ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 903
гр. Пазарджик, 28.03.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20235220104088 по описа за 2023 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск за делба с правно основание чл. 34 от ЗС, предявен от
В. А. С. срещу Е. Г. С., двамата от гр. Пазарджик.
В исковата молба се твърди, че страните са бивши съпрузи, които по време на брака си са
придобили два самостоятелни обекта в сграда на ул. "М. Д." 3 - aпартамент и гараж.
Апартаментът като семейно жилище бил предоставен от съда за ползване на ответницата,
докато тя упражнява родителските права върху сина им, вече пълнолетен. Делба не можела
да се постигне извънсъдебно.
Представят се писмени доказателства.
Постъпил е отговор и насрещна искова молба от ответницата. Тя заявява, че двата обекта са
нейна лична собственост, тъй като са придобити с нейни лични средства при условията на
трансформация на лично имущество. Малко преди сключването на брака, на 23.05.1995 г.,
тя продала свой собствен апартамент за сумата 137102 лв, а на 09.10.1995 г., по време на
брака, със средствата от тази продажба купила двата процесни обекта за обща цена 102951
лв. Ответникът фигурирал като купувач, но това било само с цел да получи впоследствие
по-лесно кредит за търговската си дейност. Нещо повече - след 2012 г., когато ищецът
заминал за Германия, ответницата сама доизплатила остатъка по този кредит.
Предявен е инцидентен установителен иск за установяване, че В. С. не е собственик на 1/2
идеална част от гаража и апартамента, предмет на главния иск.
С отговора на установителния иск ищецът го оспорва. На първо място го счита за
недопустим, тъй като не е предявен в срока по чл. 31 от СК. Освен това според него искът е
и неоснователен, а единственият финансово ощетен от съвместния живот на страните е той.
Заявява, че двамата съжителстват на съпружески начала от 1991 г. През 1993 г. бащата на Е.
1
купил за нея с кредит апартамент в кв. "Ябълките" в груб строеж, който апартамент бил
довършен с общи на страните по делото средства, но с изключителен труд на В. С.. Той
изплатил и част от кредита в размер около 19 хиляди лв. със средства от земеделска
дейност. В него живели околко две години, след което го продали на Д. (не е ясно кой е той)
за 10 000 долара и с тези пари и средства на С. купили друг - на ул. "Е.Й." **, отново в груб
строеж, и отново със средства от земеделска дейност и търговия на С. в размер около 10
хиляди долара и с негов труд го завършили. Живели и в него до 1995 г., когато го продали за
30 000 долара (това е сделката, сочена от ответницата като продажба не неин личен имот),
но живели там още три месеца, докато намерят и купят процесните обекти. Тогава С.
заявил, че повече няма да влага средства в имот, който не е на негово име, и имотите били
купени на името на двамата. През 1995 г., вече по време на брака, двамата съпрузи купили
на търг от Община Пазарджик магазин. Той също бил в груб строеж и също бил довършван
с труд и средства на С., а цената била платена с лични средства, заем от банка и заем от
брата на С.. Общо магазинът им излязъл 65 хиляди долара. По-късно установили, че
магазинът е голям за нуждите им и през 2005 г. го заменили за по-малък, като за
изравняване на стойностите получили и 25 000 евро, използвани от Е. С. за нейната
търговска дейност. През 2013 г. С. упълномощил съпругата си за продажба на магазина,
което тя направила, за сумата 45000 евро, с 9000 от които погасила кредита му, а останалите
36000 евро задържала. Записаната в нотариалния акт цена от 45000 лв. била неистинска.
Повече от 20 години двамата работили с общ финансов ресурс.
Ако все пак инцидентният иск бъде приет за допустим, ищецът счита, че той следва да бъде
разгледан в отделно производство.
Страните представят писмени доказателства.
Ответницата е изразила становище, че искът е допустим - изобщо и за съвместно
разглеждане с делбата, тъй като става дума за установителния иск по чл. 23 от СК, а не за
конститутивния иск по чл. 29 от СК. Това становище се споделя от съда.
Ответницата носи тежестта да установи твърдението си, че делбените имоти са придобити с
нейни лични средства, а не при общ принос на съпрузите.
На основание чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема представените от страните писмени доказателства.
Насрочва съдебно заседание на 31.05.2024 г. от 9,50 ч.
Преписи от отговорите да се изпратят на насрещните страни.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
2