, че
присъденото обезщетение е изключително завишено и не отговаря на
съдебната практика, застрахователната практика и обществено-
икономическите условия в страната, като в настоящия случай- обезщетение
по-скоро изпълнява функцията на обогатяване на ищцата, а не заложената му
изначало функция за репариране настъпилите вреди, болки и страдания на
пострадалото лице, позовавайки се на относима съдебна практика – ППВС №
4/68, решение № 171/18.11.201бг. по т. д. № 2811/2015г. на ВКС, 2-ро т. о.,
постановено по чл. 290 ГПК, определение № 1154/01.11.2012г. по гр. д. №
279/2012 г. на ВКС и решения на други съдилища в страната. Моли съда да
отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и исковата
претенция да се отхвърли за сумата над 15 000 лв., ведно със законните
последици от това, с присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна
– ищеца П. И. П., депозиран чрез процесуалния му представител адв. Т. Г. от
ВАК, с който процесуалният представител на ищеца изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба, с изложени подробни съображения за
това и моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд в
обжалваната част. По повод на посочените в жалбата писмени доказателства
и СМЕ, изразява становище, че, отчитайки събирането им по реда на НПК в
предварителното производство и в съдебната фаза по НОХД, същите –
предвид прогласения от ГПК принцип на непосредственост, не биха могли да
2
се възприемат като годни доказателства в процеса, поради което и
позоваването на тях във въззивната жалба е несъстоятелно. Намира
постановеното от ДОС решението за валидно и обосновано, постановено след
цялостен анализ на събраните доказателства, без данни за допуснати от съда
процесуални нарушения. Претендира се присъждане на съдебно – деловодни
разноски за въззивна инстанция разноски.
След като разгледа книжата по делото и извърши проверка за
редовността на жалбата, съдът установи следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и е надлежно
администрирана. Същата е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, при наличие на правен интерес от обжалването и отговаря на
изискванията на чл. 262 ГПК, поради което се преценява от въззивния съд
като процесуално допустима и редовна .
Страните не са направили искания за събиране на доказателства във
въззивното производство.
Като съобрази очертания от жалбата и отговора спор пред тази
инстанция, съдебният състав намира, че не се налага служебно събиране на
доказателства или даване на указания на страните за предприемане на
процесуални действия за доказване на релевантни за приложението на
императивни правни норми факти и обстоятелства.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, с призоваване на страните.
Така мотивиран, ВнАпС, ТО, III-ти състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на ЗД „БУЛ ИНС" АД-гр.
София, подадена чрез адв. М. Г. от ВАК, срещу решение № 121/08.12.2023г.,
постановеното по т. д. № 74/2023г. по описа на Добрички окръжен съд, в
частта, с която въззивникът е осъден да заплати на П. И. П. от гр. ********,
на основание чл. 432 КЗ, сумата 25 000лв., представляваща горницата над
15 000 лв. до присъдения размер от 40 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие на ПТП на 23.06.2021г., настъпило в гр. ********, на
3
кръстовището, образувано между ул. „*********“ и ул. „**************“,
виновно причинено от водача на л. а. с рег. № **********, марка „********",
модел „********“- И.А.И., застрахован по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответника, ведно със законна лихва върху посочената
сума, считано от 13.02.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
НАСРОЧВА производството по в. т. д. № 159/2024г. по описа на
Варненски апелативен съд, Търговско отделение, в открито съдебно заседание
на 21.05.2024г. от 14.00 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, с преписи от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4