№ 839
гр. П, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Петя Ст. И.
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20244430105483 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 26050/26.09.2024 г. на „Т*****“
ЕАД ЕИК: *******, срещу К. Л. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Л.о, община н, ул.
„Л. Д.“ №57, област П, и М. Л. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Л.о, община н,
област П, ул. „Л. Д.“ №25, в качеството им на наследници на Л. К. В..
С исковата молба са предявени два осъдителни иска за осъждането при разделност на
всеки от двамата ответника да заплати сумата от 194,68 лв. главница, представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2024 г.,
както и 35,57 лв. лихва за забава за периода от 02.03.2022 г. до 05.09.2024 г., ведно законната
лихва върху главницата, от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че ответниците са клиент на „Т*****“ АД и дължат суми за
консумиране и незаплатена ТЕ за негов топлоснабден имот, находящ се в гр. П, ж. к. ****,
бл. 18, вх. А, ап. 16. Родителите на ответниците починали преди подаване на исковата молба,
а техният баща Л. К. декларирал, че той и П М.ова В.а, са съсобственици при равни права на
описания имот. Посочените ответниците се явявали единствените наследници на
деклараторите. Формулират доводи, че ответниците като собственици на топлоснабден
имот, са клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за тях важат разпоредбите на
действащото законодателство в областта на енергетиката. Съгласно разпоредбата на чл.150
от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществявало при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Те, съгласно
ал.2 от ЗЕ, влезли в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите. Ищецът твърди, че в случая ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“
от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. и с тях се регламентирали
1
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това
число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. В раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ сочи, че
е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Според ищеца задължението на ответниците за заплащане на дължимите
суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най- късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. С изтичането на
последния ден от месеца ответниците изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6
от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. От приложеното
извлечение от сметка за абонатен номер № 817, се установявало, че ответникът е използвал
доставяната топлинна енергия, но не е погасил задължението си. Иска се от съда да уважи
предявените искове и се претендират разноски.
В срока за отговор съгласно чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника М. Л.
К..
В срока за отговор съгласно чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника К. Л. К.
чрез назначения му особен представител адв. П. от АК П. Ответникът оспорва предявените
искове като неоснователни с твърдението, че в процесното жилище няма топломери и
радиатори, както и твърдението, че страните се намират в облигационни отношения. Счита
за относима разпоредбата на чл. 62,ал.1 и 2 от ЗЗП, поради това, че няма изрично искане от
негова страна за присъединяване към централно отопление и следователно няма задължение
да заплаща услуга, на тоз който я е предоставил. По отношение на сградната инсталация,
ответникът счита, че всеки съсобственик може да ползва тази инсталация без това да
нарушава правата на другите съсобственици, тъй като тя служи за пренасяне на флуид с
определени параметри до отоплителните тела. В този контекст, ответникът счита, че
уредбата в ЗЕ за сградната инсталация противоречи на чл. 17,ал.3 от КРБ Ползването на
вещта е неприкосновено и не представлявало задължение, а право. Разпределянето на
загубите от ползването на сградна инсталация счита за „данък“ в полза на търговско
дружество, с който се нарушава чл. 32 от РБ чл. 8 от КЗПЧОС. За да е налице продажба
следвало да е налице индивидуализация по количество и качество и тъй като отчитането е
сезонно, едва след изравнителна сметка може да има реална продажба. От друга страна,
ищецът не представил доказателства за това, че е предоставено съгласие за авансово
плащане от ответника по сделката. След като сметките били по прогнозни дялове,
ответникът счита същите за нереални и върху тях не се дължало лихва. Мораторните лихви
се начислявали върху действителни пропуснати ползи, а не прогнозни сметки, поради което
разпоредбата на чл. 33 ,ал.1 от ОУ счита за незаконна.
В с. з. ищецът поддържа исковата молба и по сметката на топлофикационното
дружество нямало постъпили плащания, предмет на исковата претенция. Моли исковете да
бъдат уважени.
В с. з. ответникът М. К. неоспорва исковата претенция и заявява, че ще заплати същата
вкл. тази за ответника К. К., който не е в България. Изрично заявява, че признава иска.
В с. з. ответникът К. К. се представлява от назначения особен представител адв. П.,
чрез който оспорва исковата молба и моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Ответникът признава, че има само щранг лира в банята на имота.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните правни изводи:
Видно от изисканите справки от НБД/л.34-36 и л.47/ е, че Л. К. В., ЕГН **********, е
починал на 25.11.2013 г., за което е издаден акт за смърт №1568/25.11.2013 г. на Община П.
Неговата съпруга П М.ова В.а, ЕГН **********, е починала на 08.12.2013 г., за което е
издаден акт за смърт №6/10.12.2013 г. от община н. Техни единствени наследници са К. Л.
К., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П и настоящ адрес в с. Л.о, община н, и М. Л.
2
К., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П и настоящ адрес в с. Л.о, община н.
От представената декларация по чл. 14, чл. 27 и параграф 2 от ПЗР на ЗМДТ се
установява, че Л. К. Величков е декларирал имот в гр. П, ж. к. ****, бл. 18, вх. А, ет. 6, ап.
16 като съсобствен, топлоснабден с наличен елемент топлофикация в имота и около него,
между него и П М.ова В.а. Деклараторът посочил, че имотът е придобит с нотариален акт,
обективиращ договор, от 17.02.1988 г., издаден от МНО-КЕЧ гр. П.
Видно от удостоверението от Община П от 17.10.2024 г. е, че Л. К. имал декларирано
имущество актуално към 17.10.2024 г. – декларация №54496/26.03.1998 г. по чл. 14/27
ЗМДТ, за жилище с РЗП 63,52 кв. м., находящ се в гр. П, ж. к. ****, бл. 18, вх. А, ет. 6, ап. 16
Договор №0640461/11.11.2002 г. е сключен между „Н.И.“ ООД като изпълнител и
етажна собственост гр. П, ж. к. ****, бл. 18, вх. А, Б и В, представлявано от Р.П.И., ЕГН
**********, като възложител, с предмет: изпълнителят да монтира индивидуални топлинни
разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сградата етажна собственост съгласно ЗЕ. Срокът на действие на
договора е 5 години считано от датата на неговото подписване. По смисъла на
определенията на договора, ползвателят е задължено лице, титуляр на сметка в ТЕЦ П ЕАД
–собственик, наемател, обитаващ жилище и нежилищна площ от етажната собственост,
ползваща централно топлоснабдяване. Основните задължения на изпълнителя съгласно
Раздел II са да отчита ежемесечно индивидуалните топлинни разпределители и водомери за
топла вода, да нанася данните от отчета в контролен талон за достоверност, подписван от
техника и ползвателя, да разпредели количеството топлинна енергия, отдадено от сградната
инсталация въз основа на решение на протокола на общото събрание на етажната
собственост; да предостави на възложителите ежемесечна информация за дяловото
разпределение на количеството на топлинна енергия и топпла вода на отделните имоти.
Едно от основните задължения на възложителите съгласно раздел III е че всеки един един
потребител се задължава да сключи индивидуален договор за дялово разпределение на
топлинна енергия, а отказът не освобождавал ползвателя от задълженията му произтичащи
от решението на общото събрание на етажната собственост.
В бр.233 от 13.12.2007 г. на вестник „Посоки“ и от същата дата на вестник „Труд“ е
видно, че ищцовото дружество е публикувало общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди на потребители в гр. П.
От представените справки за консумирана топлинна енергия за периода от 01.01.2022 г.
до 30.04.2024 г. за потребител №1016518, К. Л. К. М. Л. К., с адрес: гр. П, ж. к. ****, бл. 18,
вх. А, ап. 16, абонатна станция №100688, на разпределение на НЕЛБО, се установява, че
отопляемият обем на имота е 127,430 м3, за който е отчетен дял от месечната енергия за
отопления на имота както следва: 31.01.2022 г. – 0,753%; 28.02.2022 г. – 0,797%; 31.03.2022 г.
-0.795%; 30.04.2022 г. – 0,993%; 30.11.2022 г. – 0,981%; 31.12.2022 г. – 0,840%; 31.01.2023 г.-
0,897%;28.02.2023 г. – 0,867%; 31.03.2023 г. – 0,964%; 30.04.2023 г. – 1,250 %; 30.11.2023 г. –
0,780%; 31.12.2023 г. – 0,762%; 31.01.2024 г. – 0,693%; 29.02.2024 г. – 0,780%; 31.03.2024 г. –
0,864%; 30.04.2024 г. – 1,523%. Видно още от справките е, че за описания имот, потребител
№1016518, показанието на топломера се е увеличавал за всеки отчетен период.
Видно от препис-извлечение от сметка за абонатен № 1016518, ж. к. ****, бл. 18, вх. А,
ап. 16 е, че за периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2204 г. е начислена главница в размер на
389,36 лв., лихва за периода от 02.03.2022 г. до 05.09.2024 г. 71,41 лв. От справката за
реализираната топлоенергия за периода от 01.2022 г. до 04.2024 г. се установява, че
начислената главница е за доставена топлоенергия без ИРУ с ДДС – 112,43 лв., сградна
инсталация 268,57 лв., услуга разпределение с ДДС 8,36 лв.
Горната фактическа обстановка безспорно се установява от събраните по делото
писмени доказателствени средства и признати от страните факти.
Съдът дава пълна вяра на събраните писмени доказателствени средства, тъй като
същите са последователни и непротиворечиви по между си, и се ползват с придадената им
по чл. 178 и чл. 179 от ГПК доказателствена сила.
3
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са допустими обективно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 86 от ЗЗД.
Основателността на главния иск по чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, е предпоставена от наличието на следните правнорелевантни факти: наличието на
валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна
енергия през исковия период; че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на
услугите предоставени в топлоснабдения имот; че ищецът е изправна страна по договора,
изискуемост на претендираните вземания и техния размер.
Безспорно е, че ищцовото дружество като енергийно предприятие- доставчик на
топлинна енергия, има правото да търси възмездяване от потребителите в етажната
собственост, за стойността на доставената, съответно разпределената топлинна енергия в
сграда в режим на етажна собственост. Облигационното правоотношение, което възниква и
на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150,
ал. 1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен
ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно
изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ, общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са
ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един
местен ежедневник преди процесния период- в. „Нощен труд“ и в. „Посоки“, поради което
съдът намира, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването
на общите условия за продажба на топлинна енергия.
На следващо място, безспорно е по делото, че страните са обвързани от валидно
облигационно правоотношение с предмет доставяне на топлинна енергия до имот, който е
съсобствен на ответниците К.и, които в качеството си на наследници на Л. К. В. и П М.ова
В.а, са придобили съгласно чл. 5 от ЗН равни дялове от правото на собственост, с
настъпване на смъртта не техните наследодатели през 2013 г. Придобитото право на
собственост върху имот, находящ се в гр. П, ж. к. ****, бл. 18, вх. А, ап. 16, е по силата на
наследствено универсално правоприемство от Л. К. В. и П М.ова В.а съгласно
представените декларации по делото. Този факт не е спорен между страните по делото.
Съобразно задължителните разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от
17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, писменият договор,
не е форма за действителност, а форма за доказване на облигаторното правоотношение В
разглеждания случай от представения договор №0640461/11.11.2002 г. се установява
безспорно, че имотът е част от етажна собственост, представлявана от Р.И. като възложител,
като в нея е инсталирана топлинни разпределители, термостатни вентили и дялово
разпределение на топлинна енергия, т.е. процесният имот е топлоснабден с разпределително
дружество „Нелбо“. Имотите от ЕС гр. П, ж. к. ****, бл. 18, вх. А са присъединени към
топлопреносната мрежа на ищцовото дружество още през 2002 г.. Обстоятелството, че
имотът е присъединен към ТЕЦ се установява и от декларацията на наследодателя на
ответниците. Така притежаваният от ответниците обект се намира в сграда в режим на
етажна собственост по смисъла на чл. 153,ал.1 от ЗЕ. Следва да се посочи, че не е
необходимо да е налице писмен договор, доколкото това облигационното правоотношение
възниква и/или продължава своето действие и с конклудентни действия по смисъла на
горните задължителни разяснения. Именно поради това, съдът намира, че като страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди – чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ответниците имат качеството на
клиенти на топлинна енергия и дължат заплащане на цената на доставената и разпределена
топлинна енергия за исковия период. Относно топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
4
за отопление на имотите, а съгласно чл. 143, ал. 3 от Закон за енергетиката - топлинната
енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите
части на сградата се разпределят между всички потребители пропорционално на отопляемия
обем на отделните имоти. Предвид това, всеки собственик на индивидуален обект в сградата
в режим на етажна собственост, дължи заплащане на частта от отдадената от нея топлинна
енергия, разпределена му съобразно правилата на Методиката за разпределение на топлинна
енергия. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат
от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците, а следва от факта, че сградната
инсталация е обща част по естеството си. Това задължение следва и от чл. 28, ал. 4 от ОУ. В
този контекст и с оглед изложеното до тук, съдът намира за неоснователно възражението, на
ответникът К. К., че не дължи заплащане на доставената услуга от ищцовото дружество, тъй
като е безспорно установено по делото, че техните наследодатели, приживе, като
собственици на процесния имот са част от етажната собственост, която е заявила
присъединяване и отчитане на топлинна енергия от разпределително дружество „Н.И.“ ООД.
За наличието на облигационното правоотношение, изправността на ищцовото
дружество(доставен обем топлоенергия през исковия период, размер на претендираната
услуга и наличието на щранг лира в банята) освен посочените доказателства, съдът
кредитира и признанията на ответника М. К. съгласно чл. 175 ГПК, с които признава иска,
факта, че вземането на кредитора съществува, че същото се дължи и желае да го заплати.
Тези изявления представляват неизгоден за ответника факт, който съдът цени наред с
горните доказателствени средства за посочените обстоятелства. За наличието на щранг лира
в банята е налице признание и ответника К. К., което съдът цени съобразно чл. 175 от ГПК.
По отношение размера на предявените искове, съдът намира, че същите са безспорно
установени от представените препис извлечение, поради което за ответниците е възникнало
задължението да заплатят цената на доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия,
която в периода от от 01.01.2022 г. до 30.04.2024 г. е в размер на 389,36 лв. Изискуемостта е
настъпила в 30-дневен срок след изтичане на периода за заплащане на дължимите месечни
суми съгласно раздел VII от Общите условия от 2007 г., поради което претендираните от
ищцовото дружество суми са дължими. Допълнителен аргумент за дължимост на вземанията
е признанието на ответника К., направено в първото открито съдебно заседание, което съдът
прецени съобразно чл. 175 от ГПК. Ето защо предявените осъдителни искове с правна
квалификация чл.79 от ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, са основателни, тъй
като са доказани по основание и размер, и като такива следва да бъдат изцяло уважени.
Отговорността на ответниците като наследници е при условията на разделност, доколкото в
закон или договор не е уредено друго.
С оглед горното, съдът намира за основателни и акцесорните искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забавено плащане, тъй като
ответниците не са платили дължимите месечни суми и са изпаднали в забава съгласно чл.
31, ал. 6 от ОУ, който регламентира, че с изтичане на последния ден от месеца абоната
изпада в забава. Безспорно се установява и размера на дължимото обезщетение за забавено
плащане за периода от 02.03.2022 г. до 05.09.2024 г. от представените извлечения, а именно
сумата от 71,14 лв. Ето защо исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са също
доказани по основание и размер, и като такива следва да бъдат изцяло уважени.
При този изход на спора, ответниците при условията на разделност следва да понесат
и отговорността за разноски, сторени от ищеца в настоящото исково производство, които се
установяват по основание и размер, а именно 200 лв. държавна такса, 400 лв. депозит за
особен представител, 5 лв. съдебно удостоверение и 100 лв. юрк. възнаграждение, което
съдът на осн. чл. 78,ал.8 от ГПК определи.
Ръководен от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА К. Л. К., ЕГН **********, да заплати на „Т*****“ ЕАД ЕИК: *******, на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, сумата от 194,68 лв.,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от
01.01.2022 г. до 30.04.2024 г., до топлоснабден имот в гр. П, ж. к. ****, бл. 18, вх. А, ап. 16,
ведно със законната лихва върху посочената горе главница от датата на подаване на исковата
молба – 26.09.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М. Л. К., ЕГН **********, да заплати на „Т*****“ ЕАД ЕИК: *******, на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, сумата от 194,68 лв.,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от
01.01.2022 г. до 30.04.2024 г., до топлоснабден имот в гр. П, ж. к. ****, бл. 18, вх. А, ап. 16,
ведно със законната лихва върху посочената горе главница от датата на подаване на исковата
молба – 26.09.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА К. Л. К., ЕГН **********, да заплати на „Т*****“ ЕАД ЕИК: *******, на
основание чл. 86 от ЗЗД, сумата от 35,57 лв., представляваща обезщетение за забава върху
дължимата от него главница за периода от 02.03.2022 г. до 05.09.2024 г.
ОСЪЖДА М. Л. К., ЕГН **********, да заплати на „Т*****“ ЕАД ЕИК: *******, на
основание чл. 86 от ЗЗД, сумата от 35,57 лв., представляваща обезщетение за забава върху
дължимата от него главница за периода от 02.03.2022 г. до 05.09.2024 г.
ОСЪЖДА К. Л. К., ЕГН **********, да заплати на „Т*****“ ЕАД ЕИК: *******, на
осн. чл. 78,ал.1 от ГПК, сумата от 352,50 лв., представляваща сторените от ищеца разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА М. Л. К., ЕГН **********, да заплати на „Т*****“ ЕАД ЕИК: *******, на
осн. чл. 78,ал.1 от ГПК, сумата от 352,50 лв., представляваща сторените от ищеца разноски в
исковото производство.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на „Т*****“ ЕАД в „И“
АД, IBAN: BG40IORT73801036825800, BIC: IORTBGSF.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му пред ОС
П с въззивна жалба.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – П: _______________________
6