Присъда по НОХД №2308/2023 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъда от 08.10.2025г. по НОХД № 2308/2023г. по
описа на Районен Съд-В., 13 наказателен състав
Производството пред първо инстанционният съд е образувано по
депозиран от Районна Прокуратура-В. обвинителен акт против Д. Р. Й. за
престъпление от общ характер по чл.316, вр. чл.308, ал.1, вр. ал.1 от НК и за
престъпление по чл.255 ал.2, вр. ал.2 от НК – за това, че на 26.04.2021г. в гр.
Варна, Летище-В. е нарушил мерки, издадени против разпространението на
заразна болест по хората със Заповед №РД-01-196/31.03.2021г. на Министъра
на здравеопазването на Република Б., като лице по т.1 от заповедта, поставено
под карантина с Предписание за поставяне под карантина № 210424/467258 от
24.04.2021г. на РЗИ-гр. В., не е изпълнил задължението си да не напуска
мястото за настаняване, на което е посочил, че ще пребивава за посочения
срок - гр. Варна, район „Одесос", ул. „Х. М." №42. Деянието е извършено по
време на извънредна епидемична обстановка и свързано със смъртни случаи,
обявена с Решение №325 на Министерски съвет от 14.05.2020г., във връзка с
разпространението на COVID 19, като на 26.01.2021г. в срока на 10-дневната
карантина/24.04.2021г. до 03.05.2021г./ е напуснал адреса, на който се е
изпълнявала и е пребивавал на обществено място по §1а от ДР от Закона за
здравето на Летище Варна престъпление по чл.355, ал.2, пр.1, вр. ал.1 от НК.
- На 26.04.2021г. в град Варна, в сградата на Терминал 2, пред служителя
на ГКПП Аерогара-В., командир И. П. И., съзнателно се е ползвал от
неистински официален документ, представляващ резултат от PCR тест, а
именно тест PCR SARS-Cov-2 с №645/26.04.2021г. издаден от МБАЛ „Св. И.
Р."- гр. Р., на който е придаден вид, че е издаден от длъжностно лице в кръга на
службата му и по установения ред и форма, а именно д-р Е. К. - началник
Микробиологична лаборатория към МБАЛ „Св. И. Р.-Р." АД, като от него за
самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност-
престъпление по чл.316, вр. чл.308,ал.1 от НК.
Производството по делото се проведе по общия ред предвиден в НПК.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа
предявеното против подс. Й. обвинение, счита че същото е доказано с оглед
събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Пледира на
подс. Й. за извършеното от него деяние да бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода” към минимума с подходящ изпитателен срок.
Подс. Й. участва в производството по дело, не се признава за виновен.
Представлява се от процесуален представител.
Процесуалният представител на подс. Й. - адв.Б. Р., в пледоарията си
моли на клиента му да бъде оправдан по възведените му обвинения.
След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени
1

доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
С Решение № 325/14.05.2020 г. на Министерски съвет на Република Б.,
поради разрастващата се пандемия от COVID - 19, била обявена извънредна
епидемична обстановка, считано от 14.05.2020 г. до 14.06.2020 г., удължена с
няколко последователни решения на Министерски съвет, последното от които
№ 196/31.03.2021 г., съгласно което извънредната епидемична обстановка на
територията на Република Б., свързана с епидемичното разпространение на
COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето
на гражданите е била удължена считано от 01.04.2021 г. до 30.04.2021 г. в т.8
на посочената заповед е посочено, че Българските граждани и лицата със
статут на постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на
територията на Република Б. и членовете на техните семейства, които не
представят документ, показващ отрицателен резултат от проведено до 72 часа
преди влизането в страната изследване по метода на полимеразна верижна
реакция за доказване на COVID-19, се поставят под карантина за срок от 10
дни в дома или в друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще
пребивава, с предписание, издадено от директора на съответната регионална
здравна инспекция или оправомощен от него заместник-директор. В точка 9 е
посочено, че Директорът на съответната регионална здравна инспекция може
да отмени издаденото предписание за поставяне под карантина на лицата по т.
8, при представяне на документ, показващ отрицателен резултат от проведено
до 24 часа от влизането в страната изследване по метода на полимеразно
верижна реакция за доказване на COVID19. Предписанието се отменя в срок
до 24 часа от представяне на документа, показващ отрицателен резултат от
проведеното изследване по метода на полимеразно верижна реакция за
доказване на COVID-19.
На 24.04.2021г. подс. Й. пристигнал на ГКПП Аерогара В. с полет от Л..
В изпълнение на Заповед № РД-01-196/31.03.2021г. на министъра на
здравеопазването издадена против разпространение на заразната болест по
хората-COVID-19, служители от РЗИ-В., извършвали проверка на лицата
пристигащи в страната, като по отношение на тези влизащи от рискови зони в
случай, че същите не им представят отрицателни резултати от тестове за
Ковид-19, направени преди влизането им в страната, съгласно посоченото в
заповедта, ги поставяли под карантина.
Въпросният ден, на смяна на летището била св. Р. Д.- инспектор от РЗИ-
Варна, която в изпълнение на горепосочената заповед и след като установила,
че същият пристига от рискова зона/ Обединено кралство В. и С. И.
/поставила подс.Й. под карантина.
Съгласно издадена заповед на св. Д. М.-директор РЗИ В., св. Д. съставила
„Предписание № 210424/467258 за поставяне под карантина" на подс. Й. и на
същия било разяснено, че тъй като пристига от рискова държава и не е
предоставил отрицателен тест за Ковид-19, ще бъде поставен под карантина,
2

за срок от 10 дни/ считано от 24.04.2021г. до 03.05.2021г./. Била съставена и
„Разписка за връчена декларация за запознаване с предписание за поставяне
под карантина. Посочен бил адрес, на който ще пребивава през този период, а
именно - гр. В., ул. „Х. М."№42.
При влизането си в страната подс.Й. представил отрицателен тест за
Ковид-19 на електронен носител, като не носел такъв разпечатан на хартия.
Въпреки това обаче бил поставен под карантина, но му било посочено, че ако
изпрати този отрицателен тест за Ковид-19 на електронния адрес на РЗИ В.,
ще бъде отменена карантината. След като изпратил имейла приела своя
отрицателен Ковид тест, той приел, че автоматично е отпаднала карантината и
свободно се предвижвал в страната.
На 26.04.2021г. подс. Й., се явил на Аерогара В. за полет
№W64501/19:354 от В. зa Л.. След като служителите на летището установили,
че той е поставен под карантина, за която нямало информация в системата на
МВР да е била отменена, му съставили протокол за полицейско разпореждане
и същият не бил допуснат за полета за Л..
При явяването си за полета 26.04.2021г. подс.Й. представил пред св. И. И.
- командир на отделение в ГПУ- Летище В. отрицателен резултат от направен
от него тест за „ COVID 19" от 26.04.2021г., а именно тест PCR SARS-Cov-2 с
№645/26.04.2021г. издаден от МБАЛ „Св. И. Р."-Р. АД. В хода на
разследването била изискана информация дали изследването действително е
издадено от лечебното заведение на. Получен бил отговор съгласно, който в
лабораторията на МБАЛ „Св. И.Р."- гр. Р.д, подс. Д. Й. не фигурирал в
системата на лабораторията и никога не е бил изследван. С ID 645/каквото е
посочено в резултатите от теста представени от обвиняемия/ е пациент от
Отделение по ортопедия и травматология- с имена Й. Н..
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно-
графическа експертиза, която дава следното заключение:
В копие на „Разписка за връчена декларация за запознаване с предписание
за поставяне под карантина" с индивидуален код на предписанието
„210424/467258" с изписани имена за „Подписаният"- „Д. Р. Й.", от дата
„24.04.2021г." подписа в полето „Подпис", вероятно е положен от Д. Р. Й..
В копие на „Разписка за връчена декларация за запознаване с предписание
за поставяне под карантина" с индивидуален код на предписанието
„210424/467258" името след „Подписаният“ Д. Р. Й. с дата „24.04.2021г." ,
вероятно не е изпълнен от Д. Р. Й..
Подписът положен в долния ляв ъгъл в копие на Предписание №
„210424/467258" за поставяне под карантина издадено от РЗИ Варна на Д. Р.
Й. не може да се даде отговор дали е положен от Д. Р. Й..
Описаната по-горе фактическа обстановка се потвърждава от събраните
устно и непосредствено свидетелски показания, както и приобщените, чрез
прочитането им, СГЕ, писмени доказателства, справки от полицията,
3

свидетелства за съдимост, характеристики, прочетени и приети от съда по
реда на чл.283 от НПК .
Подс. Д. А. И. - роден на 06.06.1989 г. в гр. В., жив. в гр. В., българин,
български гражданин, средно образование, неженен, работи, не осъждан, ЕГН:
**********.
Материалите по делото съдържат множество писма, указания и доклади
на досъдебното производство. Приложени са едни и същи документи
множество пъти, но липсват основни доказателства имащи значение за
предмета на доказване по настоящото производство.
По отношение на съставените и връчени документи за поставяне под
карантина на подс. лице са налични само незаверени ксерокопия. Липсва
документацията в оригинал и именно това затруднило вещото лице изготвило
графологичната експертиза да даде заключението си с категоричност.
Въпреки това следва да се посочи, че няма пречка въз основа на
ксерокопие на документ да се възведе обвинение, тъй като съдебната
практика, обективирана в множество решения на Върховния съд е посочено,
че "Копието не променя характера на удостоверените в документа
обстоятелства.... Копието на документ е също толкова годен предмет на
документно престъпление, както и оригинала... ". Тук обаче проблема
настъпва с оглед обстоятелството, че за настоящото деяние е от особено
значение дали тези документи са достигнали до знанието на подс.лице и дали
те са му връчени във вида и със съдържанието на тези представени по делото.
На първо място следва да се отговори дали инкриминираните документи, чрез
които се доказва извършване на деянието – поставянето под карантина
действително са били сведени до знанието на подс.Й.. В ксерокопието на
документа представен по делото е било обект на графологическа експертиза,
но тя дава отговор, че името в разписката за връчена Декларация не е изписано
от подс.лице. Подписа положен в левия ъгъл на декларацията не може да се
посочи дали е положен от Й., само за подписа положен в полето „подпис“ на
разписка за връчено предписание може да се предположи, че е положен от
подс.Й..
Липсва категоричност в експертизата на вещото лице по отношение
авторството на подписа. Такава не бе получена и при изслушването на вещото
лице в съдебна зала. Доколкото изписването на трите имена в този документ –
Разписка за връчена декларация за поставяне под карантина не са изпълнени
от подс.Й., а за един от подписите в документа експерта дава заключение, че
може да е положен от него, то съдът не може да изведе несъмнения извод, че
именно този документ е бил връчен на подс.лице и той се е подписал за това
обстоятелство. Основният факт който не зависи от обстоятелството, че
документа е ксерокопие е ръкописният текст, но експерта е категоричен, че
той не е изписан от подс.Й.. Въпреки направените усилия от съдът, в хода на
съдебното дирене не се установи местонахождението на документацията за
поставяне под карантина на подс.лице и съответно, те не е приложена към
4

материалите по делото за да се установи по несъмнен и категоричен начин
дали подписите действително са положени от Й..
Съдът в настоящият си състав приема, че обвинението не е несъмнено
доказано при факта, че документа удостоверяващ връчване на предписанието
за поставяне под карантина не се установява по несъмнен начин да е подписан
от подс.Й.. Изписването на трите му имена в разписката не е сторено от него.
Единствено може да се предположи, че подписа е негов. Съдът обаче не може
да постанови осъдителна присъда въз основа на предположение и вероятност.
Учудване буди факта, че собственоръчно изписаните имена на лицето в
разписката за връчване на предписанието не изхождат от посоченото лице.
Разпитания свидетел в хода на съдебното дирене Р. Д. няма спомен за
конкретното деяние, показанията и сочат за действията по принцип на
служителите на РЗИ-Варна на летището. Това препятства възможността съдът
да установи какво действително се е случило при пристигането на подс.лице
на територията на страната, дали действително по грешка е бил поставен под
карантина, дали са му били разяснени възможностите да изпрати имейл до
РЗИ съдържащ отрицателен тест, като това директно отменя карантината.
От друга страна съдът в настоящият си състав приема, че повдигнатото
обвинение срещу подс.Й. е недоказано по несъмнен и категоричен начин, тъй
като съставът на престъплението по чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НК изисква от
обективна страна активно поведение на дееца, с което да не спазват мерки или
правила против разпространението на заразна болест сред хората. Като
бланкетна норма тя препраща към съответните нормативни актове, чрез които
са били въведени от по-рано нормативните изисквания или такива на общ
административен акт /например заповед на Министъра на здравеопазването/.
Текстът на чл. 61 от Закона за здравето /Изм. – ДВ, в сила от 11.12.2020 г./
предвижда задължителна изолация на лица, болни от различни тежки заразни
болести включително и разпространения към инкриминирания период
COVID-19. С цел предотвратяване разпространението на тези заразни болести
на задължителна карантина може да подлежат и лица, които са влезли на
територията на страната от други държави, като задължителната изолация на
тези лица се извършва с предписание, издадено от директора или от
оправомощен от него заместник-директор на съответната регионална здравна
инспекция. В материалите по делото том 2 на л.57 от ДП №109/2021г. се
намират:
Предписание 210424/467258 за поставяне под карантина, ведно с
Декларация за запознаване със съдържанието на предписание за поставяне под
задължителна 10 – дневна карантина. В приложеното по делото предписание
210424/467258, издадено от директор на РЗИ – В., на основание чл.61, ал.6 от
Закона за здравето и Заповед РД – 01 - 196 / 31.03.2021 г. на министъра на
здравеопазването на подс. Й. е предоставено време от 2 часа за придвижване
до мястото на карантиниране – гр.В., ул.“Хан Маламир“ № 42. Като причина
за поставянето е отразено пристигане от рискова зона – Великобритания. В т.2
5

от предписанието за поставеното под карантина липсва изрично вписана
забрана, лицето да напуска жилището на адреса, който е посочило във
формуляра, нито се указва кога, при какви условия е възможно да напуска
жилището, а са описани единствено хигиенни и санитарни мерки и
хранителен режим. В т.4 е отразена наказателната отговорност по чл.355 от
НК при неизпълнение на предписанието и възможността за обжалване.
Липсват несъмнени доказателства, че това предписание е било връчено на
подс.Й., но дори и да се приеме, че то действително му е било връчено лично,
то по делото не е приложено конкретното предписание за поставяне под
карантина подписано от подс.лице. По делото е налично ксерокопие на
„разписка за връчена декларация за запознаване с предписание за поставяне
под карантина“, но в нея няма отразяване, че подс.Й. е бил информиран да
спазва задължителната 10 – дневна карантина, съгласно връченото му
предписание. По този начин, след анализ на инкорпорираните в състава на чл.
355, ал.2, вр. ал.1 от НК, бланкетни норми, не се установява умишлено
неспазване на изолацията от страна на подсъдимото лице. В резултат на
горното съдът приема, че подс.Й. от субективна страна не е действал
съзнавайки обществената опасност и наказуемостта на деянието, поради
липса на представа в какво точно се изразява действието на така наложената
му карантина.
По своята същност тази декларация представлява частен документ,
материализиращ удостоверително изявление на своя издател за даден факт.
Като подписан частен документ се ползва с формална доказателствена сила и
съставлява доказателство, че обективираното в нея изявление изхожда от
лицето, което е подписало документа. В процесния случай подписът би имал
удостоверителен характер, с който се потвърждава направеното от връченото
му предписание и декларира, че е информиран да спазва задължителна 10 –
дневна карантина, но доколкото не се установява, че документа е подписан
лично от подс.Й. то липсва удостоверителното волеизявление на издателят.
По отношение на това обвинение също така се събраха доказателства, че
подс.Й. разполагал с отрицателен тест за Ковид-19 на електронен носител.
Макар и само по негови твърдение, той го е представил при граничната
проверка на инспектора от РЗИ-Варна, но вече му е било издадено
предписанието за поставяне под карантина. Представени са от него
доказателства, че отрицателния тест и изпратен на имейл адрес на РЗИ-В.,
макар и от институцията да не се намериха данни за получаване на имейла. По
делото е представен отрицателен тест за Ковид 19 издаден от Английско
болнично заведение. Съдът направи опит да установи истинността на този
документ, изпрати писма до институцията издала удостоверението за
отрицателен тест, но отговор не бе получен. Доколкото това обстоятелство не
е от съществено значение за предмета на доказване по делото, не бе
извършена съдебна поръчка. Значението на този документ е да установи
минималната обществена значимост на това деяние.
6

По делото още в хода на досъдебното производство е представен издаден
от Обединеното Кралство негативен тест за Ковид-19 от 22.04.2021г., той е
надлежно преведен и приложен към материалите по делото. Това
обстоятелство сочи, че при пристигане в страната подс.Й. не е следвало да
бъде поставен под карантина съгласно действащата заповед на МЗ. С оглед
обстоятелството, че подс.лице е разполагало с отрицателен тест и съгласно
тогава действащите правила не е следвало да бъде поставен под карантина,
следва да се разгледа и обществената опасност на деянието. Съдът приема, че
обществената опасност на деянието, извършено от подс. Й. е явно
незначителна. Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК визира две хипотези, при
които деянието не е престъпно, макар и привидно да съдържа признаците на
определен състав на престъпление: когато то не е обществено опасно въобще
и в действителност не оказва никакво отрицателно въздействие върху
защитените обществени отношения, или когато обществената опасност на
деянието е явно незначителна, без да е напълно изключена. В настоящият
случай е налице втората хипотеза. В принципен план, когато се обсъжда
въпроса за приложението на чл.9, ал.2 от НК следва да се преценяват
съвкупно всички елементи от състава на престъплението, в т. ч. характера и
обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат или
застрашен, характеристиките на дееца, които намират отражение върху
обществената опасност на неговата личност, обществено опасните последици
от деянието. Обществените отношения- предмет на защита от нормата
на чл.355, ал.2, вр.ал.1 от НК са били засегнати в минимална степен.
Утвърдено в съдебната практика е разбирането, че когато се обсъжда въпроса
за приложението на чл.9, ал.2 от НК следва да се преценяват съвкупно всички
елементи от състава на престъплението, в т. ч. характера и обекта на
посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат или застрашен,
характеристиките на дееца, които намират отражение върху обществената
опасност на неговата личност, обществено опасните последици от деянието.
На първо място, подсъдимият не е бил поставен в задължителна изолация,
поради заболяване от COVID-19 или с оглед контакта му с такова лице, респ.
не е проявил признаци на заболяването в периода на карантинирането му,
поради което с нарушаването на карантината не е възникнала пряка опасност
за живота и здравето на другиго. На последно място съдът взе предвид и
данните за личността на подсъдимия, а именно чистото му съдебно минало и
липсата на доказателства за извършени правонарушения, поради което
прецени, че се касае за лице с положителни характеристични данни, т.е.
процесното деяние има инцидентен характер.
С оглед изложеното, настоящият състав, прие, че дори и да има
осъщественото от подсъдимия деяние, то макар и формално да осъществява
признаците на престъплението по чл.355, ал.2 от НК, е с толкова явно
незначителна обществена опасност, че е малозначително по смисъла на чл.9,
ал.2 НК.
По отношение на второто възведено обвинение.
7

На първо място следва да се посочи, че обвинението е за ползване на
неистински официален документ, представляващ резултат от PCR тест, а
именно тест PCR SARS-Cov-2 с №645/26.04.2021г. издаден от МБАЛ „Св. И.
Р." - гр. Р.. Документът е наличен по делото като ксерокопие, неясно в
областта на положения подпис на лекаря. От материалите по делото не може
да се установи как този документ е приложен към досъдебното производство,
като липсва годен акт съобразно принципите на НПК за приобщаването му
като веществено доказателство. Не е приложен от фаза проверка, както е
сторено с предписанието и разписката за поставяне под карантина, за които е
посочено, че се приобщават с изготвената справка от водещия проверката.
За този документ обаче липсват каквито и да е данни как е приобщен към
доказателствата по делото. Липсват каквито и да е данни, относно
приобщаването му към водената проверка и досъдебно производство. В тази
посока не е установено дали именно този документ е представен от подс.лице
при проверката на летище В.. Разгледани показанията на свид.Ив. П. не внасят
яснота в тази посока. В разпита си в хода на съдебното производство той
посочи, че няма спомен за случая. Поради това и въз основа на нормата на
чл.281от НПК показанията му дадени в хода на досъдебното производство
бяха прочетени. В разпита му обективиран на л. 9 том.2 от ДП свид.П. сочи, че
при извършената проверка подс.Й. е представил отрицателен тест за Ковид, но
няма как процесния документ да бъде свързан с показанията на този свидетел.
Въз основа на изложеното съдът счита, че този документ не следва да
бъде ценен по делото и следва да бъде изключен от доказателствената маса.
Това е така, тъй като веществените доказателства са предмети, които служат
за изясняване на обстоятелствата по делото. Те са носител на информация,
която следва да се обсъди и прецени чрез прилагането им към делото. Тъй
като то не е приобщено към материалите на делото по ред, предвиден в НПК.
Съгласно разпоредбата на чл.110, ал.1 от НПК "веществените доказателства
трябва да бъдат внимателно огледани, подробно описани в съответен протокол
и по възможност фотографирани". В случая протокол за процесното
веществено доказателства не е надлежно изготвен – няма такъв, поради което
не става ясно как същото се е отзовало в кориците на досъдебното
производство, от кого е предадено на разследващия полицай и от там дали
притежава нужната доказателствена сила. Нарушена е разпоредбата на чл. 128
от НПК, съгласно която за всяко действие по разследването се съставя
протокол на мястото, където то е извършено. Ако посочените норми бяха
спазени, то и изготвените съответни протоколи щяха да имат характер на
доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по
който са извършени и за събраните доказателства, както сочи разпоредбата на
чл. 131 от НПК. След като това не е направено, то й приложеното по делото
като веществено доказателство не следва да се зачита при постановяване на
присъдата. Дори липсва съставен Протокол за доброволно предаване чрез
който да е обективирано извършеното процесуално действие на прилагане.
Събирането на веществени доказателства може да се осъществи, чрез
8

различни способи. Доброволното предаване, макар да не е посочено изрично в
чл. 136 от НПК, е насочено към попълване на доказателствената маса, поради
което не може да отрече неговата принадлежност към действията по
разследването, когато е осъществено в рамките на наказателното
производство, стига да е извършено.
Въпреки това съдът ще изложи мотивите си по отношение на това
обвинение, относно неговата обективна съставомерност.
Макар и да не се оспорва, че действително е бил представен отрицателен
Ковид тест на проверката на Летище В., то следва да бъде несъмнено
доказано, че именно процесния документ е представения от подс.Й..
На приложеното към делото едно неясно ксерокопие на документа,
подписа на лекаря, който го издал е неясен и почти липсващ. Съдът положи
усилия да бъде установен оригинала на документа или други четливи копия,
но такива не се откриха. Поради това и обвинението не е изготвило СГЕ в хода
на разследването.
В настоящият случай следва да се посочи, че от правна страна
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 308 от НК се състои в
изготвяне на официален документ, на който е придаден вид, че изхожда от
друго лице, а не от това, което действително го е съставило, т.е. съдържащото
се в документа изявление е дело на лице, различно от обозначеното в
документа като негов автор. Авторството на изявленията в документа като
правило се установява от съдържащия се в него подпис, като ако
инкриминираното медицинско свидетелство не е подписано от посочения в
него лекар се приема, че процесният документ е неистински по смисъла на
закона. Полагането на подпис върху документа безспорно е елемент от
изготвянето му и е от значение кой е поставил подписа. Липсата на четливо
копие е довело до неизготвяне на експертиза още в хода на досъдебното
производство.
В допълнение според настоящата инстанция дори това деяние да бе
доказано, то би било несъставомерно от обективна страна. Предмет на
престъплението по чл. 308 от НК е неистински официален документ.
Неистинността на процесното медицинско свидетелство е безспорна, но не
така стоят нещата с официалния му характер. Официалният документ, по
смисъла на наказателното право, следва да е издаден по установения ред и
форма от длъжностно лице, в кръга на службата му. Въпросът дали лицата,
упражняващи лекарска професия при осъществяване на специфичната за тях
дейност действат като длъжностни лица, е намерил своя отговор в ТР № 2 от
2011 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което в пряката си професионална дейност
лекарите, които не изпълняват ръководни функции или функции по
управление на чуждо имущество, не са длъжностни лица, по смисъла на чл.
93, ал. 1, б. "б" НК. Безспорна част от т.н. пряка професионална дейност на
лекарите е диагностициране на здравословното състояние на пациентите им и
отразяването му в съответните документи, т.е. лекарят, изготвящ медицинско
9

свидетелство не действа в качеството на длъжностно лице. Липсата на това
качество по отношение на автора на документа означава, че въпросният
документ не покрива критериите за официален по смисъла на закона, а
отсъствието на годен предмет на престъплението прави цялото
инкриминирано в обвинителния акт поведение на подсъдимия несъставомерно
по чл. 308 от НК. Следва да се посочи, че в практиката си ВКС изрично се е
занимавал с обстоятелството, че медицинско свидетелство представлява
частен документ (Решение № 210/2012 г. по н. д. № 496/2012 г., III Н.О.).
За да бъде постановена оправдателна присъда съдът не следва да се
ограничава от правната квалификация, дадена от държавното обвинение, а е
необходимо да установи, че поведението на подсъдимия, съобразно
изложените фактически твърдения в обвинителния акт и установеното в
рамките на съдебното следствие, въобще не осъществява престъпен състав от
НК. В случая при липса на престъпление по чл. 308 от НК, хипотетично би
могло да се разсъждава в насока документно престъпление, свързано с
изготвянето и ползването на неистински частен документ - чл. 309 от НК, но
такова обвинение изобщо не е било повдигано.
По отношение на частните документи на първо място следва да се
обобщи, че това са всички документи, които са изготвени от лица, които нямат
качеството "длъжностни" по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК, съставени са извън
компетентността им, или в нарушение на установения за съставянето на
официалните документи ред и форма. Поради това, макар процесния резултат
от медицинско изследване да изхожда от лица, които по принцип имат право
да ги съставят /лекар/ и за изготвянето им да е спазен съответният ред и
форма, доколкото лекарите не са "длъжностни лица", следва изводът, че
същите представляват частни документи.
Документите по принцип могат да бъдат както официални, така и частни.
Те служат като средство за възбуждане или поддържане на заблуждение у
лицата, които упражняват фактическа власт върху предмета на
престъплението относно основанието за предаването или изплащането му или
конкретни обстоятелства посочени в него. Документът с невярно съдържание,
неистинският или преправен документ се използва като средство за
въвеждане, поддържане или използване за заблуждение у длъжностните или
други лица. Следователно инкриминираният документ създава една
привидност.
Като е употребил понятието "документи", законодателят е имал предвид
всички видове неистински, преправени или с невярно съдържание документи-
както официалните по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК, така и частните,
доколкото по силата на нормативен акт могат да служат като основание за
получаване на общественото имущество и без съдържанието им допълнително
да е включено в други официални документа. В чл. 93, т. 6 от НК е посочено
кой документ е неистински. По аргумент от противното основание следва, че
истински документ е този, който представлява конкретно писмено изявление
10

на лицето, което действително го е съставило.
Определението на понятието неистински документ, дадено в чл. 93, т. 6
от НК не включва съдържанието на писменото изявление като елемент на този
документ. Следователно дали документът е с вярно или с невярно съдържание
е без значение за неговата неистинност. Лицето, което използва документа,
носи наказателна отговорност по чл. 316, ал. 1 от НК, независимо от това дали
може да се търси отговорност от съставителя му.
За състава на престъплението по чл. 316, ал. 1 от НК е без значение кой е
съставил неверния, неистинския или преправения документ. Последният може
да бъде съставен както от дееца, така и от всяко друго лице.
Както се вижда от текста на закона, за състава на това престъпление
въпросът за авторството на неверния, неистинския или преправения документ
е без всякаква правна стойност, но е важно да се установи какъв е документа.
Важното и същественото е, че подс.лице използва неистински документ,
независимо дали в оригинал или в копие, който може да бъде съставен както
от него, така и от всяко друго лице и щом като той е съзнавал, че документът е
с невярно съдържание, неистински или преправен и въпреки това го е
употребил, от това следва, че същият следва да отговаря по чл. 316, ал. 1 от
НК.
Престъплението по чл. 316 от НК е резултатно, като резултатът се
изразява в узнаването за документа от лицата, на които той се представя, което
в случая е изпълнено. Престъплението е възможно само при наличие на пряк
умисъл /в този смисъл е и решение № 197 от 01.02.2019 г. по н. д. № 792/2018
г. на ВКС, I н. о. /.
За съставомерността на деянието по чл. 309 от НК от обективна страна е
необходимо освен съставянето на неистински или преправянето на истински
частен документ още и неговата употреба от дееца, за да докаже, че
съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право
или задължение или някое правно отношение.
Следователно дали документът е с вярно или с невярно съдържание е без
значение за неговата неистинност. От значение е дали авторът, посочен в
документа, е действително съставил документа. Законът свързва
неистинността единствено с автора на документа - с произхода на документа.
Затова документът ще е неистински и когато е с вярно съдържание, ако
посоченият в него автор не е действителният.
По отношение на това обвинение е налице съществено прооцесуално
нарушение при приобщаване на документа към делото. Липсва четлив
документ, въз основа на който да бъде назначена експертиза. Безспорно
подс.Й. не отрича, че се е ползвал от подобен документ на Летище В., но
твърди, че документа му е бил издаден по надлежния ред. По делото има
доказателства сочещи, че той не е записан в книгите на пациентите за деня на
болницата в гр.Р., което води до извод, че действително подобен документ не е
11

издаван по съответния ред. Но поради изложените вече обстоятелства съдът
счита, че следва да бъде оправдан по повдигнатото обвинение поради
обстоятелството, че повдигнатото обвинение е несъставомерно от обективна
страна.
Тежестта на доказване в Наказателния процес е за прокурора и той следва
да представи достатъчно и убедителни доказателства, с които да докаже
обвинителната теза. В случая обвинението е представило само един
доказателствен източник, от които не може да се изведе извод, че обвинението
да е доказано по категоричен начин съобразно чл. 303 ал.2 от НПК.
Проведеното съдебно следствие по никакъв начин не запълни
доказателствената празнота, относно обективните и субективни елементи от
състава на престъплението, която е била налице и при изготвяне на ОА и
доведе до постановяване на оправдателна присъда.
Налице е пълна недоказаност по отношение на главни факти по делото.
Предвид недоказаността на обективната страна на престъпния състав досежно
обвинението по чл. 308 ал.1 от НК, за подс.Й. следва да бъдат приложени
последиците, визирани в чл. 304 НПК. Недопустимо е постановяването на
осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по несъмнен начин,
когато не са изяснени напълно обстоятелствата, касаещи същото обвинение.
Само, когато осъществяването на престъплението и всички факти, включени в
причинно-следствения процес на престъпното деяние, механизмът и неговото
авторство бъдат установени безспорно и категорично, съдът може да
постанови съответна осъдителна присъда. Последната не може да почива на
предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи, досежно
осъществяването на обективните и субективните признаци от състава на
престъплението. Съдът признава подсъдимия за виновен само и единствено,
когато обвинението е доказано по несъмнен начин (чл. 303, ал. 2 НПК), което е
гаранция за реализиране правата на обвиняемия, респ. подсъдимия в
наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност,
установена в чл. 16 НПК.
Фактът, че липсва обективната страна на състава по чл.308 ал. 1 от НК,
съдът счита, че е излишно да се обсъжда субективната му страна. Липсата на
такива, което съдът счита за безспорно доказан факт по делото изключва
умисъла за извършване на престъпление наказуемо по посочените текстове от
закона.
С оглед изхода на делото съдът не възложи на подс.Й. разноските по
делото.

Мотивиран от горното,съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
12

Номер на акта:	268
Дата:	8 октомври 2025 г.
Съдия:	Сияна Генадиева

Дело:	20233110202308
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	31 май 2023 г.

Присъда по НОХД №2308/2023 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите