РЕШЕНИЕ
№ 1063
гр. София, 19.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20241110151850 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на **********************, ЕИК:
**************, със седалище и адрес на управление: ***********************, срещу В.
И. М., ЕГН **********, с адрес: *******************************, с която са предявени
при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо
ответника съответно за сумата в размер на 6 000, 30 лв. – главница, представляваща
неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г.
за топлоснабден имот, находящ се в *******************************, абонатен номер
76467, сумата в размер на 41,13 лв. – главница, представляваща неплатена цена за услугата
дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законна лихва
върху двете главници, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК –
05.04.2024 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 741,31 лв. – мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 21.03.2024 г., и сумата в
размер на 8,15 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 16.07.2021 г. до 21.03.2024 г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 18.04.2024 г. в производството по ч.гр.д. №
20892/2024 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
В исковата молба ищецът навежда твърдения за наличието на облигационно
отношение с В. И. М., произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди. В качеството си на клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и поради
обстоятелството, че не е упражнил правото си в 30-дневен да предложи специални условия,
ответникът бил обвързан от общите условия за продажба на топлинна енергия. Ищецът
поддържа, че през процесния период за имота е доставяна топлинна енергия, поради което
ответникът дължи цената за нея, платима съгласно общите условия месечно в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнася задължението. Твърди, че задължението за
предоставената топлинна енергия за горепосочения период не е погасено. Сочи, че
1
собствениците в етажната собственост, в която се намира и топлоснабдения имот на
ответника, имат сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с **************, поради което е дължима в полза на ищеца и стойността
за тази предоставена услуга. За дължимите суми за неплатената стойност на доставената
топлинна енергия, на услугата за дялово разпределение и за лихвите за забава върху тези
суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която
поради възражение от страна на ответника не е влязла в сила. Моли за уважаване на
исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва дължимостта на
претендираните суми с доводи, че не притежава качеството потребител на топлинна енергия.
Релевира възражение срещу твърденията за извършена услуга по дялово разпределение за
процесния период. Моли за отхвърляне на исковата претенция.
В съдебно заседание ищецът **********************, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт п., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на
исковете.
В съдебно заседание ответникът В. И. М., редовно призован, не се явява,
представлява се от назначения му особен представител – адвокат Й. С. – ф., която поддържа
отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач, конституирано на страната на ищеца *****************,
редовно призовано, не изпраща представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени
доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК
и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на
основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които
произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответника има
качество „потребител“ на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби
в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в
количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и
периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право,
както и положителният факт на плащането.
Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 20892/2024г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, при
дадени изрични указания от съда за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал.1, т.2 от
ГПК.
Ответникът оспорва първата предпоставка за уважаване на исковете, а именно, че
между него и ищцовото дружество е налице валидно възникнало правоотношение по
доставка на топлинна енергия. По делото е приет договор за дарение на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 18, том XXXII, дело №
5764/15.12.1988г., от който се установява, че И. М. С. и И.Н. М.а са дарили на сина си В. И.
М. процесният имот, като са си запазили пожизнено право на ползване върху имота. Приета
е по делото и декларация за отказ от право на ползване, с нотариално удостоверяване на
подписите на И. М. С. и И.Н. М.а, като от щемпела на гърба на декларацията извежда, че
удостоверяването датира от 2016г. или 2019г. Приета е по делото молба – декларация,
подписана от ответника за откриване на партида от дата 11.11.2008г., като в молбата е
2
посочено и удостоверено, че семейството му се състои от трима души. Установява се по
делото, че с решение на ОС на етажните собственици, живущи на адрес в
*********************, обективирано в протокол от 19.03.2002г. е взето решение да се
сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с *****************.
Към протокола е приложен и списък на етажните собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение. Влязлото в сила решение обвързва всички етажни
собственици, включително и тези които не са го подписали, както и правоприемниците в
задълженията на подписалите го етажни собственици. Въз основа на решението е сключен
Договор № 2092 от 19.03.2002г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с
**************, приет по делото. Договорът е сключен за срок от две години, с опция за
автоматичното му подновяване с една календарна година в случай, че никоя от страните не
го прекрати с писмено предизвестие, дадено един месец преди изтичане на срока му. Няма
данни по делото да е отправено такова предизвестие.
Установява се от изслушаната СТЕ, че третото лице – помагач, конституирано на
страната на ищеца – ************** е извършвало услугата дялово разпределение след
отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите
на абонатите в СЕС. За процесния период – 01.05.2021г. до 30.04.2023г. ФДР е установила,
че ответника не е осигурил достъп до имота, поради което му е начислен служебен разход на
топлинна енергия на максимална мощност, като в тази част експертизата се съотнася на
приетите по делото на л.105 и л.106 от досието му протоколи за неосигурен достъп.
Експертизата установява, че в имота е имало 3 броя монтирани отоплителни тела, без
монтирани топлоразпределители. Също така е установено, че в имота се ползва и топла вода
и поради липса на водомер за топла вода, разходът е изчислен на един брой потребител при
норма 140 литра на потребител за едно денонощие. Установен е отопляем обем на имота от
159 м3, съгласно акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда от 29.12.1972г.,
като вещото лице е дало крайно заключение, че за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г.
количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е изчислено съобразно
формулата по чл. 61, т.6.1.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването.
Констатирано е начисляване на топлинна енергия по две пера – за сградна инсталация и за
БГВ. Установено е приспадане на технологичните разходи за АС. Установени са също така
периодични проверки на две години, съгласно ЗИ на топломера в АС.
Изслушаната ССчЕ е установила начислени суми по прогнозни данни в размер общо
от 5 805,97 лева, от които сумата от 3162,82 лева за отопление и 2643,15 лева за топла вода,
като след изравняване е установена главница за плащане в размер на 6000,30 лева.
Констатирани са задължения и за такси за дялово разпределение, за периода от 31.05.2021г.
до 30.04.2023г. в размер на 41,13 лева. Мораторната лихва е изчислена в размер на 734,39
лева, начислена върху главницата за отопление на имота, за периода от 15.09.2022г. до
21.03.2024г., а върху главницата за такси за дялово разпределение в размер на 8,19 лева, за
периода от 16.07.2021г. до 21.03.2024г. Вещото лице не е установило извършени плащания
на процесните суми по партидата.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към
процесния период са общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1 от
27.06.2016г. Приложима с оглед процесния период е и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.
за топлоснабдяването.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, въз основа на заключението
по ССчЕ, съдът намира следното от правна страна.
С разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ се предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на потребителите за битови нужди, включително за общите части в сгради – етажна
собственост се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното дружество и одобрени от ДКЕВР. Съдържанието на ОУ е типизирано, без
3
индивидуално разискване на договорните клаузи между страните, което е обусловено от
характера на обществените отношения в определени сфери на пазара като доставка на
електрическа и топлинна енергия, за вода и др., където индивидуалното разискване на
договорните клаузи е трудно осъществимо на практика. Съдът намира, че от така
представените писмени доказателства се установи, че между страните е сключен договор за
продажба на топлинна енергия, в рамките на процесния период, тъй като условие за това е
наличие на решение на ОС на ЕС, а това от своя страна е израз на волята на мнозинството в
ЕС, което се установи по делото. Установи се, че ответникът е единствен собственик и
ползвател на процесния имот в рамките на процесния период – м.05.2021г. до м.04.2023г.,
поради което именно той е пасивно легитимиран да отговаря по така предявените искове.
Установи се, че лицата който са му дарили имота – родителите му, са се отказали от
запазеното си право на ползване върху имота. Отказа от право на ползване е изричен и
формален акт, като по аналогия на чл. 100 от ЗС декларацията трябва да е изготвена в
писмена форма и да е нотариално заверена със заверка на подписите на лицата, които се
отказват от правото на ползване, като следва и да е вписана в АВ, ИР, към съответния
районен съд по местонахождението на имота, за да породи правните последици по чл.112, б.
„в“ от ЗС, чл. 4, б. „в“ от ПВ, вр. чл. 500, ал.1, изр.2 от ГПК, които обстоятелства се
установиха по делото. По делото няма данни които да сочат, че е налице разпореждане с
имота, или последният да е отдаден за временно ползване при наемни правоотношения на
трети лица, за което ищецът, като топлопреносно предприятие да е уведомен, съгласно
постановките на ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС към процесния период. Както бе посочено,
съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия за продажба на топлинна енергия, коментирани по-горе, които се изготвят от
ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е необходимо изричното им приемане
от потребителя. Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита
сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и
ползването й от потребителя, което се установи в производството. Потребител на топлинна
енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като
ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на
ползване, което също се установи в производството. По изложеното ответникът е пасивно
материално легитимиран да отговаря по така предявените искове.
Съдът намира, че доставката на топлинна енергия за процесния период се доказа
безспорно за цялото предявено вземане. Този извод се установява от изслушаната по делото
СТЕ. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Според чл. 145, ал.1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице - помагач. Съгласно нормативната уредба всички собственици на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост независимо дали техния
имот се отоплява или не, са длъжни да заплащат пропорционално и такса сграда инсталация,
която в случая съдът намира, че е правилно начислена.
По перо начислена топлинна енергия за БГВ и за сградна инсталация и за отопление
се установи, че ответника не е предоставил достъп до имота през процесния период, като по
делото са приети протоколи за неосигурен достъп, като се установи, че поради липса на
4
водомер за топла вода, разходът е изчислен на един брой потребител при норма 140 литра на
потребител за едно денонощие. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от
горепосочената наредба установявана задължение за всички потребители да осигуряват
достъп на представители на фирмата за дялово разпределение за извършване на отчет на
уредите, като съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредбата на потребителите, неосигурили достъп за
отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6. 5 – от
приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а за БГВ по реда на чл. 69,
ал.2, т.2 от Наредбата. По делото нито са релевирани твърдения, нито са ангажирани
доказателства, че ответника е осигурявал достъп до имота през процесния период, а
доказателствената тежест е негова. По делото са приети Протоколи за неосигурен достъп, от
които се установява, че в периода 2021 -2023г. не е осигурен достъп до апартамента. Също
така се установи, че в имота не е монтиран водомер, което също е задължение на
потребителя. Данните от индивидуалните топлоразпределители и показанията на водомера
на топлата вода вещото лице получава от приетите по делото главни отчети. Последните
съдържат данни за дяловите единици такива, каквито са отчетени от дружеството
осъществяващо дяловото разпределение. В случая не е осигурен достъп. В протоколите за
неосигурен достъп, приети по делото е положен подпис, на който е даден вид да изхожда от
потребител в СЕС. Те са частни свидетелстващи документи и са подписани от собственик на
самостоятелни апартаменти в СЕС. При липса на доказателства за неавтентичността им, те
обвързват съда с материална доказателства сила по отношение на установените в тях
неизгодни за издателя им факти - чл. 180 от ГПК. Не се установяват данни за
неавтентичност. Следва да се отбележи също така, че ответникът не твърди и не установява
да е заявявал надлежно възраженията си срещу начисленията и отчетите, и следователно е
обвързан от удостоверените в тях неизгодни факти.
По изложеното съдът намира, че ищецът установи в производството и количеството
на доставената в имота топлинна енергия, а размера на цената й се установи от изслушаната
СТЕ, а именно иска за главницата за отопление на имота следва да бъде уважен до размера
на пълно предявената сума от 6000, 30 лева за процесния период.
Съобразно разпоредбите на горепосочената наредба и Общите условия на договорите
между ***************** и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост, таксите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което, от своя страна, заплаща цената за извършените услуги на дружеството за дялово
разпределение. Този иск е установен по основание, а от изслушаната ССчЕ и по размер и
следва да бъде уважен до пълно предявения размер от 41,13 лева, за периода от м.05.2021г.
до м.04.2023г.
Иска за мораторна лихва, начислена върху главницата за такси за дялово
разпределение за сумата от 8,15 лева, за периода от 16.07.2021г. до 21.03.2024г. следва да
бъде отхвърлен изцяло. Това е така, тъй като в ОУ от 2016г. не е уреден срок за заплащане на
това задължение, поради което ответникът изпада в забава след покана на основание чл. 84,
ал.2 от ЗЗД. Ищецът не е представил доказателства за връчена покана на ответника за
заплащане на главничното задължение за такси за дялово разпределение, поради което не
може да се направи извод, че го е поставил в забава по отношение дължимостта на
задължението за главница за такси за дялово разпределение.
Иска за мораторна лихва върху главницата за отопление на имота, съдът намира за
основателен и следва да бъде уважен до пълно предявения размер. С клаузата на чл. 33, ал. 1
от ОУ от 2016 г., действаща през процесния период в горепосочените ОУ е установен падеж
за плащане на месечните дължими суми за ТЕ в 45 дневен срок от датата на възникване на
задължението, а това е момента на издаване на обща фактура № ********** от 31.07.2022г.,
като задължението по фактурата, като срочно става изискуемо на 15.09.2022г., от когато се
5
претендира за присъждане и лихвата. Следва да се подчертае, че при срочност на
задължението не е нужно изпращане на покана за заплащане на главничното задължение за
отопление на имота. Така този иск също следва да бъде уважен до размера, установен със
ССчЕ, а именно до размера на сумата от 734,39 лева, а за сумата от 6, 92 лева,
представляваща разликата над уважената сума от 734,39 лева до размера на пълно
предявената от 741,31 лева, следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК право на разноски се
поражда в полза и на двете страни, съобразно уважената и отхвърлена част от исковете.
Разноски се претендират за присъждане единствено от ищеца. Така на ищеца в заповедното
производство следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 185,41 лева, с оглед
уважената част от исковете. В исковото производство ищецът е заплатил разноски, както
следва: 135,82 лева за държавна такса, сумата от 974,16 лева – депозит за особен
представител, сумата от 650,00 лева за изготвяне на експертизи, като на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски и за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в
размер на 150,00 лева, на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразно фактическата и правна сложност на
делото. Или общо разноски в размер на 1909,98 лева. Така на ищеца съобразно уважената
част от исковете в исковото производство следва да му се присъдят разноски в размер на
1905,74 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените от
„****************” ****, ЕИК ************** срещу В. И. М., ЕГН **********,
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, че В. И. М. дължи
на „****************” ****, сумата в размер на 3067,90 евро, с равностойност в лева от
6000,30 лева, представляваща главница за неплатена цена на доставена топлинна енергия,
през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в
***********************************, сумата в размер на 21,03 евро, с равностойност в
лева от 41,13 лв., представляваща главница за неплатена цена за услугата дялово
разпределение, за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва върху
двете главници, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.04.2024г.
до окончателното плащане, сумата в размер на 375,49 евро, с равностойност в лева от 734,39
лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2022 г. до
21.03.2024г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва, начислена върху главницата за
отопление на имота, за сумата в размер на 3,54 евро, с равностойност в лева от 6,92 лева, и
иска за мораторна лихва, начислена върху главницата за такси за дялово разпределение, за
сумата в размер на 4,17 евро, с равностойност в лева от 8,15 лева, и за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по
ч.гр.д. № 20892/2024г. по описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА В. И. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „****************” ****,
ЕИК **************, сумата в размер на 94,80 евро, с равностойност в лева от 185,41 лева,
деловодни разноски в заповедното производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
6
ОСЪЖДА В. И. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „****************” ****,
ЕИК **************, сумата в размер на 974,39 евро, с равностойност в лева от 1905,74
лева, деловодни разноски в исковото производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач, конституирано на
страната на ищеца „****************” **** – *****************.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7