Р Е Ш Е Н И Е № ..........
08.11.2019 г., град
Свиленград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - СВИЛЕНГРАД, І граждански състав,
на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година,
в публично заседание, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ЖИВКА ПЕТРОВА
при секретаря А.Д.,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
871 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството
е образувано по иск за делба на недвижим имот с правна квалификация чл.34, ал.1
от ЗС. Движи се по реда на чл.341 и следващите от ГПК и се намира във втора
фаза – по извършване на делбата.
Съдът, след
като разгледа извършените до момента съдопроизводствени действия, направените
искания и събраните доказателства, установи следното :
С влязло в
сила Решение № 83 от 11.04.2019 г., постановено по делото, е допусната съдебна
делба между ищците Н.Г.Н. и Л.Г.К., и ответника Г.Я.А., по отношение на
следните недвижими имоти: 1/. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
65677.701.6117.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Свиленград,
одобрени със Заповед № РД-18-107/ 13.12.2016г. на Изп. директор на АГКК, с
адрес на имота: гр. ******, разположена в поземлени имоти с идентификатори
65677.701.6117, 65677.701.6118, с предназначение на обекта: жилище, апартамент,
с площ: 126 кв.м., с прилежащи части: мазе от 63 кв.м. и таван от 63,00 кв.м.,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта -
65677.701.6117.1, над обекта – няма; 2/. Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 65677.701.6117.1.3 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-107/ 13.12.2016г. на
Изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. ******, разположена в поземлени
имоти с идентификатори 65677.701.6117, 65677.701.6118, с предназначение на
обекта: гараж в сграда, с площ: 16 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж – няма, под обекта - няма, над обекта – 65677.701.6117.1.
В първото по делото съдебно заседание
след влизане в сила на решението по допускане на делбата, проведено на
25.06.2019 г., страните не предявяват възлагателни претенции. Ищците Н.Г.Н. и Л.Г.К. предявяват искания за
осъждане на ответника Г.Я.А. да
им заплати, на основание чл.31, ал.2 от ЗС, суми от по 4200 лв. за всеки от
тях, представляващи обезщетение за лишаването им от ползването на съсобствения
имот за период от 01.10.2017 г. до 25.06.2019 г., ведно с мораторна лихва в
размер на 344,50 лв. за всеки от тях.
В хода на производството ищците са се
възползвали от процесуалната си възможност да намалят размера на претенциите си
по сметки, на основание чл.214, ал.1 от ГПК, така че са поискали присъждане на
обезщетение в размер на 2380 лв. за всеки от ищците, ведно с мораторна лихва в
размер на 199,08 лв. за всеки от тях, съобразно приетата съдебно-счетоводна
експертиза.
Относно способа за ликвидиране на
съсобствеността, ищците изразяват становище делбата да се извърши чрез изнасяне
на имотите на публична продан.
Ответникът не изразява становище по
претенциите по сметки и по извършването на делбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните
и прецени събраните по делото доказателства, от фактическа и правна страна
намери следното:
По извършването на делбата
:
Съдебна делба е допусната върху реално
неподеляем жилищен имот, тъй като в него не могат да бъдат обособени съответни
дялове в самостоятелни обекти без значителни преустройства и неудобства,
по-големи от обикновените, по смисъла на чл.203, ал.1 от ЗУТ. Това
обстоятелство не се спори между страните, които не са направили и искане за
реално поделяне на имота, респ. не са инициирали процедура по изготвяне и
одобряване на инвестиционен проект. При наличие на реално неподеляем жилищен
имот делбата следва да се извърши или чрез изнасяне на имота на публична продан,
или чрез възлагането му, при наличие на валидна възлагателна претенция. В
случая, възлагателни претенции по отношение на делбения жилищен имот не са
направени.
Съдебна делба е допусната и върху гараж,
находящ се в жилищната сграда, в която се намира делбения жилищен имот. В
случай, че съделителите бяха двама, би било възможно съсобствеността върху
жилището и гаража да се прекрати чрез разпределение на имотите между двамата
съделители или чрез жребий, ако квотите
им в съсобствеността са равни. Съделителите по делото обаче са трима, а
делбените имоти са два, така че единственият възможен способ за прекратяване на
съсобствеността е изнасянето на имотите на публична продан.
По претенциите по сметки:
За да се уважи претенцията за
обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС следва да се установи по делото, че след
отправянето на писменото искане, респ. получаването му от ползващия
съсобственик, е налице една от трите хипотези: 1/. Ползващият съсобственик или
член на неговото семейство продължава пряко и неспосредствено да си служи с
цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични
или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг
съсобственик; 2/. Ползващият съсобственик да не си служи пряко и
неспосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, да не допуска друг
съсобственик да си служи с нея; 3/. Ползващият съсобственик да е допуснал на
безвъзмездно основание /с договор за заем за послужване/ трето за собствеността
лице, което само или заедно с него ползва общата вещ. В този смисъл са
указанията, дадени с Тълк. решение № 7/ 02.11.2012 г. по тълк. дело № 7/2012 г.
на ОСГК на ВКС.
В конкретния случай се установи
наличието на първата хипотеза – ползващият имота ответник Г.Я.А., след като е била поканена от
ищците Н.Г.Н. и Л.Г.К. да им
заплаща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот, е продължила
пряко и неспосредствено да си служи с целия имот, без да зачита правата на
другите съсобственици. Фактът на лично ползване на цялата съсобствена вещ
/вещи/ от страна на съделителя Г.А. и
семейството й, в периода на заявената претенция по чл.31, ал.2 от ЗС, е
признат от ответника в о.с.з. и безспорено установен. Писменото поискване от
ищците е обективирано в представената от тях нотариално заверена покана,
връчена по реда на чл.47 от ГПК на ответника на датата 28.09.2017 г. Размерът
на обезщетението за лишаване от ползване на съсобствения имот е определен от
заключението на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза, неоспорено
от страните. Видно от същото, за периода от 01.10.2017г. до 25.06.2019г.
средно-месечния пазарен наем за процесните имоти е в размер на 9520 лв., а
съразмерно на квотите на ищците от по 1/4 ид. част възлиза на 2380,00 лв. В
съдебно заседание вещото лице Б. е посочил и общия размер на мораторната лихва
796,30 лв., който съразмерно на квотите на ищците от по 1/4 ид. част възлиза на
199,08 лв.
С оглед изложеното, исканията на ищците
с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС се явяват основателни и ще се уважат
изцяло.
По разноските:
На основание чл.355 от ГПК страните
следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на 4% върху
стойността на дяловете им, която се установи от приетото по делото заключение
на съдебно-техническата експертиза. Видно от заключението, изготвено от вещото
лице О.Б., пазарната стойност на делбените имоти е общо 153086,00 лева, от
които стойността на жилището е 146827,00 лева, а на делбения гараж – 6259,00
лева /16 кв.м. по 200 евро/.
Ответникът следва да бъде осъдена да
заплати съответно дължимата държавна такса по иска с правно основание чл.31,
ал.2 от ЗС, в размер на 4% от присъдената на ищците сума.
Ищците
претендират разноски по делото, за което представя списък по чл.80 от ГПК.
Съгласно чл.355 от ГПК, при делбени
дела страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, а по
присъединените искове разноските се определят по чл.78 от ГПК.
Съобразно
практиката на ВКС, при липса на оспорване на правата на съделителите, както и
на способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените
разноски за процесуално представителство от адвокат. Ето защо, предвид факта,
че ответникът не е оспорил правата на съделителите и способа за извършване на
делбата, направените от ищците разноски за адвокат в първата фаза ще останат в
тяхна тежест.
Разноските по иска за делба във втората
фаза, направени от ищците са за назначената СТЕ за оценка на делбения имот - в
размер на 300,00 лв., които ищците са внесли изцяло, включително и 150 лв.,
дължими от ответника, съразмерно на нейната квота. Тъй като разноските за СТЕ за оценка на делбените имоти са дължими от
съделителите, съразмерно на квотите им в съсобствеността, то ищците имат право
на претендираните разноски за СТЕ и те ще им се присъдят.
Ищците са направили във втората фаза и
разноски по иска по чл.31, ал.2 от ЗС: за ССЕ за определяне на средно месечния
наем за имотите - 200,00 лв., както и за адвокатско възнаграждение - 580,00 лв.
На основание чл.78, ал.1, вр. с чл.355 от ГПК, така установените разноски,
извършени от ищците, следва да им бъдат присъдени.
Мотивиран от
изложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ИЗНАСЯ
на публична продан допуснатите до съдебна делба недвижими имоти:
1/.
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65677.701.6117.1.2 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Свиленград, одобрени със Заповед №
РД-18-107/ 13.12.2016г. на Изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. ******,
разположена в поземлени имоти с идентификатори 65677.701.6117, 65677.701.6118,
с предназначение на обекта: жилище, апартамент, с площ: 126 кв.м., с прилежащи
части: мазе от 63 кв.м. и таван от 63,00 кв.м., при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта - 65677.701.6117.1, над
обекта – няма, със справедлива пазарна стойност 146 827,00 лв.
2/.
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65677.701.6117.1.3 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Свиленград, одобрени със
Заповед № РД-18-107/ 13.12.2016г. на Изп. директор на АГКК, с адрес на имота:
гр. ******, разположена в поземлени имоти с идентификатори 65677.701.6117,
65677.701.6118, с предназначение на обекта: гараж в сграда, с площ: 16 кв.м.,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта -
няма, над обекта – 65677.701.6117.1, със справедлива пазарна стойност 6
259,00 лв.
Получената от
публичната продан сума да се подели между съделителите Н.Г.Н. с ЕГН **********, Л.Г.К. с ЕГН ********** и Г.Я.А.
с ЕГН **********, съобразно квотите им от правото на собственост:
-
1/4 ид. част –
за Н.Г.Н.;
-
1/4 ид. част -
за Л.Г.К.;
-
1/2 ид. част -
за Г.Я.А..
ОСЪЖДА Н.Г.Н. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд – Свиленград
сумата 1530,86 лв. - държавна такса по иска за делба.
ОСЪЖДА Л.Г.К. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд – Свиленград
сумата 1530,86 лв. - държавна такса по иска за делба.
ОСЪЖДА Г.Я.А. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд – Свиленград
сумата 3061,72 лв. - държавна такса по иска за делба.
ОСЪЖДА Г.Я.А. с ЕГН ********** да заплати на Н.Г.Н. с ЕГН **********, на
основание чл.31, ал.2 от ЗС, сумата 2380,00 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползването на
съсобствените делбени имот за периода от 01.10.2017 г. до 25.06.2019 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 25.06.2019 г. до пълното й
изплащане, и сумата 199,08 лв. - мораторна лихва за периода от 01.10.2017 г. до
25.06.2019 г.
ОСЪЖДА Г.Я.А. с ЕГН ********** да заплати на Л.Г.К. с ЕГН **********, на
основание чл.31, ал.2 от ЗС, сумата 2380,00 лв., представляваща обезщетение за
лишаването й от ползването на съсобствените делбени имот за периода от
01.10.2017 г. до 25.06.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 25.06.2019 г. до пълното й изплащане, и сумата 199,08 лв. - мораторна лихва
за периода от 01.10.2017 г. до 25.06.2019 г.
ОСЪЖДА Г.Я.А. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд – Свиленград
сумата 206,33 лв. - държавна такса по иска с правно основание чл.31, ал.2 от
ЗС.
ОСЪЖДА Г.Я.А. с ЕГН ********** да заплати на Н.Г.Н. с ЕГН ********** и на Л.Г.К.
с ЕГН ********** сумата 930,00 лв. – разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: