№ 30715
гр. София, 01.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110125794 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1-3 от ГПК.
С искова молба, ведно молба-уточнение от 06.06.2023 г., е предявен установителен иск по
чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, и осъдителен иск по чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД от А. Г.
А. срещу „Файненшъл България“ ЕООД за прогласяване нищожност на Договор за
предоставяне на поръчителство №4593239/19.09.2022 г., и за заплащане на сумата 185,52 лв.
– платено без основание възнаграждение по нищожен Договор за предоставяне на
поръчителство №4593239/19.09.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
искова молба до окончателното изплащане.
Твърди се, че страните са сключили договор за поръчителство /гаранция/ за обезпечаване
изпълнението на ищеца по договор за паричен заем, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД
срещу възнаграждение, което е заплатено на ответника за времето на заемното
правоотношение. Ищецът намира, че съглашението е недействително поради нищожност на
договора за заем, който регламентира каузата за сключването на договора за гаранция, респ.
престациите по него, с чл. 4 от договора за кредит. Твърди, че заемодателят и ответникът са
свързани лица, тъй като заемодателят е едноличен собственик на капитала на дружеството-
поръчител. Поддържа, че действието на договора за поръчителство е обусловено от
валидността на заемното правоотношение. чл. 4 от договора за заем налага на потребителя
да намери две физически лица, поръчители, са фактически неизпълними и го поставя пред
единствения избор да сключи договор за поръчителство, като необходимо условие за
получаване на заемните средства. Заявява, че заемодателят не е включил като разход по
кредита възнаграждението за поръчителство и по този начин се заобикаля чл. 19, ал. 4 от
ЗПК; договорът за кредит е недействителен на осн. чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, защото не е
посочен ГПР и общата дължима сума, вкл. как се формира и потребителят е заблуден за
действителната стойност на ГПР. Твърди, че договорът за поръчителство е лишен от
основание, защото по него не се предоставя услуга на потребителя; противоречи на чл. 138
от ЗЗД и на добрите нрави, вкл. уговореното възнаграждение в е размер повече от
половината от заемните средства.
1
Ответникът оспорва иска. Счита претенцията за недопустима, недоказана и неоснователна.
Евентуално поддържа, че договора за предоставяне на поръчителство е сключен по
възлагане на ищеца, при условията на договорна свобода, престациите не са явно
нееквивалентни по твърдението за накърняване на добрите нрави, в т.ч. договорът е
възмезден за услуга. Не е страна по посочения договор за заем, а твърденията за нищожност
не намират опора в представените от ищеца доказателства., и в нормативната уредба ЗПК
неприложима за процесния договор.
На осн. чл. 146, ал.1, т.3-4 от ГПК, съдът обявява за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че страните за сключили процесния договор за предоставяне на поръчителство,
по който ответникът е получил плащане за сумата общо 185,52лв.
На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. В доказателствена тежест на ищеца по иска с
правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК е да установи пълно и главно, че
договора за заем и за предоставяне на поръчителство са сключени в противоречие със ЗПК,
накърнени добрите нрави, вкл. договорът за предоставяне на поръчителство е сключен при
липса на основание, съобразно изложеното в искова молба. Указва, че не сочи доказателства
за наличието на сключени договори и тяхното съдържание. За да възникне правото на
парично вземане по иск по чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД необходимо е да се установи, че
1/процесната сума е излязла от патримониума на ищеца; 2/тя е постъпила в имуществения
комплекс на ответника; и 3/това разместване на блага от имуществото на ищеца в
патримониума на ответника е без правно основание/ не е бил налице годен юридически
факт/. В доказателствена тежест на ищеца е да установи първите две предпоставки, като се
указва на ищеца, че не сочи доказателства за сключване на посочените договори, въз основа
на които твърди извършено плащане и наличието на плащане. В случай, че бъдат доказани,
ответникът следва да установи, че за него съществува правно основание да задържи
полученото; евентуално, че го е върнал, за което се указва, че не сочи доказателства.
Искането по чл. 219 от ГПК на ищеца е допустимо с оглед на изложените фактически
твърдения за правоотношенията между него, ответникът и третото лице-помагач и чл.223,
ал. 2 от ГПК.
По доказателствата на ищеца:
Искането по чл. 186, чл. 190 от ГПК е неоснователно, тъй като ищецът твърди, че е страна
по посочените договори и е запознат със съдържанието им, и при така изложените
фактически твърдения в искова молба не може да се направи извод, че документите не са в
държане на ищеца. Искането по чл. 195 от ГПК е допустимо и относимо за правилното
решаване на спора.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА привличане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК на страната на ищеца трето
лицепомагач – „Изи Асет Мениджмънт" АД, с адрес посочен в искова молба. УКАЗВА на
третото лице-помагач, че най-късно в насроченото съдебно заседание може да представи
становище и доказателства по делото.
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становище по дадените указания и проект за доклад по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-късно в
насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-
късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от страните документи като писмени доказателства.
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 186, чл. 190 от ГПК на ищеца.
ДОПУСКА съдебна счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на въпросите,
поставени с искова молба.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещо лице от 300 лв., вносимо от ищеца по сметка на
Софийски районен съд. в едноседмичен срок от получаване на съобщението. При
неизпълнение доказателството не се събира и съдът ще приложи спрямо страната чл. 161-
162 от ГПК като приеме за недоказани обстоятелствата в полза на ищеца, предмет на
експертизата.
ВЪЗЛАГА изготвяне на ССчЕ на ВЕЩО ЛИЦЕ М М
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238
ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като
УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от
с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на
3
обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните
сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията
споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните
съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на
интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски районен съд действа
Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за
всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби”
можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” №
54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.11.2023 г. от 09,40
часа, за които дата и час да се призоват страните и трето лице-помагач.
ДА се връчи препис от определението на страните, а на ищеца – на актуален настоящ адрес,
с уведомление по чл. 47 от ГПК, и препис от отговор на искова молба; на третото лице-
помагач препис от искова молба, с приложения.
ДА СЕ ЗАЛИЧИ от списъка за съобщения и призовки адв. Б. З. и за него ДА се преустанови
ел. достъп до ЕИСС/ЕПЕП.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице СЛЕД внасяне на възнаграждението му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4