Решение по дело №469/2021 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………………..

………………., гр. Варна

В      И М Е Т О       Н А       Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, XXV състав, в публичното съдебно заседание на шести април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА

при секретаря Пенка Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова адм. дело № 469/2021 г. на АдмС - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на „П – 62“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ЖК „Трошево“ № 22, бл. 11, вх. В, ап. 27, представлявано от управителя П. Й. Х., подадена чрез адв. В.Д., срещу Заповед № 47-ФК от 19.02.2021 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект – център за красота с наименование „П“, находящ се в гр. Варна, ул. „Пирин“ № 30, стопанисван от оспорващото дружество, и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни.

С жалбата се настоява, че оспорваната заповед е незаконосъобразна, необоснована, немотивирана, в противоречие с административнопроизводствените правила, както и в противоречие с целта на закона. Твърди се, че не е налице безспорно установено и извършено нарушение, което да е основание за прилагане на ПАМ. Оспорват се констатациите, направени в протокола за извършена проверка, като се сочи, че органите по приходите не са изяснили обстоятелствата, при които е извършена контролната покупка, не са установили конкретните елементи на тази евентуална продажба – обстоятелствата по издаване на фискален касов бон, начин на плащане, време за издаване на фискален касов бон, легитимация при започване на проверката, а и липсва пълно описание на нарушението.

На следващо място, оспорващият настоява, че липсват конкретни мотиви по отношение определената продължителност на срока за налагане на ПАМ от 14 дни, т.к. изложените мотиви са абсолютно бланкетни и не съдържат никакви индивидуални съображения във връзка с конкретния търговец и конкретното нарушение. Изтъква се, че при извършване на индивидуален анализ на дейността, какъвто анализ органите не са извършили, се стига до извод, че не са налице доказателства, които да сочат, че търговецът „има поведение, насочено срещу установената фискална дисциплина, показва организация в търговския обект, която няма за цел спазване на данъчното законодателство“. Според оспорващия органите по приходите не са отчели, че нарушението е за първи път, продажбата е на незначителна стойност, както и че не са налице данни търговецът да има образувани изпълнителни производства в НАП или да има други нарушения на данъчното и осигурителното законодателство. Настоява се, че при работа в пандемична обстановка евентуалното запечатване би довело не до предотвратяване и преустановяване на нарушението, а до невъзможност за изплащане на задължения, поради липса на доходи. Изложените обстоятелства, според оспорващия, опровергават извода за възможността, ако не бъде приложена ПАМ, търговецът да извърши ново нарушение, от което за фиска да настъпят значителни и трудно поправими вреди.

Позовавайки се на чл. 22 ЗАНН и на Постановление на Върховния съд № 10/28.09.1973 г., оспорващият твърди, че заповедта е немотивирана по отношение непосредствената и висока степен на опасност на деянието. Сочи се, че са налице смекчаващи вината обстоятелства, които не са съобразени от органа, а това прави наложената ПАМ необоснована поради липса на мотиви и несъразмерна спрямо тежестта на извършеното нарушение (запечатване 14 дни за продажба в размер на 10 лв.), а и несъответна на целите на чл. 22 ЗАНН и в нарушение на принципа на съразмерност, регламентиран в АПК и ЕКЗПЧОС. Сочи се, че запечатването на обекта за 14 дни ще доведе до значителни и трудно поправими вреди – търговската репутация на обекта ще бъде накърнена, ще има отлив на клиенти, а преките вреди ще надхвърлят дори най-високия размер на предвиденото в закона наказание за този вид нарушение.

Искането е да се отмени оспорваната заповед. С писмена молба оспорващият поддържа жалбата и направените с нея искания, като претендира и присъждане на разноски по делото по представен списък.

Ответникът - Началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител - гл. юриск. П. Н., с писмени бележки поддържа становище за неоснователност на оспорването. Искането е да се остави без уважение жалбата, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Излагат се подробни доводи за правилност и законосъобразност на оспорваната заповед, като се сочи, че административният орган действа в условията на обвързана компетентност и независимо от хода на административнонаказателното производство. Срокът на мярката, се настоява, че е определен по целесъобразност и са изложени мотиви, като преценката е упражнена в рамките на закона – 14 дни.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 16.02.2021 г. в 10:00 ч., при проверка от органи по приходите на търговски обект – център за красота „П“, находящ се в гр. Варна, ул. „Пирин“ № 30, стопанисван от „П – 62“ ЕООД, е установено, че при извършено плащане в 11:03 ч. при контролна покупка на услуга маникюр на стойност 10 лв., заплатена в брой от Й.Д.Т. на длъжност инспектор по приходите на И.П.П. на длъжност маникюрист, не е издаден фискален касов бон. Органите по приходите се позовават на следните доказателства: Протокол от извършена проверка, опис на паричните средства, декларация, дневен финансов отчет и КЛЕН.

С оспорваната заповед е прието, че стопанисващото обекта дружество не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство, в нарушение на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, което представлява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС за прилагане на ПАМ, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС - запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

По отношение на продължителността на срока в заповедта е посочено следното:

          Определеният от законодателя размер на срока за запечатване на търговския обект указва значимостта на охраняваното обществено отношение.

          Въз основа на конкретните факти по преписката и вземайки предвид естеството на нарушението – неиздаване на фискален бон за прието плащане в брой, е прието, че следва да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.

        Нарушението засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти и осъществяването на текущ и последващ контрол. Нарушението представлява неизпълнение на нормативно установено задължение, като деянието показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, показва организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство.

         Целта на процесната ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигуряват бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти.

         Ако не бъде приложена ПАМ, съществува възможност за извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни или трудно поправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяването на реално извършените продажби, водещо до неправилно определяне на дължимите налози, а за извършване на промяна в организацията на дейността в конкретния обект е необходим определен срок.

          При определяне на срока е съобразен принципът за съразмерност и целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца. Целта му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилното отразяване на оборота, а индиректният - недопускане вреда за фиска.

За констатираното нарушение - неиздаване на фискален касов бон за процесната контролна покупка на 16.02.2021 г., е съставен АУАН № F594005/24.02.2021 г., връчен на представляващия дружеството на дата на съставянето му. Към датата на последното съдебно заседание по делото не е издадено наказателно постановление (предвид изрично заявеното от ответника с писмените му бележки).

Съдът намира жалбата за допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок. Видно от разписка на л. 9 от адм. пр., оспорваната заповед е съобщена на дружеството на 24.02.2021 г., а жалбата е подадена на 04.03.2021 г., предвид посочената дата на входящия номер на жалбата, подадена чрез административния орган - л. 3 от делото.

По отношение компетентността на издателя на акта:

Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от т. 1 от Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП (л. 2 от адм. пр.), началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ - запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на неговата функционална и материална компетентност, и не страда от пороци в този аспект, които да обосновават нищожност на оспорвания административен акт.

Оспорваната заповед е издадена при неспазване на административнопроизводствените правила и формата на акта, а и в противоречие с материалния закон и целта на закона.

В заповедта е посочено правното основание за издаването й - чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени констатациите на органите по приходите, обективирани и в Протокол cep. АА № 0433601/16.02.2021 г., ведно със събраните доказателства, както и обстоятелствата във връзка с извършването на констатираното нарушение на нормата на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Предвид наличието на посочени в заповедта фактически и правни основания за прилагане на процесната ПАМ, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт по отношение на прилагане на процесната ПАМ, но не и по отношение на определения срок на мярката.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен при изрично предвидените в закона изключения.

В случая административното производството е образувано във връзка с констатирано нарушение на ЗДДС, свързано именно е регистриране и отчитане на продажбите и за този вид нарушения, разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно от това, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС регламентира налагането на ПАМ запечатване на обект за срок до един месец, спрямо лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 ЗДДС. Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС фискалната касова бележка е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта, издаден от въведено в експлоатация ФУ, от одобрен тип, в случая - ФУ с конкретизирани в атакуваната заповед модел и ИН. Издаването на такава фискална бележка е задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги в търговски обект по аргумент от чл. 25, ал.1, т.1, вр. чл. 3, ал.1 от Наредба№ Н-18/2006 г.

При констатирани нарушения, състоящи се в неиздаване на документ за продажба по чл. 118 ЗДДС, органите по приходите действат в условията на обвързана компетентност и нямат право на преценка дали да приложат, или не регламентираната в ЗДДС принудителна административна мярка. Когато възможното законосъобразно решение е само едно и административният орган не разполага с юридически равностойни варианти, компетентността му е обвързана, т.е. преценката относно обществената значимост на административното нарушение е направена от законодателя, а не е предоставена на органа (Решение № 6029 от 22.04.2019 г. на ВАС по адм. дело № 8978/2018 г., I отд., докладчик Милена Златкова).

Безспорно в случая от доказателствата по делото (ПИП, дневен финансов отчет, КЛЕН от ФУ, опис на паричните средства и АУАН) се установява, че при извършена продажба на 16.02.2021 г. на контролните органи - контролна покупка на услуга маникюр на стойност 10 лв., заплатена в брой от органа по приходите, оспорващото дружество не е издало фискална касова бележка. Видно от приложените по делото справка КЛЕН за 16.02.2021 г. (л. 3, гръб от адм. пр.), не се установява наличието на издаден фискален касов бон за процесната продажба, което фактическо установяване е обективирано и в протокола от извършена проверка. Освен това служителят на оспорващото дружество, който е приел плащането от органа по приходите, не е вписал в Протокола за извършена проверка № 0433601/16.02.2021 г., че има някакви възражения. И при съпоставката на данните от Описа на паричните средства в касата към момента на проверката с данните от Дневния отчет се установява разлика в размер на 10 лв. между разчетената и фактическата касова наличност. Безспорно се установява извършването на нарушението по чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

Разгледани поотделно и в съвкупност доказателствата сочат, че правилно и обосновано административният орган приема наличието на извършено нарушение, изразяващо се в неиздаване на съответен документ за продажба по чл. 118 ЗДДС, респ. че са налице основанията за налагане на процесната ПАМ.

Оспорващият, въпреки указаната му още при насрочване на делото изрично доказателствена тежест във връзка с оспорването на факта на извършване на нарушението, не ангажира доказателства, от които да се установява фактическа обстановка, различна от приетата от органите по приходите,

Фактът, че за нарушението към момента на издаване на оспорената заповед и понастоящем не е издадено наказателното постановление, не представлява отрицателна процесуална предпоставка за налагане на процесната ПАМ. Съгласно т. 1, б. „а“ на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС за постановяване на оспорената заповед е достатъчно да е констатирано, че не е издаден съответен документ за продажба по чл. 118 ЗДДС. Липсва изискване дори да е налице съставен АУАН. Достатъчно е да е констатирано неправомерното поведение, визирано в посочената разпоредба. В случая, АУАН е съставен и е връчен на 24.02.2021 г., на която дата е и връчена оспорваната заповед. Това не опорочава наложената ПАМ, доколкото извършването на процесното нарушение е надлежно обективирано в протокола от проверката, въз основа на който е издадена и оспорваната заповед.

Административнонаказателното производство и административното по налагане на ПАМ са самостоятелни и независими. Същите, макар да са породени от един и същ юридически факт, имат самостоятелно съществуване. Това произтича и от техния характер. ПАМ имат преустановителни, възстановителни или превантивни функции - в случая процесната ПАМ има за цел да пресече и преустанови извършването на следващи нарушения и е с превантивна функция, докато с наказателното постановление се налага административно наказание - наказателните постановления са актове по прилагане на санкцията на съответната административноправна норма. ПАМ от своя страна няма санкционен характер. Същата се налага с оглед обективното извършване на посоченото нарушение, има за цел неговото преустановяване и превенцията срещу последващи неправомерни деяния.

За настоящото производство е без значение изходът от административнонаказателното производство, респ. без значение е и дали за вмененото нарушение е налице влязло в сила наказателно постановление. Материалноправната разпоредба на чл. 186, ал. 1 ЗДДС не изисква като предпоставка за прилагането й да е налице стабилизиран правораздавателен акт, установяващ административно нарушение, обективният състав на което да се вписва в нейната хипотеза.

До друг извод не води и разпоредбата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС, тъй като тази норма е приложима само когато за поведението на съответното лице е ангажирана и административнонаказателна отговорност, като погасяването на тази отговорност чрез изпълнение не води до отпадане на ПАМ, а до прекратяване на действието й. Следва да се посочи обаче че правилното приложение на закона изисква органите по приходите да обезпечат възможността, регламентирана с нормата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС, като своевременно издават наказателни постановления, така че лицата, спрямо които е приложена ПАМ да могат евентуално след погасяване на задължението за заплащане на наложеното наказание да поискат прекратяване на действието на ПАМ.

Законодателят е преценил, че целите на ПАМ, посочени в чл. 22 ЗАНН ще бъдат постигнати именно с налагането на процесната предвидена в чл. 186, ал. 1 ЗДДС мярка. Като основания за налагане на въпросната ПАМ законодателят е посочил различни основания/нарушения, като неиздаването на касов бон за прието плащане по извършена продажба е едно от тези основания, предвид преценката на законодателя, че обществената значимост на процесното административно нарушение изисква в условията на обвързана компетентност да се постанови именно ПАМ като въпросната по делото.

В този смисъл би могло да се разсъждава по въпроса дали приложената ПАМ е в съответствие с целите, визирани в чл. 22 ЗАНН само ако не се установяват по делото фактическите и правните основания за прилагането на мярката.

Оспореният акт обаче е немотивиран и незаконосъобразен по отношение на определения по целесъобразност от органа срок на ПАМ.

С процесната ПАМ се цели предотвратяване на административни нарушения. При определяне на срока на мярката следва органите по приходите както да извършат преценка по отношение на конкретното нарушение и по отношение на конкретния нарушител, така и да мотивират заповедта за прилагане на ПАМ като посочат конкретните си съображения – фактическите и правни основания за определяне на конкретен срок на ПАМ. При определянето на срока на запечатване на търговския обект административните органи трябва да се ръководят от ясни критерии, които след това при съдебния контрол по реда на чл. 169 АПК да бъдат обсъдени.

Срокът на ПАМ се определя по целесъобразност, като в настоящия случай преценката на органа е незаконосъобразна. При определяне продължителността на срока, органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз "до 30 дни" (Решение № 13682 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4440/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева).

Посочените в оспорвания акт мотиви за определяне на срока на ПАМ са недостатъчни, общи и лишени от конкретност, до степен, обосноваваща извод за липса на мотиви. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага ПАМ, представлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, което обосновава отмяната му. При липса на мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона като критерий за законосъобразност на акта.

С основание оспорващият изтъква, че изложените мотиви по отношение продължителността на срока за налагане на ПАМ са абсолютно бланкетни и не съдържат конкретика, както относно нарушителя, така и относно предмета му на дейност, взаимоотношенията му с фиска до този момент, липсват факти относно обекта – местоположение, оборот, предлагани стоки и др., така и относно утежняващите или смекчаващите обстоятелства, имащи връзка с нарушението. Липсва обосноваване, основано на съотнасяне към релевантни за спора факти или към обстоятелства, имащи значение за определяне тежестта на конкретното нарушение (като например разлика между касова и фактическа наличност към определен момент от работното време, реализирания оборот до момента с оглед стойността на предлаганите услуги) и оттам - към срока, за който се налага мярката. Определеният 14-дневен срок на ПАМ по никакъв начин не е обоснован от органите по приходите с тежестта на конкретното нарушение, извършено от оспорващото дружество, както и с обстоятелствата, при които е извършено.

Безспорно следва органите по приходите да осигуряват защита на обществения интерес, като се предотвратява възможността за извършване на нови нарушения, безспорно принципно неиздаването на фискален бон за извършена продажба създава предпоставки с това си поведение търговецът да накърнява обществения интерес и фискалната политика, укривайки част от продажбите с отражение върху реализираните доходи, но тези констатации следва да са обвързани с конкретните обстоятелства във връзка с конкретно нарушение и конкретния нарушител.

Общото принципно посочване, че с процесното нарушение се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършените от лицата продажби и тяхната регистрация, както и само позоваването на евентуална последваща възможност за проследяване на реалните обороти и че извършеното деяние показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, макар и да са принципно елемент от тежестта на нарушението, не удовлетворява изискванията за мотивираност на решението на органите по приходите по отношение на срока на мярката, доколкото не са обвързани с конкретни констатации по отношение на конкретното нарушение.

В случая органите по приходите на са извършили преценка на конкретни фактически обстоятелства и обективни данни, обусловили конкретната степен на административна принуда в определения от органа срок. Не са изяснени, в съответствие с чл. 35 АПК, релевантните факти и обстоятелства в този аспект, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо отмяна на оспорвания акт.

Налагането на принудителната административна мярка за 14-дневен срок е целесъобразно (адекватно) само при наличие на утежняващи обстоятелства – например неединично нарушение, особено висока цена на продажбата, за която не е издаден документ за продажба по чл. 118 ЗДДС и/или ясни индиции, че издаването на касов бон се пропуска с цел избягване на данъчно облагане. След като нарушението е констатирано в обект и по отношение на лице, за които няма данни да не е за първи път, по отношение на обект, който за конкретния ден, при работно време от 09:00 часа и извършена контролна покупка в 11:03 часа, това е единствената нерегистрирана чрез издаване на ФКБ продажба, с оглед данните и от дневния финансов отчет, и не е установено от него да са произтекли съществени вредни последици за държавния бюджет, то налагането на ПАМ за срок от 14 дни, съдът приема, че не би могло да се определи като съразмерно – предвид и стойността на продажбата (10 лв.) и размера на вредите, които евентуално биха настъпили за държавния бюджет, в сравнение с тези, които биха настъпили за жалбоподателя, осигуряващ дейност по предоставяне на фризьорски и козметични услуги, маникюр и педикюр, ако обектът бъде запечатен за срок от 14 дни. При тази продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защита на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки.

Оспорената заповед е издадена в противоречие с принципа на съразмерност, уреден в чл. 6, ал. 5 АПК и в ЕКЗПЧОС, доколкото запечатването на процесния търговски обект, за срок от 14 дни, засяга съществено правната сфера на жалбоподателя и е явно несъизмеримо с преследваната от закона цел. Тоест, дори да се приеме, че са налице мотиви за прилагане на процесната ПАМ по отношение на срока, то несъответствието с принципа на съразмерност влече материална незаконосъобразност на оспорвания акт.

Предвид изложеното съдът приема, че оспорваната заповед е издадена при неспазване на изискването за форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон е и не съответства на целта на закона, с оглед на което и по аргумент от чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 АПК се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

В този смисъл е и практиката на ВАС - Решение № 3784 от 24.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13273/2020 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева, Решение № 4037 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10717/2020 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова, Решение № 2555 от 24.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9666/2020 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова, Решение № 4335 от 5.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12828/2020 г., I о., докладчик съдията Петя Желева, Решение № 1108 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8169/2020 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова, Решение № 1449 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9664/2020 г., I о., докладчик съдията Весела Павлова, Решение № 1424 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10639/2020 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева, Решение № 1415 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8891/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова, Решение № 1098 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11669/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов и др.

При този изход на спора претенцията на оспорващия за присъждане на разноски е основателна – чл. 143, ал. 1 АПК и следва да му се присъди сумата в размер на 550 лева, от които 50 лева държавна такса и 500 лева платено адвокатско възнаграждение, предвид приложените доказателства за реалното им плащане.

Съдът, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,

Р   Е   Ш   И:

ОТМЕНЯ Заповед № 47-ФК от 19.02.2021 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – център за красота с наименование „П“, находящ се в гр. Варна, ул. „Пирин“ № 30, стопанисван от „П – 62“ ЕООД, ЕИК ****, представлявано от управителя П. Й. Х., и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „П – 62“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ЖК „Трошево“ № 22, бл. 11, вх. В, ап. 27, представлявано от управителя П. Й. Х., да заплати на НАП направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.

СЪДИЯ: