№ 3695
гр. София, 27.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20221110121114 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „*************“ ЕООД,
чрез адв. Е. Б., срещу „********“ ЕООД, с която са предявени кумулативно обективно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено
спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 11363,66
лева, представляваща незаплатени лизингови вноски, авансова вноска и такса за обслужване
на лизинга по Договор за отдаване на употребявани автомобили при условията на
финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от 15.07.2020
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 58, чл. 66 и чл. 68 от Договора за лизинг от
15.07.2020 г. за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на
ищеца за сумата в общ размер на 5012,77 лева, представляваща неустойка за забава при
плащане на дължимите лизингови вноски, неустойка за предсрочно прекратяване на
договора по вина на лизингополучателя и неустойка за забава при връщане на автомобила
след прекратяване на договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
вр. чл. 345, ал. 2 ТЗ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на
вземане на ищеца за сумата в размер на 1219,08 лева, представляваща заплатени от
лизингодателя и подлежащи на възстановяване от лизингополучателя застрахователни
премии (включително по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите) и
данъци за процесния автомобил, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата
1
в размер на 600 лева, представляваща такса за изземване на автомобил след прекратяване на
договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на 15.07.2020 г. между страните бил сключен Договор
за отдаване на употребявани автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с
опция за прехвърляне на правото на собственост, със следния предмет: автобус марка
„******“, модел „*******“, с рег. № ******** и номер на шаси ********************.
Лизингодателят изпълнил изцяло поетите с договора задължения, като предал на управителя
на ответното дружество процесния автомобил, за което страните подписали приемо-
предавателен протокол на 23.07.2020 г. Въпреки това лизингополучателят не бил заплатил
нито една от дължимите лизингови вноски, застрахователни премии и данък за моторното
превозно средство. След множество телефонни разговори ищецът изпратил до ответното
дружество покана за доброволно изпълнение на задълженията, като лизингополучателят бил
предупреден, че при тяхното неизпълнение в дадения срок лизингодателят щял да счита
договора за прекратен по вина на ответника. Задълженията не били заплатени от
лизингополучателя, поради което ищцовото дружество предприело действия по връщане на
лизинговия автомобил, което се случило на 13.01.2021 г. За вземанията си ищцовото
дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено
и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.01.2022
г. по ч. гр. д. № 529 по описа за 2022 г. на Районен съд – Русе, VІІІ граждански състав.
Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите
искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените
искове. Претендира направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „********“ ЕООД,
като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпило становище по същата.
Към настоящия момент няма обстоятелства или права, които се признават от страните
и не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. наличието на валидни облигационни отношения между него и ответника, възникнали
по силата на Договор за отдаване на употребявани автомобили при условията на
финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от 15.07.2020
г. и съществували през процесния период;
2. обстоятелството, че е изправна страна по процесния договор за лизинг, а именно: че
е предоставил за ползване на лизингополучателя – ответник автомобил с уговорените
характеристики през срока на действие на договора за лизинг;
3. размера на дължимите авансова и месечни лизингови вноски за исковия период,
както и на таксата за обслужване на лизинга съгласно чл. 29 от договора;
4. настъпване на падежа на задължението за заплащане на всяка от месечните
2
лизингови вноски и размера на дължимата за процесния период неустойка за забава по
договора;
5. разваляне на договора за лизинг от страна на лизингодателя по вина на
лизингополучателя, както и размера на дължимите неустойки за предсрочно прекратяване
на договора и за забава при връщане на автомобила след неговото прекратяване;
6. размера на заплатените застрахователни премии и данъци за процесния автомобил,
които подлежат на възстановяване от ответника;
7. размера на направените разходи по връщане на автомобила след прекратяване на
договора;
8. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните вземания, както и
всички факти, на които основава своите искания или възражения.
По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр.
чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на
вземане на ищеца за сумата в общ размер на 11363,66 лева, представляваща незаплатени
лизингови вноски, авансова вноска и такса за обслужване на лизинга по Договор за отдаване
на употребявани автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция за
прехвърляне на правото на собственост от 15.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, вр.
чл. 58, чл. 66 и чл. 68 от Договора за лизинг от 15.07.2020 г. за признаване за установено
спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 5012,77
лева, представляваща неустойка за забава при плащане на дължимите лизингови вноски,
неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя и
неустойка за забава при връщане на автомобила след прекратяване на договора, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 345, ал. 2 ТЗ за признаване за установено
спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 1219,08 лева,
представляваща заплатени от лизингодателя и подлежащи на възстановяване от
3
лизингополучателя застрахователни премии (включително по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите) и данъци за процесния автомобил, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на
вземане на ищеца за сумата в размер на 600 лева, представляваща такса за изземване на
автомобил след прекратяване на договора, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума.
По делото няма права, които се признават от страните, и обстоятелства, които не
се нуждаят от доказване.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. наличието на валидни облигационни отношения между него и ответника, възникнали
по силата на Договор за отдаване на употребявани автомобили при условията на
финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от 15.07.2020
г. и съществували през процесния период;
2. обстоятелството, че е изправна страна по процесния договор за лизинг, а именно: че
е предоставил за ползване на лизингополучателя – ответник автомобил с уговорените
характеристики през срока на действие на договора за лизинг;
3. размера на дължимите авансова и месечни лизингови вноски за исковия период,
както и на таксата за обслужване на лизинга съгласно чл. 29 от договора;
4. настъпване на падежа на задължението за заплащане на всяка от месечните
лизингови вноски и размера на дължимата за процесния период неустойка за забава по
договора;
5. разваляне на договора за лизинг от страна на лизингодателя по вина на
лизингополучателя, както и размера на дължимите неустойки за предсрочно прекратяване
на договора и за забава при връщане на автомобила след неговото прекратяване;
6. размера на заплатените застрахователни премии и данъци за процесния автомобил,
които подлежат на възстановяване от ответника;
7. размера на направените разходи по връщане на автомобила след прекратяване на
договора;
8. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е заплатил претендираните вземания,
както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
4
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 529 по описа за 2022 г. на Районен съд – Русе, VІІІ граждански
състав.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 15.02.2023 г. от
14,00 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със
същия указания.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5