Решение по адм. дело №471/2025 на Административен съд - Велико Търново

 

Производство по чл. 145 и сл. От АПК във вр. с чл.215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на П. Г. Г. – А. гр. Г. Оряховица, [улица], ет.2, Разрешение за строеж № 26/5.3.2025г. издадено от Главен архитект на Община Горна Оряховица, за изграждане на обект „Гараж и плътна ограда“,в [УПИ] кв. 142 по плана на гр. Г. Оряховица , за който е отреден ПИ с инд.№ 16359.514.47 по КК на гр. Г. Оряховица на [улица],

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на така процесния административен акт, тъй като при неговото издаване не са спазени процесуалните и материалноправни изисквания. На първо място, незаконосъобразно Главен архитект на О. Г. О. не е конституирал жалбоподателката като заинтересована страна в производството по издаване на административния акт, доколкото се касае за свързано застрояване- изграждане на гараж на имотната и кадастрална граница на УПИ. Органът не се е съобразил с факта, че за да се издаде Разрешение за строеж при свързано застояване т.е. при намалени отстояние е необходимо нотариално заверено съгласие на собствениците на съседния имот, каквото жалбоподателкаята не е давала. Именно поради липсата на такова съгласие, същата е изградила в имота си навес, а не гараж, каквото е било първоначалното намерение. От събраните данни се установява, че Разрешението за строеж касае сграда с размери височина 3,5 м. дължина 7 м. и ширина 7 м., със скатен покрив, която определено не покрива понятието“Гараж“. Твърди, че са нарушени строителните норми, касаещи този вид допълващо застрояване, при което част от покрива на новата постройка попада в имота на жалбоподателката. От съда се иска да отмени обжалвания акт като унищожаем, макар издаден от компетентен орган но при съществено нарушение на процесуалните правила, с което е засегнато правото й на защита и при неправилно приложение на материалния закон.

В о.з. се представлява от .. Ч., която поддържа така подадената жалба с направените в нея оплаквания, като представя и подробно писмено становище. Претендира разноски.

 

 

Ответникът по жалба Главен архитект на О. Г. О. чрез... Ц. оспорва така подадената жалба като намира същата за недопустима частично и неоснователна. Същата е издадена от компетентен орган, при спазване на административната процедура, правилно приложение на материалния закон и съобразно целта на закона. С оглед на това от съда се иска да отхвърли подадената жалба. Претендира разноски съгласно ЗППП за юрисконсултско възнаграждение. Представя подробна писмена защита.

 

Заинтересованата страна Л. А., представлявана от баща си А. заема становище за основателност на жалбата. Представя подробно писмено становище.

 

Заинтересованите страни К. М. К.- адресат на обжалвания акт, и собствениците на съседния недвижим имот, дали съгласие: М. М., Н. М. В. З. се представляват от .. М., която оспорва подадената жалба. Счита, че жалбата се явява недопустима, алтернативно - неоснователна. Представя в указания от съда срок писмено становище. Претендира разноски.

 

 

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните в хода на производството доказателства от фактическа страна намира за установено следното:

По делото няма спор, че се касае за допълващо застрояване в УПИ, съседен на притежавания от жалбоподателката, имот, както и на самата граница между имотите. Съгласно чл. 41, ал.1 от ЗУТ , (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) (1) Допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план. В ал.2 на тази разпоредба е предвидено, че когато допълващо застрояване не е предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл.140 от ЗУТ, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имота. Допуснатото застрояване се отразява служебно в действащия подробен устройствен план. Съответно ал. 3 има следното съдържание - По реда на ал. 2 не се допуска застрояване, с което се превишават зададените с подробния устройствен план устройствени показатели за съответния урегулиран поземлен имот. Съответно предмет на издаденото Разрешение за строеж е гараж и плътна ограда, и същите съгласно горното легално определение представляват спомагателни строежи от пета категория, разрешавани от Главния архитект на Общината. За разрешаване строителството на постройки от допълващо застрояване законодателят е предвидил специфични правила и особености. На първо място съгласно чл. 21, ал. 4 от ЗУТ постройките на допълващо застрояване могат да се застрояват свързано на вътрешните имотни граници, при което условието за това е калканните им стени да покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот или плътни огради. Второ - допълващото застрояване трябва да е предвидено в действащия Подробен устройствен план (ПУП), но дори да не е предвидено в ПУП, Главният архитект на общината може да допусне такова засторяване въз основа на виза за проучване и проектиране, в каквато хипотеза е настоящия казус.

Реално първия етап на производството е започнал с подаване на заявление и издаването на виза за проектиране от 10.10.2023г. оранжев класьор под № 5 Приложение. От назначената по делото СТЕ се установява, че по действащите Общи устройствени планове на града и общината процесните имоти попадат в зона Жм с ниско етажно строителство. В издадената виза за проектиране, изрично е посочено, че за одобряване на инвестиционния проект, следва да се представят всички необходими документи, посочени в чл. 144 от ЗУТ, към него да се приложат необходимите проекти части, въз основа на които да се направи преценка за съответствие с изискванията на чл. 169, ал.1 от ЗУТ. Посочено е, че проектните части следва да бъдат разработени в обхват и съдържание съгласно Наредба № 4/21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Освен това са посочени и показателите за имота : Кинт до 1,2, височина на основно застрояване до 10 м, плътност на застрояване макс. 60%, озеленена площ минимум 40%, начин на застрояване свързано. В преписката се съдържа и нотариално заверено съгласие на собствениците на съседния имот, в което обаче е посочено, че дават съгласие за построяване на гараж в свързано застрояване на границата на имота с дължина 7 м, без обаче да са посочени другите параметри, вкл. Височина на строежа, няма дадено съгласие за изграждане на плътна ограда по границата на имота. Единственото изключение, при което такова съгласие не е необходимо е посочено в нормата на чл. 48, ал. 4 от ЗУТ, със следното съдържание: При липса на съгласие на собственик на засегнат имот строителството на плътна ограда между съседни имоти с височина на плътната част над 0,6 м се допуска, ако разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата, като оградата се разполага изцяло в имота на възложителя.

Горепосочената виза за проектиране не е съобщена на жалбоподателката, от АО е прието, че същата е влязла в сила, поради което подадено заявление от заинтересованото лице К. К. за съгласуване и одобрение на проекти за строеж на гараж и плътна ограда в УПИ № V-47, индентификатор 16359.514.47 по плана на гр. Г. Оряховица въз основа на виза за проектиране от 10.10.2023г. и издаване на Разрешение за строеж на тези обекти. Към заявлението е представена скица на имота от СГКК гр. В. Търново, цитираната Виза за проектиране, инвестиционен проект, комплексен доклад за оценка съответствието на инвестиционния проект за гараж и плътна ограда с нормативната уредба по устройство на територията съставен от „Евро ИнвестКонсулт“ООД, надлежно регистриран в ДНСК. Към проекта е приложена обяснителна записка, за проект „Гараж и плътна ограда“. В нея за плътна ограда е посочено, че същата ще се изгради по западния периметър на имота, изцяло в границите на същия с дължина 23,01 м. и височина до 2,20 м, за която е изготвена и оценка за съответствие по чл. 142, ал.10 от ЗУТ стр.115-116 от жълт класьор. Съгласно обяснителната записка за обект „Гараж“е предвидено същият да е със застроена площ от 164,27 кв.м. при височина на южната стена към имотната граница от 3,30 м., съгласно заключението на приетата СТЕ от архитект Л.. Проектът обаче не съдържа всички нормативно определени части, няма така ел. и ВИК, като е представен План за безопасност на строителството, както и договор за строителен контрол. Вещото лице арх. Л. смята, че такива части не са необходими, тъй като съществува доклад за съответствие с изискванията на чл. 169, ал.1 от ЗУТ. В преписката се съдържат доказателства за компетентността на лицата, които са изготвили проекта, проверили са неговото съответствие с нормативните изисквания, както и договор за професионална застраховка.

Вещото лице арх. Л. в заключението си стр.4, т. 4.6 изразява становище, че проектът може да се издаде без ел. и ВиК част, тъй като съществува горепосочения доклад за съответствие. Изискването за такива части е свързано единствено с оглед горепосочената преценка и след като такава е извършена от компетентен за това орган, то липсата на такива части не е законово необходима. Вещото лице обаче посочва, че е следвало да се определи начина на отводняване на строежа, при което същият засяга имота на жалбоподателката и това се явява проектно недопустимо.

 

Освен това в т.4.1 вещото лице е посочило, че съгласно чл. 140 от ЗУТ визата за проектиране няма срок на действие, за разлика от комбинираната скица, която има срок от 6 месеца и съответно е била изтекла, новата заверка е направена от 22.04.2024г. макар заверката да е следвало да бъде направена най- късно до 10.10.2024г.

 

Както се посочи по- горе заявлението за издаване на Разрешение за строеж е подадено с № 27/5.03.2025г,.като съгласно горното правило това е следвало да стане до 22.11.2024г., с оглед изискването за 6 м. срок на валидност на комбинираната скица. Следователно актът е бил издаден въз основа на валидна виза за проектиране, при изтекла комбинирана скица. Заявлението за одобрение на проекта е подадено на 27.02.2025г, също извън срока на действие на комбинираната скица.

По делото е представен окончателния административен акт Разрешение за строеж № 26/5.03.2025г., за изграждане на обект „Гараж и плътна ограда“., който както правилно посочва жалбоподателят е издаден на същата дата, на която е подадено и заявлението.

В преписката се съдържа обявление на инвестиционно намерение и Разрешение за строеж, без доказателства същото да е връчено на жалбоподателката.

 

В съответното Разрешение е посочено, че строежът е категория пета, като ЗП на гаража е 52,27 кв.м., дължина на плътната ограда от 23,10 м,без да е посочена както височината на гаража, така и на самата ограда.

 

В хода на съдебното дирене е приета цялата преписка по обжалвания акт, като са изслушани и две СТЕ, една от вещо лице геодезист и една от вещо лице архитект. Съдът кредитира и двете експертизи, при което същите установяват следните факти:

Строежът се намира в УПИ № V-47, индентификатор 16359.514.47 по плана на гр. Г. Оряховица – Централна част, урегулиран с РП, одобрен със Заповед № 2788/2005г, а кадастралната карта е одобрена през 2018г. и това е довело до несъответствия между кадастралните и регулационни граници, като по- съществено е разминаването към уличната регулация, която не е уредена. За град Г. Оряховица действа ОУП и ОУПО , при което имотът попада в Жм, а по ОУПО- в Жс.

Съответно СТЕ в геодезическата част обяснява и начина на съответното замерване, и съответно направена снимка по изискванията на Наредба № РД – 02-50/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, а съответно резултатите са били обработени с лицензиран от АГКК програма МКАД. Към СТЕ е приложена и ръчна скица Приложение № 4, от която е видно, че площта на процесния УПИ е 471 кв.м., 163 [жк], 137 кв.м. бетонови настилки и 171 кв.м. зелена площ. В комбинираната скица Приложение № 5 съответно е показан обединен модел от копие от КК и подробна снимка на терена, от което се вижда, че дворищната регулация е приложена и северната и южна граница са изградени точно по границите, а уличната такава е неприложена, тъй като терена от УПИ отреден за улица не е изкупен от Общината. В резултат на направените замервания вещото лице дава заключение, че видно от изработената комбинирана скица, същата е в съответствие с приложената комбинирана такава към визата за проектиране. Като от нея се установява, както и от графичната част към визата за строителство, че границата между УПИ на жалбоподателката и заинтересованите страни по ПУП и на място се припокриват, няма придаваеми места и дворищно регулационните отношения между страните са уредени.

 

Съгласно СТЕ в архитектурната част, Визата за проектиране от 10.10.2023г. съдържа приложение- комбинирана скица, издадена на 27.09.2023г.,като вещото лице е посочило, че визата за проектиране съгласно чл. 140 от ЗУТ е с неограничен срок на действие, но комбинираната скица важи 6 м, поради което същата е презаверена на 22.04.2024г.

 

По делото е представено и Разрешение за строеж № 115/20.9.2011г. издадено на жалбоподателя, при което се разрешава строеж на гараж при условията на свързано застрояване с [жк],88 кв.м. В същото са посочени котите на залагане на елементите и това, че проектираната сграда се изгражда в северната част на [УПИ] кв. 142 на калкан със съществуващият гараж в [УПИ] , като за това допълващо застрояване е дадено съгласие от собствениците на съседния имот.

 

УПИ на страните се намират в кв. 142 по плана на гр. Г. Оряховица, с доминиращо нискоетажно застрояване, при което са съпоставени изискванията на тази зона с проектните, при което е нарушен процентът за озеленяване , тъй като е около 35% от общата площ,а изискуемият минимум е съответно 40%. По проект обаче е предвидено премахване на бетонова площадка, при което зелените площи достигат 49%.

Вещото лице е посочило, че извършеното строителство в общи линии съответства на предвиденото по проект, като разликите са отразени в сборна скица Приложение№ 1 с червено, като отклонението може да се приеме за несъществено по критериите на чл. 154, ал. 2 от ЗУТ. Посочил е, че височината на фасадата на гаража е 2,75 м., практически равна на светлата площ на гаража, но към имотната граница е 3,30 м., до горния край на противопожарния зид, изискуем по чл. 82 от Наредба № 7. Посочената височина от 2,75 м. е висока за гараж, но може да бъде редуцирана. Посочва се, че е налице свързано застрояване по общата граница, при което в имота на жалбоподателя има гараж с лека стоманена конструкция, при което по общите изисквания на чл. 42, ал. 2 от ЗУТ калканните стени следва да се покриват с тези на съществуващите постройки, но това е неосъществимо, тъй като в имота на жалбоподателя не е изграден масивен гараж. Освен това вещото лице е посочило, че процесният строеж е такъв от допълващо застрояване и е от пета категория.

Съгласно чл. 139, ал.2 от ЗУТ възложителят съобразно спецификата но обекта задължително възлага изработване на ВиК част, за да може да се направи оценка за съответствие с изискванията на чл. 169, ал.1 и ал. 3 от ЗУТ, но вещото лице намира, че след като е изготвен Доклад за съответствие , то това изискване е изпълнено.

Досежно отводняването и ел.захранването същото става за сметка на Възложителя, но тъй като няма ВиК проект, няма данни за предвидено отвеждане на канализация за атмосферни води в южно разположения имот на жалбоподателя или в близост до него, което е нормативно недопустимо.

 

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

 

Съгласно разпоредбата на чл.149, ал.1 от ЗУТ, за издаденото разрешение за строеж или за отказа да се издаде такова разрешение се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на АПК, като заинтересовани лица по ал.1 в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж, са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в [жк], ал.1 ЗУТ - възложителят и собственикът на земята. В този смисъл принципно законът изключва качеството на заинтересовани лица на собствениците и на носителите на ограничени вещни права в имоти, съседни на имота, за строителството в който се издава разрешение за строеж. Константна е обаче съдебната практика, че при издаването на разрешение на строеж за изграждане на ограда по вътрешна регулационна граница между два съседни УПИ, вкл. в случаите, когато разполагането на оградата е предвидено да е изцяло в имота на възложителя, преценката дали собствениците и носителите на ограничени вещни права в съседните имоти имат качеството на заинтересовани лица по см. на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ, следва да се извърши в контекста на специалните норми на чл.48, ал.3 и ал.4 от ЗУТ, регламентиращи изисквания за строеж на ограда с височина на плътната част над 0.6м. Съгласно чл.48, ал.3 от ЗУТ оградите към съседните урегулирани поземлени имоти се разполагат с равни части в двата имота, като когато оградата е плътна с височина над 0.6 м, тя се допуска въз основа на изрично писмено съгласие на собствениците на засегнатите имоти и ако разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата. Съответно в чл.48, ал.4 от ЗУТ е предвидено, че при липса на съгласие на собственик на засегнат имот строителството на плътна ограда между съседни имоти с височина на плътната част над 0.6м се допуска, ако разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния УПИ е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата, като оградата се разполага изцяло в имота на възложителя. Анализът на посочените разпоредби обуславя извод, че несъгласният със строителството на плътна ограда собственик на съседен имот, има качество на заинтересовано лице и съответно . е процесуално легитимиран да обжалва издадено разрешение за строеж на ограда с височина на плътната част над 0.6 м, вкл. и ако оградата се разполага изцяло в имота на възложителя, тогава, когато не са спазени изискванията на чл. 48, ал.3, изречение второ и чл. 48, ал.4 от ЗУТ. Всъщност самите законови норми на чл.48, ал.3 и ал.4 от ЗУТ определят съседните урегулирани имоти, към които се разполага оградата, като „засегнати“, поради което при липса на съгласие по чл.48, ал.3 от ЗУТ на собствениците на засегнатите имоти и при неспазване на изискванията по чл.48, ал.4 от ЗУТ, собствениците на засегнатите имоти имат качество на заинтересовани лица, процесуално легитимирани да обжалват по съдебен ред издадено разрешение за строеж за строителството на ограда с височина на плътната част над 0.6 м. Отричането на това им качество би поставило в невъзможност засегнатия собственик да упражни правото си на защита при допуснат строеж в отклонение от правилата на ЗУТ в този смисъл Решение № 9173 от 08.07.2020г. по адм. дело № 6032/2019г. по описа на ВАС. Следователно жалбата против процесното Разрешение за строеж е допустима в частта, в която се разрешава изграждане на ограда по кадастралната и регулационна граница на двата имота, без значение, че съответната регулация е била приложена и няма придаваеми части. Изрично в заключението си вещото лице геодезист е посочил, че оградата следва да се изгради на границата, а не изцяло в имота на заинтересованата страна.

По отношение допустимостта на жалбата касателно Разрешение за строеж за изграждане на гараж, съдът намира следното : .Нормата на чл. 131 от ЗУТ определя заинтересуваните лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове –ПУП и на техните изменения. Изчерпателното изброяване в посочената норма на заинтересувани лица се отнася само и единствено в производствата по одобряване и изменение на подробни устройствени планове,но и по отношение издадените визи за проектиране на основание чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, доколкото такива строежи не са предвидени от ПУП. Не може да намери приложение и нормата на чл. 149, ал.2 от ЗУТ, определяща изчерпателно лицата имащи правен интерес да оспорят издадено разрешение за строеж, измежду които не са собствениците на съседния имот, въпреки, че се касае за разрешаване на строеж на границата, при условията на свързано застрояване . Следва обаче да се прецени безспорното обстоятелство, че оспореното Разрешение за строеж е издадено по виза за проектиране, за която са налице данни, че не е влязла в сила и не съставлява стабилен административен акт. Следователно това производство се явява с преюдициален характер, и се дължи произнасяне по реда на чл. 154а, ал.1, т.4 от АПК- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 5.08.2025 г.. Този извод, съобразен с практиката на ВАС почива на очертаният от законодателят по-широк кръг на заинтересованите лица по чл. 131 от ЗУТ от този по чл. 149,ал.2 от ЗУТ, с оглед на предоставената от закона на заинтересованите лица защита срещу предвиденото в съседен УПИ застрояване само в производството по обжалване на ПУП, изменение на ПУП, РУП или виза за проектиране. След като на тези лица е отнета възможността да защитят правата си в производството по оспорване на плана /визата/, в конкретния случай, то отричането на активната им процесуална легитимация за оспорване на разрешението за строеж, преди произнасянето от съдебната инстанция по оспорването на визата, би довело до придаване на привиден стабилитет на разрешението за строеж, което е в ущърб както на жалбоподатели, така и на адресата на разрешението за строеж. Определение № 10979 от 5.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10382/2025 г., Определение № 9534 от 9.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9049/2025 г., II о., Определение № 8202 от 28.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4488/2025 г.,

Освен това, в конкретния казус, наличието или липсата на правен интерес от оспорването следва да бъде разглеждано през призмата на общата норма на чл. 147 от АПК, поради което жалбата против Разрешението за строеж, която инкорпорира в себе си и жалба против визата за проектиране, се явява процесуално допустима в частта, с която се предвижда изграждане на Гараж. Жалбата , съдът намира, че е подадена в срок, тъй като липсват доказателства актът да е съобщен на страните.

Като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, съдът намира, че разгледана по същество жалбата се явява основателна.

 

Оспореното разрешение за строеж е издадено от материално и териториално компетентния административен орган по чл.148, ал.2 от ЗУТ – Главен архитект на О. Г. О., в предвидената от закона форма, както и подлежащата на инцидентен съдебен контрол виза за проектиране. В него са посочени установените от органа факти, описани са представените от заинтересованата страна доказателства и са формирани правни изводи за основателност на подаденото заявление за издаване на такова Разрешение при наличие на съгласие от страна на собствениците на съседните имоти. Правно ирелевантно е твърдението на жалбоподателката, че същата не е давала съгласие на посочения адресат в ИАА, а на други лица, доколкото същото се дава за определен строеж в съответен имот, независимо от това кой е титуляр на правото на собственост. коото

 

Процесният акт обаче е издаден в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, като съображенията за това са следните:

В разпоредбата на чл.48 от ЗУТ са регламентирани специални изисквания, правила и нормативи относно ограждането на урегулираните поземлени имоти. Досежно изграждането на огради между съседни имоти законът предвижда като общо правило същите да се разполагат с равни части в двата имота. В тази хипотеза, когато оградата е плътна с височина над 0.6 м, тя се допуска въз основа на изрично писмено съгласие на собствениците на засегнатите имоти и ако разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот, е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата , съгласно чл. 48, ал. 3 от ЗУТ Видно от приложеното по делото съгласие от 2004г се касае за такова само досежно разрешаване строителството на гараж, но не и по отношение на плътна ограда между двата имота. Както се посочи по- горе с нормата на чл. 48, ал. 4 от ЗУТ е допуснато изключение от горепосоченото общо правило, а именно - при липса на съгласие на собственик на засегнат имот строителството на плътна ограда между съседни имоти с височина на плътната част над 0.6 м се допуска при спазване на изискването разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния УПИ, да е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата, като в този случай оградата задължително се разполага изцяло в имота на възложителя. Следователно строежът на ограда към съседен имот с височина на плътната й част над 0.6 м,какъвто е настоящият случай, се разрешава без съгласието на собственика на съседния имот, ако са изпълнени кумулативно следните условия: 1) оградата е предвидена по самата регулационна линия; 2) разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата и 3) оградата е разположена изцяло в имота на възложителя. Настоящата инстанция намира, че съответно неправилно и незаконосъобразно АО е приел, че е налице съгласие от страна на собствениците на съседния имот и съответно не е извършвал преценка на горепосочените обстоятелства. Както се посочи във фактическото изложение, макар оградата да е по регулационната линия между двата имота, която е била приложена, не е установено наличието на т. 2 , както и съгласно заключението на вещото лице геодезист, няма данни строежът да е изцяло в имота на заинтересованата страна- адресат на акта. Именно това обстоятелство се явява съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на акта.

На следващо място, настоящата инстанция намира, че след като е изтекъл срока на действие на комбинираната скица към Визата за проектиране, която съгласно чл. 140 от ЗУТ е безсрочна, което обстоятелство подробно е разгледано по- горе, то е налице съществено процесуално нарушение, доколкото актът е издаден въз основа на негодно основание.

След като видно от приложената скица, Разрешението за строеж на жалбоподателката, че в имота на заинтересованата страна вече има изграден гараж, поради което не може да ес говори за нов строеж. Необсъждането на това обстоятелство, както и Разрешението за строеж на жалбоподателката, съобразно изискванията за свързано застрояване за общ покрив между построените на границата имоти, настоящата инстанция намира, АО е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е изпълнил задълженията си по чл.35 и чл.36, ал.1 от АПК, не е предприел съответните процесуални действия за изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства, обуславящи преценката му както за определяне кръга на заинтересованите лица, така и за издаването на разрешителен административен акт. В случая това не е сторено, като неизпълнението на посочените задължения е довело от една страна до неспазване на изискването по чл.26 от АПК за уведомяване на жалбоподателката като заинтересована страна за образуваното административно производство и съответно до лишаването от възможността за упражняване на процесуалните права, които законът им дава, в нарушение на чл.34 от АПК, а от друга – до издаването на разрешението за строеж в нарушение и при неправилно приложение на закона.

По приложението на материалния закон, съдът намира следното : Нормата на чл. 42, ал.1 от ЗУТ сочи, че постройките на допълващото застрояване се разполагат свободно или допрени до основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с допълващо застрояване в съседен имот. В ал.2 на същия член съответно е регламентирано, че постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване. Постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради.Както се посочи по- горе, когато това застрояване не е предвидено с плана, същото се допуска по реда на чл. 41, ал.1 от ЗУТ, т. е. се допуска от главния архитект на общината, на чиято територия се намира съответният УПИ със съответната виза за проектиране, върху която обаче не е нанесен строежът, разрешен от Главния архитект на жалбоподателката.Фактът, че е разрешено допълващо застрояване, означава, че в техническия проект следва да има схеми и чертежи за водоснабдяване и канализация с външните мрежи при одобряване на техническия и работния проект за цялостното застрояване на УПИ. Липсата на такива схеми и чертежи към одобрения проект, въпреки становището на вещото лице, че съответно след като има доклад за съответствие по чл. 169 от ЗУТ, такива не следва да се изискват, се явява нарушение на нормата на чл. 71, ал.1 от Наредба № 4/2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Както посочва вещото лице архитект, отводняването на имота и последната следва да са налице към момента на одобряване на инвестиционния проект. Нарушен е и чл. 42, ал.2 от ЗУТ, тъй като нито във визата за проектиране, нито в самото Разрешение за строеж, е указана височината на сградата и че същата следва да бъде същата като заварените или новопредвидени постройки в съседния урегулиран имот. Освен това, видно от заключението на вещото лице е, че това не е спазено, тъй като височината на сградата е по- голяма от тази на новопредвидената такава в съседния имот, тъй като гаражът там не е изграден от жалбоподателката. Освен това нито във визата, нито в Разрешението за строеж, за които може да се приеме, че има съгласие на собствениците на съседния имот, е предвиден общ покрив между сградите, при което размерът на новопредвидената сграда не може да бъде по- голям от новопредвидената ,съгласно Разрешението за строеж на жалбоподателката.

Не са налице и посочените по-горе нормативно изискуеми се предпоставки за прилагане на законово предвиденото изключение по чл. 48, ал. 4 от ЗУТ – за допускане строителството на плътна ограда между съседни имоти с височина на плътната част над 0.6м при липса на съгласие на собственик на засегнат имот.

Следователно процесното Разрешение за строеж като издадено в нарушение на специалните изисквания по чл. 42, ал.2 от ЗУТ и чл.48, ал.3 и ал.4 от ЗУТ, се явява материално незаконосъобразно.

 

Независимо, че жалбата се основава единствено на нарушени права на жалбоподателите при издаването на разрешението за строеж за разрешеното строителство на оградата по вътрешната регулационна граница и гараж, с нея се иска отмяна като незаконосъобразно на разрешението за строеж в неговата цялост, вкл. И за изграждане на плътна ограда към улицата. В тази си част жалбата е процесуално недопустима, тъй като поради липса на правен интерес и активна процесуална легитимация за жалбоподателката да оспорва разрешението за строеж в тази му част.

 

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, искането на жалбоподателката за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като Община Горна Оряховица следва да бъде осъдена й заплати 10 лева д.т. разноски за вещи лица общо 1000 лева . В полза на адвокат Ч. следва да се присъдят и претендираните разноски в размер на 250- двеста и петдесет – лева при условията на чл. 38, ал.2 от ЗА.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, осми състав на Административен съд Велико Търново

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П. Г. Г. – А. гр. Г. Оряховица, [улица], ет.2, Разрешение за строеж № 26/5.3.2025г. издадено от Главен архитект на Община Горна Оряховица, за изграждане на обект „Плътна ограда“,в [УПИ] кв. 142 по плана на гр. Г. Оряховица , за който е отреден ПИ с инд.№ 16359.514.47 по КК на гр. Г. Оряховица на [улица], намираща се на уличната регулация, като недопустима и прекратява производството по делото в тази му част.

 

ОТМЕНЯ по жалба на П. Г. Г. – А. гр. Г. Оряховица, [улица], ет.2, Разрешение за строеж № 26/5.3.2025г. издадено от Главен архитект на О. Г. О., за изграждане на обект „Гараж и плътна ограда“,в [УПИ] кв. 142 по плана на гр. Г. Оряховица , за който е отреден ПИ с инд.№ 16359.514.47 по КК на гр. Г. Оряховица на [улица], като незаконосъобразно в останалата част.

 

ОСЪЖДА Община Горна Оряховица да заплати на П. Г. Г. – А. гр. Г. Оряховица, [улица], ет.2, разноски в размер на 1010- хиляда и десет – лева.

ОСЪЖДА О. Г. О. да заплати н .. Х. М. Ч. с [ЛНЧ] гр.В. Търново, бул. България № 2А разноски в размер на 250- двеста и петдесет- лева на основание чл. 38, ал.2 от ЗА.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.