Р Е Ш Е Н И Е №
град Свиленград, 26.04.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети април две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар Ангелина
Добрева, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело (АНД) № 128 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от Д.К.П. с
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез
адвокат Д.Т., се оспорва Електронен фиш (ЕФ)
серия
К № 4338554 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание
чл. 189, ал. 4,
вр.чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 700 лв. С
Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно и
неправилно издаване
на ЕФ,
сочи се че били допуснати нарушения на чл. 186 от ,
както и процесуални такива, че не бил извършил нарушението и че следвало да се
приложи чл. 28 от ЗАНН.
В
съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Д.К.П., не се явява. За него
се явява адвокат Д.Т., която пледира за отмяна на
обжалвания акт, тъй като било налице противоречие в данните, съдържащи
се в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система (АТСС). Претендират се разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА).
В
съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата
страна) – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.
В
съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно
призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема
становище.
Съгласно чл. 61
от ЗАНН ход на делото е даден, тъй
като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства,
установи следното от
фактическа страна:
На 07.10.2020 година в 12.23 часа по автомагистрала
(АМ) „Марица”, при км. 108 + 900 на територията на община Свиленград, област Хасково, с АТСС
(радар) №
656/14,
представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR
1-М е регистрирано и заснето движещото се в посока от ГКПП
„Капитан Андреево” към град Свиленград, респ. град
София, моторно превозно средство (МПС) марка
„Фолксваген”, модел „Голф” с държавен регистрационен
номер Х 69 98 КР, със скорост 124 км/ч, при разрешена
такава 60 км/ч, съответно превишена
стойност на скоростта 64 км/ч. След обработване на информацията
от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 4338554 на името на жалбоподателя
в
качеството му на собственик на превозното средство, видно
от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието (това
обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя). ЕФ
е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на
Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ
Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част
на ЕФ съобразно отразените данни за установена
скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е
правна квалификация по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 700 лв. Фишът е
връчен на дата 15.01.2021
година (, видно от Справката в
АИС, касаеща процесния ЕФ и от посоченото в Жалбата), като съгласно чл.
189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен
срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с
данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му
за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл.
188 от ЗДвП и не
прави възражения в срока по чл.
189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и
използването на конкретното АТСС TFR
1-М на процесната дата - 07.10.2020
година, когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена
от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се
установяват данни за датата на използването на АТСС – 07.10.2020 година,
времето (11.00 часа до 13.30 часа) и точното местонахождение на
мястото за контрол, където е използвана системата – АМ „Марица”, при км. 108 + 900, община Свиленград, област
Хасково, за
ограничението на скоростта - 60 км/ч разрешена скорост, посочена като
общо ограничение и като въведена с пътен знак В26, посоката на задействие, така и броя на
установените нарушения и други
сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е
съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз
основа на направените записи от системата, общо налични са 3 броя снимки за конкретния клип, на които е виден автомобила. От същите се установява, че е заснет
автомобил с държавен регистрационен номер Х 69
98 КР в процес на приближаване към мобилната
система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 128 км/ч, съответно наказуема установена скорост
– 68 км/ч
(преди приспадане на допустимата грешка 3
км/ч) и разрешена такава от 60 км.ч., въведена за извъннаселени
места, като превишението е 64
км/ч. (след приспадане на допустимата
грешка 3 км/ч). Аналогични данни се съдържат и в
приложената извадка - разпечатка
от системата на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от
TFR за конкретното нарушение, заснето в 12.23.14 часа, при съвпадение на цифровата
стойност на наказуемата скорост (64
км/ч), наред с отразена и реално
измерената, 128 км/ч.
От представения Протокол № 6-52-19/11.10.2019 година,
издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства
на одобрения тип.
В публичния Регистър на Българския
институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен на интернет-страницата на
посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се
установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан
под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година. Издаденото за
одобряването му Удостоверение (, приложено в
кориците на делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до
24.02.2020 година.
След получаването на ЕФ
жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189,
ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва
в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно и родово компетентен Съд – Районен съд - Свиленград.
В кориците на делото е приложена и
Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят П. има наложени няколко
административни наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ, за нарушения на ЗДвП. Няма
налагани принудителни административни мерки и наказания с Наказателни постановления
(НП).
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна
проверка на акта, при условията на
чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на
посочения текст, вр.чл.
189, ал. 8 от ЗДвП
видно от датата, на която е депозирана
в „Български пощи” ЕАД, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания
ЕФ)
– лично нарушителят, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното
нарушение) и родово (по аргумент от чл.
59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски
Районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ
изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Преценена по същество, Жалбата
е основателна, за което Съдът
излага следващите правни съображения:
В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е въведена забрана на водача на
пътно превозно средство при избиране скоростта на движение да не превишава
определените в нормата стойности, а в ал. 2 е предвидено, че когато стойността
на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак.
Представеният по делото Протокол за използване на АТСС е попълнен изцяло, но е
налице неяснота относно способа за въвеждане на ограничението на скоростта от 60
км/ч, визирано в ЕФ, доколкото в случая веднъж е посочено в цитирания Протокол,
че важи общото правило за подбор на скоростта при движение извън населено място
– 60 км/ч, а веднага след това е посочено, че едновременно с това е налице и
такова, въведено с пътен знак, а именно пак 60 км/ч. Следователно в Протокола са
посочени два взаимно изключващи се факта - въведено с
пътен знак ограничение на скоростта и общо ограничение на скоростта. Безспорно така
посочената скорост е една и съща, но води до различна правна
квалификация на нарушението - по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП,
които са два самостоятелни състава на различни нарушения и
съответно съдържат различни съставомерни признаци на деянието, респ. са
различни основанията за ангажиране отговорността на
нарушителя. Ето защо предвид обстоятелството, че в Протокола са
посочени две различни ограничения, то няма как да се приеме, че
нарушението е именно визираното в процесния ЕФ по чл. 21, ал. 2,
вр.ал. 1 от ЗДвП, а не по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Т.е.
налице е противоречие в данните относно инкриминираното нарушение, обективирани
в Протокола за използване на АТСС, което поставя в невъзможност Съда да прецени
дали посочената като нарушена правна норма в ЕФ е правилна или не. Това
води до невъзможност, както жалбоподателя, така и Съдът да разбере
как е поставено ограничението на тази скорост - дали това е
общото ограничение или е с пътен знак. Това противоречие
в данните, обективирани в посочения Протокол представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като води до нарушаване правото на защита на
санкционираното лице. Посоченото очевидно разминаване съставлява процесуално нарушение
от категорията на съществените, доколкото препятства възможността нарушителят
да узнае в какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да
организира своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна
на ЕФ. Т.е. Съдът намира
наведеното от страна на адвокат Т. възражение за основателно.
В административнонаказателното
производство не е познат института на фактическа, техническа, явна или очевидна
грешка и е напълно недопустимо съществуването на такава, когато се касае до
описание на нарушението, явяващо се задължителен съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
реквизит на същия акт.
Следва да се отбележи, че ЕФ не
се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически
положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би
противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на
разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че ЕФ всъщност се
явява и предметът на
обжалване, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на
Съда по същество – аргумент от чл. 189, ал. 10
и ал. 11 от ЗДвП.
С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно: че в
тежест на издателя на ЕФ е да бъдат установени по недвусмислен начин всички
белези и признаци от обективна страна на нарушението, чрез предвидените
доказателствени средства.
Предвид изложеното настоящият Съдебен състав следва да отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по
ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс (АПК). Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е
имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
Съгласно разпоредбата
на чл. 38 от ЗА, адвокатът
или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие на лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица и
роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал. 2 на чл. 38 от ЗА, в случаите
по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
В производство пред
настоящия Съд от процесуалния представител на жалбоподателя своевременно е
заявена претенция за заплащане на разноски – възнаграждение за един адвокат,
който е представлявал жалбоподателя по делото. В представения пред този Съд и
съдържащ се по делото Договор за правна защита и съдействие от 13.04.2021
година, сключен между Д.К.П. и адвокат Д.Я.Т., изрично е посочено, че
договорените правна защита и съдействие адвокатът извършва на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА, т.е. като безплатна за доверителя.
Правото на адвоката да окаже безплатна
адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1 от ЗА, е установено със закон. Когато
в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно
разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна
правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от
Съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният
това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната Договор за
правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е
безплатно на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, като наличието на конкретното
основание от нормата не се нуждае от доказване.
В конкретния случай
производството пред настоящия Съд е инициирано по Жалба на санкционираното лице
Д.К.П., който е бил представляван по делото от надлежно упълномощения
адвокат Д.Т., а оспореният от него ЕФ е отменен от Съда. При тези обстоятелства
безспорно е възникнало регламентираното от нормата на чл. 63, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗАНН право – при отмяна на обжалвания акт,
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, да се
възстанови от бюджета на органа, издал отменения акт.
Предпоставките на
закона за осъждане на ответника да заплати на жалбоподателя адвокатско
възнаграждение са налице, поради което следва да се уважи искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско
възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ.
На основание чл. 38,
ал. 2, вр.ал. 1, т. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 1, вр.чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, Съдът определя размера на
адвокатското възнаграждение на 300 лв. за въззивната
инстанция.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния
извод, то Съдът излага следните съображения:
Обжалваният ЕФ би
бил законосъобразен от формална,
процесуалноправна страна.
Съдът би приел, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура.
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя би била правилно ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 2, т. 6,
вр.чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП, установено с АТСС № 656 (радар)
на основание издаден против него ЕФ. Последният според легалното си определение,
съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на
ЗДвП представлява електронно изявление записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия смисъл е и
определението, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН). Съдът би приел, че ЕФ
съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити, изчерпателно
изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
При наличие в ЕФ на посочените в цитираната разпоредба обективни признаци, Съдът
би приел, че се покриват основните съществени елементи от административнонаказателния
състав на чл. 182, ал. 2, т.
6, вр.чл. 21, ал. 2, ал. 1
от ЗДвП, твърдян в ЕФ за осъществен и вменен в отговорност на
жалбоподателя.
Що
се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал процесния ЕФ,
законодателното изискване се свежда до посочване териториалната структура на
МВР, на чиято територия е извършено нарушението, което е достатъчно касателно
авторството. И тук отново, изключението следва по силата на специалната
норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща отклонение
от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият задължителен реквизит, Съдът
би приел че
е налице, видно от съдържанието на ЕФ, в който фигурира
вписана териториалната единица - ОДМВР - Хасково в
структурата на Министерството на вътрешните работи (МВР). ОДМВР
представлява основна структура на МВР по
силата на нормата на чл. 37,
ал. 1, т. 2 от Закона за МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ не е след
задължителните реквизити на ЕФ.
Относно
спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП, но само по
отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедури по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
процедура (включително срокове) за издаване на АУАН и
НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ. Предвид
изложеното, и в светлината на Тълкувателно
решение №
1/2014 година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС, настоящият Съдебен състав би намерил, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН
не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при
липса на изрична разпоредба (в този смисъл е и
Решение № 185 от 26.03.2019 година на Административен съд – Хасково по КАНД №
902/2018 година, докладчик Съдията Василка Желева). Дори и да се приеме
обратното, релевантно в случая би било че към датата на
връчване на ЕФ не е бил изтекъл, респ. несъмнено е бил
спазен
общия давностен срок - една година от извършване на нарушението, според неговия
вид (с основание по ЗДвП извън изключенията с
предвидена по-дълга давност).
Мобилното средство за контрол е одобрен
тип, съгласно правилата на Закона
за измерванията (ЗИ), притежава надлежното Удостоверение № 4835,
издадено от БИМ и регистрирано във водения Регистър, констатация от служебната
проверка на Съда в същия - общо достъпен на интернет- страницата на органа и
видно от наличното по делото Удостоверение. Същото Съдът би приел, че е в
съответствие с метрологичните изисквания, технически изправно и преминало
последваща проверка, както би се установило от приетите доказателства. Съгласно
чл. 30, ал. 5 от ЗИ, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения
тип (както би било в настоящия случай), се считат от одобрен тип. Последващата
проверка е извършена преди изтичане срока на валидност на процесната
АТСС в съответствие с чл. 43 от ЗИ. Т.е. контролните
органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година. В обжалвания ЕФ се
съдържа наименованието на АТСС, използвано за измерване на скоростта, както и
номерът му. В този смисъл Съдът би приел, че няма нарушение на нормата на чл.
6, ал. 1 от цитираната Наредба. Действително в кориците на делото липсват данни
по чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба, но в случая това е ирелевантно, тъй като
мястото за контрол с АТСС е определено от контролния орган и дори да не
отговаря на критериите, посочени в ал. 2 на чл. 6 това не представлява
нарушение на цитираната Наредба, тъй като по безспорен и категоричен начин
Съдът би приел, че е установено нарушението.
В този смисъл е и Решение № 604
от 12.10.2020 година по КАНД № 559/2020 година на Административен съд –
Хасково, докладчик Съдията Василка Желева.
Съдът би приел, че ЕФ отговаря на образеца, изготвен от
Министъра на вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение би следвало да се
посочи, че при връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния
снимков материал на нарушителя, който се прилага към Административнонаказателната
преписка (АНП).
От
приложените по делото доказателства се установява, че след съобщаването на ЕФ на жалбоподателя, той не е посочил
друго лице, като извършител на нарушението, при съблюдаване на изискванията на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, което изключва предвидената в цитираната разпоредба
възможност за анулиране на Фиша.
Предвид
изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна, на процесуално основание,
поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално
нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на
защита на санкционираното лице.
От обективна страна, Съдът би приел, че са установени точния час на нарушението, регистрационния номер на автомобила и скоростта на движението му, както и мястото на нарушението. Тези доказателства, обсъдени в съвкупност Съдът би приел, че доказват обективните признаци на процесното нарушението и биха били основание за санкцията на чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП.
Фактът, че при посочване на нарушената правната норма,
наказващият орган я е посочил по следния начин: чл. 21, ал. 2, вр.чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, Съдът би приел, че не води до различни правни изводи, тъй като този
подход не засяга правото на защита на наказаното лице, защото Съдът би приел,
че в ЕФ се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, при какви
обстоятелства, какво е извършил). Т.е. налице би било пълно съответствие между
описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е
била нарушена, а приложената от АНО санкционна норма би съответствала на
установеното нарушение – констатираното нарушение би било достатъчно точно
описано в ЕФ и не би била налице неяснота, която по някакъв начин да е
ограничила правото на защита на жалбоподателя, поради което не би се стигнало до
неразбиране от страна на последния за какво го санкционират, съответно не е
нарушено по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в
пълен обем.
Нарушението по чл. 21, ал. 2, вр.ал.
1 от ЗДвП касае управление на МПС със скорост над допустимата, въведена с пътен
знак. Само пътните знаци от група „В” въвеждат забрана или отменят въведена
забрана и единствено пътният знак В26 въвежда забрана за движение със скорост,
по-висока от означената. Т.е. в случая не би била налице неяснота относно вида
на знака. Конкретната стойност на въведеното ограничение би била изводима от
данните, съдържащи се в ЕФ.
От събраните по делото доказателства, Съдът би
направил извод, че са спазени изискванията на ЗДвП и
на посочената Наредба при използването на АТСС за контрол на скоростта -
мобилна камера за контрол на скоростта TFR 1-М № 656.
По отношение на мястото на
извършване на нарушението, същото Съдът би приел, че е посочено коректно с
текстово описание и координатите, индивидуализиращи точно определено място на
извършване. От приложените доказателства, както и от изготвения от полицейските
служители Протокол, Съдът би приел, че също се установява точното място, на
което е извършено нарушението, както и посоката на движение, а така също датата
и точния час, регистрационния номер на автомобила, и останалите реквизити на
акта; налице би било и пълно описание на нарушението. Иначе казано Съдът би
приел, че мястото на нарушението съвпада с мястото на установяване на
нарушението, поради което не би се споделил доводът
в тази връзка за нарушено право на защита. Съгласно на чл.
10, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година Протоколът по
ал. 1 (използване на мобилно АТСС) се попълва при всяка смяна на
мястото/участъка за контрол.
Видно от снимковия материал, който Съдът би приел за
надлежно доказателство би станало ясно, че процесното
МПС е категория В съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. С разпоредбата на чл.
10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година
е въведено изискването при работа с временно разположени на участък от пътя
АТСС за
контрол на скоростта, Протоколът по ал. 1 на същата норма да се
попълва за всяко място за контрол и да се съпровожда със снимка на
разположението на уреда. Като част от АНП по делото е
представен Протокол за използване на АТСС, съставен по образец – Приложение към
чл. 10, ал. 1 от посочената Наредба. Към Протокола е приложена снимка
на разположението на уреда на патрулния полицейски автомобил,
с който се
извършва заснемането.
Действително
в Протокола за използване на АТСС липсва подпис на проверилия го Началник на
структурното звено. Констатираното
нарушение не би представлява съществено процесуално такова, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика,
съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е
повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова
нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на
поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не би било налице.
В този смисъл е и Решение № 604 от 12.10.2020 година по КАНД № 559/2020 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Василка Желева.
Следва да се отбележи, че доколкото
работният процес на АТСС, в конкретика мобилното такова, не изисква
непосредствена манипулация от страна на контролен орган през времетраенето на
неговата работа, а само включване и изключване, физическото
присъствие на контролния орган на мястото на контрол не оказва влияние върху
работата на техническото средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим,
а оттам - на достоверността на отчитанията му.
В случая Съдът
би приел, че правилно е пристъпено към издаване на процесния ЕФ в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.
4, изречение първо от ЗДвП. ЕФ за
санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП може да бъде
издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно АТСС, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година, какъвто би бил и настоящия случай.
Налице би бил и субективният елемент от
състава на нарушението – извършено
виновно, при пряк умисъл, Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е
могъл да ръководи постъпките си.
В конкретния случай скоростта
е превишена с 64 км/ч (стойност, получена след приспадане на допустимата техническа
грешка при изчисляване скоростта на движение), поради което за нарушението би била
приложима санкцията по т. 6 от разпоредба на чл.
182, ал. 2 от ЗДвП. Последната предвижда
за превишаване над
50 км/ч - Глоба в
размер на 600
лв., като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч Глобата се
увеличава с 50 лв., изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Така
наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът
би намерил
за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели
на административното наказание.
Процесното
административно нарушение не би разкрило пред настоящия Съдебен състав характеристиките
на маловажен случай. Касае се за формално нарушение - на просто извършване. Като
релевантен аргумент би се отчел и би се ценил характерът на обществените
отношения, засегнати от конкретната простъпка - административнонаказателна, с
оглед сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е
свързан с охраняването на публичните интереси, тъй като се касае за правила за
движение по пътищата. В този смисъл не биха били налице основания за приложение
на чл. 28 от ЗАНН,
вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на препращането
от чл. 84 от ЗАНН,
за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен
случай на нарушение.
Извършеното редуциране на фактически
измерената скорост от 128 км/ч до приетата за установена скорост от 124 км/ч би
било в интерес на жалбоподателя, тъй като би изключило възможните
неблагоприятни последици за него от допусната грешка на измерване с
техническото средство TFR 1-M.
Освен това така извършеното редуциране би било в съответствие с основния
принцип в административното право, наказание да се налага само тогава, когато
нарушението е установено по несъмнен начин. В процесния
случай обсъжданото редуциране не би довело до промяна на правната квалификация
на нарушението или до друго основание за налагане на различно наказание.
При този вариант
на разсъждение Съдът би изградил изводите си на базата на писмените
доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло би кредитирал
писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН. Същите биха се ценили изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак авторство. По своя доказателствен
ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмени
доказателства биха били пряко относими към
изпълнителното деяние на процесното нарушение и
неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като биха потвърдили
фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на управление
на МПС със скорост над разрешената.
При
този вариант на разсъждение в полза на процесуалния представител на жалбоподателя
не биха се дължали разноски.
Водим от изложеното и на
основание чл 63,
ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, вр.чл.
189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 4338554
на ОДМВР - Хасково, с който на Д.К.П. с ЕГН **********
***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер 700 лв.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 2
от ЗА, ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково с адрес: град
Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д.Я.Т.
***, сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена по реда на чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА адвокатска защита и съдействие на Д.К.П. по АНД № 128 по описа на Свиленградския Районен съд за 2021
година.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена
Стамболиева)