О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 420
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 15.10.2019
г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в закрито
заседание от петнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, ч. т. дело №626 описа
на ПАС за 2019 г., установи следното:
Производството по реда на чл. 274 във вр. с чл.121 от ГПК.
Предмет на
производството е определение №1010 от 30.09.2019 г., постановено от Окръжен съд
К. по т.д. № 61/2019 г. на основание чл.118,ал.2 от ГПК.
С посоченото
определение окръжният съд е прекратил производството по делото и го е изпратил
по подсъдност на Районен съд К..
Частният жалбоподател С. ЕООД, ЕИК *********,
представлявано дружество от управителя си
Б.К., е останал недоволен от така постановеното определение и моли то да
се отмени. Изложил е аргументи във връзка с родовата подсъдност по делото.
Счита, че делото следва да се разгледа от окръжния съд, тъй като в исковата
молба се позовава на сключен между
страните споразумителен протокол от 30.08.2019 г., въз основа на който основава
исковата си претенция.
Съдът, след като разгледа частната
жалба и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Обжалваното определение е връчено на
жалбоподателя на 02.10.2019 г. Частната жалба срещу него е подадена на 07.10.2019
г. в едноседмичния срок от връчване на определението. Ето защо е спазен срокът по чл.275,ал.1 от ГПК и частната
жалба не е просрочена. Подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване
валиден съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество частната
жалба се явява основателна.
Предмет на настоящото производство е
изпращането на делото по подсъдност на Районен съд К., като е прието, че се касае
за два обективно съединени иска,
основаващи се на две фактури № 2325 от 09.05.2018 и №2349 от 08.06.2018 г., всеки
един от които с цена под 25 000 лв. Т.е. предметът се отнася до родовата
подсъдност на делото.
От данните по делото се установява, че окръжният съд е сезиран с
искова молба от С. ЕООД против У.Б. ООД
за заплащане на сумата от 26 876,26
лв., представляваща остатък от неплатена сума с ДДС за осъществени продажби на
инертни материали.
Ищецът сочи, че с ответника имат дългосрочни търговски отношения, по силата на
които му доставял инертни материали. Ответникът не разплатил получените инертни материали по фактури от 2015 г. и
2018 г., поради което се споразумели да се „чисти“ неговото задължение чрез
доставяне на бетон, нужен за дейността за периода 2017 г. - 2019 г. Посочва, че
за периода 2015 г. – 2018 г. са
съставени и заведени общо 6 фактури, приложени към исковата молба. За
осъществените от ответника продажби на
бетон за периода 2017 г. - 2019 г. са съставени и заведени общо 16 фактури,
също приложени към исковата молба. Във връзка със закриване на
„висящите“счетоводни разчети между
компаниите се споразумели и съставили споразумителен протокол от 30.08.2019 г.,
съгласно който се прихванали между страните
насрещни валидни и изискуеми задължения по общо 22 фактури. В резултат
на прихващането останала непогасена
сумата от 26 876,26 лв., за която сума е предявена осъдителната претенция
с исковата молба. Ищецът посочва и произходът на сумата-част от неплатената
фактура №2325 от 09.05.2018 г. и цялата
сума по фактура №2349 от 08.06.2018 г.
При така посочените обстоятелства е
заявил петитум на исковата молба, в който са посочени двете фактури.
Съдът е длъжен да определи предмета и
основанието на така заявената претенция. При преценката е обвързан от заявените
от ищеца факти и обстоятелства в исковата молба. В случая ищецът се позовава на
споразумителен протокол, чрез който е осъществено прихващане на насрещни
изискуеми задължения между страните,
като посочва как е формирано задължението на ответника по този протокол. В тази
връзка е приложил и издадените фактури,
като е конкретизирал произходът на задължението. То е неплатен остатък от
посочените две фактури, както е посочено по-горе.
При така установената фактическа
обстановка следва да се приеме, че ищецът е предявил един осъдителен иск с цена
над 25 000 лв., основаващ се на споразумителния протокол от 30.08.2019 г.,
който урежда взаимоотношенията между
страните, произтичащи от издадените между тях 22 бр.фактури, посочени в
исковата молба и приложени към нея. Искът
е родово подсъден на окръжен съд съгласно чл.104 от ГПК.
Ето защо, в случая окръжният
съд неправилно е определил родовата
подсъдност на делото, като е приел, че става въпрос само за отношенията между
страните по две фактури. Затова частната жалба се явява основателна и неговото определение
по чл.118,ал.2 от ГПК следва да се отмени, като делото се върне за разглеждане от окръжния съд.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №1010 от 30.09.2019 г.,
постановено от Окръжен съд К. по т.д. № 61/2019 г. на основание чл.118,ал.2 от ГПК.
ВРЪЩА делото на родово компетентния окръжен
съд, а именно Окръжен съд К. за разглеждането му.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.