Р Е Ш
Е Н И Е
№……………….
гр.
***,15.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
***СКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти граждански състав, в публично
съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при
секретаря Петя Иванова като разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр.дело № 769
по описа за 2020 година и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото гражданско дело е образувано по
искова молба на „***против А.С.С. ***. В исковата
молба ищецът твърди, че със застрахователен договор по застраховка „ГО“ от
11.02.2018г. застраховал гражданската отговорност на собственика на л.а. „***със
срок 11.02.2018г. – 10.02.2019г. при уговорено покритие „Пълно“ съгласно ОУ. В
рамките на периода настъпило застрахователно събитие за което бил съставен ПТП
от 29.05.2018г. Твърди, че според протокола водачът на МПС А. ***реализирал ПТП
като навлязъл в кръстовището на разрешаващ зелен светофар без да съобрази, че
ще се наложи да спре или ще възпрепятства движението, като така ударил
преминаващият през кръстовището лек автомобил Пежо, управляван от С.П.Ц.. Твърди
се, че в резултат на настъпилото ПТП двата автомобила претърпели щети. Ищецът
твърди, че собственикът на увредения автомобил ***подал уведомление декларация
за оценка на щетите и била заведена претенция по щета, като след извършени
огледи и описи със собственика на автомобила е съставен доклад и опис протокол
и била определена стойност на щетите в размер на 1568,92 лева. Тъй като
стойността на автомобила към момента на настъпване на ПТП била 1800 лева, а
стойността на запазените части е 450 лева, то щетата била приключена като
тотална с определено обезщетение в размер на 1350 лева. Твърди, че впоследствие се оказало, че
съдържанието на протокола за ПТ е с невярно съдържание, като в рамките на
административно производство било установено, че виновен са настъпилото ПТП е
водачът на автомобила ***– С.Ц., поради което за ответника не е имало основание
да претендира обезщетение от застрахователя. Твърди, че ответникът е получил
сумата без основание. При условия на евентуалност да признае, че ответникът е
получил сумата без основание или на отпаднало основание.
В срок е постъпил писмен отговор, в
който ответникът оспорва предявените искове. По отношение на иска за недължимост на сумата поради плащане без основание, твърди,
че сумата е платена на основание съществуващи между страните правоотношения по
заведена щета и след оценка на вредите, поради което е налице основание за
плащане на сумата. Твърди, че това прави иска неоснователен. По отношение на
претенцията за връщане на сумата като платена на отпаднало основание навежда
доводи, че административно наказателното производство не е задължително за
гражданския съд, тъй като няма статут на присъда и мотивите по решението на
административното производство не обвързват гражданския съд относно деяние, противоправност, вина, щети, причинна връзка. Твърди, че
ищецът не е доказал, че застрахованото от него лице не е причинител на
ПТП-то и не може да се приеме, че е налице отпадане на отговорността за
обезщетение на причинените вреди.
Съдът
приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.55, т.1, предл.1 при условия на евентуалност предл.3
от ЗЗД- претенция за връщане на изплатеното на ответника обезщетение, с
твърдение, че е платено без основание или при условия на евентуалност - на
отпаднало основанието за плащането, а именно отпадане на административнонаказателната
отговорност на другия водач ***, съгласно Решение №789/12.10.2018г. по АНХД
№1997/2018г.по описа на РС-***. Твърди се, че в тази хипотеза ответникът А.С.
се е обогатил неоснователно с изплатената сума от 1350 лв.
Предявените
искове – главен и евентуален са допустими. Ищецът е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение. По заявлението е образувано
ч.гр.дело №8157/2019г. по описа на РС *** и е издадена Заповед №
4617/27.12.2019г. Срещу заповедта длъжникът е подал възражение и с разпореждане
на заявителя е указано, че в едномесечен срок може да предяви установителен иск. Разпореждането е получено от заявителя
на 29.01.2019г. и на 13.02.2020г., в законовия едномесечен срок, е заведено
настоящето производство. Предявеният
иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е
издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт (несъдебно изпълнително
основание) и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок,
заявителят (кредиторът) разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.
Предпоставките
за уважаване на иск с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 при евентуалност пр.3-то от ЗЗД са наличие на имуществено
разместване, което е без основание (т.1), или при евентуалност в последствие е
отпаднало (т.3), затова с обратна сила следва да се заличат последиците,
считано от момента на настъпването им.
Като
обстоятелство, довело до липса на основание или отпадане на основанието за
изплащане на застрахователното обезщетение, се сочи влязлото в сила Решение
№789/12.10.2018г. по АНХД №1997/2018г.по описа на РС-***, с което е отменено
издаденото във връзка с процесното ПТП наказателно
постановление срещу ***.
Установява се от представената
застрахователна полица № BG
/07/118888532305/11.02.2018г., че е сключен договор за застраховка “Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, със страни: ищецът – З.д. „Е.“ АД, в
качеството му на застраховател, и А.Б. ***, като застрахован, въз основа на
който е застрахован лек автомобил - марка ***, със срок на действие на
застраховката от 11,23ч. на 11.02.2018 -
до 23,59 ч. на 10.02.2019г.
По делото е представен на лист 12 Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, от който се установява, че на 16.05.2018г.
около 7,45 часа в гр.***, на кръстовище образувано от ***е реализирано ПТП
между лек автомобил марка „***“, собственост на А.Б. *** с водач собственика на
автомобила и лек автомобил марка „***“, собственост на ответника А. ***, управляван
от С.П.Ц.. От протокола се установява, че в резултат на реализираното ПТП били
причинени видими щети по автомобил „***“, изразяващи се в деформирана изцяло
предна част, счупено предно обзорно стъкло, отворени предни въздушни
възглавници и по автомобил „***“ деформирана предна част, спукано предно
обзорно стъкло, счупен преден десен фар, деформиран преден десен капак и предна
маска. В протокола е отразено, че участник №1, управляващ лек автомобил „Волво“ се движил по ***и навлязъл в кръстовището на
разрешаващ зелен сигнал на светофарната уредба без да съобрази, че ще се наложи
да спре или ще възпрепятства напречното движение, удряйки странично напускащия
кръстовището участник №2, управляващ лек автомобил ***206, като реализирал ПТП
с пострадали лица и материални щети. Към протокола е приложена и план схема на
реализираното ПТП.
Не е спорно и се установява от
представеното по делото писмено доказателство на лист 20 от делото, че на
14.06.2018г. е заведен доклад по щета № ********** в ищцовото
дружество по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ със застраховано лице А.Б. ***, в която е
отразено, че щетите по пострадалия автомобил марка „Пежо“ модел „206“,
настъпили в резултат на виновно поведение на водача на Л.а. марка Волво“, управляван от собственика, са на стойност 1350
лева. Към доклада по щетата е приложен и опис протокол от същата дата, в която
подробно са описани причинените щети на
автомобила.
Не е спорно, че пострадалия автомобил ***206
е собственост на ответника А.С.С., което се
установява и от приложеното удостоверение
от Сектор ПП ***. Не е спорно, че ищцовото
дружество е превело на ответника процесната сума от
1350 лева.
При така изложеното, съдът приема, че
предявеният иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.1
е неоснователна, тъй към момента на изплащане на обезщетението, посоченото НП
не е било отменено и именно то е доказвало вината на застрахования в ищцовото дружество водач. Т.е. към този момент,
обезщетението е било изплатена на ответника на основание НП, доказващо вината
на застрахования водач.
По отношение на предявения при условия
на евентуалност иск за недължимост на сумата от 1350
лева, платена на отапднало основание, съдът приема
следното: Установява се, че на датата на настъпване на ПТП-то е издаден и АУАН ***,
връчен на водача на автомобил „Волво“ А. ***. Въз основа
на акта е издадено Наказателно постановление № 18-0938-002408/29.05.2018г.
Приложено е НАХД № 1997/2018г. по описа на РС *** ведно с касационно
административно дело № 1066/2018г. по описа на АС ***, от които се установява,
че с влязло в сила решение, издаденото НП № 18-0938-002408 / 29.05.2018г. е
отменено. В съдебната практика трайно е застъпено становище, че „доколкото
наказателното постановление или актът за неговата отмяна по нахд
имат за предмет деяние, което не е престъпление, а административно нарушение,
те не обвързват, съгласно чл.300 ГПК, гражданския съд относно вината на дееца и
противоправността на деянието“ (Определение №435/12.06.2015 по дело №2947/2014 на ВКС, ТК, I т.о.) С
оглед на това, по делото са изслушани множество свидетели и са назначени
експертизи, за да се установят фактическите обстоятелства по делото във връзка
с разпределената между страните доказателствена тежест. За да докаже
претенцията си, ищецът като застраховател на водача на л.а. „Волво“ по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ , след като твърди, че изплатил обезщетението на отпаднало
основание, следва да докаже, че застрахованото от него лице няма вина за
настъпването на процесното ПТП, от което са причинени
имуществени вреди, т.е. следва да докаже липса на съпричастност към
причиняването на имуществените вреди от ПТП, защото единствено в този случай,
като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, за ищеца би
отпаднала отговорността за репариране на вредите вместо застрахованото лице. Установява се от показанията на всички
свидетели, че преди деня на настъпилото ПТП е имало буря, от която не са
работили много от светофарните уредби в града. В показанията си свидетелите Ж.,
***, Ц. и М. твърдят, че светофарната уредба на *** не работела, а на ***била
изправна и работела. Установява се от показанията им, че свидетелката Ц.
управлявала лекия автомобил по *** в посока от ***в посока ***, а свидетелят ***
се движил с лек автомобил Волво по ***в посока към
центъра на града. Съдът кредитира показанията на свидетелите, които изцяло
кореспондират както помежду си, така и с представените по делото писмени
доказателства.
Спорно
по делото е при движение на двата автомобила с разрешената допустима скорост,
която е установена по математически метод, могъл ли е водачът на л.а. Волво да предотврати удара с другия автомобил, ако е
предприел маневра спиране в момента, в който е възприел движещият се от вляво на
дясно лек автомобил Пежо, управляван от свидетелката С.Ц..
Както
бе посочено по-горе, издаденото наказателно постановление било отменено с
влязло в сила съдебно решение по НАХД № 1997/2018г. по описа на РС ***, където
в касационното решение по делото е прието, че от събраните по делото
доказателства е установено, че водачът на лекия автомобил „Волво“
е навлязъл в кръстовището на зелена светлина на светофарната уредба, а водачът
на лек автомобил ***е навлязъл в кръстовището след него. С оглед на тази
фактическа обстановка е прието, че водачът на л.а. Волво
няма вина за настъпилото ПТП и е било отменено издаденото НП.
Точно
обратното се установи от заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза, включително допълнителната
такава, приети по делото. От заключението се установява, че от момента на
потегляне на зелена светлина на светофарната уредба от неговата страна, л.а. Волво,
управляван от свидетеля ***, отчитайки ускорението при тръгване, за времето от
1,89 секунди е изминал разстояние от 5,30 метра. В същото време, л.а. Пежо,
управляван от св.Ц. се е движил по път с предимство при неработеща от нейната
страна светофарна уредба и скорост от 50 км/ч. и е изминала 27,50 метра. В това
положение, на схемата към заключението, водачът на л.а. Волво,
отбелязан в позиция 6 е могъл да възприеме движещият се от ляво на дясно спрямо
него л.а. Пежо. В момента на
възприемането, на л.а. Волво, с оглед скоростта му на
движение са му били необходими 9,12 метра, за да спре, и ако в този момент, той
е задействал спирачната система, той е могъл да спре автомобила на половин
метър преди мястото на удара. Т.е., ако в момента на възприемане на л.а. Пежо,
водачът на л.а. Волво е задействал спирачната
система, той е щял да предотврати удара между двата автомобила.
При
така събраните доказателства, съдът приема, че по делото не се събраха
доказателства, които да оборят наличието на предпоставки за ангажиране на
отговорността на застрахователя по сключената застраховка „Гражданска
отговорност“. От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установи, че
застрахованото по застраховка „Гражданска отговорност“ лице, водач на л.а.
автомобил „Волво“ е причинител на процесното
ПТП. Поради това и не може да се приеме, че е налице отпадане на отговорността
на застрахователя за обезщетяване на причинените при управление на МПС
имуществени вреди. Затова и лицето, получило обезщетението по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ не следва да връща полученото обезщетение,
тъй като не се явява като получено на отпаднало основание, не може да се
приеме, че е налице отпадане на отговорността на застрахователя за
обезщетяване на причинените при
управлението на МПС имуществени вреди.
С оглед
изхода на делото, ищецът следва да заплати на ответника направените по делото
разноски в размер на 295 лева, от които 150 лева внесен депозит за вещо лице по
допуснатата съдебно-автотехническа експертиза и 45
лева за призоваване на свидетел. С оглед изхода на делото и сключения договор
за правна помощ,, на основание чл.38а ЗА, ищецът следва да заплати на адвокат Б.
адвокатско възнаграждение в размер на 324,50 лева съобразно размера на
предявения иск.
По
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от „З.Д.Е.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***– Изпълнителни
директори, чрез пълномощник Н.П.К.
против А.С.С., ЕГН **********
с адрес *** иск с правно основание чл.55 т.1 предл.1 ЗЗД предявен по реда на чл.422 ГПК да бъде признато за установено по отношение
на ищеца „З.Д.Е.“
АД,
ЕИК ***, че ответникът А.С.С., ЕГН ********** му дължи сумата 1350 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение без основание.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от „З.Д.Е.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***– Изпълнителни
директори, чрез пълномощник Н.П.К.
против А.С.С., ЕГН **********
с адрес *** иск с правно основание чл.55 т.1 предл.3 ЗЗД предявен по реда на чл.422 ГПК да бъде признато за установено по отношение
на ищеца „З.Д.Е.“
АД,
ЕИК ***, че ответникът А.С.С., ЕГН ********** му дължи сумата 1350 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение на отпаднало основание.
ОСЪЖДА „З.Д.Е.“
АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***–
Изпълнителни директори, чрез пълномощник Н.П.К.
да заплати на А.С.С., ЕГН ********** с адрес *** сумата 295 лева, сторени съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „З.Д.Е.“
АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***–
Изпълнителни директори, чрез пълномощник Н.П.К.
да заплати на адвокат М.Ц.Б. *** адвокатско възнаграждение в размер на 324,50
лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд *** в двуседмичен срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: