РЕШЕНИЕ

№ 112

гр.Бургас, 27.01.2020г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 13 януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдията докладчик а.д. № 2494 по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството се провежда по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Ищец е М.К. ***. В производството ищецът участва чрез пълномощник - адвокат В.А. ***.

Ответник е държавата, представлявана от ОДМВР Бургас. Ответникът по иска е определен съобразно изискванията по чл.7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Страна по делото е и прокурора, съобразно изискването на чл.10 ал.1 ЗОДОВ.

Ищецът твърди, че спрямо него било издаден електронен фиш № 1655 на ОДМВР Бургас, с което му било наложено административно наказание за извършено административно нарушение. С влязло в сила решение по АНД № 414/2019г. на РС Несебър електронният фиш бил отменен. С оглед защитата си в съдебното производство ищецът получил правна помощ, за което заплатил 300лв. При тези обстоятелства претенцията на ищеца е ответникът да му заплати обезщетение в размер 300лв. за причинените имуществени вреди, произтекли от незаконно издадения електронен фиш, заедно със законната лихва за забава върху тази главница от датата на влизане в сила на отменителното съдебно решение, а именно от 10.08.2019г., до окончателното изплащане на сумата. Иска се присъждане на разноски по делото. Представят се доказателства.

Правното основание на иска е чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Правното основание на искането за присъждане на разноски е чл.10 ал.2 и 3 ЗОДОВ.

В съдебно заседание, ответникът оспорва основателността на иска. Счита, че същият не е доказан – приложеното пред РС Несебър копие от пълномощно не доказва реалното сключване на договора за представителство. Сочи, че възложител по договора не е физическото лице М.К., а представляваното от него МКМ Фишинг ЕООД, поради което евентуалните вреди не са настъпили за К.. Възразява, че производството пред районния съд не се е отличаевало със сложност, а упълномощеният адвокат не се е явил в съдебно заседание, поради което договореният размер на адвокатско възнаграждение не съответства на положения труд за осъществяване на защитата. Претенцията на ответника е за отхвърляни на иска, евентуално за частично уважаване. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Като доказателства по настоящото дело са приети материалите по приложеното АНД № 414/2019г. на Районен съд Несебър. От тези писмени доказателства се установи, че на ищеца М.К. е бил издаден електронен фиш № 1655 на ОДМВР Бургас, за извършено на 20.02.2019г. в гр.Несебър административно нарушение по чл.638 ал.1 т.2 от КЗ, като му е наложена административно наказание глоба 2000лв. С решение № 159/16.07.2019г. по АНД № 414/2019г. на Районен съд Несебър електронният фиш е отменен. Така постановеното съдебно решение не е обжалвано от ответника пред Административен съд Бургас и е влязло в сила на 03.07.2019г. Пред районния съд жалбоподателят М.К. е представил препис от договор за правна защита и съдействие № 73400/08.05.2019г. и пълномощно към него, с които е възложил на адвокат В.А. да осъществява защитата му, срещу заплащане на адвокатско възнаграждение 300лв. В договора е отбелязано, че договореното възнаграждение е било заплатено изцяло в брой от клиента на адвоката. Отбелязването на това обстоятелство в приложения договор се счита за разписка и доказва наличието на реално плащане в брой на договорения адвокатски хонорар (т.1 от тълкувателно решение № 6/6.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС).

Във връзка с направеното от ответната страна оспорване, пред настоящата инстанция е представен договорът в оригинал. Последният от външна страна съответства на представеното пред РС копие и не е бил оспорен от ответника, поради което съдът приема, че приложения към АНД № 414/2019г. на Районен съд Несебър препис от договор за правна защита и съдействие и пълномощно към него, е достоверен. Следва да се отбележи, че съобразно текста на договора възложител е именно М.К..

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Съгласно чл.1 ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл.37 ЗМВР областните дирекции на министерството са юридически лица, т.е. искът е предявен срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.205 от АПК – държавният орган - юридическо лице, с който съответното длъжностно лице, пряк причинител на вредата, се намира в трудови или служебни отношения.

В процесния случай ищецът е бил привлечен към административнонаказателна отговорност чрез издадено наказателно постановление от административнонаказващ орган, явяващ се длъжностно лице в структурата на ОДМВР Бургас. Издаването на наказателни постановления по същността си представлява изпълнение на административна дейност (т.1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. по тълкувателно дело № 2/2014г. на ВКС и ВАС), поради което вредите, произтекли от незаконосъобразни действия на АНО следва да се обезщетяват на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

В случая наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение, т.е. незаконосъобразността на акта е установена по надлежния ред. От представения по делото договор за правна защита и съдействие се установи, че ищецът е упражнил правото си на квалифицирана адвокатска помощ, необходима за защитата му срещу незаконосъобразното постановление, за което е заплатил 300лв. Необходимостта от заплащане на адвокатски хонорар е възникнала именно поради нуждата на ищеца да се защити от санкциониращият го незаконосъобразен акт. Предвид изложеното съдът прие, че в полза на ищеца е възникнало право да търси обезщетение за причинени имуществени вреди от ответника.

Исковата претенция следва да бъде уважена до размера на заплатения адвокатски хонорар. Същият е към минималния предвиден размер по чл.18 ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за този род процесуално представителство. Съгласно чл.36 ал.2 изр. второ от Закона за адвокатурата размерът на договореното адвокатско възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

Основателна, съгласно чл.86 ЗЗД е претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за забава върху тази сума. Такава се дължи от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който е отменено наказателното постановление, а именно 03.07.2019г., до окончателното й изплащане. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004г. на ВКС по т.д. № 3/2004г. на ОСГК при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменя административният акт. Поради това съдът намира за неоснователно възражението за друг начален момент на дължимост на законната лихва.

С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане за разноски от ищеца и на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да му плати разноските по делото в размер на 410лв., съобразно представения списък по чл.80 ГПК

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

Р  Е  Ш  И  :

ОСЪЖДА държавата, представлявана от ОДМВР Бургас, с адрес ***, да заплати на М.И.К., ЕГН:********** със съдебен адрес ***, сумата 300лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение за защита по АНД № 414/2019г. на Районен съд Несебър, заедно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 03.07.2019г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на М.К. 410лв. разноски по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен Административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

СЪДИЯ :