Решение по дело №12812/2014 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1159

гр. Варна, 09.03.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на девети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.

 

при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 12812 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „К.Г.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Г. Живков” № 22, партер, представлявано от Управителя П.Н.К. срещу „Е.П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик“№258, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, в качеството му на частен правоприемник на П.Д. П. с ЕГН **********, сумата от *** лева, като платена без основание сума за недоставена и непотребена електроенергия по фактура № ***г. представляваща корекция на сметка за периода от ***г. до ***г. общо за 180 дни, начислена служебно по констативен протокол за обект с абонатен №*** и клиентски №***, с адрес на потребление: с.***, общ.***, ул. „***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: по силата на договор за цесия от ***г., сключен между П.Д. П. и ищцовото дружество, последното е встъпило в правата на кредитор по отношение на ответното дружество за процесната сума. Твърди още, че ответното дружество е уведомено за извършеното прехвърляне на вземане /цесия/ на ***г. Вземането произтичало от извършена проверка на електромер на обект с абонатен № *** и клиентски № ***, с адрес на потребление с.***, общ.***, ул. „*** и титуляр на партидата П.Д. П. При корекцията била начислена ел. енергия на абоната за периода от ***. до ***г., общо за 180 дни, на стойност *** лева, за която била издадена фактура № ***г. на стойност *** лв.– платена от праводателя на ищеца. Поддържа се, че извършените проверка и едностранна корекция на сметката на потребителя на ел. енергия от ответното дружество били незаконосъобразни – потребителя не бил манипулирал СТИ, начина и методиката на начисляване на сумата били неправилни и незаконни, посочената в справката за корекция ел. енергия не била реално потребена, СТИ не бил сертифициран и не бил преминавал задължителната по закон метрологична проверка, служителите на „Енерго про Мрежи“ АД не били оправомощени да извършват подобни проверки и не била предвидена законова възможност за извършване на едностранна корекция на сметки за минал период.

 

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че договор за цесия от *** г. е нищожен поради липса на предмет и поради липса на съгласие, тъй като заплащането на процесната сума е извършено по валидно облигационно правоотношение, а договорът за цесия е подписан от лице, представител на цедента, който не разполага с представителна власт. Излага се, че ответното дружество не е надлежно уведомено за извършената цесия, тъй като уведомяването също е извършено от лице без представителна власт. Твърди се, че по реда предвиден в общите условия за пренос на средството за търговско измерване на праводателя на ищеца е извършена проверка, при която е констатирано, че върху електромера е имало неправомерно вмешателство. Въз основа на констативния протокол и на основание чл.38, ал.3, т.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ била изготвена справка  за количеството ел. енергия, с което следвало да бъде завишено потреблението на ел. енергия от абоната и било издадена фактура № ***г. за процесната сума.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител поддържа предявеният иск и моли същия да бъде уважен изцяло. Ответника, чрез проц. представител моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан от събраните по делото доказателства.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че в периода от  ***г. до  ***г. цедента П.Д. П. е бил потребител на ел. енергия, доставяна от ответното дружество за обект находящ се в с.***, общ.***, ул. „***, с абонатен №*** и клиентски №***.

От представения по делото протокол  от ***г. /л.34-35/ се установява, че на същата дата, в присъствието на абоната, служители на „Е.он България Мрежи“ са извършили проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ монтирано на обекта на абоната, и са констатирали, че същото измерва преминаващата през него ел. енергия с грешка „-***%“. Протокола е съставен в присъствието на представител на потребителя и на свидетел, който не е служител на „Е.он България Мрежи“ АД и е подписан от същите.

При извършена в Български институт по метрология, регионален отдел гр.Варна метрологична експертиза на процесното СТИ е установено, че има вмешателство в схемата на същото – върху шунта е добавена медна пластина. Преминаващата през СТИ ел. енергия се е отчитала от същото с грешка „-***%“.

Въз основа констатациите от извършената метрологична проверка „Енерго-про Мрежи” АД е начислило служебни количества ел. енергия в съответствие с чл.38, ал.3, т.1 от ОУ на ДПЕЕ на сметката на потребителя за период от общо 180 дни, на база на което за този период „Е.П.” АД /Е-ОН България Продажби АД/ е съставило дебитно известие № ***г. на стойност *** лева, с получател П.Д. П. /л.39/.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че процесното СТИ  не е измервало цялото количество потребена от абоната ел. енергия и е измервало същата с грешка „-***%“. При проверката не е отразено да е установена причината за неточното отчитане на СТИ и дали се касае за неправомерно вмешателство върху същото или схемата му на свързване. Математическите изчисления при извършената корекционна процедура са аритметично точни. Технически е било възможно начисленото количество ел. енергия да бъде доставено на абоната в процесния период от 180 дни.

В хода на производството е допусната и съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице по същата се установява, че процесната сума от *** лв. е изплатена изцяло на ответното дружество, в брой.

Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите лица като обективно и компетентно дадени.

С договор за прехвърляне на вземане от ***г. П.Д. П., представляван от пълномощника си адв. К.Д.Т. е прехвърлила на ищцовото дружество вземането си за сумата от *** лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена ел. енергия, за периода от ***г. до ***г. за обект с аб. № *** и кл.№ ** /л.10/.

Ответното дружество е уведомено за извършеното прехвърляне на вземане на П.Д. П. за сумата от *** лв. от пълномощника на цедента адв.К.Т. на ***г. на посочената от ответника електронна поща за клиенти на дружеството – *******@*********.**. На ***г. пълномощника на цедента е уведомен на посочен от него имейл адрес, че уведомлението за извършеното прехвърляне на вземане е входирано с вх. № ***г. при ответника /л.11-12/. Представената извадка от кореспонденция между цедента П.Д.П., чрез пълномощника му адв.К.Т. и ответното дружество посредством електронна поща не бе оспорена от ответника и същата удостоверява надлежното уведомяване на ответника за извършеното прехвърляне на вземане от страна на цедента. Няма законово изискване за форма за действителност на уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземане и същото може да бъде извършено устно или чрез електронна поща, като единственото изискване е реално да е достигнало до длъжника.

С пълномощно, с нотариална заверка на подписите от ***г. П.Д.П. е упълномощил адв. К.Т. да се разпорежда с всички негови вземания срещу „Енерго Про Продажби” АД, като изрично потвърждава сключеният от негово име договор за цесия от ***г., както и уведомяването на длъжника с писмо с вх.№ ***г. /л.81/.

В хода на производството ищецът „К.Г.“ ЕООД е прехвърлил процесното вземане на трето за делото лице – „Интейк“ ЕООД, с ЕИК *********, с договор за цесия от ***г., за което е уведомил ответника на ***г.

Ответника е получил уведомление от ищеца за прехвърляне на спорното по делото вземане с договор за цесия от ***г. и на друго трето за делото лице – „Пи Маркет“ ЕООД, с ЕИК ********* /л.96/.

 Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

За уважаване на предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. І от ЗЗД в тежест на ищеца бе да докаже, че процесната сума е заплатена на ответното дружество като стойност на коригирана потребена ел. енергия, за периода от ***г. до ***г. за обект с аб. № *** и кл.№ ***, както и наличието на валиден договор за цесия, по силата на който е придобило процесното вземане.

В тежест на ответника бе да докаже наличието на основание, оправдаващо настъпилото разместване на имуществени блага и точния размер на дължимата сума.

Плащането на сумата като стойност на коригирана потребена ел. енергия, за периода от ***г. до ***г. за обект на П.Д. П. находящ се в с.***, общ.***, ул. „***, с абонатен №*** и клиентски №*** се установи от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.

С Решение № 189 от 11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. на ВКС, ІІ ТО и Решение № 79/11.05.2011г. по т.д. № 582/2010г. на ВКС, ІІ ТО, постановени по реда на чл. 290 от ГПК и съставляващи според разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, е даден отрицателен отговор на въпроса съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. В посочените решения е обосновано категорично становище, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишена от законово основание - както за времето на действие на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и при действието на приложимите към спора нормативни актове - Закон за енергетиката /обн. в ДВ бр.107/09.12.2003г./ и Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи /обн. в ДВ бр.74/24.08.2004 г./. С решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. е отречена и възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия, като е мотивирано разрешение, че поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия.

Корекцията на сметката на ищцата за потребена, но неотчетена и незаплатена електрическа енергия е извършена по реда и при условията на чл.38, ал.3, т.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ, които съгласно задължителната и непротиворечива практика на ВКС постановена по реда на чл.290 от ГПК представляват неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП и поради това са нищожни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП и чл.26, ал.1 от ЗЗД.  Различно би стоял въпросът, ако корекцията на сметка е извършена след обнародването на одобрените от ДКЕВР Правила за измерване на количеството електроенергия и съобразена с тях.

Съдът не споделя доводите на ответника за ангажиране на отговорността на потребителя за виновно негово поведение, тъй като такова не е доказано от събраните по делото доказателства.

Доказано по делото бе констатиране на неточно измерване на потребяваната в обекта на потребление ел. енергия от СТИ, но не бе доказано неправомерно вмешателство в процесното СТИ или схемата му на свързване, а още по-малко виновно поведение на потребителя, поради което да бъде ангажирана договорната му отговорност за неточното измерване.

Предвид изложеното съдът намира, че процесната сума е получена от ответното дружество без основание.

Направените от ответника възражения за нищожност на договора за цесия, сключен между потребителя и ищцовото дружество са неоснователни.

Предмет на договор за цесия могат да бъдат бъдещи и неизискуеми вземания, както и такива, погасени по давност по силата на свободата на договаряне. По аргумент от чл. 226 ГПК, договорът за цесия може да има за предмет и спорно право. Достатъчно е вземането да е прехвърлимо, каквото процесното безспорно е. В този смисъл, вземането, произтичащо от правилата за неоснователно обогатяване е годен предмет на договор за цесия. Доколкото е налице първоначална липса на основание, вземането по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, съобразно дадените задължителни указания с т.7 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/ 79 г., Пленум на ВС е изискуемо от момента на престацията. От този момент възниква и е определено основанието за връщане на даденото, както и размера на сумата, идентичен на даденото. Поради изложеното, към датата на прехвърляне на вземането цедентът е имал съществуващо вземане към ответника.

Договорът за цесия е действителен и е сключен чрез пълномощник, с надлежно учредена представителна власт, както за сключването му, така и за уведомяването.

По делото е представено пълномощно от ***г. от съдържанието, на което се установява, че е направено изрично изявление от упълномощителя по смисъла на чл.42 от ЗЗД, с което се потвърждават действията на адв. Красимир Т. при сключване на договора за цесия и по уведомяване на ответника за същата.

Ответникът е уведомен за договора за цесия на ***г. от цедента, чрез адв. Т., следователно ответникът дължи връщане на процесната сума на цесионера/ищец.

Дори да се приеме, че има дописване на ръкописен текст в първото пълномощно от цедента към адв.К.Т. / виж разликата  при л.16 и л.85 -87/, то това не прави договора за прехвърляне на вземане недействителен. Възражение за извършени действия без представителна власт може да направи само упълномощителя, а по делото същият изрично е потвърдил действията на пълномощника по прехвърляне на вземането и по уведомяване на длъжника.

Уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за прехвърляне на вземания и липсата на такова не би го направила недействителен. Правилото на чл.99, ал.4 от ЗЗД има за цел защитаване на интересите на добросъвестните длъжници /тези, които не знаят за извършената цесия/ и предпазването им от заплащане на едно и също задължение два пъти. Възражение за липса на уведомяване би имало значение и би довело до отхвърляне на предявеният иск, само ако длъжникът е изпълнил задължението си преди предявяване на иска.

Постановеното решение съставлява сила на пресъдено нещо и по отношение на третите лица приобретатели на спорното право, придобили същото от ищеца в течение на производството на основание чл.226, ал.3 от ГПК. Евентуални проблеми при изплащане на процесното задължение предвид няколкото извършени цесии в хода на процеса, ответника-длъжник би решил ползвайки се от разпоредбата на чл.224 от ГПК.

По изложените съображения съдът намира, че ищеца доказа при условията на пълно и главно доказване, че процесната сума е заплатена на ответното дружество като стойност на коригирана потребена ел. енергия, за периода от ***г. до ***г. за обект с аб. № *** и кл.№ ***, както и наличието на валиден договор за цесия, по силата на който е придобило процесното вземане, поради което иска се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Реализираните такива са в общ размер на *** лв., съобразно представеният от ищеца списък на разноските. Разноските в този размер следва да се присъдят в тежест на ответника.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.I от ЗЗД „Е.П.”АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, ВАРНА ТАУРС – Г ДА ЗАПЛАТИ на „К.Г.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Г. Живков №22 сумата от *** лв.  /*** лева и *** стотинки/, като платена без основание сума за недоставена и непотребена електроенергия по фактура №***г. представляваща корекция на сметка за периода от ***г. до ***г. общо за 180 дни, начислена служебно по констативен протокол за обект с абонатен №*** и клиентски №***, с адрес на потребление: с.***, общ.***, ул. „***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане.

 

ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.Варненчик”, Варна Тауърс Г №258, да заплати на „К.Г.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Г. Живков” №22 сумата от *** /***/ лева, представляваща сторени разноски в производството, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: