Р Е
Ш Е Н
И Е № 331
14.05.2019г., гр.Хасково
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Хасковският
административен съд, пети състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Ангелина Латунова
и в присъствието на прокурора Елеонора Иванова
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА
и. адм. д. №249 по описа на съда за
2019г.
Производството е
по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ).
Образувано е по
искова молба, подадена от Б.В.М., чрез неговия настойник и законен представител
К.Б.М. и чрез пълномощник адв. А.П. против Агенция „Митници“. Искът е с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като ищецът претендира сума в размер на 100.00 (сто)
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - платено
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД №117/2018г. по описа на
Районен съд - Хасково, по което е отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление №1109/08.12.2017г. на Началника на Митница Пловдив, с което на
ищеца била наложена глоба в размер на 200 лева на основание чл.120, ал.1 от ЗАДС.
Претендира и законната
лихва върху сумата от 100 лева, считано от датата на влизане на решението на
районния съд в сила, до нейното окончателно изплащане. Иска се и присъждане на
направените в настоящото производство разноски.
Ответникът – Агенция Митници гр. София, редовно
призован, не изпраща представител. В писмен отговор заема становище за
неоснователност и недоказаност на исковата претенция, иска отхвърлянето ѝ.
Претендира разноски по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
исковата претенция за доказана по основание и размер, поради което предлага да
се уважи. Смята, че законната лихва се дължи
от датата на предявяване на иска.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
С
Наказателно постановление №1109/2017г. от 08.12.2017г., Началник Митница Пловдив, на основание чл.99, ал.2, т.5, чл.120, ал.2 и
чл.124, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, във връзка с
чл.27, чл.53, ал.2 и чл.57 от ЗАНН, наложил
на настоящия ищец глоба в размер на 100 лв. и постановил отнемане на стоките
предмет на нарушението /подробно описани в наказателното постановление/ в полза
на Държавата. Наказателното постановление било обжалвано от Б.В.М., чрез
неговия настойник К.Б.М. ***, където било образувано АНД №117/2018г., по което
с Решение №146/09.05.2018г. съдът отменил №1109/2017г. от 08.12.2017г. на
Началник Митница Пловдив, в частта на наложената административна санкция „глоба“,
като потвърдил в частта с която в полза на държавата било постановено отнемане
на стоките предмет на нарушението. От извършеното
удостоверяване става ясно, че съдебният акт влязъл в сила на 29.05.2018г.
Видно от
доказателствата, съдържащи се в АНД №117/2018г. на Районен съд – Хасково (приложено
по настоящото в оригинал), в производството пред тази инстанция Б.В.М., чрез
настойника си К.Б.М. бил представляван от процесуален представител – адвокат А.П.,
надлежно упълномощен да представлява Б.В.М. чрез настойника му К.Б.М. със
следните права: да „представлява (защитава) по ….дело № …….по описа …. на РС –
Хасково“. Последното се вижда от двустранно подписано между адвокат А.П. и К.Б.М.,
в качеството ѝ на законен представител и настойник на Б.В.М., пълномощно с
дата 22.01.2018г., приложено в оригинал (лист 6) от АНД №117/2018г. по описа на
РС - Хасково. Видно от Договор за правна защита и съдействие от дата 22.01.2018г.,
К.Б.М., в качеството ѝ на законен представител и настойник на Б.В.М. договорила
и заплатила в брой на адв. А.П. възнаграждение в размер на 100 лева за
„оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в обжалване на
наказателно постановление“.
При така
установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи:
Безспорно
е, че с Решение №77 от 15.07.2011г., постановено по гр. дело №217 по описа на Хасковския
окръжен съд за 2011г., ищецът Б.В.М. с ЕГН -**********,***, бил поставен под
пълно запрещение. С Удостоверение №54/13.01.2012г. и на основание чл.156, ал.1
от Семейния кодекс, издадено от Орган по настойничество и попечителство при
Община Хасково, К.Б.М. била определена за настойник на пълно запратения Б.В.М..
Според разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и
юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени
от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ,
като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща
и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл.4 от ЗОДОВ, Държавата в
лицето на своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността
се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на
обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия. Във фактическия състав на отговорността на Държавата се включват
следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който
и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира
отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по делото се
установява наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на
ответната страна – Агенция Митници гр. София. Налице е незаконосъобразен акт – Наказателно
постановление №1109/2017г. от 08.12.2017г., издадено от Началник Митница
Пловдив, което отмененено с влязло в законна сила Решение №146/09.05.2018г.,
постановено по АНД №117/2018г. на Районен съд – Хасково. Отмяната е в частта на
постановлението, с което се налага административна санкция „глоба“. Наказателното
постановление, е издадено от орган в структурата на ответната страна - Агенция
Митници гр. София, която е юридическо лице, съгласно чл.3 от Устройствения
правилник на Агенция Митници и следователно е пасивно легитимирана да отговаря
по така предявения иск, съгласно чл.205 от АПК.
Налагането на административни наказания от
органите на администрацията за извършени административни нарушения е
санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя
непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административно наказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на последните. Независимо, че наказателното постановление не е
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство
за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните
наказателни постановления като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е, че той е издаден
от административен орган и представлява властнически акт на органите на
администрацията, въпреки че поражда наказателно-правни последици. Неговото
издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от
упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е
изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна
проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните
наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и
извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от
правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на
чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този
конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната
власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните
постановления, както и на действията или бездействията по налагане на
административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на
гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди
от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като
такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В горният смисъл е Тълкувателно постановление №2
от 19.05.2015г. на ВКС по т.д. №2/2014г., ОСГК и Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд. В нормата
на чл.130, ал.2 от ЗСВ е указано, че тълкувателните решения и тълкувателните
постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт,
за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове. С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че
исковата претенция за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени в следствие
на незаконосъобразното Наказателно постановление №1109/2017г. от 08.12.2017г.
на Началник Митница Пловдив, е процесуално допустима.
По
отношение доказването на елементите от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според настоящия съдебен състав, от събраните в хода на производството
доказателства следва да се приеме, че безспорно в случая е налице
незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от ищеца
имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между
незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен резултат.
Влязлото в сила Решение №146/09.05.2018г.,
постановено по АНД №117/2018г. на Районен съд – Хасково, с което частично се отменя
Наказателно постановление №1109/2017г. от 08.12.2017г. на Началник Митница
Пловдив следва да се приеме като безспорно доказателство за наличието на
незаконосъобразна дейност на административния орган.
По
отношение на претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 100
лева, като съставляващи заплатената от законния представител на ищеца сума за
правна защита и съдействие, и за процесуално представителство по АНД №117/2018г.
по описа на Районен съд – Хасково в полза на адв. П., Съдът намира, че от
събраните доказателства, действително се установява заплащането на тази сума от
страна на К.Б.М. като законен представител на ищеца Б. М. в полза на адвокат А.П..
Това обстоятелството /по заплащане на сумата от 100 лева/ не се оспорва от
страна на ответника, тъй като липсва оспорване на документа, приет като писмено
доказателство по делото - Договор за правна защита и съдействие, сключен между К.Б.М.
като законен представител на ищеца Б. В.М. и адвокат А.П., в който намира
отражение фактът на извършено заплащане в брой на сумата от 100 лева. В същия
договор изрично се вписва, че се сключва за „оказване на правна защита и съдействие,
изразяващи се в обжалване на наказателно постановление“, като договорът е
неразривно свързан с Пълномощното от 22.01.2018г. (съставен на гърба на
бланката на същото), представено в оригинал именно по АНД №117/2018г., по описа
на Районен съд – Хасково, с отбелязване да „представлява (защитава) по ….дело №
…..по описа ... на РС – Хасково“. Това дело е образувано именно по повод на подадена
жалба против Наказателно постановление №1109/2017г. от 08.12.2017г. на Началник
Митница Пловдив, поради което следва да се приеме, че договарянето и
заплащането на въпросната сума касае точно това дело. От данните по АНД №117/2018г.
/вкл. протоколите от с.з./, се удостоверява също така, че от страна на адв. П.
действително има ефективно реализирана дейност в насока осъществяване на
процесуално представителство в полза на настоящия ищец.
Решение №146/09.05.2018г., постановено по АНД №117/2018г.
по описа на Районен съд – Хасково, отменя частично Наказателно постановление № 1109
от 08.12.2017г. на Началника на Митница Пловдив, в частта на наложената
административна санкция „глоба“, което е безспорно доказателство за наличието
на незаконосъобразна дейност на административния орган.
По отношение на така заплатената сума следва да се
има предвид, че разноските, понесени от лицата в производствата по отмяна на
незаконосъобразните наказателни постановления, подлежат на обезщетяване, но не
по общия ред, а по реда на специалното производство по ЗОДОВ. Тъй като искът по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие от
незаконосъобразността на наказателно постановление, действия или бездействия в
рамките на административното наказване, то и производството по обезщетяване на
направените разноски следва да се проведе по същия ред. В този смисъл е
Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015г. на ВКС по т.д. №2/2014г., ОСГК и
Първа, и Втора колегия на Върховния административен съд, в мотивите на което се
сочи, че доколкото искът по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди,
настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или
бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за
обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на
разглеждане по същия ред. С оглед на това, заявената искова претенция за
обезщетяване на вреди, съставляващи направени от ищеца разноски в хода на съдебното
оспорване на наказателно постановление, издадено от длъжностно лице от
структурата на ответника, се явява изцяло основателна, а предвид ангажираните
писмени доказателства – и доказана.
С оглед
доказаност на постановената отмяна по съдебен ред на наказателно постановление,
претърпените от ищеца имуществени вреди, съставляващи заплатеното адвокатско
възнаграждение, следва да се възприемат за пряка и непосредствена последица от
постановената незаконосъобразна част от наказателното постановление. В този
смисъл е Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д. №2/2016г., ОСС,
I и II колегия, с което се постановява, че при предявяване пред
административните съдилища на искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон.
Ето защо, Съдът приема, че е налице и третата
кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт и настъпилия вредоносен резултат.
Този съдебен състав споделя становището, че дори и
при частична отмяна на едно наказателно постановление, на репариране подлежи
изцяло заплатената суми, която е договорена като възнаграждение за един адвокат
за процесуално представителство по делото по отмяна на въпросното
постановление. Пред този съд и по този ред претенцията е искова, и тук предмет
на спора е дали претендираната като имуществена вреда сума е претърпяна реално
от ищцовата страна в този й размер. Въпросните суми, които се заплащат като
възнаграждения за един адвокат по приложените пред въззивен или касационен съд
пълномощни неправилно се обвързват в някои решения на ВАС с изхода на делото и
обуславят техния извод за частична основателност, съобразно на този краен
правен резултат при оспорване на наказателното постановление. Предмет на това
дело обаче не е иск за присъждане на деловодни разноски, а иск за репариране на
имуществени вреди, които в този
случай се доказва да са реално извършени в така претендирания им размер от 100
лева, както и това, че те са в пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразна
административна дейност, която се обективира в конкретно наказателно
постановление, отменено с влязло в сила съдебно решение.
Ищецът прави искане и за присъждане на законната
лихва върху претендираната главница, считано от датата на влизане в сила на
решението на районния съд-29.05.2018г., до окончателното ѝ изплащане.
Искането за присъждане за лихва е акцесорно, но след като Съдът намира
основното искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за
основателно в определения по-горе размер, то основателно се явява и акцесорното
такова за лихва, което също следва да се уважи, но не претендираната датата на
влизане в сила на съдебния акт, с който е постановена частичната отмяна на
процесното наказателно постановление, а от датата на предявяване на исковата
молба – 22.02.2019г.
Този извод съдебният състав съобразява с вече
анонсираната в пространството най-новата практика на ВАС по въпроса : от коя
дата следва да се присъжда лихва върху главницата, изразявана в решения по адм.
дело № 14782/2018 г., адм. дело № 10814/2017 г., адм. дело адм. дело №
8730/2017 г.; адм. дело № 8472/2017 г.; адм. дело № 8399/2017 г.; адм. дело №
8483/2017 г.; адм. дело № 6831/2017 г.; адм. дело № 3124/2017 г.; адм. дело №
1857/2017 г. и др.
Гореизложеното
мотивира Съдът да приеме, че се установяват и доказват кумулативните предпоставки
за реализиране на отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
поради което исковата претенция се явява изцяло основателна и доказана, и
следва да се уважи в така предявения й размер, като ответникът бъде осъден да
заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 100 лева, представляващи направени разноски за адвокатско
възнаграждение, в резултат на постановената отмяна като незаконосъобразно с влязло
в сила съдебно решение на Наказателно постановление №1109/2017г. от
08.12.2017г. на Началник Митница Пловдив, в частта, с която е била наложена на
настоящия ищец административна санкция „глоба“ в размер на 200лева, ведно със
законната лихва върху тази сума /100 лева/, считано от датата на предявяване на
иска - 22.02.2019г.
При този изход на
спора, основателно се явява своевременно направеното искане за присъждане на извършените
в този производство разноски, поради което ответникът следва да бъде осъден да
заплати такива в общ размер на 310 лева, от които 10 лева внесена държавна
такса и 300 лева заплатено в брой възнаграждение за един адвокат.
Водим от изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция Митници гр. София да заплати на Б.В.М.,
ЕГН **********, чрез неговия законен представител и настойник К.Б.М., ЕГН **********
***, сума в размер на 100 (сто)
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено
като незаконосъобразно Наказателно постановление №1109/2017г. от 08.12.2017г.
на Началник Митница Пловдив, в частта на наложената административна санкция
„глоба“ в размер на 200 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 100
лева, считано от 22.02.2019г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Агенция Митници - София да заплати на ищеца Б.В.М.,
ЕГН **********, чрез неговия законен представител и настойник К.Б.М., ЕГН **********
***, разноски по делото в размер на 310
(триста и десет) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.