Р Е Ш Е Н И Е
№ 260381
гр. Пловдив, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІ състав, в открито съдебно заседание на тридесети септември две
хиляди двадесет и първа година, в състав
СЪДИЯ: МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА
при секретаря Боряна Козова,
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 958
по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба вх. № 33121 / 08.11.2019 г., подадена от
„Екоенергоинвест“ ЕООД срещу „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК
*********.
По
делото е предявен и обратен иск от
първоначалния ответник „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД ЕИК ********* срещу
„НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, конституиран като трето
лице – помагач на страната на ответника.
Предмет
на първоначалната искова претенция са обективно съединени искове по чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцовото
дружество „Екоенергоинвест“ ЕООД моли съда да постанови решение, с което „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, да бъде осъден да му заплати
сумата 124 587,59 лв. без ДДС –
дължима цена за продадена и неплатена
ел.енергия по договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяеми източници № 960/31.10.2012 г., дължима за периода от 01.11.2016 до
31.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба – 08.11.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 24 515,40 лв.
– общ размер на мораторно обезщетение, които суми са формирани както следва:
-
сумата 24 648,47
лв. – разлика между платената цена за м. ноември 2016 и дължимата според
ищеца преференциална цена, ведно с обезщетение за забава в размер на 7 127,51 лв. за периода 01.01.17 г. –
08.11.19 г.;
-
сумата 24 124,12
лв. – разлика между платената цена за м. декември 2016 и дължимата според
ищеца преференциална цена, ведно с обезщетение
за забава в размер на 6 768,16 лв.
за периода 01.02.17 г. – 8.11.19 г.;
-
сумата 361,21 лв. – разлика между
платената цена за м. 10.2017 г. и дължимата според ищеца преференциална цена,
ведно с обезщетение за забава в размер на 70,93
лв. за периода 01.12.17 г. – 8.11.19 г.;
-
сумата 20 538,93
лв. – разлика между платената цена за м. 11.2017 г. и дължимата според ищеца
преференциална цена, ведно с обезщетение за забава в размер на 3 856,76 лв. за периода 01.01.18 г. –
8.11.19 г.;
-
сумата 22 818,77
лв. – разлика между платената цена за м. декември 2017 г. и дължимата според
ищеца преференциална цена, ведно с обезщетение за забава в размер на 4 088,36 лв. за периода 01.02.18 г. –
8.11.19 г.;
-
сумата 12 462,40
лв. – разлика между платената цена за м. ноември 2018 г. и дължимата според
ищеца преференциална цена, ведно с обезщетение
за забава в размер на 1 076,61 лв. за периода 01.01.19 г. – 8.11.19
г.;
-
сумата 19 633,70
лв. – разлика между платената цена за м. декември 2018 г. и дължимата според
ищеца преференциална цена, ведно с обезщетение за забава в размер на 1 527,07 лв. за периода 01.02.19 г. – 8.11.19 г.
Претендира
присъждане на разноски.
Исковите
претенции се основават на следните фактически
твърдения:
Между
страните бил сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена
от възобновяеми източници № 960/31.10.2012 г., досежно енергиен обект
фотоволтаична електроцентрала с мощност от 800 кWp, построена в УПИ
I - 173019, местността „Азмака“, землището на с. Чешнигирово, община Садово.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора произведената активна ел. енергия от възобновяеми
източници /ЕЕВИ/ се изкупувала от купувача по определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща в
конкретния случай, съобразно приложимото законодателство, в съответствие с вида
на енергийния обект, който се определя от продавача чрез подаване на декларация
по образец – приложение № 2. Съгласно чл. 5, ал. 7 от договора дължимите суми
се заплащали в срок до 10 работни дни от получаване на оригиналната фактура,
придружена с подписан от продавача протокол за количество произведена ЕЕ. Действащата към момента на сключването на
договора между страните преференциална цена била определена в т. 15 на Решение
Ц-18 от 20.06.2011 год. на ДКЕВР в размер на 485,60 лв./ МWh без ДДС за
електрически централи с фотоволтаични модули над 200 kW.
След
сключване на договора, с решение № Д-33 от 14.09.2013 г. на ДКЕВР били
определени временни цени за достъп до електропреносната и
електроразпределителната мрежа, които да бъдат изплащани на производителите на
ЕЕВИ. Това решение било отменено от ВАС, като ищецът се позовава на създадена
трайна съдебна практика, че отмяната на незаконосъобразен административен акт
на ДЕКВР има обратно действие и отменя последиците от решението на ДЕКВР.
Впоследствие
било прието ново решение № СП-1 от
31.07.2015 г. на КЕВР, на основание пар. 17 от ПЗР на ЗИДЗЕ /ДВ, бр.
56/2015 г./, с което било установено нетното
специфично производство /НСП/ на ЕЕ, въз основа на което били определени
преференциални цени в съответни решения на КЕВР, приети до влизане в сила на
ЗИДЗЕ. Произведената от ищцовото дружество ЕЕ от процесната ФЕЦ била изкупувана
от ответника на цена от 485,60 лв./МWh без ДДС – за ел.централи с
фотоволтаични модули над 200 KW, при което
същата попадала в обхвата на т. 2.15 на цитираното решение от 31.07.2015 г.
Съгласно решението ответникът изкупувал на цена от 485,60 лв./МWh без ДДС
произведено количество ЕЕ, но само до размер на 1 188 КWh, а произведено
количество над този размер – на по-ниска цена. При това положение била
формирана разлика между сумите, дължими по договора при прилагане на цена от
485,60 лв./МWh без ДДС и реално платените суми на основание т. 2.15 от
решение СП-1/31.07.15 г. на КЕВР за месеците ноември и декември 2016 г.,
октомври – декември 2017 г., ноември – декември 2018 г., която разлика е
помесечно посочена като размер в исковата молба и представената с нея справка
по чл. 366 ГПК.
Решение
№ СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР било обжалвано и отменено в частта му по т.
2.15 по адм.д. № 3249/16 г. на АССГ с решение № 4923/20.07.17 г., потвърдено с
решение № 14955/14.12.18 г. по адм.д. № 10758/17 г. на ВАС.
Позовавайки
се на отмяната на т.2.15 от решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР и на трайно
установената съдебна практика за обратно действие на отмяната, ищецът счита, че
цялото произведено количество за процесния период е следвало да бъде изкупено
на цена от 485,60 лв./МWh без ДДС, а не една
част да се заплаща по по-ниски цени /тази над 1188 кWh/. Претендира се
ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца неизплатената разлика
на доставената ЕЕВИ за процесния период, която разлика общо възлиза на сумата 124 587,59 лв. без ДДС. Претендира
се и обезщетение за забава в общ размер на 24
515,40 лв., съгласно уточняваща
молба вх. № 35879/02.12.2019 г.
Ответното
дружество „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД ЕИК ********* е подало отговор, в който развива аргументите си,
поради които счита предявените искове за неоснователни.
Не се
оспорва твърдението за сключването на процесния договор, както и приемането на
решение СП-1/31.07.15 г. и неговата отмяна от административния съд в частта му,
отнасяща се до процесната ФЕЦ на ищеца. Не се спори, че преференциалната цена,
приложима към процесната ФЕЦ според решение Ц-18/20.06.11 г., е в размер на
485,60 лв./МWh без ДДС.
Възразява
се, че след отмяната на решение СП-1/31.07.15 г. КЕВР е приела ново решение – № СП-3/6.3.2019 г., с
което се определя НСП за обекти на производство на ЕЕ като този на ищеца, и то
е в същия размер като по решение СП-1/31.7.15 г., и то считано от 31.07.15 г. Сочи се, че решенията на КЕВР подлежат на
предварително изпълнение и искания за спиране на изпълнението им са
недопустими.
Изложени
са твърдения, онагледени в табличен вид на стр. 3 от отговора, за произведените
от ищеца количества енергия над НСП, които са заплатени от ответника по цена за
излишък, посочена в таблицата.
Развиват
се съображения, че НСП се прилага за процесния обект дори и след отмяната на
решение СП-1/31.07.15 г., а именно, че НСП е определено като средногодишно
производство на ЕЕ от 1 КW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за
определяне на префенциални цени за изкупуване след приспадане на собствените
нужди на производителя /пар.1, т. 29 от ЗЕВИ, т.е. то представлявало условно
количество ЕЕ, определено от КЕВР за период от 12 месеца, с цел покриване на
разходите и осигуряване възвращаемостта на инвестициите на производителите, в
зависимост от вида на ВИ, видовете технологии, инсталираната мощност на обекта,
мястото и начина на монтиране на съоръженията, инвестиционните разходи, нормата
за възвращаемост, структурата на капитала и на инвестицията /чл. 32 от ЗЕВИ/.
Позовава
се на чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ, определяща кои обекти са изключени от
приложението на този текст, като счита, че посочването е изчерпателно и е
недопустимо разширително тълкуване – т.е. за процесния обект НСП е приложимо.
Позовава
се на чл. 30 от договора, според който в случай, че нормативен акт или
административен акт на компетентен орган променят условията, при които се
сключва договора и новите условия са задължителни за страните, то те ще се прилагат
в отношенията между тях, без да е необходимо подписване на допълнително
споразумение. Счита, че изменението на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ /ДВ, бр. 26 от
2015 г./ е именно такова условие, с настъпването на което се променя цената на
изкупуване на ел.енергия по договора – преди достигане на СПН и след това.
Развиват
се съображения, че може да се определи НСП дори и при липса на такова,
определено от КЕВР, по изчислителен метод, тъй като са налице всички необходими
за това стойности /т. Б.4 от отговора/.
В допълнителната искова молба ищецът
поддържа изцяло исковите си претенции.
Не се
оспорва обстоятелството, че е издадено ново решение на КЕВР - № СП-3/06.03.19
г., което е предмет на съдебно обжалване. Поддържат се доводи, че това решение
следва да бъде подложено на инцидентен съдебен контрол в настоящия процес, като
ищецът счита, че същото е нищожен административен акт и като такъв изобщо не е
породило правни последици, евентуално е незаконосъобразен, като се излагат
подробни съображения в тази насока в допълнителната искова молба.
Оспорват
се доводите, че НСП може да бъде определено по изчислителен способ, дори и без
наличие на решение на компетентния орган – КЕВР, като се позовава на пар. 17 от
ПЗР на ЗИДЗЕ, според който в срок
до 31 юли 2015 г. в съответствие със Закона за енергията от
възобновяеми източници Комисията за енергийно и водно регулиране
приема решение, с което установява нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в
съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон.
Тезата
на ищеца е, че след като липсва валидно решение на КЕВР за определяне на НСП,
цялото количество произведена ЕЕ следва да бъде изкупувано по преференциалната
цена. След като няма валидно решение за определяне на НСП, няма основание за
прилагане нормата на чл. 31, ал. 12 от ЗЕВИ в отношенията между страните и
разликата между преференциалната цена и цената, получена от ищеца, подлежи на
изплащане по силата на процесния договор.
Оспорват
се доводите, че клаузите на договора са се променили въз основа изменението на
ЗЕВИ /ДВ, бр. 26 от 2015 г./. Ищецът счита, че само по себе си изменението на
чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ не може да измени уговорената цена по договора без
наличието на валиден административен акт на КЕВР за определяне НСП. Тъй като
нормата предоставя тази компетентност на КЕВР, ищецът счита, че не е допустимо
НСП да бъде определяна по друг способ, освен по решение на този орган.
В допълнителния отговор се поддържа теза,
че решение СП-3 не следва да бъде подлагано на инцидентен съдебен контрол в
настоящето производство. Сочи, че във връзка със законосъобразността на
решението са висящи дела пред АССГ, които са все още висящи. Счита, че
инцидентният съдебен контрол е недопустим при наличие на подадени жалби против
административния акт и образувани съдебни производства, при които се
осъществява пряк контрол. Навеждат се доводи, че съдът в настоящия процес
евентуално има правомощия да се произнесе досежно нищожността на акта само в
мотивите на съдебното решение. Поддържат се всички доводи, че НСП може да се
определи и без решение на КЕВР. Поддържат се и всички доводи относно действието
на договора за изкупуване.
Третото лице – помагач „Национална електрическа компания“
ЕАД счита предявените искове за неоснователни.
Позовава
се на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.15 г., който ограничава
количествата ЕЕ, които се изкупуват по преференциални цени, пар. 1, т. 29 от ДР
на ЗЕВИ, даващ определение на нетно
специфично производство /НСП/, на мотивите на законопроекта за изменение на
ЗЕВИ.
Изложени
са доводи, че отмяната на т. 2.15 от решение № СП-1/31.7.15 г. няма за
последица отпадане на НСП за процесния обект, първо защото същият не е изключен
от закона от приложението на НСП, второ, предвид приемането на последващо
решение СП-3/6.3.19 г., което установява НСП, считано от 31.07.15 г. Сочи се,
че цитираните решения на КЕВР нямат ценови характер, а установяват единствено
величината НСП по видове производители и енергоизточници, съобразявайки
определените цени и конкретно посочени ценови решения, като се развиват
подробни съображения за характера на тези решения.
По
обратния иск:
В
случай, че бъдат уважени предявените искове против „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД ЕИК *********, ответното дружество моли да се постанови
решение, с което „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, да бъде
осъдена да му заплати сумата 149 505,10
лв. с ДДС – разлика между стойността
на количеството ЕЕ, произведена от ФЕЦ „Екоенергоинвест – Чешнигирово“,
изчислена между приложимата за обекта преференциална цена и стойността на
същото количество ЕЕ при цена за излишък, и 30 916,18 лв. с ДДС – неустойка за забавено плащане на основание
чл. 11 от договор 19ИЕ-КС94ЗЕ01, ведно
със законна лихва върху сумите, считано от подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Претендира разноски.
Предявените
при условията на евентуалност обратни искове са с правно основание чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, вр. чл. 94 ЗЕ и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът
по обратния иск твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 94 от ЗЕ крайните
снабдители /в случая ЕВН ЕС/ продават на обществения доставчик количествата ЕЕ,
която са закупили по чл. 31 от ЗЕВИ, по цената, на която са я закупили.
Впоследствие между страните бил сключен и изричен договор - №
19ИЕ-КС94ЗЕ01/01.11.16 г., според чл. 3 от който „ЕВН ЕС“ продава на НЕК ЕЕ,
закупена по чл. 31 от ЗЕВИ на цената, по която е закупена от производителя. В
случай, че се уважи претенцията по първоначалния иск и се приеме, че ЕЕ следва
да бъде изплатена изцяло по преференциалната цена, се претендира „НЕК“ ЕАД да бъде осъдено да заплати на „ЕВН ЕС“ същите
суми, които последното е осъдено да заплати на производителя, ведно с неустойка
за забава на основание чл. 11 от договора в размер на законната лихва, считано
от падежа на отделните месечни задължения до 10.01.20 г. - датата на подаване
на исковата молба срещу „НЕК“ ЕАД.
Ответникът
по обратния иск „НЕК“ ЕАД е подал писмен
отговор, с който моли да се отхвърлят първоначално предявените искове,
респ. да не се разглеждат предявените обратни искове. Евентуално, оспорва
основателността на обратния иск за главници изцяло предвид изложени съображения
за неоснователност на главния иск. По отношение на иска за неустойка се излагат
и съображения за неоснователност, свързани с ненастъпил падеж на главниците –
същите не били фактурирани от крайния снабдител и за тях не е започнал да тече
срок за плащане, респ. не се дължи обезщетение за забавено плащане. В случай,
че бъдат разгледани обратните искове, моли присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Развива съображения по същество в писмена защита.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след като разгледа събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните
не спорят, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми
източници чрез описаната от него ФЕЦ, изградена в УПИ I-173019, местността
„Азмака“, в землището на с. Чешнигирово, община Садово, която е с мощност 800 kWp. Не се спори
между страните по отношение на сключването на процесния договор за изкупуване
на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници и произведените
количества електрическа енергия през процесните периоди. Не се спори, че
преференциалната цена, приложима по отношение на процесната ФЕЦ, е 485,60 лв.
за MWh, определена с решение № Ц-18/20.06.2011 год. на КЕВР, т. 2.15; че
ответникът е изкупил количествата на НСП по цена за излишък и че разликата
между стойността на произведената ЕЕ, изчислена по цена за излишък и по
преференциална цена, е тази, посочена в справката по чл. 366 ГПК към исковата
молба; Не се спори и по обстоятелствата, свързани с обжалване на относимите
решения на КЕВР.
Между
страните по обратния иск не се спори относно сключване на договора между тях,
по силата на който „ЕВН ЕС“ ЕАД продава на „НЕК“ ЕАД електроенергията, закупена
по чл. 31 от ЗЕВИ на цената, по която е закупена от производителя.
Според сключения на 31.10.2012 год. между страните по главните искове –
ищецът „Екоенергоинвест“ ЕООД като
продавач и ответникът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, като купувач, договор за изкупуване на ел.енергия, произведена от
възобновяеми източници, продавачът ще произвежда електрическа енергия от
възобновяеми източници чрез горепосочения обект, а купувачът ще изкупува
количеството произведена и доставена от продавача активна ел. енергия, с
изключение на количествата, които продавачът ползва за собствени нужди, по свой
избор ползва за собствено потребление и за снабдяване на свои клонове,
предприятия и обекти /нетна активна енергия/ или продава по свободно договорени
цени по реда на гл. ІХ, раздел VІІ ЗЕ и/или на балансиращия пазар. Уговорен е
20-годишен срок на действие на договора – чл. 3, ал. 1, който към процесния
период не е изтекъл. В чл. 4 е уговорено отчитането на произведената енергия да
се извършва със средства за търговско измерване, собственост на
разпределителното предприятие, съответно на база информацията, предоставена от
средствата за измерване, купувачът да съставя протокол, съдържащ данни за
количеството произведена през отчетния период ел.енергия според показанията на
електромера, който протокол се изпраща на продавача не по-късно от три работни
дни след края на отчетния период. В чл. 5 е уговорено, че произведената ел. енергия
се изкупува по определена от ДКЕВР преференциална цена, действаща в конкретния
случай, съобразно приложимото законодателство, в съответствие с вида на
енергийния обект. Уговорено е продавачът ежемесечно до 5-то число на месеца да
издава и предоставя на купувача фактура за дължимите суми през предходния
месец. Съответно купувачът да заплаща на продавача дължимите суми по
представената фактура в срок до 10 работни дни от получаване на оригинална
фактура, придружена с подписан от продавача протокол за количеството
произведена електрическа енергия. Според чл. 30 от договора, в случай, че по силата
на нормативен или административен акт на компетентен орган се променят
условията, при които се сключва настоящият договор (срок, преференциална цена и
др.) и новите условия са задължителни за страните, то те ще се прилагат в
отношенията между страните, без да е необходимо подписване на допълнително
споразумение.
Безспорно е, че преференциалната цена за електрическа енергия, произвеждана
от обекти с характеристиките на този на ищеца, е определена от ДЕКВР с Решение
Ц-018/28.06.2012 г. и е в размер 485,60 лв./МWh без ДДС.
След изменението на разпоредбата на чл. 31, ал. 5, т. 1 ЗЕВИ, считано от
24.07.2015 г., е прието Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, с т. 4.13 от
което е определено нетно специфично производство на ел.енергия, въз основа на
което са определени преференциалните цени в Решение Ц-018/28.06.2012 г., в
размер 1 188 kWh за фотоволтаични електрически централи с инсталирана мощност над 200 kW до 10 000 kW;
а според т. 2.15 нетното специфично
производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени
преференциалните цени в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР, е в размер на 1 188 kWh,
при определената цена – 485,60
лв./MWh, без ДДС, за електрически централи с фотоволтаични модули над 200 kW.
Няма спор, а това се установява и от приложеното решение на Върховен
административен съд по адм.д. №10758/2017 г., че Решение №СП-1/31.07.2015 г. на
КЕВР в частта му по т. 2.15 е отменено с влязло в сила на 04.12.2018 г. съдебно
решение.
След отмяната на горното решение на КЕВР е прието Решение № СП-3/06.03.2019
г. на КЕВР, с което е установено, считано от 31.07.2015 г., нетно специфично
производство на електрическа енергия в размер 1 188 kWh, въз основа на което е
определена преференциална цена 485,60 лв./
MWh в Решение Ц-018/28.06.2012 г. по т. 15 за електрически централи с фотоволтаични
модули над 200 kWp.
Представени са като доказателства по делото седем на брой фактури, издадени
от ищцовото дружество, за продажба на произведена от последното ел.енергия по
месеци в периода от ноември 2016 г. до декември 2018 г. Получател по фактурите
е „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД.
Това са:
1./ фактура № **********/01.12.2016 г. на стойност 762,90 лв. с ДДС за
произведена ел.енергия през м.ноември 2016 г. (ед.цена 0,012210 лв.);
2./ фактура № **********/02.01.2017 г. на стойност 698,45 лв. с ДДС за
произведена ел.енергия през м.декември 2016 г. (ед.цена 0,01144 лв.);
3./ фактура № **********/01.11.2017 г. за произведена ел.енергия през м.
октомври 2017 г. на стойност 28,07 лв. с ДДС (ед.цена 0,02953 лв.);
4./ фактура № **********/01.12.2017 г. за произведена ел.енергия през м. ноември
2017 г. на стойност 1082,47 лв. с ДДС (ед.цена 0,02043 лв./квтч.);
5./ фактура № **********/02.01.2018 г. за произведена ел.енергия през м.
декември 2017 г. на стойност 879,41 лв. с ДДС (ед.цена 0,01511 лв./квтч.);
6./ дебитно известие към фактура № **********/30.11.2018 г. за произведена
ел.енергия през м. ноември 2018 г. на стойност 463,90 лв. с ДДС (ед.цена 0,01461
лв./квтч.);
7./ фактура № **********/15.01.2019
г. за произведена ел.енергия през м. декември 2018 г. на стойност 486,79 лв. с
ДДС (ед.цена 0,00983 лв./квтч.);
Прието е по делото заключение на съдебно-техническа и счетоводна
експертиза, което не е оспорено от страните. С него се потвърждава обстоятелството,
че ФЕЦ „Екоенергоинвест – Чешнигирово“ е централа с инсталирана мощност на
фотоволтаичните модули 800 kWр. Централата работи с 40 бр. инвентори, преобразуващи постоянния ток на
фотоволтаичните модули в променлив ток с честота 50 Нz. Въз основа на мощността си процесната ФЕЦ попада в
групата на електрически централи с фотоволтаични модули с мощност над 200 kWр до 1000 kWр, за които КЕВР е
определил средна годишна продължителност на работа 1250 часа за 1 kW инсталирана мощност и
нетно специфично производство на ел. енергия, след приспадане на собствени
нужди от 5%, в размер на 1188 kWh. За годишното нетно специфично производство на електрическа енергия на 800
kWр х 1188 kWh се получават 950400 kWh.
Произведените количества ел. енергия от централата през исковия период са
проследени в таблици за всяка от годините от процесния период - 2016, 2017 и
2018 год. Посочено е, че нетното специфично производство от 950 400 kWh е постигнато през
годините, както следва: за 2016 год. – в 13 ч. на 20.10.2016 год.; за 2017 год.
– в 14 ч. на 31.10.2017 год. и за 2018 год. – в 14.00 ч. на 05.11.2018 год.
Според изчисленията на експертизата количеството електрическа енергия,
надхвърлящо обема от 950 400 kWh НСП, е както следва: 123 708,80 kWh за 2016 год.; 93 445,60 kWh за 2017 год. и 67 727 kWh за 2018 год. В таблица № 4 е изчислена помесечно стойността на количеството електрическа енергия,
надхвърлящо НСП, изчислено по цена за излишък, приложима за съответния месец
през съответната година, които са закупени от ответното дружество. Тази
стойност е идентична със стойността, начислена по описаните седем фактури.
Според заключението количествата ел. енергия, надхвърлящи НСП, остойностени по
цена за излишък, са заплащани в срок за посочените месеци.
На вещото лице по техническата експертиза е поставена задача да изчисли
нетното специфично производство на типа ФЕЦ като процесната. На този въпрос
експертизата е отговорила на база определението, дадено в §1, т.29 ДР ЗЕВИ,
като от средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност
съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени са изчислени и
приспаднати собствените нужди на централата, които от регулатора са приети на
5%. Така НСП е определено на 1 187,5 kWh от 1 kW инсталирана мощност.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Между страните е възникнало и съществува правоотношение по продажба на
електрическа енергия от възобновяеми източници, по отношение на което приложими
са специалните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници. В договора
е уговорено ответникът да изкупува цялото количество произведена от ищеца
електроенергия, с изключение на тази, която е необходима за собствените нужди
на последния и тази, която ищецът има право да продава на трети лица на
свободния пазар на електрическа енергия.
През процесния период – ноември 2016 г. до декември 2018 г., ищецът е
продавал електрическа енергия на ответника, който е изкупувал цялото
произведено от ищеца количество електрическа енергия.
След достигане на т.нар. НСП през периода 2016-2018 год. процесният договор
валидно обвързва страните като продавач и купувач, поради което ответникът
дължи заплащане на цена за изкупеното от него количество електрическа енергия,
произведена от ищеца.
Въпросът е каква цена се дължи –
дали т.нар. преференциална цена, определена от ДКЕВР/КЕВР, или т.нар. цена за
излишък, каквато няма спор, че е заплащал ответникът изцяло и в срок или
преференциалната. За последната няма спор, че по отношение фотоволтаични ел.централи
с характеристиките на тази на ищеца е в размер 485,60 лв./МWh без ДДС и е
определена с Решение Ц-018/28.06.2012 г. на ДКЕВР. В тази връзка
ценообразуването в самия договор е уредено в чл. 5, според който се заплаща
определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща в конкретния случай,
съобразно приложимото законодателство, в съответствие с вида на енергийния
обект. Или в договора е уговорено цената да се определя от административен
орган, съобразно приложимото законодателство. Приложимото законодателство е
ЗЕВИ, като принципно следва да намери приложение законът, действащ към момента
на възникване на материалното правоотношение. В самия договор, обаче, е
уговорено, че ако по силата на нормативен акт се променят условията, при които
същият е сключен, и новите условия са задължителни за страните, то те ще се
прилагат в отношенията помежду им, без да е необходимо допълнително
споразумение. При тълкуване на клаузата на чл. 30 от договора следва да се
направи извод, че страните са обвързали правоотношението не само с действащото
към момента на сключването му законодателство, но и с евентуални промени в
същото, които са задължителни за тях. ЗЕВИ, както и промените в същия, са
задължителни са субектите, до които последният се отнася – за производителите
на електрическа енергия от възобновяеми източници, за крайния снабдител и
обществения доставчик, в това число за страните по делото, в качеството им на
производител за ищеца и краен снабдител за ответника.
Следователно, спрямо процесното правоотношение следва да намерят приложение
и измененията на условията в договора, настъпили по силата на закона и
промените в същия след сключването му. Страните изрично са уговорили при
настъпили такива промени да не се сключва допълнително споразумение, а същите
да се считат обвързани от променените условия по силата на закона. Така
договореностите относно ценообразуването следва да се считат променени с
изменението на законовите разпоредби, касаещи същото, в това число с
изменението в чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ със ЗИД ЗЕВИ (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от
24.07.2015 г.), според което общественият доставчик, съответно крайните
снабдители изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми
източници при следните условия: 1. по преференциална цена за количествата
електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в
съответните решения на КЕВР; 2. по цена за излишък на балансиращия пазар за
количествата, надхвърлящи производството по т.1. За целия процесен период в
сила е горепосочената разпоредба, която, както се обоснова по-горе, следва да
се счита за част от съдържанието на договора по силата на чл. 30 от същия. Или
с договора ответникът е обвързан да заплаща на ищеца преференциална цена до
достигане на т.нар. нетно специфично производство, респективно цена за излишък
– за количествата, надхвърлящи последното.
В §17 ПЗР ЗЕВИ (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) е
предвидено, че Комисията за енергийно и водно регулиране приема решение, с
което установява нетното специфично производство на електрическа енергия, въз
основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на
комисията, приети до влизането в сила на този закон. В изпълнение на посочената
разпоредба е прието Решение № СП-3/06.03.2019 г. на КЕВР, с което е установено,
считано от 31.07.2015 г. нетно специфично производство на електрическа енергия
в размер 1 188 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена 485,60
лв./МWh в Решение Ц-018/28.06.2012 г. на КЕВР. От техническата експертиза се
установява, че количествата произведена от ищеца електроенергия са заплащани по
преференциална цена до достигане на определеното с горното решение нетно
специфично производство, а за разликата над него количествата, изкупени от
ответника, са заплатени по цена за излишък, по размера на която спор между
страните не съществува.
Процесното правоотношение е сложно с гражданскоправни и
административноправни елементи. Административноправните елементи са определянето
на преференциална цена и на т.нар. НСП от административен орган с
административен акт. Съгласно чл. 13, ал. 9 ЗЕ решенията на КЕВР могат да бъдат
обжалвани относно тяхната законосъобразност пред Административния съд – град София
в 14-дневен срок от съобщаването им. Но обжалването
не спира изпълнението на решението. Искането за спиране изпълнението на
оспорено по съдебен ред решение е недопустимо, освен по отношение на решения, с
които се налагат санкции, решения за прекратяване и отнемане на лицензии и
решения за отнемане на сертификати за независимост на оператори на преносни
мрежи. В посочената разпоредба е предвидено предварително изпълнение на
решенията на КЕВР, като спиране на изпълнението им, освен на изчерпателно изброените
основания, е недопустимо.
Посоченото /особено с оглед съдържанието на определението на ВКС №
241/128.05.2021 год. по ч.т.д. № 985/2021 год., постановено по повод
обжалването на определението на първоинстанционния съд за спиране на
производството по делото до приключване на административното производство по
обжалване на решението на КЕВР/ означава, че за процесния казус е без значение
обстоятелството, че посоченото решение на КЕВР е обжалвано, тъй като същото е
било приложимо през процесния период от време и валидно е определяло
ценообразуването и т.нар. нетно специфично производство, до което се дължи
заплащане на преференциална цена. Съответно, при наличие на висящ процес по
оспорване законосъобразността на това решение, по което ищецът е страна, настоящият
съд не би могъл да извърши преценка за законосъобразност по аргумент от чл. 17,
ал. 2, изречение второ ГПК, а следва да се съобрази със същия акт и с неговото
предварително изпълнение.
При това положение съдът намира, че ценообразуването и заплащането на
изкупените от ответника количества електроенергия е извършено съобразно
изискванията на закона и договора, поради което вземане за допълнителна цена в
полза на ищеца не възниква и за периодите, в които същият е продавал
електроенергия над НСП на ответника.
За пълнота следва да се изтъкне и следното: В §1, т. 29 ДР ЗЕВИ е дадено
определение на понятието „нетното специфично производство на електрическа
енергия“. Според закона това е средногодишното производство на електрическа
енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на
преференциални цени след приспадане на собствените нужди. Ръководейки се от
това определение, техническата експертиза, която съдът изцяло кредитира като
обективна и компетентно изготвена, неоспорена от страните, е достигнала до
извод, че НСП за централата на ищеца е в размер 1 187,5 kWh от 1 kW инсталирана мощност,
което е почти равно на това, определено от КЕВР /равно след закръгляване/. При
това положение, дори да се игнорира решението на КЕВР, което ищецът счита за
незаконосъобразно, то ценообразуването е съобразено със закона – чл. 31, ал. 5
ЗЕВИ и с договора – чл. 30, тъй като по преференциална цена е заплащана до
достигане на нетното специфично производство така, както същото е определено в
§1, т. 29 ДР ЗЕВИ.
Ето защо съдът намира, че исковете за присъждане на разликата между
преференциалната цена и цената за излишък, по която е платена произведената от
ищеца през сочения от него период електрическа енергия, са недоказани по своето
основание и следва да бъдат изцяло отхвърлени. Неоснователни са и следва да
бъдат отхвърлени и акцесорните искове за присъждане на обезщетение за забава,
които са обусловени и следват съдбата на главните.
При отхвърляне на главните искове не възниква процесуално условие за
разглеждане на обратните искове, предявени като евентуални, поради което по
същите съдът не дължи произнасяне.
При този изход на спора и с оглед заявеното от ответната страна искане, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК на същата следва да се присъдят разноски, в това
число юрисконсултско възнаграждение в размер 450 лв. и възнаграждения за вещи
лица в размер 400 лв., или общо 850 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
О Т Х В Ъ Р Л Я предявените от „ЕКОЕНЕРГОИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление с. Оризари 4209, община Родопи, обл. Пловдив, ул. „Стадиона“ № 3,
представлявано от управителя Ф.П.Х., против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов“
№ 37, искове за заплащане на сумата 124 587,59
лева без ДДС – дължима цена за продадена и
неплатена ел.енергия по договор за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от възобновяеми източници № 960/31.10.2012 г., дължима за периода
от 01.11.2016 до 31.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба – 08.11.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 24 515,40 лева
– общ размер на мораторно обезщетение, които суми са формирани както следва: сумата 24 648,47 лв. – разлика между платената цена за м. ноември 2016 и
дължимата според ищеца преференциална цена, ведно с обезщетение за забава в
размер на 7 127,51 лв. за периода 01.01.17 г. – 08.11.19 г.; сумата 24 124,12 лв. – разлика между
платената цена за м. декември 2016 и дължимата според ищеца преференциална
цена, ведно с обезщетение за забава в размер на
6 768,16 лв. за периода 01.02.17 г. – 8.11.19 г.; сумата 361,21 лв. – разлика между платената
цена за м. 10.2017 г. и дължимата според ищеца преференциална цена, ведно с
обезщетение за забава в размер на 70,93 лв. за периода 01.12.17 г. – 8.11.19
г.; сумата 20 538,93 лв. – разлика между платената цена за м. 11.2017 г. и
дължимата според ищеца преференциална цена, ведно с обезщетение за забава в
размер на 3 856,76 лв. за периода 01.01.18 г. – 8.11.19 г.; сумата 22 818,77 лв. – разлика между
платената цена за м. декември 2017 г. и дължимата според ищеца преференциална
цена, ведно с обезщетение за забава в размер на 4 088,36 лв. за периода
01.02.18 г. – 8.11.19 г.; сумата 12
462,40 лв. – разлика между платената цена за м. ноември 2018 г. и дължимата
според ищеца преференциална цена, ведно с
обезщетение за забава в размер на 1 076,61 лв. за периода 01.01.19 г. – 8.11.19
г.; сумата 19 633,70 лв. – разлика между
платената цена за м. декември 2018 г. и дължимата според ищеца преференциална
цена, ведно с обезщетение за забава в размер на 1 527,07 лв. за периода
01.02.19 г. – 8.11.19 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ЕКОЕНЕРГОИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление с. Оризари, община Родопи, обл. Пловдив, ул.
„Стадиона“ № 3, представлявано от управителя Ф.П.Х., да заплати на „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов“ № 37, сумата
850 лева деловодни разноски.
Решението е постановено при участие на „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Триадица“ № 8,
като трето лице-помагач на „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:…………………………………...