№ 342
гр. Велико Търново, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20244110101966 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на М. П. Т. срещу ***, с
която се иска осъждането на ответника за сумата 24 000.00 лева - обезщетение
за неимуществени вреди вследствие настъпило на 13.11.2022 г. пътно-
транспортно произшествие, ведно със законната лихва от предявяване на
застрахователната претенция – 18.10.2023 г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
Ищцата твърди, че на 13.11.2022 г. по вина на водач, имащ сключена
международна застраховка в Република Турция, е настъпило ПТП, както и че в
резултат на произшествието е претърпяла физически и психически
увреждания. Сочи, че до ответника е отправена претенция за заплащане на
обезщетение, по която от последния е заплатена сумата от 20 000.00 лева.
Счита обаче, че въпросната сума не репарира в пълен размер причинените й
болки и страдания.
Ответникът не оспорва наличието на сключена за виновния водач
международна застраховка в Република Турция, както и настъпването на ПТП
в срока на застрахователното покритие. Заявява обаче, че на ищцата вече е
заплатено обезщетение в размер на 20 000.00 лева, което репарира
причинените на последната вреди в пълен размер. Прави възражение за
съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат при твърдението, че
ищцата е пътувала без поставен обезопасителен колан. Оспорва вида и
тежестта на сочените телесни увреждания и причинната им връзка с
процесното ПТП.
В проведените открити заседания процесуалният представител на ищцата
1
поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявения иск.
Ответникът не изпраща представител, като с писмени молби поддържа
заявеното оспорване и моли за отхвърляне на иска.
Великотърновският районен съд, като взе предвид доводите на
страните и събраните доказателства, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 511, ал. 3 от КЗ.
По делото са отделени като безспорни обстоятелствата, че на 13.11.2022 г.
по вина на водач, имащ сключена международна застраховка в Република
Турция, е настъпило ПТП, че в резултат на произшествието ищцата е
претърпяла физически и психически увреждания, както и че пред ответника е
заведена извънсъдебна претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, по която на ищцата е заплатено обезщетение в размер на
20 000.00 лева.
Видът и размерът на претърпените от ищцата неимуществени вреди се
установява от събраните писмени и гласни доказателства, както и от
заключението по допуснатата съдебномедицинска експертиза.
От представената епикриза /л. 8-10/ се установява, че ищцата е постъпила
МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, гр. Велико Търново на 13.11.2022 г. с
фрактура на четири поредни ребра в дясната гръдна половина и с малък
субкапсуларен хематом на левия бъбрек. Проведено е активно наблюдение,
при което не са установени данни за настъпване на остро хирургично
страдание, изискващо спешна оперативна намеса. Посочено, че постепенно
общото състояние на ищцата е възстановено, а болковата криза е затихнала.
От представения медицински протокол на ЛКК /л. 14-15/ става ясно, че на
16.11.2022 г. лекарската комисия е дала мнение за временна
нетрудоспособност на ищцата за срок от 34 дни с цел амбулаторно лечение и
спазване на постелен режим.
Според представения амбулаторен лист /л. 16/ на 15.2.2024 г. ищцата е
посетила психиатър с оплаквания от тревожност, подтиснатост и нарушен
сън, като й е поставена диагноза посттравматично стресово разстройство и са
й предписани антидепресанти.
Според заключението по съдебно-медицинската експертиза в резултат от
настъпилото ПТП ищцата е получила закрито счупване на четири поредни
ребра в дясна гръдна половина и подкапсулен хематом на левия бъбрек.
Според вещото лице счупването на четирите поредни ребра е причинило
трайно затруднение в движението на снагата за период от над 30 дни, а
травмата на бъбречната капсула е причинила временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Сочи, че счупените ребра са причинявали болки
и страдания с голям по интензитет през първите 30-40 дни, които болки и
страдания постепенно са затихвали, а травмата на бъбрека е причинила болки
със среден интензитет през първите 10 дни, които болки постепенно са
2
отшумели напълно. Заявява, че счупването на четири поредни ребра в дясна
гръдна половина е възможно да е в резултат от действието на поставен
предпазен колан, което се подкрепя от липсата на травми по главата и
крайниците от удари в други части на купето. Излага, че на ищцата е
проведено консервативно медикаментозно лечение в болнично заведение в
периода от 13.11.2022 г. до 16.11.2022 г., както и че няма данни за настъпили
късни усложнения в резултат от претърпените травми. Сочи, че понастоящем
по данни на пострадалата при същата са налични болки в дясна гръдна
половина/постравматична радикулопатия/ и таза при промяна на климата и
при тежко физическо натоварване.
В показанията си св. Тунджай Т. – син на ищцата, заявява, че в първите
месеци след инцидента ищцата е била почти изцяло обездвижена, поради
което се е наложило неговата баба и майка на ищцата да помага на последната
в ежедневните й дейности. Твърди, че в този период майка му основно е
лежала и е разчитала на чужда помощ, за да става. Сочи, че в резултат на
инцидента ищцата е претърпяла и психическа травма, изразяваща се в
тревожност и страх от пътуване с автомобил. Заявява, че и понастоящем
ищцата изпитва болка в областта на корема и на мястото на счупените ребра,
като освен това при нея се е отключил и световъртеж. Твърди, че при
засилване на болката майка му приема медикаменти.
В показанията си св. Севгинар Местан – колежка на ищцата, заявява, че
няколко дни след инцидента е посетила последната в дома й в гр. Кърджали,
където я заварила на легло с оплаквания от болки. Твърди, че около три месеца
ищцата не е можела да излиза от жилището си, а когато е започнала работа се
е принудила да вземе и отпуск, включително неплатен, тъй като все още е
изпитвала болки и е нямала сила. Сочи, че преди инцидента ищцата е била
весела жена, а след случилото често се разстройва. Заявява, че и към момента
по време на работа ищцата се оплаква от болки в едната страна на кръста и от
световъртеж.
Съдът съобразява изложените факти относно вида на получените
увреждания и свързаните с тях страдания, като въз основа на приетото за
установено и при условията на чл. 52 ЗЗД счита, че сумата от 35 000.00 лева се
явява справедлив размер за обезщетяване на претърпените от ищцата
неимуществени вреди. В тази връзка съдът съобразява ангажираните писмени
и гласни доказателства, както и заключението по допуснатата съдебно-
медицинска експертиза. От така посочените доказателства се установява, че
освен закрито счупване на четири поредни ребра в дясна гръдна половина,
причинило трайно затруднение на снагата за период от над 30 дни, както и
подкапсулен хематом на левия бъбрек, довел до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, инцидентът е дал негативното отражение и
върху психиката на ищцата, което отражение несъмнено е било налице и което
се установява от показанията на разпитаните свидетели, макар и ценени по
реда на чл. 172 ГПК. От показанията на разпитаните свидетели се установява,
че и понастоящем при ищцата е налице тревожност и страх от пътуване с
3
автомобил, както и че след инцидента при нея се е отключил световъртеж. От
своя страна, вещото лице по съдебномедицинската експертиза сочи, че и към
момента при ищцата са налични болки в дясната гръдна половина и в таза при
промяна в климата и при тежко физическо натоварване. При определяне
размера на обезщетението съдът отчита и икономическата обстановка в
страна към датата на настъпване на инцидента и най-вече нарастващия темп
на инфлацията, при която паричните средства все по-бързо започват да се
обезценяват, което неминуемо следва да се отрази и на размера на
присъжданите обезщетения. От друга страна, следва да се отчете, че
понастоящем физическите травми са възстановени и че няма данни за късни
усложнения в резултат от същите.
От така определеното обезщетение следва да се приспадне сумата от
20 000.00 лева, заплатена от ответника преди завеждане на делото, т.е. с
решението на ищцата следва да се присъди сумата от 15 000.00 лева.
Съдът намира, че възражението за съпричиняване, основано на
твърдението, че ищцата не е била с поставен предпазен колан, е недоказано.
Тежестта за установяване на това възражение беше на ответника, но от
събраните доказателства, включително от заключенията на допуснатите
експертизи, не може да се направи извод за неговата основателност. Напротив,
според заключението на съдебномедицинската експертиза е възможно
счупването на четирите поредни ребра да е в резултат от действието на
поставен предпазен колан, за което свидетелства и липсата на травми в
областта на главата и крайниците. В тази връзка следва да се отчетат и
показанията на св. Т., макар и ценени по реда на чл. 172 ГПК, според които
след катастрофата свидетелят е видял, че ищцата е била с поставен
обезопасителен колан, който е махнат от пристигналите на място медици. В
резултат на това, няма данни ищцата да е нарушила правилата за движение по
пътищата, поради което и не следва да бъде изследван въпросът дали подобно
нарушение стои в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.
Ищцата търси и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от датата на предявяване на застрахователната претенция – 18.10.2023
г. В хипотезата на пряк иск от увредения срещу застрахователя по
„Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва
дължимото от застрахования спрямо увредения обезщетение за забава за
периода от уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията
пред застрахователя /Решение № 128/4.2.2020 г. на ВКС по т.д. № 2466/2018 г.,
I т.о. и Определение № 320/27.5.2021 г. на ВКС по т.д. № 2063/2020 г., I т.о./.
На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава
от предявяване на претенцията /в случая от 18.10.2023 г./, а след изтичане на
срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на
обезщетение застрахователят дължи законната лихва върху обезщетението
вече за собствената си забава. Ето защо, доколкото искането е за присъждане
на обезщетение за забава за период, следващ датата на предявяване на
4
застрахователната претенция, то същото следва да бъде уважено.
По разноските.
С оглед становището за частична основателност на иска и на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, ответникът следва да заплати на адв. Ж. Димова
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ищцата,
което съдът определя в размер на 2 500.00 лева.
Ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска – част от заплатените депозити за вещи лица и адвокатско
възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е основателно, доколкото делото не се отличава със сложност
от фактическа и правна страна, а и процесуалният представител на ответника
не се яви в нито едно от насрочените открити заседания. С оглед на това
възнаграждението следва да бъде намалено до сумата от 2 560.00 лева и така
по съразмерност в полза на ответника да се присъди сумата от 1 213.13 лева.
На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, в тежест на ответника
следва да се възложи заплащане на дължимата държавна такса за
производството в размер на 600.00 лева, както и част от заплатеното от
бюджета на съда възнаграждение за вещото лице по СМЕ в размер на 140.63
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, ЕИК ********* да заплати на М. П. Т., ЕГН **********
сумата 15 000.00 /петнадесет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени
вреди вследствие настъпило на 13.11.2022 г. пътно-транспортно
произшествие, ведно със законната лихва от предявяване на застрахователната
претенция – 18.10.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като
отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 24 000.00 лева.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ********* да заплати на адв. Ж. Д. Димова от ХАК
сумата от 2 500.00 /две хиляди и петстотин/ лева – адвокатско възнаграждение
за осъществена безплатна защита и съдействие по гр. д. № 1966/2024 г. на
Районен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА М. П. Т., ЕГН ********** да заплати на ***, ЕИК *********
сумата 1 213.13 /хиляда двеста и тринадесет лева и тринадесет ст./ лева –
разноски за производството съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Велико Търново сумата от 740.63
/седемстотин и четиридесет лева и шестдесет и три ст./ лева – държавна такса
и разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико
5
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6