№ 7938
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:**
при участието на секретаря **
като разгледа докладваното от ** Гражданско дело № 20241110125524 по
описа за 2024 година
„** ЕООД е предявило против Д. Н. К. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 292,26 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 1108388/19.07.2018 г.,
ведно със законната лихва от 11.082023 г. до окончателното изплащане, 5,93 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода 19.07.2018 г. – 31.10.2018 г. и 120,55 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода 19.07.2018 г. – 04.08.2023 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 45186/2023 г. на СРС,
82 състав.
Ищецът твърди, че на 19.07.2018 г. между „**“ ЕАД и ответника е сключен Договор за
потребителски кредит № 1108388 по реда на ЗПФУР при спазване на изискванията на ЗПК и
ЗЕДЕУУ, по силата на който кредиторът отпуснал паричен кредит в размер на 500 лв., който
ответникът следвало да погаси на 3 вноски – всяка по 178,25 лв., в срок до 31.10.2018 г.
Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41,24% и ГПР по кредита в размер на
50%. Твърди, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си, произтичащи от
договора за потребителски кредит. Сочи, че на 02.03.2021 г. между „**“ ЕАД в качеството на
цедент и ищеца в качеството на цесионер е сключен Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/, съгласно който „**“ ЕАД прехвърля на ищеца свои ликвидни и изискуеми
в пълен размер вземания по договор за потребителски кредит с ответника. Сочи, че с оглед
задължението на цедента за уведомяване съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД на 01.04.2021 г. до
ответника е изпратен имейл на електронната поща, посочена в договора, съдържаща
уведомление за извършената цесия. В случай че съдът приеме, че уведомяването не е
извършено надлежно, моли същото да се приеме за връчено с връчването на исковата молба
1
на ответника.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът чрез особения си представител е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Оспорва да активната процесуална легитимация на ищеца, доколкото длъжникът не е
уведомен за извършената цесия. Сочи, че цесията не може да бъде съобщена на особения
представител на длъжника, доколкото той е упълномощен да извършва действия, касаещи
материалното правоотношение. Оспорва наличието на облигационна връзка между
ответника и „**“ ЕАД и „**“ ЕООД, както и наличието на валидни ел. волеизявления от
негова страна. Оспорва заемната сума да е била предадена на ответника. Релевира
възражение за неравноправност на клаузата за възнаградителна лихва в размер на 41,24%,
както и възражение за погасяване с изтичане на 3-годишна давност на претендираните
лихви, като намира, че ответникът следва да дължи само главницата.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Най-напред следва да се обсъди въпроса следва ли да се счита, че цесията е породила
своето действие с връчване на уведомлението заедно с исковата молба на назначения от съда
особен представител на ответника, доколкото не са представени доказателства за
уведомяване на ответника за извършената цесия с изпратен имейл на електронната поща,
посочена в договора.
Ищецът извежда надлежната си материална легитимация от Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г., с който вземания на „**“ ЕАД към ответника са
прехвърлени на ищеца. Цесията има действие спрямо длъжника от момента, в който
последният е уведомен за нея от цедента – чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. От тогава спрямо
длъжника титуляр на вземането е цесионерът, поради което старият кредитор след
съобщаването на цесията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД не може да иска от длъжника изпълнение. В
резултат на което цесията да може да прояви действие по отношение на длъжника. Няма
данни уведомлението за извършената цесия да е получено от длъжника, така че същата не е
произвела действие по отношение на него. Ищецът релевира искане цесията да се счита
съобщена на длъжника с връчване на исковата молба. Няма пречка уведомяването да бъде
заместено от връчване на исковата молба, въпреки че това е документ, съставен от
цесионера, тъй като се приема, че последният също има право да уведоми длъжника за
настъпилата цесия. Уведомлението, направено от страна на цесионера, следва да има
идентични правни последици като това от цедента. За уведомлението, направено от
цесионера, не е нужно последният да бъде изрично упълномощен от стария кредитор на
вземането. Поради това следва да се приеме, че получаването на препис от исковата молба и
приложенията към нея има характер на уведомление за цесията и от тогава последната има
действие спрямо длъжника.
По делото, обаче, е назначен особен представител на длъжника при условията на чл. 47,
ал. 6 ГПК. Но възниква въпросът може ли уведомяването за извършената цесия да се
отправи до длъжника чрез особения му представител. Без съмнение нормата на чл. 99, ал. 4
2
ЗЗД е императивна правна норма, която предвижда, че за да произведе действие цесията е
необходимо уведомлението за цесията да е достигнало до длъжника. Законодателят не е
предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен, специален начин, поради
което същото следва да се счита надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с
исковата молба. В съдебно производство, обаче, в което на ответника-длъжник е назначен
особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, длъжникът не се представлява от
упълномощен представител, който би могъл да доведе до знанието на ответника всички
относими към спорното право факти, включително знанието за извършената цесия.
Връчването на особен представител не би могло да се приравни, нито на връчване на
ответника (поради невъзможност за извършване на фактически действия от страна на
особения представител, които да доведат до знанието на длъжника за цесията), нито на
упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото
връзката с клиента му се предполага. Представителната власт на особения представител
спрямо отсъстващата страна произтича от акт на съда, с който е назначен той, като
приложение намират правилата на разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, която се свързва с
общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК (в този смисъл са мотивите на т. 6 на ТР № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС), която представителна власт е
ограничена (арг. чл. 29, ал. 5 ГПК), което води до извода, че особеният представител не
притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления, свързани с промяна в
материалното правоотношение. Освен това в мотивите на т. 7 на посоченото ТР е направено
ясно разграничение на фигурата на особения представител и страната, която той
представлява, като се посочва, че таксата се дължи от страната, в чиято полза се предприема
процесуалното действие по защита на правата , тъй като процесуалните представители
упражняват нейните процесуални права. Поради това задължението за внасяне на държавна
такса при обжалване не може да бъде възлагано на други лица, които нямат качеството
страна в процеса. Особеният представител, макар и назначен с акт на съда по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК, не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява.
Следователно не особеният представител е задължен за заплащането на такси и разноски, а
представляваната от него страна, която не е освободена от заплащането им. Направено е
ясно разграничение между особения представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК и
страната, която той представлява, като се извежда извода, че не би следвало той да бъде
задължен да заплаща дължимата от страната държавна такса – задължена е страната, а не
особеният представител, който има едно по-особено положение на процесуален
представител. Поставя се въпросът как би могъл особеният представител да доведе до
знанието на страната съобщението за цесията и съответно как цесията ще породи действие
за длъжника (в този смисъл и определение № 567 от 18.09.2018 г. по т. д. № 3153/2017 г. на
ВКС).
Поради изложеното съдът намира, че цесията не следва да се счита за съобщена на
ответника с връчване на препис от исковата молба, доколкото в производството същият се
представлява от назначен от съда особен представител и не може да бъде уведомен лично за
тях съобразно законовото изискване. Така не се установява материалната легитимация на
3
ищеца, поради което съдът счита предявените искове за неоснователни и като такива следва
да бъдат отхвърлени. Безпредметно е обсъждането на останалите предпоставки, необходими
за уважаване на предявените искове, при условие че не се установява материалната
процесуална легитимация на ищеца от завеждане на исковете по делото.
При този изход на спора право на разноски има ответника, но същият е бил
представляван от особен предсравител и не е сторил разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „** ЕООД, ЕИК **, против Д. Н.
К., ЕГН **********, установителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр.
чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: 292,26 лв., представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № 1108388/19.07.2018 г., ведно със законната лихва от 11.082023 г. до
окончателното изплащане, 5,93 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода
19.07.2018 г. – 31.10.2018 г. и 120,55 лв., представляваща законна лихва за забава за периода
19.07.2018 г. – 04.08.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 45186/2023 г. на СРС, 82 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4