Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 05.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и втори
януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 6653 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл.49, ал.1 СК, вр.чл.53 СК.
Производството е
образувано по подадена искова молба от А.К.А.-П., ЕГН**********,*** против К.П.
гражданин на ***роден на ***г. в ***, гр.***, в която твърди, че на 08.04.2011г.
в гр.Плевен, страните сключили граждански брак, който е първи за ищцата и втори
за ответника, за което е съставен акт за граждански брак №0081/08.04.2011г.,
издаден от Община-гр.Плевен. Твърди, че от брака си нямат родени деца. Твърди,
че страните не са живяли повече от два
-три месеца заедно след сключването на брака. Живяли на квартира на посочения
по-горе адрес в ***, но вече не помни вход и етаж. Счита, че сключването на
гражданския брак на ищцата с ответника е
било за цел уреждане на негови документи за легализиране на престоя му като
чужденец в България. Твърди, че няколко месеца след сключването на брака им,
заедно заминали на гости при негови роднини в ***, където престояли около месец-два. За тези месеци на съвместното
им съжителство, с ответника започнали
скандали, след което ищцата се прибрала в България, а той останал в ***.
Твърди, че след като се върнала в България, отишла в служба „Миграции” към
ОДМВР-Плевен и депозирала жалба, че брака им е фиктивен. Твърди, че от тогава
до настоящия момент ищцата не е виждала и чувала ответника. Твърди, че вече
седма година няма никаква информация за него къде живее и работи, нито в
България, нито в чужбина. Твърди, че през есента на 2017г. аз се преместила да
живее и работи в ***. От около половин година живее на семейни начала с друг
мъж в ***, гр.***-И.А.А.. Твърди, че в момента е бременна във втория месец от И.А.и
по тази причина желае да прекратя брака си с К.П. за да може да сключи нов
граждански брак с новия си мъж И.А..
Твърди, че с ответника нямат за уреждане имуществени отношения, тъй като
по време на брака си не са придобивали недвижими имоти и движими вещи на
значителна стойност. Към настоящия момент нямат и семейно жилище, за чието
ползване да се произнесе съда. Заявява, че желае да носи предбрачното си
фамилно име -А..
Моли, да бъде прекратен
брака между ищцата и ответника К.П. гражданин на ***, род. ***г, в ***, гр.***,
с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без
съда да се произнася по въпроса за вината. 2. Да
бъде постановено след прекратяване на брака ищцата да носи предбрачното си
фамилно име- А..3. Не претендира за
издръжка от ответника след прекратяването на брака.
В срока по чл.13 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника, в който взема становище за допустимост на
предявената претенция. Посочено е, че поради липса на контакт с ответника особения
представител на ответника не може да
изложи фактически твърдения, както и да направи доказателствени искания. Тъй
като в искането към съда ищцата е посочила, че не желае съда да се произнася по
въпроса за вината за прекратяване на брака, счита, че разноските по делото
следва да останат за страните така, както са направени от тях. В случай, че
ищцата докаже фактическите си твърдения по обстоятелствената част на исковата
молба, и като има предвид направеното от нея изявление, че не желае съда да се
произнася по вината за прекратяване на брака, както и че няма претенции за
разноски, счита, че предявения иск е основателен. Моли, да бъде постановено
решение в съответствие със събраните по делото доказателства.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приложеното по
делото Удостоверение по акт за граждански брак
№0081/08.04.2011г. на Община-Плевен,
страните по делото са сключили граждански брак на 08.04.2011г. в гр.Плевен.
Съдът кредитира
показанията на разпитания по делото свидетел Н.А.А. като вътрешнологични, непротиворечиви и
в съответствие с останалите доказателства. От тях се установява, че страните по
делото са живели като съпрузи само два-три месеца, след което се разделили и от
тогава са във фактическа раздяла. Не поддържат никаква връзка и ищцата не знае
къде се намира ответника. Тя понастоящем
живее в *** и очаква дете от друг мъж.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Съдът
намира, че бракът между страните е разстроен. Между тях липсват присъщите на
брачната връзка взаимност и уважение. Установи се по делото, че страните са във
фактическа раздяла от около 7 години, а са съжителствали около 2-3 месеца. Действително
фактическата раздяла не е абсолютно доказателство за настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, но може да се разглежда като причина и
проява на същото. Раздялата между страните следва да се разглежда
като проява на дълбокото брачно разстройство и се е отразила съществено върху
брачните отношения, като семейната общност е разкъсана по необратим и непреодолим начин, брачната
връзка е изпразнена от съдържание, липсва уважението и взаимопомощта, като
всеки от съпрузите е започнал свой самостоятелен живот. /т.3 от ППВС 10/
1971г./. Продължаващата и понастоящем раздяла, освен проява е и причина за
задълбочаване на дълбокото и непоправимо разстройство на брака между съпрузите,
същата прекъснала всякаква връзка между тях и също е основание да се допусне
развод. Същата е причина, но и е обективен факт отразяващ дълбокото и
непоправимо разстройство на брака. Между страните липсва взаимност и споделяне, присъщо на
съпружеските отношения. Съдът намира, че това е довело до дълбокото брачно разстройство и се е отразила
съществено върху брачните отношения, като семейната общност е разкъсана по необратим и непреодолим начин, брачната
връзка е изпразнена от съдържание, липсва уважението и взаимопомощта. Съдът намира, че
настъпилото разстройство на брака е непоправимо, противоречията между страните
са неразрешими, не могат да се възстановят нормалните отношения между
съпрузите. Поради горното съдът намира, че констатираното дълбоко и непоправимо
разстройство на брака сочи, че същият следва да бъде прекратен.
По
отношение на претенцията по чл.53 от СК, по
която съдът също дължи задължително произнасяне, настоящата съдебна инстанция
намира следното: Видно от посочената разпоредба такава промяна на фамилното име,
съдът може да постанови само по искане на съпруга, който е приел фамилното име
на другия съпруг или го е добавил към своето при сключването на брака. Ищцата е
заявила желание след прекратяване на брака да възстанови предбрачното си
фамилно име А..
При този изход на делото
и съобразно разпоредбата на
чл.329, ал.1, хипотеза втора на ГПК,
разноските, направени от страните остават в тежест на всяка една от тях.
Съдът определя окончателна държавна такса за развод в размер на 25 лева,
която следва да бъде заплатена от ответника по делото, както и 5 лв. в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА С
РАЗВОД, на основание чл. 49 ал.1 СК, брака между А.К.А.-П., ЕГН**********,*** и К.П.
гражданин на ***роден на ***г. в ***, гр.***, сключен на 08.04.2011г. с акт № 0081/08.04.2011г.
на Община-Плевен, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на
брака.
СЛЕД прекратяване на
брака жената ще носи предбрачното си фамилно име – А..
ОСЪЖДА
К.П.
гражданин на ***роден на ***г. в ***, гр.***, да заплати на РС-Плевен допълнителна ДТ в размер
на 25 лв., както и 5.00 лв. – в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението подлежи на обжалване
пред Плевенски ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: