Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 11.03.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на деветнадесети февруари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. № 3662/ 2019 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Със съдебно решение от 26.11.2018
г., постановено по гр.д. № 27700/ 18 г. Софийски районен съд осъжда „Строително
- П.Х.“ ЕООД, ЕИК ******да заплати на „П.е.“ АД, ЕИК ******, на пр. основание
чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД, сумата 3085,50 лв.,
представляваща неизплатено вземане за остатъчна стойност на предоставена услуга
за продухване и запълване на газопроводи, ГРТ, Газхолдер с азот - обект ПСОВ
Шумен по договор № 18 - 015R1/ 07.02.2018г., което вземане е отразено във фактура
№ **********/ 23.02.2018., ведно със законната лихва от 26.04.2018г. до
погасяването, на пр. осн. чл.86 ЗЗД сумата 47,23 лв., представляваща мораторна
лихва за забава в плащането на главницата за периода от 02.03.2018г. до
25.04.2018г„ и на пр. осн. чл.78, ал.1 ЗЗД сумата 864,42 лв., представляваща
сторени съдебно - деловодни разноски по делото.
Недоволен
от постановеното съдебно решение е останал ответникът „Строително - П.Х.“ ЕООД ,
който е подал въззивна жалба, с която излага становище за неправилност на
съдебното решение.
В
срок по делото е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се обосновава
становище за правилност на съдебното решение, съответно за неоснователност на
подадената въззивна жалба.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови
обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи
на разглеждане по същество.
Съгласно чл.
269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата
правилност съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са
следните:
На първо място съдът намира, че правилно първоинстанционният съд е приел
отговора на исковата молба за подаден в законоустановения срок и съответно
правилно е взел предвид възраженията на ответника. Препис от исковата молба е
бил връчен на ответника в периода на съдебната ваканция през 2018 г. Към този
момент е действал чл. 61, ал.2 от ГПК, съобразно който сроковете спират да
текат за страните през дните на
съдебната ваканция. Доколкото съобщението е връчено в периода на самата
ваканция, срокът е започнал да тече от приключването на същата, поради което
отговорът на исковата молба е подаден в законоустановения срок.
Неоснователни са възраженията на въззивника за неправилност на съдебното
решение. Видно от приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, счетоводството
на двете страни е водено редовно, а процесиите фактури № **********/
08.02.2018г. и № **********/ 23.02.2018г. са осчетоводени от въззивника и въззиваемия,
вписани са в дневниците за покупки/ продажби и Справки – Декларации по ЗЗДС
през отчетния период, като въззивникът е ползвал данъчен кредит по същите по
смисъла на ЗДДС. В счетоводството на въззивника сумата по фактура № **********/
23.02.2018г. в размер на 3085,50 лв. стои като задължение негово задължение към
въззиваемия.
Настоящият съд споделя напълно мотивите на първоинстанционния съд и
трайната съдебна практика на ВКС, съобразно които фактурите отразяват
възникналата между страните облигационни връзка и осчетоводяването им от въззивника,
включването им в дневника за покупко - продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит
по тях по смисъла на ЗДДС, представлява недвусмислено признание на задължението
и доказва неговото съществуване, както и представлява и потвърждение на
сключените от името на ответника договори за продажба на стоките и други по
смисъла на чл. 301 ТЗ, в случай че сключването е извършено от името на
ответника от лице без представителна власт.
Съответно, с оглед приетото горе, правилно първоинстанционният съд е
приел за доказано наличието на валидно облигационно отношение между страните,
както и неизпълнението на договорното задължение от страна на въззивника в
установения размер. С оглед дължимостта на главницата, правилни са изводите на
съда и досежно дължимостта на законната лихва за забава.
С оглед изложеното и като препраща към мотивите и на първоинстанционният
съд на основание чл. 272 от ГПК, съдът намира, че следва да потвърди
обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на спора на въззиваемата страна се следват направените в
хода на въззивното производство разноски в доказан размер от 446 лв. адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-г състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 26.11.2018
г., постановено по гр.д. № 27700/ 18 г. по
описа на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА „Строително - П.Х.“ ЕООД, ЕИК ******да
заплати на „П.е.“ АД, ЕИК ****** сумата от 446 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1./
2./