О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
30.08.2012 година, град Монтана
РАЙОНЕН
СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV –. ти граждански състав, в закрито заседание от 30.08.2012
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 1 по описа за 2012
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 129 ГПК.
Ищецът Е.Й.Й., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx е предявил
срещу О. К. –. Б. с който обжалва Заповед № 7 от 02.02.1983 година, с твърдения
че е неподписана, невръчена, с невярно съдържание, без трудова книжка, изгонен
с бой; обжалва също така заповед № 27 от 19.05.1992 година, със същите доводи, като
счита същите за нищожни, недопустими и неправилни.
Прави искане да се зачитат съдебни решения на
Районен съд Берковица и Окръжен съд Монтана; както и да се установи незаконното
унищожение на всички дела.
Прави описание на работата си като треньор по
футбол към ФК К. –. Берковица за период от 33 години и и изразява несъглесието
си към всички власт имащи, като заключение сочи, че 33 години е лишен от
зачитане правата на човека, подложен е на нечовешко унизително отношение, лишен
е от правото на справедлив съдебен процес и публично гледане на делото в
разумен срок от независим и безпристрастен съд, право на ефикасни правни
средства за защита.
Затова е бил принуден сам с лични средства да
създава отбори по улици, училища, села от набори 64-78 година, подбор, подготовка,
картотекиране, участие, които били начело в класиранията на съответните
първенства и турнири, с които участвал всяка сряда, събота, неделя.
И взе пак безспорно е установено, че е работил
като треньор по футбол от 2.83 г. до 5.92 година/ факт служебно известен на
съда –. решение 22.12.1994 г. на ОСМ/, след което за пореден път е изгонен с
бой.
Всичко това довело и до заболявания, диспансеризиран
е.
Първоначално искането му е за отмяна на
посочените по-горе заповеди, за изплащане обезщетение от 6.1983 година до 10.1987
година и от 5.1992 година до издаване на справедливо съдебно решение;
възстановяване на работа като треньор към О. К. Б. зачитане на съдебни решения,
да се осъди О. К. Берковица за 33 000 лв., разходи 33 000 лв.
След указания за отстраняване нередовности по
исковата молба, с нарочна такава, вх. № 45 от 21.12.2011 година е направено и
следното:
Да му се изплати обезщетение от ответника от
33 000 лв. за отборите, които е създал с лични средства от набори 64 -78 г.
; 33 000 лв. за пътувания, 33 000 лв. лечения, лекарства, болници, санаториуми
; 33 000 лв. липса статут на треньора по футбол в системата на БФС, както
и да заплати и всички годишни отчети.
На ответника О. К. –. Берковица е изпратена
исковата молба с приложенията след отстраняване на всички съдии от Районен съд
Берковица и в срока за отговор такъв е представен.
С него сочат, че посочения футболен клуб К. е
закрит, а те са регистрирани като Сдружение с обществено –. полезна дейност със
седалище и адрес на управление град Берковица. Представят и Решение на Окръжен
съд Монтана по ф. д. № 17/2011 година за регистрация на сдружението, вписано в
Агенцията по вписванията с ЕИК ********* на 24.08.2011 година. Сдружението
осъществява своята дейност съгласно приетия устав на Общински футболен клуб К. –.
Берковица и не са правоприемници на О. К..
Председателят на сдружението, представил
становището си А. Ангелов сочи, че не познава ищеца и не е провеждал разговори
с него, нито пък е запознат с предишните му искания и трудови взаимоотношения с
други сдружения. Не е член на тяхното сдружение.
Смята искът за неоснователен като се има
предвид и законния давностен срок за посочените обезщетения. С ищеца нямат
никакви трудови правоотношения.
Съдът при преценка редовността и допустимостта
на предявените искове намира следното:
Макар и давани указания на ищеца в определен
срок да отстрани нередовности по исковата молба, докладчика по делото намира, че
същите не са отстранени.
В исковата молба се предявяват претенции, които
не могат да се разгледат в едно производство:
От обстоятелствената част на исковата молба и
от петитума съда обосновава извода си, че се оспорва незаконосъобразността както
за назначаването му за преподавател по футбол в ДСШ за срок от 01.02.1983 г. до
01.07.1983 г., със Заповед № 7 от 02.02.1983 година, така и незаконосъобразността
на Заповед № 27 от 19.05.1992 година и възстановяването му на работа като
треньор към О. К. –. Берковица.
Тъй като за трудовите спорове е предвиден
специален ред относно сроковете, в които следва да се предявят искове, касаещи
спорове между работодателя и работника относно възникването, съществуването и
изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, с оглед направеното
възражение за изтекла давност, предвидена в закона от страна на ответника, съда
счита, че следва да прекрати производството по делото като недопустимо.
Соченото основание за изплащане на обезщетение
по чл. 213 ал. 1 от КТ от страна на ищеца не обвързва съда, но с допълненията, направени
с нарочна молба след искането за отстраняване нередовности, а претенциите за
посочените обезщетения могат да се разгледат по други закони, касаещи
гражданско-правни отношения, но е и по КТ, съда намира, че следва да посочи на
ищеца, че същия има възможност да ползва правна помощ, тъй като в конкретния
случай има необходимост и право на това.
Такава му е предоставена с определение от 14.03.2012
година и е назначен за особен представител адвокат А.В.,xxx, направила искане
за освобождаването и със Становище № 1694 от 05.04.2012 година.
Съдът е приел искането за основателно, направено
е ново Искане до Адвокатската колегия, град Монтана.
Да особен представител на ищеца е назначен
адвокат Е.Д.,xxx.
В срока за отговор, същия взема становище, като
счита оспорването незаконосъобразността на административни и съдебни актове, свързани
с трудовите му правоотношения като треньор и преподавател в ДСШ град Берковица
за периода 1983 до 1994 година, поради което и претенциите му досежно
трудово-правните спорове са недопустими в настоящото производство, поради
изтекли всички давностни срокове. И на второ място поради произнасяне на съда.
По отношение претенциите на ищеца за заплащане
обезщетение от ответника О. К. Берковица за сумата 33 000 000 лв. за
отборите, които е създал с лични средства от набори 1964 до 1978 г. ;
33 000 лв. за пътувания, 33 000 лв. за лечение, лекарства, болници, санаториуми
и пр., исковете са допустими на основание чл. 55 и сл. ЗЗЗ –. неоснователно
обогатяване и чл. 60 и сл. ЗЗД –. водене чужда работа без пълномощие и са
подсъдни на Окръжен съд Монтана, като следва да се привлече като ответник и
съучредителят на О. К. Берковица –. Община Берковица.
Съдът изиска от ищеца да представи информация
за гражданските дела водени от него за отмяна на конкретно посочени заповеди, касаещи
и настоящото производство, като с молба, вх. № 3093 от 03.07.2012 година, депозирана
от него в съда се получи информация за воденето гражданско дело № 395/1992
година по описа на БРС.
Изискано служебно от Берковски Районен съд да
бъде представен препис от решение по гр. д. № 395/1992 г. по описа на БРС, е
посочено, с писмо, вх. № 3451 от 25.07.2012 година, от направена справка в
описната книга на съда, че на 12.08.1992 г. е образувано цитираното дело, със
страни: Е.Й. xxx, против Футболен клуб “К.” град Б. с правно основание отмяна
на незаконно уволнение.
Делото е приключило в решение от 08.07.1993
година. В същата графа е направено отбелязване: “отхв. ”.
Делото е с архивен № 368/1993 година, но
многократно е обжалвано пред МОС и ВКС, като за последен път е изпратено с изх.
№ 150/01.03.2001 за ВКС и е върнато с вх. № 150/22.03.2001 г.
На 04.07.2005 година е извършено унищожаване
на дела с изтекъл срок на съхранение и съгласно тогава действащата нормативна
уредба, няма запазени от тях документи.
Приложено е и ксеро-копие от описната книга.
При така изяснените обстоятелства, съда намира
следното:
Дори да са верни твърденията на ищеца, че
Заповед № 7 от 02.02.1983 година, е неподписана, невръчена, с невярно
съдържание, без трудова книжка, изгонен с бой; то за обжалването и са изтекли
всички преклузивни срокове, за които съда следи служебно и в който срок всеки, недоволен
от издадена заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение, може да
потърси защита на правата си пред ковпетентен орган, така че по отношение
обжалването на тази заповед, искането е недопустимо и следва да бъде оставено
без разглеждане, като производството по отношение на този иск се прекрати.
Що се касае до обжалването на Заповед № 27 от
19.05.1992 година, със същите доводи, като счита същите за нищожни, недопустими
и неправилни, то от изследването и данните, събрани по делото, това е заповедта,
послужила като основание за образуване и разглеждане на гражданско дело № 395
по описа за 1992 година на Районен съд Б. съобразено с датата на издаването и и
датата на образуване на гражданското производство пред Районен съд Б. по повод
на което е налице влязъл в сила съдебен акт, макар и от данните съдържащи се в
Записната книга на съда.
Съгласно действащите към онзи момент
процесуални правила по отменения ГПК, така и в настоящия, в пределите и
непререшимостта на спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван,
освен в случаите, когато законът разпорежда друго и повторно заведеното дело се
прекратява служебно от съда, при условие, че се касае за същите страни, за
същото искане и за същото основание, видно от обстоятелствената част и петитума
на настоящата искова молба.
Предвид горното, съдът намира, че следва да
прекрати производството и по отношение иска за отмяна на Заповед № 27 от 19.05.1992
година, като недопустим.
Що се отнася до останалите претенции за
изплащане обезщетения по неоснователно обогатяване, съдът намира че е налице
хипотезата на чл. 104 т. 4 ГПК и не е в компетенциите му да разгледа предявените
искове, съобразно родовата подсъдност, регламентирана императивно и която не
може да бъде изменяна –. компетентен да се произнесе е Окръжен съд Монтана, за
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гражданско дело №
1 по описа за 2012 година по отношение обжалване Заповед № 7 от 02.02.1983
година от Е.Й.Й., като НЕДОПУСТИМО;
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гражданско дело №
1 по описа за 2012 година по отношение обжалване Заповед № 27 от 19.05.1992
година от Е.Й.Й., като НЕДОПУСТИМО;
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гражданско дело №
1 по описа за 2012 година, предявен от Е.Й. xxx, за заплащане обезщетение от О.
К. Берковица за следните суми: от 33 000 000 лв. за отборите, които е
създал с лични средства от набори 1964 до 1978 г. ; 33 000 лв. за
пътувания, 33 000 лв. за лечение, лекарства, болници, санаториуми, поради
некомпетентността на Районен съд Монтана.
Изпраща делото на Окръжен съд Монтана.
Определението, с което се прекратяват
производствата подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Да се връчат преписи от определението на
страните, като на ищеца преписи от отговора на ответника, становището на
адвокат В. и на адвокат Д., а на ответника –. и отговора на адвокат Е.Д..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: