Решение по дело №1222/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София срещу Решение № 345/19.09.2024 г., постановено по АНД № 1111/2024 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

С обжалваното решение е отменен Електронен фиш № ********** от 05.08.2021 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с който на „АСК Транспорт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, р-н Южен, [улица], представлявано от К. Д. К., на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2500 лв.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и потвърден издаденият електронен фиш, като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юриск. И., която по изложени съображения моли съда да отмени оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът, редовно призован, се представлява от законния си представител К. К., който по изложени съображения моли съда да потвърди оспореното решение като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за основателност на касационната жалба. Счита, че решението на районния съд следва да бъде отменено.

Административен съд – Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Районният съд правилно е приел жалбата за неоснователна, тъй е налице противоречие на принципа за пропорционалност/съразмерност.

Въз основа на събраните по делото доказателства, районният съд е възприел следната фактическата обстановка по делото:

На 05.08.2021 г., в 09.10 ч., ППС влекач „ДАФ ФТ ХФ 105.410“, рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18600, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, собственост на „АСК Транспорт“ ЕООД, било управлявано в община Пазарджик по път I-8, км 196+643, в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. За посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с устройство № 10402, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-8 км 196+643.

Собственикът на процесното ППС е санкциониран с обжалвания ЕФ за нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП, като му е наложена имуществена санкция на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП в размер на 2500 лв.

Настоящата касационна инстанция намира оспореното решение за правилно по следните съображения:

Видно от процесния електронен фиш, нарушението е установено на 05.08.2021 г., като същият е връчен на санкционираното дружество.

Съгласно редакцията, обн. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Едва с редакцията на тази разпоредба обн. ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., законодателят е променил текста й, според който: „При нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение“. Нормата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП към датата на нарушението предвижда: „Водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лева“.

Систематичното и сравнително тълкуване на цитираните разпоредби в приложимите им към случая редакции формира извод, че съгласно тази правна уредба, в периода на извършване на административното нарушение и издаване на електронния фиш единствено за нарушенията по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е съществувала правната възможност за процедиране чрез издаване на електронен фиш. В хипотезите на административни нарушения по чл. 179, ал. 3а-3в от ЗДвП, за установяване на нарушението и налагане на съответното за него наказание е следвало да се процедира чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Аргумент за обратното не следва от колизията между разпоредбите на чл. 189ж, ал. 1 и ал. 7 от ЗДвП в цитираната приложима редакция, тъй като последната урежда различен аспект от обективирането на електронния фиш като правен акт – влизането му в сила.

Отмяната на ЕФ следва и поради липсата на пропорционалност на предвидената в чл. 179, ал. 3б от ЗДвП санкция спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености като изминато разстояние, съответно дължима такса и/или други обстоятелства от техническо естество. В този смисъл следва да се съобрази решението на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024 г. по дело С-61/23, според което в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство – Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 на СЕС се налага извод, че оспореният електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност.

Ето защо направените оплаквания в касационната жалба, съдът намира за неоснователни, поради което решението на Районен съд – Пазарджик следва да бъде оставено в сила, доколкото не се установяват релевираните с касационната жалба основания за отмяната му.

Пред касационната инстанция няма направено искане за присъждане на разноски от страна на ответника.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 345/19.09.2024 г., постановено по АНД № 1111/2024 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.