О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер ІV-455 Година
2020, 05 февруари гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, четвърти
въззивен граждански състав,
на пети февруари година две хиляди и двадесета,
в закритото
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
Мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар ……………………..
като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
частно
гражданско дело № 282 описа за 2020 година
Производството
е по чл.274, вр.чл.121 ГПК и е образувано по подадените частни жалби от ищеца К.Ж.В.,
чрез адв.Станко Кралев (вх.№ 56647/10.12.2019 г. на БРС) и от ответника
Областна дирекция на МВР-Бургас, представлявана от директора Радослав Сотиров,
чрез юрисконсулт Ана Димчева (вх.№ 57659/16.12.2019 г. на БРС), против
определение№ 10396 от 02.12.2019 г. по гр.д.10150/2019 г. по описа на Бургаски
районен съд, с което е прекратено производството по делото и делото е изпратено
по подсъдност на Районен съд – Малко Търново.
Жалбоподателят-ищец
В. твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като, предявявайки иска
си пред Бургаския районен съд, той не се е ползвал от изборната подсъдност по
чл.114 ГПК, а е предявил иска си, съобразявайки се с общата подсъдност по
чл.105 ГПК. Претендира се отмяна на обжалваното определение.
Жалбоподателят-ответник
ОД на МВР-Бургас твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като
макар съгласно чл.108, ал.2 ГПК възражението за местна неподсъдност да може да
се повдига служебно от съда, в случая искът е предявен пред надлежния съд
съобразно разпоредбата на чл.108, ал.2 ГПК – доколкото искове против държавата
и държавни учреждения, вкл.поделения и клонове на последните, се предявяват
пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича
спорът. Сочи се, че в случая няма доказателства процесното правоотношение да е
възникнало в териториалния обхват на друг районен съд, а обстоятелството, че в
част от процесния период ищецът е полагал труд в РУ Малко Търново, би могло да
бъде основание само за ползване от ищеца на изборната подсъдност по чл.114 ГПК,
което в случая не е сторено от ищеца. Излагат се твърдения, че процесното
служебно правоотношение е възникнало на основание Заповед за назначаване №
251з-1613/09.04.2015 г. на Директора на ОДМВР Бургас и Заповед за назначаване №
251з-1518/26.04.2017 г. на Директора на ОДМВР Бургас, което определя като
местнокомпетентен по правилата на чл.108,ал.2 ГПК Бургаския районен съд.
Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за
разглеждането му от Бургаския районен съд. Представят се като доказателства
Заповед за назначаване № 251з-1613/09.04.2015 г. на Директора на ОДМВР Бургас и
Заповед за назначаване № 251з-1518/26.04.2017 г. на Директора на ОДМВР Бургас.
И двете
жалби са подадени от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, поради което са допустими.
Разгледани
по същество, и двете жалби са основателни по следните съображения:
Производството
пред Бургаския районен съд е образувано по исковата молба на К.Ж.В., против
ответника Областна дирекция на МВР-Бургас, за заплащане на сумите 684 лв
допълнително възнаграждение за положен и неизплатен извънреден труд от 114 часа
за периода от 01.12.2016 г. до 02.12.2019 г., получен след приравняване на
положения нощен труд към дневен по коефициент 1,143 и отчетен като извънреден с
50% увеличение на дневната ставка, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Ищецът
е заявил, че в периода м.декември 2016 г. – 02.12.2019 г. е изпълнявал
длъжността полицай във Второ РУ Бургас (от 01.12.2016 г. до 27.04.2017 г.) и от
28.04.2017 г. до момента – в РУ гр.Малко Търново, което е на структурно
подчинение на ОД на МВР гр.Бургас.
С обжалваното
от страните определение № 10396/02.12.2019 г. по гр.д.10152/2019 г., Бургаският
районен съд е прекратил производството по предявените искове пред себе си и е
изпратил делото по подсъдност на РС–Малко Търново, като е приел, че по
правилото на чл.108, ал.2 ГПК, местно компетентен съд по предявените искове е
РС Малко Търново, в чийто район е възникнало правоотношението, доколкото ищецът
(по негови твърдения) е на служба в РУ гр.Малко Търново, която се явява местно
поделение на ответната дирекция. БРС е изложил съображения, че подсъдността е
условие за надлежното упражняване на правото на иск, поради което съдът следва
да направи служебна проверка за допустимостта на висящото пред него
производство. Посочено е още, че така определената подсъдност по правилата на
чл.108, ал.2 ГПК (по място на възникване на процесното правоотношение) съвпада
и с изборната подсъдност по чл.114 ГПК.
Съгласно чл.108, ал.2 ГПК, исковете срещу Държавата и
държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните се
предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което
произтича спорът, освен в случаите по чл.109 и чл.110 ГПК. В случая не е налице никоя от хипотезите на чл.109 и чл.110 ГПК. Страните не
спорят, че е налице служебно правоотношение, възникнало между ищеца и ОД на МВР
Бургас. Съгласно чл.37, ал.1 ЗМВР главните дирекции са сред основните структури
на МВР. Според чл.38, т.1 ЗМВР, една от главните дирекции е ГД „Национална
полиция“. Съгласно чл.40 ЗМВР, в главните дирекции могат да се създават
дирекции, териториални звена, отдели,
сектори и други звена от по-нисък ранг.
Съгласно
чл.3, т.2 от Правилника за устройството и дейността на МВР, областните дирекции
са основни структури на МВР. Съгласно чл.9, ал.1 от Правилника, в областните
дирекции на МВР може да се създават отдели, сектори, районни управления (РУ),
участъци и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността
им.
Видно от
представените от ответната дирекция две заповеди, правоотношението между
страните е възникнало в гр.Бургас, с ОД на МВР Бургас. ОД на МВР – Бургас като основна структура
на МВР, е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити (РУ на МВР - Малко
Търново не е такава), то спорът следва да бъде разгледан от РС-Бургас, по
правилото на чл.108, ал.2 ГПК.
Обстоятелството,
че ищецът в част от процесния период полага труд в РУ на МВР - Малко Търново не
променя горния извод. Съгласно чл.114 ГПК
работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той
обичайно полага труд. В случая е безспорно, че правоотношението е служебно, а
не трудово, но дори да се приеме, че разпоредбата на чл.114 ГПК е приложима, то
ищецът не се е възползвал от нея, предявявайки исковете пред БРС. Възражение за
местна неподсъдност на основание чл.114 ГПК не може да се прави от ответника по
спора, нито тази изборна подсъдност може да се упражни служебно от съда, тъй
като се касае за изборна подсъдност и изборът се упражнява от ищеца.
Ето защо,
макар според новата разпоредба на чл.119, ал.3 ГПК възражението за неподсъдност
на делото по чл.108, ал.2 ГПК да може служебно да се повдига и от съда до
приключване на първото по делото заседание, съдът не може служебно да упражни
изборната подсъдност по чл.114 ГПК.
С оглед на гореизложеното
настоящият състав намира, че компетентен да разгледа предявените искове от К.В.
против ОД на МВР Бургас е Бургаският районен съд, поради което обжалваното
определение, като неправилно, следва да бъде отменено и делото да се върне на
БРС за разглеждане на спора.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл.274, вр.чл.121 ГПК, вр.чл.108, ал.2 ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение № 10396 от 02.12.2019 г.
по гр.д.10150/2019 г. по описа на Бургаски районен съд, с което е прекратено
производството по делото и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд –
Малко Търново.
ВРЪЩА
делото на Районен съд Бургас за разглеждане и произнасяне по предявения иск.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.